Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 7636 от 12.06.2026, Административен съд - Варна

Съд
Административен съд - Варна
Дело
Административно дело 1045/2026
Вид
Решение № 7636
Подписан
12.06.2026
В сила
12.06.2026
Състав
Марияна Ширванян

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.142 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.146 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 149, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.168 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.170, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.172 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.59, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.22 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.157, ал.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл.171, т.2а, б."а" · Закон за движението по пътищата
  • чл.172, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.172, ал.5 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 7636

Варна, 12.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - X състав, в съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

МАРИЯНА ШИРВАНЯН

При секретар СВЕТЛА ВЕЛИКОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯНА ШИРВАНЯН административно дело № 20267050701045 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на К. Г. К. срещу издадената Заповед за налагане на принудителна административна мярка № GPAM - 2128321 по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП на 31.03.2026г. от Старши полицай към сектор „Специализирани полицейски сили“ Варна към ОД МВР Варна, упълномощен със заповед № 365з-7399/04.09.2025г. на директора на ОД МВР Варна.

Жалбоподателката оспорва заповедта и релевира доводи, че е издадена при допуснати съществени процесуални нарушения – не са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая и не са съобразени изискванията на приложената правна норма. Сочи, че водачът на МПС не е бил уведомен, че са му отнети всички контролни точки, т.е. че е загубил правоспособност и респ., тя като собственик на МПС също не е имала възможност да узнае, че предоставя за управление собственото си МПС на лице, което е неправоспособен водач. На гореизложените съображения, отправя искане за отмяна на оспорения индивидуален административен акт.

Ответната страна Старши полицай към сектор „Специализирани полицейски сили“ Варна към ОД МВР Варна, упълномощен със заповед № 365з-7399/04.09.2025г. на директора на ОД МВР Варна, чрез процесуален представител в открито съдебно заседание изразява становище за неоснователност на жалбата. Иска отхвърлянето й и присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Заповед за налагане на принудителна административна мярка № GPAM - 2128321 по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП на 31.03.2026г. от Старши полицай към сектор „Специализирани полицейски сили“ Варна към ОД МВР Варна, упълномощен със заповед № 365з-7399/04.09.2025г. на директора на ОД МВР Варна е издадена на К. Г. К. на следните констатации: на 31.03.2026г., 13.40ч. в гр. Варна, [улица] в посока ул. Г. Б. лек автомобил Опел Мока рег. № [рег. номер], собственост на г-жа Карачонова е управляван от водача С. В. Т., без да притежава валидно СУМПС ( неправоспособност), а именно е изгубил правоспособност по смисъла на чл.157, ал.4 от ЗДвП, поради отнети всички контролни точки. МПС е предоставено за управление от собственика.

Направен е извод, че К. Г. К. е предоставила собственото си МПС за управление на неправоспособен водач и й е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б “а“ от ЗДвП „прекратяване на регистрацията на ППС на собственик, чието МПС е управлявано от лице, което е неправоспособен водач, не притежава СУМПС, валидно за категорията към която спада управляваното от него МПС или след като е лишено от това право по съдебен ред, за срок от 6 месеца до 1 година“, а именно за 180 дни.

С издаването на ЗППАМ са отнети 2 бр. регистрационни табели и СРМПС.

Заповедта е връчена на г-жа К. на 02.04.2026г.

Жалбата срещу заповедта е подадена на 07.04.2026г.

Към административната преписка е приложена заповед № 365з-2987/14.04.2026г. на мл.инспектор към сектор СПС при ОД на МВР Варна, с която е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка № GPAM - 2128321 по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП на 31.03.2026г. от Старши полицай към сектор „Специализирани полицейски сили“ Варна към ОД МВР Варна упълномощен със заповед № 365з-7399/04.09.2025г. на директора на ОД МВР Варна. Няма данни тази заповед да е връчена на жалбоподателката.

Заповед за налагане на принудителна административна мярка № GPAM - 2128321 по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП на 31.03.2026г. от Старши полицай към сектор „Специализирани полицейски сили“ Варна към ОД МВР Варна, упълномощен със заповед № 365з-7399/04.09.2025г. на директора на ОД МВР Варна е отменена, поради констатирано закъсняло обжалване от г-н Т. на НП 005-0433-0007/12.05.2025г., връчено му на 10.03.2026г. и от там наличието на 4 контролни точки и извод за правоспособност за управление на МПС на г-н Т. към момента на проверката, довела до издаването на заповед № 365з-2987/14.04.2026г. на мл.инспектор към сектор СПС при ОД на МВР Варна.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от лице с активна процесуална легитимация – адресат на издадения индивидуален административен акт, и пред надлежния да я разгледа съдебен орган. Предвид предвиденото по закон и изпълнено чрез отнемане на 2 бр. регистрационни табели и СРМПС, предварително изпълнение на заповедта, липсата на данни за връчване на заповед № 365з-2987/14.04.2026г. на мл.инспектор към сектор СПС при ОД на МВР Варна на г-жа К. и липсата на заявен от нея отказ от оспорването, съдът намира че г-жа К. има правен интерес от обжалването на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № GPAM - 2128321 по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП на 31.03.2026г. от Старши полицай към сектор „Специализирани полицейски сили“ Варна към ОД МВР Варна, упълномощен със заповед № 365з-7399/04.09.2025г. на директора на ОД МВР Варна, поради което жалбата е процесуално допустима за разглеждане.

Съдът дължи произнасяне по жалбата, като следва да провери законосъобразността на акта към момента на издаването му на основание чл.168 вр. чл.146 АПК вр. чл.142 от АПК.

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, съгласно представената в административната преписка заповед № № 365з-7399/04.09.2025г. издадена от директора на ОД МВР Варна, при упражняване на предоставените му съгласно заповедта за упълномощаване правомощия.

Оспореният индивидуален административен акт е издаден в предвидената писмена форма и съдържа всички необходими реквизити съгласно разпоредбата на чл.59, ал.2 от АПК, в т. ч. изложение на фактическите и правните основания за приложената принудителна мярка по чл.22 от ЗАНН, поради което е валиден акт и позволява осъществяването на съдебен контрол за законосъобразност. Не се установяват съществени процесуални нарушения в хода на административното производство, което е започнало при извършването на проверка на водач управляващ пътно превозно средство.

По отношение на съответствието на акта с материалноправните разпоредби съдът съобрази следното:

Заповедта за прилагане на принудителната административна мярка съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, вр. с чл.59, ал.2 от АПК. Актът е мотивиран, включително и чрез препращане в съдържанието му към съставения акт за установяване на административно нарушение - касае се за фактически обстоятелства, установени в хода на административнонаказателната проверка, възприети от органа при произнасянето му.

При спазване на чл.170, ал.1 от АПК и разпределението на доказателствената тежест, административният орган е доказал обстоятелствата, които изискват прилагане на принудителната административна мярка по чл.171, т.2а, б“а“ от ЗДвП – МПС собственост на г-жа К. е управлявано от неправоспособен водач ( водач, на който са отнети всички контролни точки).

Фактът на обжалването на НП от г-н Т. и съответно, като следствие, липсата на отнемане на контролни точки, поради което г-н Т., като водач на МПС, собственост на г-жа К. се явява правоспособен към момента на проверката на контролния орган, е последващ на издаването на оспорената в настоящото производство заповед, поради което се явява ирелевантен към момента на издаването й.

Административният орган при наличието на нарушението по чл.171, т.2а, б“а“ от ЗДвП, действа при обвързана компетентност и от това следва, че е бил задължен при наличието на предпоставките – констатирано управление на МПС от неправоспособен водач, при условие че МПС е предоставено на неправоспособния водач за управление на неговия собственик, да приложи предвидената ПАМ към собственика на МПС.

В тежест на жалбоподателя е да установи фактите, от които черпи права като обори констатациите на административния орган. В този аспект съдът констатира, че жалбоподателката не оспорва фактите, констатирани от административния орган в обстоятелствената част на заповедта. Релевираните възражения относно невъзможността да узнае, предвид липсата на знание на лицето, на което е предоставила МПС за управление, че са му отнети всички контролни точки и че е неправоспособен водач, са неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл.171, т.2а, б“а“ от ЗДвП предвидено е прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство „без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година“. Видно от цитираната разпоредба не е поставено изискване за знанието от собственика на МПС на обстоятелството, че лицето, на което предоставя превозното средство е неправоспособен водач. Този факт (фактът – знание от собственика на МПС за липсата на правоспособност на водача, на когото предоставя автомобила) е ирелевантен за допуснатото нарушение, поради което не подлежи на изследване от административния орган и от съда.

Неоснователни са доводите на жалбоподателката, че заповедта е издадена при допуснати съществени процесуални нарушения, т.к. в заповедта не било посочено на кое от алтернативно предвидените в правната норма условия се издава. Неоснователен е довода в жалбата, че в обжалваната ЗППАМ не са описани фактическите обстоятелства обосноваващи констатираното нарушение. Видно от обстоятелствената част на ЗППАМ, в нея се описани констатациите относно лицето собственик на МПС, индивидуализирано е МПС, описани са фактите относно извършената проверка и констатациите относно водача на МПС и е направен извод, че водача на МПС е лице, което е неправоспособен водач, т.к. не притежава СУМПС ( неправоспособност), а именно е изгубил правоспособност по смисъла на чл.157, ал.4 от ЗДвП поради отнети всички контролни точки, т.е. налице е първата хипотеза по чл.171, т.2а, б“а“ от ЗДвП и нарушението е индивидуализирано в ЗППАМ в достатъчна степен чрез неговите признаци, така че да бъде ясно за какво нарушение е приложена ПАМ.

Съдържанието на разпоредбата на чл.171, т.2а, б“а“ от ЗДвП и констатациите на контролния орган към момента на проверката и прилагането на ПАМ, налагат извод за осъществено нарушение, влечащо издаването на оспорената заповед и прилагането на ПАМ.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира за правилни изводите на административнонаказващия орган за наличието на материалноправните предпоставки за издаване на заповедта. Заповедта към момента на издаването й, се явява законосъобразна, поради което оспорването срещу нея следва да бъде отхвърлено.

Направено е искане от процесуалния представител на жалбоподателя за присъждането на сторените по делото разноски, което с оглед изхода на спора се явява неоснователно.

Основателно е искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение направено от процесуалният представител на ответника, поради което съдът му присъжда 52 евро.

Водим от горното и на основание чл.172 от АПК, съдът,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата на К. Г. К. срещу издадената Заповед за налагане на принудителна административна мярка № GPAM - 2128321 по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП на 31.03.2026г. от Старши полицай към сектор „Специализирани полицейски сили“ Варна към ОД МВР Варна, упълномощен със заповед № 365з-7399/04.09.2025г. на директора на ОД МВР Варна.