Определение № 3856 от 24.07.2026, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 687/2026
- Вид
- Определение № 3856
- Подписан
- 24.07.2026
- В сила
- 24.07.2026
- Състав
- Елина Пламенова Карагьозова, мл.с. Ралица Светославова, Деница Добрева
Други актове по делото
- Определение № 1678 от 03.04.2026 · Мария Кирилова Терзийска, Елина Пламенова Карагьозова, Диана Колева Стоянова
- Разпореждане № 6450 от 04.09.2026 · Мария Кирилова Терзийска
- Протокол № 1350 от 05.10.2026 · Диана Колева Стоянова, Елина Пламенова Карагьозова, Деница Добрева
Цитирани разпоредби
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.267, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 266, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3856 гр. Варна, 24.07.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Елина Пл. Карагьозова
Членове:
Деница Добрева мл.с. Ралица Светославова като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско дело № 20263100500687 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от „APT ИНВЕСТ 44“ ООД, ЕИК 203065457, със седалище и адрес на управление: ул. "Студентска" № 13, ет. 12, ап. 82, срещу решение №2696/16.07.2025 г., постановено по гр.д. № 108/2023 г. на ВРС, поправено по реда на чл.247 от ГПК с Решение №1541/23.04.2026 г., с което е отхвърлен предявеният от въззивника срещу „Академика Инвест“ АД Варна, ЕИК 202271874, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, с.о. Сотира 555 № 323, вх. А, ет. партер, иск с правно основание чл. 79, ал.1 във вр. с чл. 266, ал.
1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 9600 лева, представляваща неизплатени задължения по фактури, произтичащи от Договор за консултантски услуги от дата 01.07.2018г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от датите на падежа до завеждане на исковата молба в размер на 1897,32 лева, както и законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното плащане на сумата.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа се, че фактурите са двустранно подписани, подписите не са оспорени, което е доказателство, че срокът на договора е мълчаливо продължен, а консултантската услуга е извършена и приета, поради което изводът на съда, че договорът е прекратен след 30.11.2019г., е неправилен. Още повече, че двустранно подписаната фактура има характера на договор, тъй като съдържа всички необходими 1 елементи. Изпълнението на договора се установява и от свидетелските показания и предоставените документи от „Комфорт“ООД, „Бул-марк“ООД и ЕТ“Станка Василева“, видно от които през месеците декември 2019г. и януари 2020г. е извършвана договорената консултантска дейност, с оглед наличието на подписи за извършен инвеститорски контрол на „Арт Инвест 44“ООД, удостоверяващ извършена проверка на строителни книжа за отчитане на изпълнението. Следователно на осн. чл.266, ал.1 от ЗЗД възложителят дължи възнаграждение независимо дали е спазена формата за продължаване на договора с писмен анекс. Твърди се, че не е обсъдено изпратеното от ответника предизвестие за прекратяване на договора считано от 03.02.2020г., което не е оспорено от същия. Цитира се съдебна практика.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна, в който оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че в р.VI, т. 2 от договора страните са уговорили допустимостта на изменението и допълването му само по писмено съгласие на страните. Такава уговорка е действала през цялото време до преустановяване на договорната връзка след 30.11.2018г., доказателство за което са сключените анекси. Договорът е преустановил действието си от 01.12.2019г поради изтичане на крайния срок, за който е сключен. Ищецът не е ангажирал доказателства преди изтичането му срокът да е бил продължен по уговорения от страните начин – с писмен анекс.
Продължаването на срока е можело да се постигне само с договорка преди изтичането му, а не в по-късен момент. В по-късен момент е възможно да се постигне нова договореност, но тя не може автоматично да се отнесе към уговорки на предходно приключило, срочно облигационно правоотношение.
Дори да са налице устни договорки, те не могат да породят действие и валидно да обвържат страните с клаузите по вече прекратения договор.
Правилно е прието от ВРС, че макар да е налице извършена работа, не са налице данни тя да е извършена на твъдяното в исковата молба основание, т.е. в изпълнение на сключения договор от 01.07.2018г. В този смисъл са и показанията на свид. Гроздев, че договорът е действал от 2018г. до м. декември 2019г., като след това за месеците декември 2019г. и януари 2020г. е сключен друг договор. Този договор обаче, ако въобще има сключен такъв, не е предмет на делото. Съдът правилно е приел, че извод в обратния смисъл не може да се направи само поради наличието на отправено предизвестие за прекратяване на договора, доколкото към датата 03.01.2020г. срокът на действието му вече е бил изтекъл на 30.11.2019г. Отделно от изложеното с издаване на Акт обр. 15 за сградата от 18.12.2019г., е извършено предаване на строежа и строителната документация от строителя на възложителя, поради което след този момент консултантска услуга няма как да се извършва, тъй като е договорено предоставянето само й в процеса на изпълнение на строителството, освен при наличието на изрично писмено съгласие, каквото 2 не е налице. В представените по делото актове обр. 19 липсват данни за извършени от консултанта заверки за съответствие, каквото е задължението му по договор. Актове обр.19 със заверка са представени само от третите лица ЕТ“Станка Василева“ и „Булмарк“ООД, но те са за СМР извън обхвата по Приложение 3 към договора, тъй като се отнасят за допълнително възникнали СМР извън предмета и действието на процесния договор. За тези СМР ищецът не е ангажирал доказателства, че са неразделна част от договореното по договора от 01.07.2018г. Този извод се потвърждава от вида и характеристиката на СМР, изпълнени от ЕТ“Станка Василева“, както и от показанията на свид. Билдеров, че се е наложило изместване на ел.трансформатор след приключване на строителството. Процесните фактури не са осчетоводени от ответника и не са включени в дневниците за покупки, поради което само от факта на подписването им не следа задължение за плащане. Ответникът не дължи възнаграждение за друга, възникнала допълнително след преустановяване действието на договора и подлежаща на отделно договаряне работа.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК.
Страните не се позовават на процесуални нарушения във връзка с доклада по делото, не се констатира и необходимост във въззивното производството да се предоставя възможност за предприемане на процесуални действия от страните, поради релевирани нарушения съдопроизводствените правила, доказателствени искания не са направени.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на основание чл.267, ал.1 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на въззивника в едноседмичен срок от уведомяването да завери за вярност с оригинала представеното с молба 55199/09.07.2026г. пълномощно в полза на адв. А. Д., доколкото същото е представено като сканирано копие на документа или да представи същото в оригинал или заверен препис.
При неизпълнение предприетите от негово име действия ще се считат неизвършени, включително тези по подаване на въззивна жалба и същата ще бъде оставена без движение.
След изтичане на срока делото да се докладва за произнасяне.
3
ПРИЕМА за разглеждане, като допустима и редовна въззивна жалба от „APT ИНВЕСТ 44“ ООД, ЕИК 203065457, със седалище и адрес на управление: ул. "Студентска" № 13, ет. 12, ап. 82, срещу решение №2696/16.07.2025 г., постановено по гр.д. № 108/2023 г. на ВРС, поправено по реда на чл.247 от ГПК с Решение №1541/23.04.2026 г.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 30.09.2026 г. от 13,30 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение, като на въззивника се връчи и препис от отговора на въззивната жалба.
ПРИКАНВА страните към спогодба и възможността да уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4