Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 7802 от 16.05.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 3905/2022
Вид
Решение № 7802
Подписан
16.05.2023
Състав
ВАНЯ БОРИСОВА ИВАНОВА ЗГУРОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 266 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 266, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 7802 гр. София, 16.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: В. Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от В. Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско дело № 20221110103905 по описа за 2022 година

Предявени са в кумулативно съединение установителни искове искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „ФИРМА“ООД е подал срещу ответника „ФИРМА „ЕООД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата 2904,83лева , представляваща задължение за извършени счетоводни услуги за периода от 24.04.2019г. до 23.03.20г., за което са издадени фактури № 1000000507/24.04.2019г., №1000000521/20.06.2019г., №1000000528/23.07.2019г.,№1000000539/12.08.19г.,№1000000547/12.09.19г., №1000000592/23.03.20г., заедно със законната лихва от 06.04.2021 г. до погасяване на задължението, и за сумата 498,52лева, представляваща мораторна лихва за периода 25.04.2019г.- 05.04.2021г. , въз основа на което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр.д. № 19297/21г. на СРС,69с-в. След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК са предявени искове за установяване на вземанията по заповедта.

Ищецът твърди, че между него и ответника е налице облигационно отношение по силата на договор за извършване на счетоводни услуги през периода 25.04.19г.- 23.03.20г. , които били извършени по възлагане на ответника, за което били издадени фактури , по които ответникът не заплатил изцяло дължимото възнаграждение в претендираните размери.

Поради изпадане на ответника в забава за заплащането им, претендира и обезщетение за забава в размер на законната лихва. Моли съда да установи вземанията по заповедта.

Претендира разноски.

Ответникът оспорва исковете, като поддържа, че не се установява валидно 1 облигационно отношение между страните и че ищецът не е изпълнил точно. Моли съда да отхвърли исковете.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 и чл. 86,ЗЗД :

Предявеният иск е за установяване на вземане за заплащане на дължимото възнаграждение по договор за счетоводни услуги. В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника с посоченото в исковата молба съдържание, че е изпълнил задълженията си, а за ответника е възникнало задължението за плащане на възнаграждение в претендирания размер.

В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

Процесният договор е неформален и се счита сключен с постигане на съгласие по съществените елементи /предмет и цена/, което съгласие може да бъде изразено както изрично, така и конклудентно. След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

Предявеният иск е обоснован с доводи за сключен между страните договор за счетоводно обслужване, по силата на който ответникът, в качеството му на възложител, възложил на ищеца, в качеството му на изпълнител, да извърши счетоводни услуги, за което са издадени съответните фактури.

Релевантните по делото въпроси, с оглед предмета на доказване, са наличие на валидна облигационна връзка между страните, извършване на работата, съобразно уговореното в договора, приемане на извършената работа и заплащане цената на услугата .

Представени по делото са писмени доказателства- копие на процесните фактури, справки-декларации за ДДС , справка от НАП , договор за счетоводно обслужване с възложител“ФИРМА“ЕООД и изпълнител „ФИРМА“ООД , Констативен протокол от 02.06.21г., подписан между страните , с който възложителят потвърждава , че за периода на действие на договора между страните 01.114г.- 31.12.19г. всички действия на изпълнителя по повод изпълнение на договора са извършени с негово знание и с негови управленски изисквания , както и че приема и потвърждава всички изготвени и подадени счетоводни отчети и декларации към НАП ,НСИ и други институции от изпълнителя.

От заключението на съдебно- счетоводната експертиза се установява, че процесните фактури са осчетоводена в счетоводствата на страните, по партидите на съконтрахентите, като по тях ответникът е ползвал полагащият се данъчен кредит. Вещото лице заключава още, че не е осчетоводено заплащане по фактурите от страна на ответника в претендирания от ищеца размер, както и че счетоводствата на страните са водени редовно. При извършена 2 проверка в счетоводството на ищеца вещото лице е установило , че по фактурите е извършено от ответника частично плащане на сума от 442,30лева – по фактура № 1000000507/24.04.19г. , като по тази сума е останал незаплатен остатък от 437,83лева , който незаплатен остатък се претендира по посочената фактура в настоящото производство.

Законната лихва върху сумите по фактурите вещото лице е изчислило в размер общо на 478,71лева за периода 24.04.19г.- 06.04.21г.

При така установеното от фактическа страна, от правна съдът намира следното:

Договорът за извършване на услуги е консенсуален, законът не предвижда като условие за валидност спазването на определена форма и същият се счита за сключен с факта на постигнатото съгласие между страните, който факт по делото е безспорно установен. Тъй като се касае за неформална сделка, писмената форма има само доказателствено значение, а не представлява условие за нейната действителност. В случая, от правно значение е освен фактът на съвпадане на насрещните воли и извършване на описаната дейност по счетоводни услуги за процесните периоди от изпълнителя по договора, и приемането на работата, което може да бъде установявано с всички допустими по ГПК доказателствени средства. По делото са представени като доказателство подписания между страните договор за счетоводно обслужване , подписан констативен протокол относно периода на действие на договора между страните и потвърждаване действията на изпълнителя от възложителя по повод неговото изпълнение , пълномощно, издадено от възложителя на изпълнителя за извършване на определени действия във връзка с изпълнение на поетите с договора задължения, справки –декларации по ЗДДС, подадени пред НАП във връзка с представените по делото фактури. Налице са и фактури, издадени от ищеца , които съдържат вида и обема на работата , стойността и начина на плащане , имената на страните, които съответстват на описаните в договора . Посочените във фактурите стойности съвпадат с описаните в справките , приложени към тях.

На следващо място, съдът намира за установен факта, че работата е приета от възложителя без забележки относно вида, количеството и качеството на описаните в справките и фактурите видове работи, тъй като по делото не са налице данни възложителят да е направил възражение досежно вида, количеството и качеството на извършената работа /решение № 69 от 13.02.2004 г. на ВКС по гр. д. № 647/2003 г., ТК, I о./. На следващо място, ответникът е осчетоводил съставените фактури и е ползвал данъчен кредит по тях , като фактът на осчетоводяване на фактурите от ответника означава приемането на възложената работа по см. на чл. 266 ЗЗД /в същия смисъл е решение № 427 от 3.07.2007 г. на ВКС по т. д. № 190/2007 г., ТК, I о/ . В този смисъл са и решение № 42 от 19.04.2010 г. на ВКС по т. д.

№ 593/2009 г., II т. о. „ Само по себе си, отразяването на фактурата в счетоводството на ответното дружество, включването й в дневника за покупко-продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата - представляват недвусмислено признание на задължението и доказват неговото съществуване”, и решение № 46 от 27.03.2009 г. на ВКС по т. д. № 454/2008 г., II т. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК. Макар и касаещи правоотношение между страните, възникнало от договор за продажба, то 3 материалноправният въпрос, който е значим е този за правните последици от реализиране правото на данъчен кредит. От момента на приемането на извършената работа, съгласно разпоредбата на чл. 266, ал. 1 ЗЗД, за ответника възниква задължението да заплати на изпълнителя уговореното възнаграждение /в т.см. р. № 395 от 21.06.2004 г. на ВКС по гр. д.

№ 1565/2003 г., II о/.

От заключението на съдебно- счетоводната експертиза се установяват размерите на дължимите от ответника суми, които по главния иск съвпадат с търсените от ищеца, а по акцесорния за мораторна лихва за забава предвид заключението на вещото лице , следва да бъде редуциран размера, до който искът подлежи на уважаване съобразно заключението.

Предвид изложените по-горе съображения, за неоснователни съдът намира релевираните от ответника с отговора възражения .

По разноските:

При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски съразмерно на уважените искове, които възлизат в исковото производство в размер на 1031,54лева за заплатено адвокатско възнаграждение, държавна такса и депозит за вещо лице , и в размер на 67,10 лева – за заплатена по ч.гр.д. № 19297/21г. по описа на СРС, 69с-в държавна такса.

Ответникът не е ангажирал доказателства за извършени по делото разноски, и такива не му се следват.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр.

1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че „ФИРМА“ЕООД, ЕИК ****** дължи на „ФИРМА „ООД, ЕИК ******** сумата от 2904,83лева , представляваща задължение за извършени счетоводни услуги през периода 24.04.2019г.- 23.03.2020г. по договор за счетоводно обслужване между страните от 03.12.2014г., за което са издадени фактури № 1000000507/24.04.2019г., №1000000521/20.06.2019г.,

№

1000000528/23.07.2019г.,№1000000539/12.08.19г.,

№1000000547/12.09.19г.,№1000000592/23.03.20г., заедно със законната лихва от 06.04.2021 г. до погасяване на задължението, както и сумата от 478,71лева, представляваща мораторна лихва за периода 25.04.2019г.- 05.04.2021г. , за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр.д. № 19297/21г. на СРС,69с-в. , КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за мораторна лихва за забава за горницата над уважения размер до пълния предявен размер от 498,52 лева/ или за разликата от 19,81лева/ .

ОСЪЖДА „ФИРМА“ЕООД, ЕИК ****** да заплати на „ФИРМА „ООД, ЕИК

******** сумата от 1031,54 лева, представляваща разноски в исковото производство, и сумата от 67,10лв.- разноски по ч.гр.д. 19297/21г. по описа на СРС, 69с-в.

4

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5