Решение № 316 от 23.07.2024, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Административно наказателно дело 1346/2023
- Вид
- Решение № 316
- Подписан
- 23.07.2024
- В сила
- 17.08.2024
- Състав
- Таня Петкова
Други актове по делото
- Разпореждане № 1662 от 27.09.2023 · Таня Петкова
- Протокол № 32 от 16.01.2024 · Таня Петкова
- Протокол № 261 от 20.02.2024 · Таня Петкова
- Протокол № 620 от 30.04.2024 · Таня Петкова
- Протокол № 785 от 11.06.2024 · Таня Петкова
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.27 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34 ал.2 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34 ал.2 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.1 ал.2 · Кодекс на труда
- чл.402 · Кодекс на труда
- чл.414 ал.3 · Кодекс на труда
- чл.62 ал.1 · Кодекс на труда
- §1 т.1 · Кодекс на труда
- чл.189 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 316 гр. Пазарджик, 23.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Таня Петкова при участието на секретаря Мирослава Савова като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно дело № 20235220201346 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „МАЙ БАР ЕНД ИВЕНТС МЕНИДЖЪР“ ЕООД, с ЕИК 205690411 със седалище и адрес на управление гр. София, район „Витоша“, ********* представлявано от управителя Я. Г. М., против Наказателно постановление № 13-2200233 от 22.08.2023 г. издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда”- Пазарджик, с което за нарушение на чл.62 ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 от Кодекса на труда на основание чл.414 ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева.
В жалбата обобщено се излагат оплаквания за незаконосъобразност на НП, поради допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон.
Направено е искане за присъждане на разноски.
В съдебните заседания, с изключение на последните две, дружествотожалбоподател се представлява от неговия управител, който поддържа жалбата и ангажира доказателства. Освен изложеното във въззивната жалба, законният представител на въззивника не е направил изрично становище по същество в писмена или устна форма.
Въззиваемата страна- АНО се представлява от процесуален представител, който оспорва жалбата и ангажира доказателства. Представил е писмено становище, в което излага аргументи в полза на искането си за 1 потвърждаване на НП като законосъобразно и правилно. В отделна молба представена по делото преди последното с.з. е направено и прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство, а в случай на искане за присъждане на разноски за ответната страна иска те да бъдат определени в минимален размер.
Съдът, като взе предвид изложеното в жалбата, като съобрази становището на въззиваемата страна, съблюдавайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства прие за установено от фактическа страна следното:
Дружеството - жалбоподател е санкционирано за това, че в качеството си на работодател по смисъла на §1 т.1 от ДР на КТ, при извършена проверка на 24.03.2023 г., около 19,40 часа на обект ресторант „****“, находящ се в гр.
Пазарджик, на *******, не е уредило като трудови отношенията при предоставяне на работна сила, като не е сключила трудов договор в писмена форма с лицето М. А. Г., с ЕГН **********. Последната била заварена при извършена проверка на място в гореописания обект да престира труд като „миячка“ да мие съдове в кухнята на ресторанта.
Инспекторите при ДИТ- Пазарджик извършващи проверката предоставили на Г. декларация по чл.402 от КТ, в която тя собственоръчно декларирала, че работи в „Май Бар енд Ивентс Мениджър“ ЕООД като миячка с работно време от 20:00 ч. до 23:00 часа, като получава трудово възнаграждение от 35 лева и че не е получила копие на хартиен носител от заверено уведомление в ТД на НАП и екземпляр от сключен трудов договор.
Нарушението било извършено на 24.03.2023 год. и установено на 31.03.2023 г., при преглед на фирмената документация на дружествотожалбоподател, когато за завареното да работи лице М. Г. бил представен граждански договор с наличие на елементи на трудово правоотношение и след служебна справка в регистър трудови договори било установено, че за същата няма сключен трудов договор в писмена форма.
За направените констатации от проверката бил съставен Протокол за извършена проверка № ПР2311533/21.04.2023 г.
Така установеното съставлявало нарушение на чл.62 ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 от КТ, които разписват, че отношенията, при които се предоставя работна 2 сила се уреждат като трудови правоотношения и е необходимо сключването на писмен трудов договор.
За това на 24.04.2023 г. св. В. Д.- гл. инспектор в ДИТ-. Пазарджик в присъствието на управителя на дружеството-нарушител и на свидетел съставил на дружеството АУАН за констатираното нарушение, който бил предявен и връчен срещу подпис на законния представител на дружеството.
Въз основа на съставения АУАН на 22.08.2023 г. било издадено атакуваното НП. То било получено от законовия представител на наказаното дружество на 04.09.2023 г. по пощата (виж известие за доставяне на л.8), а жалбата против санкционния акт била подадена чрез АНО до съда от управителя на дружеството на 18.09.2023 г., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред компетентния съд, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства, показанията на свидетелите В.
Д., Д. Й., Л. П., частично от показанията на М. Г. и Т. Ч. и заключението на съдебната почеркова експертиза.
Съдът кредитира изцяло събраните писмени доказателства, експертното заключение, както и гласните доказателства събрани посредством разпитите на свидетелите Д., Й. и П., които по съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка. Съдът не даде вяра на показанията на св. Г. и Ч. в частта, в която същите заявиха, че в деня на проверката на инспекторите св. Г. не е била в ресторанта и не е полагала труд, тъй като тези им твърдения категорично се оборват от останалите доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Като инстанция по същество в производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка досежно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата.
В този смисъл съдът намира за необходимо да посочи, че АНП е 3 започнало със съставянето на АУАН. Последния е съставен в присъствието на законния представител на дружеството-нарушител и свидетел, с лед което му е бил предявен и връчен екземпляр. АУАН и НП отговарят по форма и съдържание на изискванията по чл.42, респ. чл.57 от ЗАНН, издадени са от надлежни органи, при спазване на установения за това ред и в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл.34 ал.2 и ал.3 от ЗАНН, надлежно връчени са на нарушителя, с оглед гарантиране на неговите права. В АУАН и в НП е дадено пълно и ясно описание на нарушението, като са посочени всички обстоятелства- елементи от фактическия му състав. Дадената правна квалификация съответства на вмененото нарушение. Посочени са и доказателствата, въз основа на които е установено нарушението. Затова е съдът не споделя направените в жалбата възражения за допуснати СПН в т.1 и т.2 от същата.
Съдът намира за неоснователни и направените в т.3 от жалбата възражения изразяващи се в това, че в НП не било посочено кои са елементите на трудово правоотношение, залегнали в гражданския договор. Съвсем ясно в НП е посочено, че извършваната от св. Г. работа представлява предоставяне на работна сила, а съгласно чл.1 ал.2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.
От материалноправна страна съдът намира, че вмененото дружеството нарушение е доказано до пълна степен на несъмненост. на
Вменено е нарушение на чл.62 ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 от КТ. Първата правна норма разписва, че трудовият договор се сключва в писмена форма, а втората- че отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.
Не се спори по делото, че дружеството жалбоподател има качеството на работодател по смисъла на §1 т.1 от ДР на КТ. Оспорва се и се твърди, чрез показанията на св. М. Г., че тя не е присъствала на извършената проверка и не е била заварена да полага описания в АУАН и НП труд. Св. Ч. заяви, че познава Г., която ходела по някога да мие чинии в ресторанта, но не си спомня дали на инкриминираната дата, когато е била проверката от инспекторите на ДИТ е била на работа.
Съдът обаче не даде вяра на показанията на св. Г., тъй като те се обориха от показанията на св. В. Д., който категорично заяви, че по време на 4 проверката на въпросната дата св. Г. е била заварена да мие чинии в кухнята на ресторанта, като собственоръчно е попълнила дадената и декларация, в която е заявила че работи за дружеството-жалбоподател и е посочила на каква длъжност, с какво работно време, какво трудово възнаграждение получава и какви почивки има. Заяви също така, че самоличността на Г. и на другите заварени да полагат труд лица е била установена с представените от тях лични карти. В този смисъл са и показанията на полицейските служители, участвали в проверката- свидетелите Й. и П.. Съдът даде вяра на показанията на св. Д., независимо че той е служебно обвързан с АНО, защото това обстоятелство не го прави автоматично заинтересован от изхода на делото. Не се установи св.
Д. да има някакъв личен мотив да изкривява фактите от обективната действителност и да уличава дружеството, като му приписва нарушение, което не е било извършено.
Съдът не кредитира показанията на св. Г. и поради това, че твърдението й, че не е попълвала и подписвала декларацията по чл.402 от КТ се опровергаха не само от показанията на св. Д., но и от заключението на СПЕ, според което категорично положеният подпис в цитираната декларация е положен от св. Г..
Макар че АНО е приел в НП, че със св. М. Г. е бил сключен представения на по-късен етап граждански договор с дата 11.03.2023 г., съдът приема, че този договор е антидатиран и създаден за целите на проверката, с оглед осуетяване на административно наказателната отговорност.
Не случайно той е представен и за него е станало на въпрос едва след като управителят на дружеството е бил призован да представи трудови договори за заварените да полагат труд лица. Самата св. Г. заявява, че подписът в договора не е неин и че тя никога не е подписвала такъв договор.
Най-сетне заключението на СПЕ е категорично, че подписът за работник в този договор не е положен от М. Г.. В допълнение в показанията си св. Д. категорично заяви, че по време на извършената проверка на място управителят на дружеството е казала, че няма сключен договор с нито една от заварените да работят в кухнята жени.
Но дори хипотетично да се приеме, че граждански договор действително е бил сключен на посочената в него дата, то нарушението отново е факт, тъй като самото естество на извършваната работа предполага да бъде извършвана 5 на точно определено място- в кухнята на ресторант „****“, в рамките на определено време, в зависимост от наличието на клиенти или до края на работната смЯ. (виж уговореното в чл.5 от договора), а възнаграждението е било договорено не за резултат- определено количество съдове, които е трябвало да се измият, а фиксирано- до края на смЯ.та.
При това положение съдът намира за доказано до степен на несъмненост, че уговорката между дружеството-жалбоподател и св. М. Г. за работата й на обекта на контрол представлява уговорка за предоставяне на работна сила със всички съществени елементи на трудово правоотношениеработно място, работно време и възнаграждение. Безспорно се установи, че по отношение на Г. не е имало сключен трудов договор и че тя е заварена да полага труд в полза на дружеството-жалбоподател.
При това положение дружеството законосъобразно е санкционирано за нарушение на чл.1, ал.2 във връзка с чл.62, ал.1 от Кодекса на труда. Както описанието на нарушението в АУАН и в НП, така и доказателствата по делото сочат, че лицето св. М. Г. е престирала труд на 24.03.2023 г. за дружествотожалбоподател, след устна договорка помежду им относно съществените елементи на трудовото правоотношение без сключен трудов договор в писмена форма.
Съдът обаче намира, че при определяне размера на имуществената санкция АНО не се е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН за нейната индивидуализация. В НП АНО е посочил като отегчаващо обстоятелство, че по време на проверката в обекта на контрол освен св. Г., били установени още две лица с неуредени трудови правоотношения. Това обстоятелство не може да се отчита като отегчаващо, тъй като за неизпълнението на трудовото законодателство спрямо другите две лица жалбоподателя носи отделна административно наказателна отговорност, а на съда е служебно известно, че е и понесло такава. Що се отнася до твърденията, че и друг път дружествотожалбоподател е било санкционирано за нарушение на трудовото законодателство, то те не са подкрепени с никакви доказателства от АНО.
Разпечатката съдържа 40 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/680e396b-7eab-4a6c-af29-8d2840900911