Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 702 от 02.07.2026, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 1017/2026
Вид
Решение № 702
Подписан
02.07.2026
Състав
Даниела Димова Томова, Светлана Тодорова, Цветелина Георгиева Хекимова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 702 гр. Варна, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова

Членове:

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно гражданско дело № 20263100501017 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 22376 от 19.03.2026г. на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК 030269049 със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Княз Дондуков 68, чрез пълномощник юрк В. Т., срещу Решение № 602 от 18.02.2026г. по гр.д.№ 6175/2025г. по описа на ВРС, 30-ти състав, с което „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК 030269049, със седалище: гр. София, район „Оборище“, бул. „Княз Александър Дондуков“ 68, представлявано от Николай Иванов Станчев и Таня Васкова Тенева е осъдено ДА ЗАПЛАТИ на Х. Х. К.,ЕГН **********, с адрес:

***** сумата от 5416,31 евро, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на предна броня, фар ляв ксенон, капаче дюза фар ляв, дюза фар ляв, плъзгач под фар ляв, решетка предна броня лява, решетка предна броня дясна, фар за мъгла преден ляв, основа предна броня, въздуховод спирачки преден ляв с жалоз, въздуховод спирачки преден ляв задна част, казанче чистачки, преден капак, калник преден ляв, джанта предна лява алуминиева 17 цола, абсорбер предна броня ляв, вътрешен ляв накрайник, биалета предна лява, стабилизираща щанга изместена от тампон, конзола метална лява на калник ляв, метална конзола вертикална на основа фар в ляво, основа фар ляв -метална част и подкалник ПВЦ преден ляв на собствения му лек автомобил марка „БМВ 5 ЕР“, с рег. № ****, причинени в резултат на реализирано на 14.01.2025г. ПТП в с. Оброчище, по вина на водача на лек автомобил „Рено Клио“, с рег. № *****, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, които щети представляват тотална щета по смисъла на чл. 390, ал.2 КЗ, ведно със законната лихва от 1 датата на исковата молба – 14.05.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 405, ал.1, вр. 390, ал.2 от КЗ.

В жалбата си въззивникът „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК 030269049 излага, че решението е неправилно и незаконосъобразно поради нарушение на материални и процесуалния закон нарушение, и моли за неговата отмяна. Счита, че решението е постановено при незадълбочено и неизчерпателно разглеждане на доводите на ответника срещу основателността на иска. Поддържат се въведените с отговора на исковата молба възражения, като се счита, че изплатената като обезщетение сума отговаря на средната пазарна стойност за ремонт на уредените детайли на 17 годишно МПС от процесният клас и вид, с включени труд и материали за извършване на ремонта. Настоява се, че покритието по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите като функционално обусловено от отговорността на виновния водач по чл. 45 от ЗЗД, не е по възстановителна стойност по смисъла на чл. 400, ал. 2 от КЗ, а винаги по действителна такава. Това е така, тъй като обезщетяването по реда на чл. 45 от ЗЗД има за цел да възстанови статуквото така, все едно не е настъпвало застрахователно събитие. Обезщетяването, в случая на силно амортизирани увредени части (след близо 17 години експлоатация) без отчитане на съответното овехтяване, би довело до неоснователно обогатяване, което не е целта на застрахователното плащане. Според въззивника липсва правно основание за ищеца, на което да търси обезщетяване на база средни пазарни цени на нови оригинални части и/или в официален сервиз за марката, или в такъв сертифициран по ISO, като сочи, че практиката и по застраховка „Каско" е, че само за МПС на възраст до 3 години от датата на първа регистрация застраховката предлага обезщетяване на база оригинални части и в официален за марката в сервиз, който е сертифициран по ISO 9001:2008. На следващо място счита за неправилен извода на съда да не удържи посочената от САТЕ стойност на запазените части от 1 482.75 евро от определената СПЦ на МПС, съотв. да приеме, че тъй като собственикът като физическо лице не е оторизиран да разкомплектова автомобила си и да го продаде на части, за стойност на запазени части следва да се приеме стойността на която би получил при предаване на автомобила за скрап - 245.95 евро. Доколкото процесното МПС има валидна ЗЗ ГО към настоящия момент, то следва, че същото не е предавано за скраб и запазените части на стойност 1 487.75 евро продължават да са вложени в него и да имат тази стойност.

Сочи се, че PC Варна пропуска да разгледа възражението на ответника относно началната дата на присъждане на законната лихва забава и неправилно присъжда лихви от датата на исковата молба, а не от датата на отрегистриране на МПС.

В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемата страна Х. К. чрез процесуален представител депозира писмен отговор, в който развива доводи за неоснователност на въззивната жалба.

Въззивната жалба е допустима, подадена от лице, легитимирано чрез правен интерес от обжалване решението на ВРС.

Не са констатирани от въззивния съд процесуални пропуски от първата инстанция, които да налагат повторно указания по разпределение на доказателствена тежест между страните.

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД като взе предвид направените

2 оплаквания с жалбата, изложените доводи и съображения на страните, както и събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са : да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно.

Предявеният иск е с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ (Обн., ДВ, бл.102 от 29.12.2015г. в сила от 1 януари 2016г.). За основателността на прекия иск с оглед вторичния характер на субективното право по чл.423, ал.1 от КЗ в тежест на ищеца е да докаже освен наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между деликвента и застрахователя, така също и наличие на деликт с всичките кумулативно дадени елементи от неговия фактически състав: деяние (действие или бездействие), вреда и нейния размер, противоправност на деянието, причинна връзка между деянието и вредата, като вината на причинителя се предполага до доказване на противното.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да докаже възраженията си в отговора, а – при установяване на горното от ищеца – да докаже, че е погасил претендираното обезщетение.

Не се спори и видно от представено по делото свидетелство за регистрация част първа лек автомобил марка и модел БМВ 5 ЕР РЕИХЕ с рег.

№ ***** и рама **** е собственост на Х. Х. К.. По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че:

1/ На 14.01.2025г., около 10:30 часа, в с. Оброчище, управлявайки лек автомобил марка „БМВ 5 ЕР“, с рег. № **** ищецът се е движел по ул. „Черно море“, посока от ул. „Средна гора“ към околовръстния път на селото. Зад него се движел лек автомобил „Рено Клио“, с рег. № *****. На второто кръстовище ищецът искал да завие наляво, поради което преди да стигне до кръстовището, подал ляв мигач и след като се убедил, че няма насрещно движещи се ППС, предприел извършване на маневрата завиване наляво. В следващия момент, водачът на движещият се зад него лек автомобил „Рено Клио“, с рег. № ***** предприел изпреварване на автомобила на ищеца, като не се съобразил с предприетата от него маневра и се блъскал в предната лява част на автомобила. 2/ За настъпилото ПТП попълнили Двустранен констативен протокол за ПТП,като виновен за настъпилото произшествие посочили водача на л.а. марка „Рено Клио“, с рег. № *****; 3 / На 16.01.2025г. ищецът уведомил застрахователя на виновния водач за настъпилото ПТП, като същият извършил оглед на автомобила, изготвил снимков материал и съставил Оглед по щета №211932720. В описа като увредени детайли били описани: предна броня, фар ляв ксенон, капаче дюза фар ляв, дюза фар ляв, плъзгач под фар 3 ляв, решетка предна броня лява, решетка предна броня дясна, фар за мъгла преден ляв, основа предна броня, въздуховод спирачки преден ляв с жалоз, въздуховод спирачки преден ляв - задна част, казанче чистачки, преден капак, калник преден ляв, джанта предна лява алуминиева 17 цола, абсорбер предна броня ляв, вътрешен ляв накрайник, биалета предна лява, стабилизираща щанга изместена от тампон, конзола метална лява на калник ляв, метална конзола вертикална на основа фар в ляво, основа фар ляв - метална част и подкалник ПВЦ преден ляв; 4/ На 05.02.2025г. като застрахователно обезщетение ищецът получил сумата в размер на 2968.92 лева.

Извършеното плащане съдът кредитира като признание от страна на застрахователя на делинквента относно наличието на всички елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане, вкл. настъпването на конкретното застрахователно събитие и вината на застрахования при дружеството водач.

Предмет на оспорване в исковото производство, който с оглед въведените основания за обжалване на постановения от първоинстанционния съд съдебен акт, и поставен на разглеждане и във въззивното производство, е размерът на дължимото обезщетение, с оглед начина на неговото определяне.

За определяне на размера на застрахователното обезщетение съдът съобразява нормата на чл.386, ал.2 от КЗ. Същата предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество. За действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се закупи друго със същото качество, съгласно чл. 400, ал. 1 от КЗ , а за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка (чл. 400, ал. 2 от КЗ ).

По смисъла на чл. 390, ал. 2 от КЗ тотална щета на моторно превозно средство е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната му стойност. Стойността на разходите за необходимия ремонт се определя съгласно определения способ за обезщетяване въз основа на издадена от сервиз проформа фактура – при възстановяване в натура на вредите или експертна оценка – при изплащане на парично обезщетение.

Действителната стойност по смисъла на чл. 400, ал. 1 от КЗ на лекия автомобил марка и модел марка „БМВ 5 ЕР“, с рег. № **** към датата на събитието, съгласно заключението по автотехническата експертиза е в размер на 7 180.24 евро. Действителната стойност представлява възстановителната стойност, намалена с овехтяването (възраст, износване, морално остаряване, пазарни фактори) към момента на застрахователното събитие, т.е. това е реалната пазарна цена, за която може да се продаде вещта, непосредствено преди щетата.

Съответно стойността на разходите за ремонт по средни пазарни цени отново съгласно заключението на експерта е 6 151.86 евро при средни пазарни цени за труд и материали по цени на сервизи във Варна, притежаващи сертификат за качество и такива, които не притежават такъв, и 5 848.57 евро – 4 при средни пазарни цени в автосервизи, които не притежават европейски сертификат за качество. Изчисленията сочат, че дори при отчитане на пониската стойност на разходите за възстановяване, при която разходите са оценявани при използване стойностите на части от алтернативен доставчик, същата представлява 81 процента от действителната стойност на автомобила.