Решение № 1200 от 09.11.2023, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Гражданско дело 193/2022
- Вид
- Решение № 1200
- Подписан
- 09.11.2023
- В сила
- 16.02.2024
- Състав
- Мира Мирчева
Други актове по делото
- Разпореждане № 583 от 25.01.2022 · Мира Мирчева
- Разпореждане № 893 от 08.02.2022 · Мира Мирчева
- Разпореждане № 1164 от 18.02.2022 · Мира Мирчева
- Разпореждане № 1601 от 10.03.2022 · Мира Мирчева
- Протокол № 1778 от 16.12.2022 · Мира Мирчева
- Протокол № 130 от 08.02.2023 · Мира Мирчева
- Протокол № 548 от 12.04.2023 · Мира Мирчева
- Протокол № 844 от 12.06.2023 · Мира Мирчева
- Протокол № 1107 от 21.07.2023 · Мира Мирчева
- Протокол № 1482 от 10.10.2023 · Мира Мирчева
Цитирани разпоредби
- чл. 303 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 30, ал. 3 · Закон за собствеността
РЕШЕНИЕ
№ 1200 гр. Пазарджик, 09.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Мира Мирчева при участието на секретаря И.ка Панчева като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №
20225220100193 по описа за 2022 година взе предвид:
Проиводството е образувано по иск, предявен от Eли С. М. срещу П. С. П. и К. Ф. за признаване за установено по реда на чл. 422 от ГПК, че ответниците дължат на ищцата всяка по 530,59 лв., представляваща част, съответстваща на дяловете на ответниците, от стойността на ограда, изградена в съсобствен на страните поземлен имот на мястото на старата паднала ограда. В исковата молба се твърди, че общо ищцата е направила разходи за оградата в размер 1483,54 лв. за строителни материали и 1700 лв. за труд по изграждането, от които суми ответниците дължали съответно по 494,51 лв. и 566,64 лв., а от тях незаплатена останала претендираната сума. Представят се писмени доказателства, иска се разпит на свидетЕ. и изслушване на вещо лице за изграждането на оградата.
Искът е с правно основание чл. 30, ал. 3 от Закона за собствеността.
Ответниците са подали отговор, с който оспорват иска. На първо място, те твърдят, че тъй като живеят в Италия, не знаят какво строителство е извършвано в имота, но ако има такова, то е своеволно от ищцата – от тях не е искано съгласие, и е незаконно, подлежи на премахване и затова ответниците не са се обогатили с нищо. Имотът е съсобствен на страните с трети лица, ищцата единствена притежава ключ от частта на страните и не допуска ответниците до него. Тя е зазидала и вратата на гараж, собственост на ответниците, намираща се откъм двора, и така ги е лишила от достъп до гаража. Преди зазиждането ответниците са имали достъп до двора и са полагали грижи за него, така например П. П. на два пъти е наемала човек да почисти избуялата растителност в тяхната част на двора и му е 1 платила за това по 30 лв. за чистене, или общо 60 лв. Ищцата е премахнала от двора без тяхно знание и съгласие трайни насаждения (лоза и плодни дървета), което е увредило ответниците с общо 780 лв., или по 390 лв. за всяка. С тези суми ответниците правят възражение за прихващане. Отделно, от 2019 г. насам ответниците са лишени от ползването на имота, завЕ. са дело пред съда за разпределяне на ползването, решението по него е влязло в сила, но още не е изпълнено. Те изчисляват дължимото им от ищцата обезщетение за лишаването от ползване за две години и четири месеца на общо 3200 лв., или по 1600 лв. за всяка – на база месечен наем общо за двете 100 лв., или по 50 лв. за всяка. С тези суми също правят възражение за прихващане.
В хода на делото страните поддържат становищата си.
От събраните доказателства се установява следната фактическа обстановка:
Заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК през 2021 г. и на заявителката е указано да предяви установителен иск.
Страните са наследници на М. и С. М., като ищцата и първата ответница са техни дъщери, а втората ответница е внучка на наследодатЕ.те от починалата през 2015 г. трета тяхна дъщеря.
Не е спорно, че трите притежават по наследство от родитЕ.те си, съответно баба си и дядо си, в съсобственост в равни дялове общо 1/2 идеална част от дворно място в гр. П., ул.
*******
Служебно известно е на съда, че пред Пазарджишкия районен съд е било водено гр. дело N 1437/2020 г. за разпределяне на реалното ползване, което е приключило с решение, отменено впоследствие по реда на чл. 303 от ГПК поради ненадлежно уведомяване на ответницата Е.
М.. Към момента в съда е висящо гр. дело N 2455/2023 г. по същата молба за разпределяне на ползването с участието и на собствениците на останалата 1/2 идеална част от дворното място, с които обаче няма спор, тъй като ползването е вече фактически разпределено между тях от една страна и наследниците на М. от друга.
В частта, която се ползва фактически от М., са разположени жилищна сграда и гараж. Не е спорно, че след извършена делба гаражът е останал собственост на двете ответници по настоящото дело, а жилищната сграда - на ищцата.
Установява се, че по страничната граница на имота е изградена ограда с бетонна основа и тухлена зидария с дължина 21,57 м и височина 1,85 м. Не се спори, че тя е изградена от ищцата. Стойността на изграждането на оградата е оценена на 4312,80 лв.
Пазарният наем за ползваната от сем. М. част от дворното място е оценена от вещото лице на 150 лв. месечно, или 2100 лв. за 14 месеца.
Премахнатите овошки са оценени на 955 лв., като едната асма и дюлята според вещото лице - агроном, са приключили периода си на плододаване и нямат стойност "като трайни насаждения", затова не е определена цена за тях.
Установява се от показанията на разпитания свидетел С. Ч., живеещ в близост, че Е. М. е 2 зазидала изходите от гаража към сградата, вече нейна собственост, и към дворното място.
Така в гаража и в двора вече може да се влиза само от улицата, през отделни входове, а от гаража към двора има единствено прозорец, през който свидетелят твърди, че по принуда е минавал, за да погледне по молба на П. П. в какво съС.ие е дворът. От показанията на същия свидетел може да се направи извод, че данните за плодните дръвчета в двора, посочени от ответниците, са поне приблизително верни. Разминаванията между неговите показания за тях и твърдението на ответниците за видовете дървета (свидетелят сочи вишна вместо праскова) и годините на засаждането и изкореняването им ("след делбата" според свидетеля, без уточняване на година) не са съществени могат да се обяснят по всяка вероятност с неточен спомен у свидетеля, затова съдът приема за доказано наличието на твърдените овошки: две асми, една от които без стойност, като вещото лице е установило при огледа все още налична конструкция за асма; дрян, круша, дюля - без стойност, ябълка, праскова и смокиня, засадени дюлята и едната асма през 1990 г., а останалите дървета - между 1999 и 2006 г. Вещото лице агроном допълнително е отговорило положително на въпроса дали е възможно тези растения да са били разположени едновременно в свободната от сгради и бетонни пътеки част от двора, ползван от страните, и да плододават.
Свидетелят установява, че през по-голяма част от времето, след като е станала собственица на жилищната сграда, Е. М. не е допускала сестра си П. до дворното място. Зазиждането на вратата от гаража към двора и смяната на ключалките са били начинът за това. Свидетелят разказва, че два пъти с негова помощ П. е сменяла на свой ред ключалките и е влизала в двора, но при следващото и завръщане се оказвало, че и Е. на свой ред ги е сменила. По данни на свидетеля, който разполагал с ключ, предоставен му от П., и двата пъти от смените на ключалки, извършени от нея, до новата смяна от Е. минавали 2-3 месеца. Няма причина да не се кредитират показанията му, защото не противоречат на никакви други данни по делото.
Престоите на двете сестри в България са временни, като и двете живеят поС.но в Италия, там живее и племенницата им К. - третата ответница. В частност кратки са престоите на П.
П., докато за Е. М. има данни в решението за отмяна по чл. 303 от ГПК, че прекарва летата в къщата в Пазарджик. За К. Ф. няма събрани по делото данни изобщо да е идвала в България в процесния период.
Видно от решението по дело 1437/2020 г., на Е. М. е връчена покана за заплащане на обезщетение за лишаването от ползване на дворното място на останалите две страни по настоящото дело чрез особен представител, заедно с преписите от всички приложения към исковата молба. Тя самата преди подаването на искане за отмяна на решението се е сдобила с преписи от цялото дело – вкл. поканата – на 13.09.2022 г., което се вижда от определението на ВКС за допускане до разглеждане на молбата за отмяна (определение N 137 от 31.01.2023 г. по гр. д. N 4775/2022 г. на I ГО).
Показанията на свидетеля потвърждават, че двукратно е било наемано лице ("един циганин") от името на П. П., за да почисти двора и му е платено всеки път "25 или 30 лева".
При така установените факти съдът направи следните правни изводи:
3
Главният иск е напълно доказан по основание и размер. Сумата, която ищцата твърди, че е заплатила за изграждането на оградата, съответства на заключението на вещото лице, което дори сочи малко по-висока стойност от претендираната. Разноските за построяването на оградата увЕ.чават стойността на имота и представляват полезни разноски. Те ползват всички съсобственици, вкл. онези, които не са наследници на сем. М. и ползват другата реално обособена част от дворното място, и по този начин П. П. и К. Ф. дължат всяка по 1/6 част от сумата 3183,59 лв., или по 530,59 лв., колкото и се претендира.Не се дължи нищо за лишаването от ползване на двете ответници по възражението за прихващане с това вземане за периода до подаването на отговора, тъй като към този момент не е имало връчена писмена покана - оказало се е, че особеният представител, определен да представлява Е. М. по дело 1437/2020 г., не е бил надлежно определен да я представлява, следователно и връчването в това число на материалноправни изявления чрез него не може да се смята за редовно.
Дължи се на П. Петрова от нейната сестра съответен дял от сумата 50 лв., колкото е доказаният най-малък размер на двете плащания за почистване на двора. Този дял би следвало да е не 1/6, а 1/3 от сумата, или 16,67 лв., тъй като не се оспорва, че за момента е налице устно споразумение между двете групи съсобственици с дял по 1/2 идеална част всяка от тях да ползва определена част от двора, а това споразумение би следвало да включва по подразбиране и самостоятелно поемане на текущите грижи и разноски по ползването на съответната реална част, в това число почистването.
От плодните дървета в едната от реално обособените части също се ползват само онези съсобственици, които ползват тази част. Разноските за засаждането на дървета не са разноски по запазването и поддържането на имота, а полезни разноски, увЕ.чаващи стойността му като цяло. Въпреки това дърветата имат сравнително кратък живот и период на плододаване и през цЕ.я период обслужват ползването от страна само на семейство М..
Поради временния им характер и поради това, че ползите от тях настъпват само за реално ползващите съответната обособена част от двора, разноските за засаждането им и вредите от унищожаването им би следвало да се разпределят само между наследниците на М., или задължението на Е. М. към другите две съсобственички е в размер по 318,33 лв. към всяка и с него следва да се прихване вземането и към тях за построяването на оградата.
Така непогасената чрез прихващане част от вземането на ищцата към П. П. е в размер 195,59 лв., а към К. Ф. - 212,26 лв. Това е и размерът, до който може да се уважи установителният иск.
Разноски няма в заповедта за изпълнение, а по настоящото дело те са претендирани, но са доказани само разноските за възнаграждение на вещите лица.
Поради изложеното съдът
РЕШИ:
4
Признава за установено, че П. С. П., ЕГН **********, с поС.ен адрес в гр. П., ул.
"*********** 12, ет. **, ап.**, дължи на Е. С. М., ЕГН **********, с поС.ен адрес в гр. П., ул. ******* сумата по заповед за изпълнение N 1609/25.08.2021 г., издадена по ч.гр. д.
2576/2021 г. на Пазарджишкия районен съд в размер 195,59 лв., представляваща разноски за изграждане на ограда в съсобствен имот през 2020 г., заедно със законната лихва, считано от 22.07.2021 г. до изплащане на вземането, като отхвърля иска за разликата на 195,59 лв. до пълния предявен размер от 530,59 лв. поради погасяване чрез прихващане със стойността на изкоренени от ищцата през 2019 г. плодни дръвчета и със сума, платена на трето лице за почистване на двора, а отхвърля възражението за прихващане със сумата 700 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на ответницата от дела и в имота за периода от януари 2019 г. до април 2022 г. включително.
Признава за установено, че К. Ф., ЕГН **********, с поС.ен адрес в гр. П., ул. "********" 21, дължи на Е. С. М., ЕГН **********, с поС.ен адрес в гр. П., ул. ******* сумата по заповед за изпълнение N 1609/25.08.2021 г., издадена по ч.гр. д. 2576/2021 г. на Пазарджишкия районен съд в размер 212,26 лв., представляваща разноски за изграждане на ограда в съсобствен имот през 2020 г., заедно със законната лихва, считано от 22.07.2021 г. до изплащане на вземането, като отхвърля иска за разликата на 212,26 лв. до пълния предявен размер от 530,59 лв. поради погасяване чрез прихващане със стойността на изкоренени от ищцата през 2019 г. плодни дръвчета, а отхвърля възражението за прихващане със сумата 700 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на ответницата от дела и в имота за периода от януари 2019 г. до април 2022 г. включително.
Разпечатката съдържа 43 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/66db8c4b-b5d9-41f9-b0d5-68d8e7c73395