Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4793 от 19.08.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 8220/2023
Вид
Решение № 4793
Подписан
19.08.2024
Състав
Емилия Александрова, Таня Кандилова, Катя Хасъмска

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.15 · Закон за закрила на детето
  • чл. 45, ал. 9 · Закон за закрила на детето
  • чл.51 · Семеен кодекс
  • чл.51, ал.1 · Семеен кодекс
  • чл.51, ал.4 · Семеен кодекс
  • чл.56, ал.6 · Семеен кодекс
  • чл.58, ал.9 · Семеен кодекс
  • чл.59, ал. 6 · Семеен кодекс
  • чл.59, ал.8 · Семеен кодекс
  • чл.59, ал.9 · Семеен кодекс

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4793 гр. София, 10.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова при участието на секретаря Кристина П. Георгиева като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело № 20231100508220 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Д. К. И. срещу решението от 22.03.2023 г. по гр.д.

№ 15663 по описа за 2018 г. на Софийския районен съд, 92 състав, което се обжалва в частта, в която е изменен режима на лични контакти на въззивинка с детето К.Д. И., род. на **** г.

В жалбата се твърди, че решението в атакуваната част е неправилно, като са изложени съображенията за това. Въззивникът моли да се отмени първоинстанционното решение в атакуваната му част и да се постанови друго, с което да се изменят мерките относно упражняването на родителските права над детето К.Д. И., род. на **** г., и това упражняване да се предостави на него. Не претендира разноски.

Въззиваемата страна П. К. Н. оспорва изцяло изложеното в жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Не претендира разноски.

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал.1 ГПК от страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден като цяло и допустим в обжалваната част съдебен акт.

Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи на страните, приема за установено следното:

1

С решение № 341445/14.02.2018 г. по гр.д. № 28431/2017 г. на Софийския районен съд, 80 състав, влязло в сила на 14.02.2018 г., е прекратен с развод брака между страните по взаимно съгласие и е утвърдено споразумението им по чл.51 от СК, съгласно което упражняването на родителските права по отношение на детето К.Д. И. е предоставено на майката П. К. Н. –И. (сега Н.) и е определено местоживеенето на детето при майката, а на бащата Д. К. И. е определен режим на лични контакти с детето както следва: всеки четен петък, събота и неделя на месеца, за времето от 18:00 часа в петък до 18:00 часа в неделя с преспиване и всяка нечетна сряда от месеца за времето от 18:00 часа до 20:00 часа, който режим не се прилага по време на платения годишен отпуск на майката през лятото, 30 дни през лятото, разделени на два периода от по 15 дни, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, всяка четна година по време на Пролетната ваканция, определена от МОН за съответната учебна година и всяка нечетна година по време на коледната ваканция, определена от МОН за съответната учебна година за времето от 11:00 часа на първия ден от съответната ваканция до 18:часа на последния ден от ваканцията, като в случай, че бащата няма възможност да присъства на тържеството по случай рождения ден на детето, има право да го време при себе си следващ, уговорен от двамата родители ден. С посоченото решение Д. К. И. е осъден да заплаща месечна издръжка на детето К.Д. И., чрез неговата майка и законен представител П. К. Н. –И. (сега Н.), в размер на 150 лв., ведно със законната лихва за всяка закъсняла или просрочена вноска. С утвърденото споразумения по чл.51 от СК страните са уредили и останалите последици от развода, включително ползването на семейното жилище и фамилното име на съпруга, който го е променил при сключването на гражданския брак.

С атакуваното пред настоящата инстанция решение от 22.03.2023 г. по гр.д. № 15663 по описа за 2018 г. Софийският районен съд, 92 състав, е изменил на основание чл.51, ал.4, вр. с чл.59, ал.9 СК постановените с решение № 341445/14.02.2018 г. по гр.д.№ 28437/2017 г. на СРС, 80 състав мерки по отношение на детето К.Д. И., като е определил режим на лични отношения на бащата Д. К. И. с детето К.Д. И. всяка първа и трета събота от месеца, без преспиване, за продължителност не повече от три астрономически часа, единствено в детски контактен център към Фондация „Център отворена врата“, адрес : гр.София, ж.к. ****, офис 1, тел : *** и ***, е-mail : [email protected], при следните условия : всяка една от срещите да се провежда в присъствието на психолог, продължителността всяка среща да се определя от ръководителя на детския контактен център или от посочен от него експерт – психолог в центъра, който да уведомява поне три дни предварително майката, за началния час на всяка от срещите, както и за тяхната продължителност, а при наличие на обективна пречка за провеждане на срещите, свързана с учебния план или здравословното състояние на детето, срещата следва да се проведе до края на следващата седмица според графика на детския контактен център, родителите и детето, като ръководителят на детския контактен център или посочен от него експерт- психолог в центъра следва да уведоми предварително страните за дена и началния час на съответната среща. С решението е отхвърлена претенцията на Д. К. И. срещу П. К. Н. за изменение на решение № 341445/14.02.2018 г. по гр.д.№ 28437/2017 г. на СРС, 80 състав в частта относно 2 предоставяне на ползването на семейното жилище , находящо се в гр.София, ж.к.“Свобода“, ул.**** по чл.56, ал.6 СК.

Първоинстанционното решене в частта, в която е отхвърлена исковата претенция по чл.56, ал.6 СК, като необжалвано от страните е влязло в сила и не е предмет на настоящото въззивно разглеждане.

За да постанови решението в обжалваната част СРС, 92 състав, въз основа на събраните доказателства, е приел за установено от фактическа страна, че родители на детето К.Д. И., родено на **** г., са Д. К. И. и П. К. Н. (преди развода с фамилно име Н. –И.) – безспорно между страните, като последните са уредили доброволно родителската си отговорност по отношение на детето, постигайки споразумение по реда на чл.51, ал.1 СК, утвърдено с бракоразводното решене по гр.д.№ 28437/2017 г. на СРС, 80 състав, влязло в сила на 14.02.2018 г. Приел е, че след постановяване на бракоразводното решение отношения между родителите се изострили до крайност, като последните са позволили влошените им отношения да влияят негативно върху психическото състояние на сина им К., и независимо от афишираната от всеки от тях родителска загриженост, въвличат детето в конфликта си. Проява на липсата коректност и диалогичност между страните са водените различни съдебни спорове между тях, включително по ЗЗДН, а за осъществяване на режим на лични отношения бащата е образувал изпълнително производство и е търсил съдействие от органите за закрила на детето. Прел е, че връзката между детето и бащата е компрометирана, К. възприема баща си като заплаха, реагира със страх и тревожност спрямо него, ядосан и обиден е на баща си, има отхвърлящо поведение спрямо него. Към майка си детето проявява много висока степен на привързаност, нетипична за възрастта му. Майката не разбира в достатъчна степен потребността на детето да поддържа пълноценен контакт и с баща си, респ. не успява да съдейства за възстановяване на нарушената връзка между тях.

Анализирайки доказателсвената съвкупност и съобразявайки заключенията на вещите лица по допуснатите съдебно-психологически и психиатрични експертизи, районният съд отчитайки дефицитите в родителския капацитет на двамата родители и недоброто емоционално състояние на детето, е приел, че не са налице нововъзникнали основания, които да налагат промяна в титулярството на родителските права, но са налице основания за промяна на определения с бракоразводното решение режим на лични контакти на бащата с детето чрез мерки, които да способстват за подобряване както на състоянието на детето, така и на връзката с баща му. Първостепенния съд е приел, че тези цели могат да бъдат постигнати само със супервизиран режим на лични контакти между детето и бащата в Детски контактен център при Фондация „Център Отворена врата“.

Въззивният съд е изслушал двете страни и детето К., приел е заключението на допуснатата Комплексна съдебно-психологична психиатрична експертиза, събрал е гласни доказателства чрез разпит на свидетелите К. И. и Н. Н., приобщил е към материалите по делото ангажираните от страните писмени доказателства, социалните доклади на ДСПВръбница и ДСП – Красно село, както и материалите по изпълнително дело № 578/2018 г. по описана ДСИ при СРС, 27 уч., и информация за работата по случая на детето К.Д. И. и 3 неговите родители от Детски контактен център при Фондация „Център Отворена врата“.

При изслушването от въззивния съд, проведено в съдебно заседание на 27.05.2024 г. по реда на чл.59, ал. 6 СК, въззивникът Д. К. И. заявява, че е със средно-специално образование, занимава се с търговия, снабдител на меса и месни продукти, с работно време от 9:00 до 18:00 часа, като събота и неделя почива. Годишният му отпуск е 2-3 седмици, които може да ползва както през лятото, така и през зимата. Живее в семейна триетажна къща, находяща се в с.Мало Бучино, ***, от която ползва първия етаж, състоящ се от хол, кухня, стая, с възможност за преустройство и обособяване на детска стая, което извършва към момента. Живее във фактическо съпружеско съжителство с К.Р.. Съжителката му не познава К., тъй като самият той през последните шест години не е контактувал със сина си, освен в малкото случаи по центрове. Добавя, че в грижите за детето К. може да разчита на помощта на своята съжителка и на пенсионираните си родители, живущи на горния етаж. Родителите на въззивника не били виждали детето от около 7 години. Намира, че е най –добре той да упражнява родителските права спрямо К.. Определя себе си като разумен човек, който не би възпрепятствал контактите на детето с майка му. Предлага за период от половин година да провежда контакти със сина си в Контактен център, за да може детето да привикне с него, като осъзнава, че рязка промяна не би се отразила добре на детето. Заявява, че ако на него бъдат предоставени родителските права, не би възпрепятствал по никакъв начин контактите на детето с майката. Подчертава, че няма комуникация с майката. Правил опити за това, още след развода, двамата говорили, майката обещавала съдействие когато била в безизходица или искала финансова помощ от него, но след това спирала да приема обажданията му и си правела каквото си иска. Сочи, че през всичките тези години е търсил правата си по съдебен път и прави опити за контакт с детето си, защото сегашната ситуация е пагубна както за детето, така и за него самия. Споделя, че не е присъствал на нито един празник на детето си, а до миналата година дори не знаел и в кое училище учи то. От съда разбрал, че майката е променила училището на детето. Сега действащият режим на лични контакти не се осъществявал дори принудително, поради отказа на детето. Детето отказвало, включително да говори с него. Преди няколко месеца посетил адреса по местоживеене на детето със съдебен изпълнител и двама психолози, но не успял да осъществи контакт със сина си. Проведен бил кратък разговор между детето и психолозите, в който К. заявил, че не желае контакт с баща си, защото баща му го тормозил, което въззивинъкт отрича да е вярно.

Въззиваемата страна П. К. Н. заявява по реда на чл.59, ал.6 СК, че е със висше образование, работи като управител транспорт в транспортна фирма, в мобилна среда, на пет дневна работна седмица, с различно работно време, като обикновено приключва работа около 16:00 – 17:00 часа, а събота и неделя -почива. Има възможност да ползва дълъг отпуск, тъй като фирмата, в която работи е на родителите й, а офисът се намира в кооперацията, в която живее. Уточнява, че годишния й отпуск не е регламентиран, може да е с продължителност и повече от 2 месеца в годината, зависи от обема на работата. Обикновено почивал през юли и август, както и за около 20 дни по Коледните и Новогодишните 4 празници. Н. споделя, че живее със сина си К. и родителите си в апартамент на последните, находящ се в гр. София, ж.к. ****. Към момента нямала партньор. Не желаела да обърква допълнително детето, което преминавало през труден етап - разпити в съда, срещи със социални работници и психолозите. Желае детето да свързва бащината фигура само с баща си. Майката споделя, че в грижите за детето може да разчита и разчитала изцяло на родителите си, на сестра си и партньорът на последната, към които детето е много привързано. Споделя, че провежда системни разговори със сина си за да се съгласи той на срещи с баща си. В хода на делото, с цел подобряване на взаимоотношения между страните намерила психолог, който да посещават заедно с детето, за което съобщила на въззивника, но последният отказал. Намира, че както тя самата, така и въззивникът имат принос за създалата се ситуация. Споделя болката си от липсата на уважение от страна на бившия си съпруг като майка на детето му. Обяснява си отказа на детето да контактува с баща си с поведението на бащата. Добавя, че е имала основания да търси защита по реда на ЗЗДН, както и да образува производство по чл.127 а СК (две години детето не можело да напуска страната, като въпреки молбите й бащата отказвал да даде пълномощно за пътуване, сторил това в хода на делото). На свой ред въззиваемата споделя за липсата на каквато и да е комуникация между страните, заради отказа на въззивника да контактува с нея. Смята, че най –добрия интерес на детето К. налага с родителите и детето да работи психолог и това да е психолога Е.Г., която детето посещава от два месеца и се чувства добре с нея. Предлага съдът да определи супервизирани контакти на детето с бащата, които да се провеждат при психолог Г. и те да продължат толкова време, колкото има нужда детето. Не държи да присъства на срещите между бащата и детето, като уточнява, че досегашното й присъствие се е налагало поради настояване на детето. Споделя, че от раждането до момента неизменно присъства в живота на детето и не може да си представи ситуация, в която тя да не основно грижещият се за детето родител. Добавя, че К. е адаптиран в учебното заведение, което посещава, ходи на баскетбол, на плуване, остава след училище да играе мач с приятелите си.