Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 21971 от 03.12.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 6061/2022
Вид
Решение № 21971
Подписан
03.12.2024
Състав
СИЛВИЯ ГЕОРГИЕВА НИКОЛОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 21971 гр. София, 03.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА Гражданско дело № 20221110106061 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на А. Н. Н., срещу „Фератум България” ЕООД, с която се иска осъждането на ответника да заплати сумата в размер на 108.00 лева /сто и осем лева/, представляваща недължимо платени суми по потребителски кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че на 03.06.2017 г. сключил договор за потребителски кредит № ......... c „Фератум България” ЕООД. В договора било уговорено, че сумата по отпуснатия заем била в размер на 300.00 лева, а общата сума която следва да върне А.

Н. била в размер на 311.19 лева, платима в срок от 33 дни, считано от датата на превеждане на сумата на заема. Уговореният фиксиран лихвен процент е в размер на 3.730 % /лихва в размер на 11.19 лева/, а годишният процент разходи /ГПР/ е в размер на 49.940 %. Също така в договора било уговорено, че изпълнението на задължението на доверителя ми ще бъде обезпечено от „Фератум Банк“. Сочи че в изпълнение на задължението за осигуряване обезпечение на същия ден сключил договор за гаранция с „Фератум Банк“, по силата на който се задължил да изплати възнаграждение в общ размер на 96.81 лева. Твърди погасил изцяло сумата по сключения договор, а именно в общ размер на 408.00 лева. Последната е изплатена на „Фератум България” ЕООД.

Намира, че двата договора били нищожни, тъй като противоречали на императивните норми на чл. 22 от ЗПК и чл. 10 от чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК и поради липса на предвидената в закона форма. Намира, че се касае за сключването на договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние, тъй като от отправяне на предложението до сключването на договорите са използвани изключително средства за комуникация от разстояние. Ето защо за действителността на договорите следва да е спазена процедурата, уредена в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ (чл. 8 и сл.) и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/. Счита, че Считам, че процедура уредена в ЗПФУР не е спазена, тъй като доставчиците „Фератум България“ ЕООД и „Фератум Банк“ не са изпълнили императивно вменените им задължения да предоставят изискуемата преддоговорна информация, не са получили валидно съгласие на потребителя за 1 сключването и изпълнението на договорите, както и за условията, при които последният може да се откаже от тях. Счита че е нарушено изискването процесните договори да са написани по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договорите да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договорите. Сочи, че договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 7 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не бил посочен съществен елемент от неговото съдържание, а именно общият размер на кредита и годишния процент на разходите, тъй като същият бил посочен само в процентно съотношение. Счита, че е налице грешно посочен размер на ГПР, а действителният такъв /в размер на 432.000 % за конкретния договор/ е над максимално установения праг на ГПР, предвиден в императивната разпоредба на чл.

19, ал. 4 от ЗПК, като в тази връзка не е посочена и общата сума, дължима от доверителя ми. Счита клаузата, с която в процесния договор за паричен заем е уговорено, че заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от точно определено лице - „Фератум Банк“, в полза на „Фератум България“ ЕООД, се намира в пряко противоречие с преследваната от директивата цел, транспонирана в ЗПК. Също така липсвал и погасителен план. В условията на евентуалност твърди че договорите са нищожни на основание противоречие с добрите нрави.

Ответникът оспорва иска. Намира че не е налице нарушение на ЗПФУР, ЗЕДЕУУ. Счита че клаузата за предоставяне на обезпечение не е неравноправна.

Оспорва твърденията за неяснота при определяне на лихвата и годишния процент на разходите. Сочи че ГПР, посочен в договора отговаря на действителните стойности.

Счита че не е налице нарушение на императивни правни норми на ЗПК. Ето защо моли за отхвърляне на предявените искове.

С протоколно определение от 29.02.2024 г., съдът, на основание чл. 214 ГПК е допуснал изменение в размера на предявения иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД чрез неговото увеличаване, като същият се счита предявен за сумата от 191,19 лв.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните и се установява от представения по делото договор за потребителски кредит № ........./03.06.2017 г., че между същите е възникнало облигационно правоотношение, по силата на което заемодателят се задължил да предостави на заемателя сумата от 300 лева за срок от 33 дни, с уговорена падежна дата 17.08.2017 г. Ищецът се задължил да върне сумата в общ размер на 311,19 лева, от която сума – лихва от 11,19 лева или 3,73 %. Уговореният ГПР бил в размер на 49,94 %.

По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза.

При извършените проверки вещото лице е констатирало, че ищецът е заплатил в полза на ответното дружество по процесния договор за кредит сумата от общо 408 лв., от които 300 лв. - главница, 11,19 лв. – възнаградителна лихва и 96,81 лв. - такса за гаранция по Договор за предоставяне на поръчителство. Видно е от заключението, че възнаграждението по договор за предоставяне на поръчителство/гаранция не е включено при изчисляването на ГПР. Вещото лице посочва, че кредитът е предоставен на 03.06.2017 г., като срокът от 33 дни изтича на 06.07.2017 год. В същото време обаче, в договора е посочена падежна дата -17.08.2017 г. Заключава, че посоченият в договора ГПР в размер на 49.94%., е изчислен на база срок от 33 дни, като е включена само дължимата лихва от 11,69 лв.

2

Констатира, че ако при изчисляването на ГПР се включат и начислените лихви и такса за гаранция в размер на 96,81 лв., ГПР (годишният процент на разходите) по Договор за предоставяне на потребителски кредит № ......... /03.06.2017 г., изчислен използвайки нормативно установената формула в Приложение № 1 към чл.19, ал.2 от ЗПК, е в размер на 2899,31%. Сочи се още, че ГПР, изчислен на база платените суми за главницата, възнаградителна лихва и такса за гаранция, е в размер на 313,98%. Вещото лице посочва още, че от предоставеното от ответника извлечение за историята на заема се установява, че с предоставянето на заема на 03.06.2017 г. „Фератум България" се е задължило към „Фератум Банк (Малта)" със сумата от 96,81 лв. В този смисъл сумата на гаранцията от 96,81 лв. не е останала като приход на ответното дружество. На експертизата обаче не са предоставени документи за извършено плащане на тази гаранция към „Фератум Банк (Малта)".

По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-техническата експертиза, от което се установява, че процесът по кандидатстване и отпускане на кредит през интернет страницата на ответното дружество включва попълване и подаване на искане за потребителски кредит с посочване на параметрите на същия.

Според експертното заключение при избор на обезпечение на кредита, за кредитоискателя има налична предвидена възможност да кандидатства за кредит с посочване на физическо или юридическо лице като поръчител. Вещото лице е описало стъпките при сключване на договора - изпращане и одобрение на посочения от кредитоискателя електронен адрес на преддоговорна информация под формата на стандартен европейски формуляр, проекти на документи за сключване на договора, като е посочило, че при съгласие, потребителят следва да изпрати SMS, че е съгласен да сключи договора при предложените му условия. Вещото лице е категорично, че всички тези стъпки са изпълнени при сключване на процесния договор от страните по него. В тази насока изрично е отбелязало, че на електронната поща, предоставена от ищеца, са изпратени като прикачени файлове стандартен европейски формуляр и общи условия на ответника, като последният е потвърден чрез върнат към системата SMS.

Посочва се, че в системата на ответника, през 2017г. са налице данни за разгледани и одобрени заявки за кредит, по които други кредитоискатели, различни от ищеца, са кандидатствали с личен гарант. Размерът на шрифта, използван в процесният договор за кредит № ........./03.06.2017 г., е 12 кегела заключава вещото лице.

Съдът кредитира експертните заключение като пълни и компетентно дадени.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По предявения иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно главно доказване факта на плащане на процесната сума /суми/.

В тежест на ответника е да докаже, че е налице основание за получаването, съответно задържане на полученото, т.е. наличието на облигационно отношение по валиден договор за потребителски кредит; че заемната сума е била усвоена от ищеца; наличието на валидни клаузи за възнаградителна лихва и такса за обезпечение; размера на дължимите суми за главница, за договорна възнаградителна лихва и за такса за поръчителство.

Процесният договор за заем е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, 3 т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжникапотребител да върне предоставената парична сума.

Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителя, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК.

Предвид изложеното процесният договор се подчинява на правилата на Закона за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличие на които съдът следи служебно.

Съгласно чл. 5 от договора, страните са уговорили заемът да бъде обезпечен с поръчителство, предоставено от Ferratum Bank в полза на дружеството – ответник.

Договорът за поръчителство следвало да бъде сключен не по-късно от края на работния ден. Страните не спорят, че вземането на заемодателят срещу заемателя е обезпечено с поръчителство, предоставено от „Фератум Банк“, вследствие на което между ищеца и поръчителя е сключен договор за предоставяне на поръчителство срещу уговорено възнаграждение.

От приетото по делото заключение по допусната съдебно-техническа експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно дадено, се установява, че електронната система на ответника „Фератум България“ ЕООД за кандидатстване за отпускане на паричен заем не допуска подаване на заявка ако потребителят не посочи поръчител (дружеството „Фератум Банк“) или физическо лице. От изложеното следва, че избор на т. нар. „гарант“ „Фератум Банк“ се извършва именно чрез платформата за кандидатстване за отпускане на паричен заем на ответника „Фератум България“ ЕООД.

По делото не е спорно, че задължението на кредитополучателя по сключения договор за поръчителство е в размер на 96,81 лева, което обстоятелство се установява и от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза.

За да бъдат осигурени ефективни средства за защита на потребителите е необходимо, когато се изследва въпросът за няколко договора, които са сключени със свързани лица и между свързани лица, съдът да изследва релациите в отделните договори не като отделни правоотношения, които са независими едно от друго, а като една обща икономическа дейност. Следователно при множество правоотношения, когато те са със свързани лица или между такива, трябва на отделните правоотношения да се гледа като на едно правно и икономическо цяло, за да се постигне ефективната защита на потребителя при проверката от страна на съда за спазване на императивните правила на закона и добрите нрави.