Решение № 13491 от 07.07.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 47/2026
- Вид
- Решение № 13491
- Подписан
- 07.07.2026
- Състав
- КРАСИМИР ВИКТОРОВ СОТИРОВ
Други актове по делото
- Разпореждане № 2634 от 08.01.2026 · КРАСИМИР ВИКТОРОВ СОТИРОВ
- Разпореждане № 10442 от 23.01.2026 · КРАСИМИР ВИКТОРОВ СОТИРОВ
- Разпореждане № 42096 от 01.04.2026 · КРАСИМИР ВИКТОРОВ СОТИРОВ
- Определение № 18271 от 15.05.2026 · КРАСИМИР ВИКТОРОВ СОТИРОВ
- Разпореждане № 91096 от 27.07.2026 · КРАСИМИР ВИКТОРОВ СОТИРОВ
- Определение № 31801 от 01.09.2026 · КРАСИМИР ВИКТОРОВ СОТИРОВ
- Разпореждане № 112623 от 18.09.2026 · КРАСИМИР ВИКТОРОВ СОТИРОВ
- Разпореждане № 118919 от 02.10.2026 · КРАСИМИР ВИКТОРОВ СОТИРОВ
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.26, ал.1, предл.I · Закон за задълженията и договорите
- чл.143, ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 68д, ал.1 и ал.2 · Закон за защита на потребителите
- чл. 68д, ал.1 и ал.2 · Закон за защита на потребителите
- параграф 13, т.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.10, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.7 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 13491 гр. София, 07.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: КРАСИМИР В. СОТИРОВ при участието на секретаря АМИНА С. ДАВИДКОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело № 20261110100047 по описа за 2026 година
РЕШИ:
РЕШЕНИЕ
№ ... / ...
07.07.2026 г., гр.София
В
ИМЕТО
НА
НАРОДА
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на двадесет и пети юни две хиляди двадесет и шеста година, в следния състав:
Председател: Красимир Сотиров при секретаря: Амина Давидкова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров гр.д. №47 по описа за 2026г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.26, ал.1, предл.I-III от ЗЗД.
Образувано е по искова молба на А. Р. Н., чрез адв.Б. Й. от САК, срещу ..... ЕИК:......, 1 със седалище и адрес на управление: гр......, представлявано от ....- Изп. директор, с която е предявен иск за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит №.....г., сключен от разстояние между страните. Твърди се, че ищецът е сключил с отв. дружество Договор за потребителски кредит №.....г., по силата на който последното, в качеството си на кредитодател, е отпуснал сумата от 2 665,70 лв. /с вкл. такса за застраховка в размер на 165,70 лв./ в полза на ищеца и кредитополучател по кредита срещу задължението да върне кредита в срок до 30.07.2025г., на 12 погасителни вноски, при ГЛП от 42 % и ГПР от 65 %, като общо дължимата сума при надлежно изпълнение по договора била 3 460,32 лв. В чл.1 от Приложение №5 към договора било предвидено задължение за кредитополучателя да осигури поръчителство на две физически лица или банкова гаранция в размер на 3 460,32 лв., като в чл.2 били разписани изискванията, на които следва да отговарят поръчителите. В чл.4 от договора била предвидена неустойка при непредоставено обезпечение в размер на 6,01 лв., като неустойката не следва да надвишава 1 % от главницата по кредита. Същата била платима заедно със съответната погасителна вноска. Поддържа, че отв. кредитор не е включил таксата за неустойка в ГПР, поради което е налице заобикаляне на закона по чл.19, ал.4 ЗПК. Доколкото същата представлява разход по кредита, е следвало да бъде включена при изчисляване на ГПР. В тази връзка поддържа недействителност на целия договор за кредит. Сочи също така, че липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, а именно – кои компоненти са включени. Поддържа, че неясното определяне на ГПР е самостоятелно основание за нищожност на договора. Посочването на по-нисък ГПР в договора от действително прилагания представлявала заблуждаваща търговска практика.
Поддържа, че процесната неустойка е нищожна като неравноправна клауза, като същата води до скрито оскъпяване на кредита и води до сигурна печалба за кредитодателя. Твърди, че с процесната клауза за неустойка се уговаряло едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което обаче не произтичат реални вреди. Моли за уважаване на иска. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, чрез мл.адв.Л.
В. от САК, с който оспорва исковата претенция като неоснователна и необоснована.
Поддържа, че процесният договор е действителен като сключен в съответствие със ЗПК.
Поддържа, че при подписване на договора ищецът се е съгласил да бъде застрахован при условията на Груповия застрахователен договор №..... за рискова застраховка „Живот“, сключен между ...... и ....... Възразява срещу твърденията на ищеца, че не са били спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Възразява и срещу твърденията на ищеца касателно действителността на клаузата за неустойка. Оспорва, че неустойката е следвало да бъде включена в ГПР. Оспорва и да е налице заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.
68д, ал.1 и ал.2 ЗЗПотр. Моли за отхвърляне на иска и претендира разноски.
С доклада е прието за ненуждаещо се от доказване като безспорно между страните, че са сключили Договор за потребителски кредит №.....г., по силата на който ответният кредитодател, е отпуснал сумата от 2665,70 лв. / с включена такса за застраховка в размер на 165,70 лв./ в полза на ищцовия кредитополучател срещу задължението да върне кредита в срок до 30.07.2025г., на 12 погасителни вноски, при посочени ГЛП от 42 % и ГПР от 65 %, както и при изчисляване на размера на ГПР не е взета предвид неустойката при непредоставено обезпечение.
В о.с.з., с оглед становището на ответника, по дадени съд. указания да уточни твърденията си по фактите в ОИМ, е допълнен доклада, като е прието, че не е налице спор между страните относно обстоятелството, че при изчислението на ГПР не е включен размера на неустойката и в случай, че същият се включи в изчислението на ГПР по кредита, то ГПР ще надхвърли установения законов максимум по чл.19, ал.4 от ЗПК, поради което не е изготвена допуснатата ССч.Е, като ненужна.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от 2 страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявения иск за основателен. Съображенията за това са следните:
Приложен към ИМ е неподписан препис на Договор за потребителски кредит №.....г., сключен между страните, за сумата от 2 665,70 лв., със срок на връщане на 12 месечни вноски, с краен срок за изпълнение: 30.07.2025г., в общ размер на 5 655,45 лв., ведно с неустойка за непредоставяне на дог. обезпечение в размер на 2 195,16 лв., при ГПР от 65 %, ведно с погасителен план, приложения и стандартен европейски формуляр.
Представени от отв. страна са преписи на Застрахователен сертификат №.......г. за застраховка „Живот“ на клиентите на ..... съгласно групов договор ITF-.....г. и Общи условия за застраховка „Живот“ на кредитополучателите на .......
Правните изводи на съда са следните:
Легалната дефиниция на параграф 13, т.1 от ДР на ЗЗПотр., приема за „потребител“ всяко ФЛ, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, или което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. В разпоредбата на чл.143, ал.1 от ЗЗП, е прието, че всяка уговорка в договор, сключван с потребител, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, е неравноправна клауза. Видно от неизчерпателното изброяване в разпоредбата на ал.2, т.20 на същата норма, неравноправна клауза е всяка друга с подобни условия. Неравноправната клауза в договор, сключен с потребителя, се преценява, като се вземат предвид видът на стоката или услугата- предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване, както и всички останали клаузи на договора. В съдебната практика трайно се приема, че уговорки по кредитното правоотношение за заплащане на неустойка от заемополучателя при непредоставяне на обезпечение в 3- дневен срок от сключване на договора- поръчителство от ФЛ или банкова гаранция, такси за експресно разглеждане на искане или др. подобни клаузи водят до неравностойност на насрещните задължения по договора.
Между страните е прието с доклада за безспорно обстоятелство, че при изчислението на ГПР по кредита не е включен размера на неустойката. След като размерът на неустойката не е включен като разход по кредита в обявения в договора за кредит ГПР, то следва да се приеме, че договорът не посочва реалния размер на процента на разходите. Следователно с процесния договор за кредит се явява нарушено изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, предвид че в договора за кредит не е посочен реалният размер на ГПР, приложим към кредитния продукт. Годишният процент на разходите е част е същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. Непосочването в договора на ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, води до неяснота за потребителя относно неговия размер. В тази връзка не може да се приеме, че е спазена нормата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
С Решение от 13.03.2025г. по дело C-337/23 на СЕС и Решение от 21.03.2024г. по дело C714/22 на СЕС, е прието, че възнаграждението на поръчителя следва да бъде включено при изчисляване на ГПР по кредита, наред със застрахователната премия. Същото следва да се приеме и по отношение на неустойката за недадено дог. обезпечение. Последицата, свързана с неспазване изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, е уредена в разпоредбата на чл.22 от ЗПК, която предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, поради което доводите на ответника в обратен смисъл се явяват неоснователни. С оглед на гореизложеното предявеният установителен иск се явява основателен и следва да бъде 3 уважен, като кредитното правоотношение бъде прогласено за нищожно и дължима остане само чистата стойност на незаплатената главница по кредита, на осн. чл.23 от ЗПК.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Отговорността за разноски в гражданския процес се изразява в правото на страната, в чиято полза е решено делото, да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на насрещната страна да й ги заплати. С оглед изхода на спора в тежест на ответника следва да се присъди държ. такса от 226,22 лв. и адв. хонорар от 580 лв., по представен договор за правна защита и съдействие. Заплатеният от ищеца депозит за експертиза от 220 евро следва да му се възстанови, доколкото ССч.Е по делото не е изготвена, с оглед приетите за безспорни между страните обстоятелства.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на ..... ЕИК:......, със седалище и адрес на управление: гр......, представлявано от ....- Изп. директор, по иск на А. Р. Н.,, ЕГН:**********, Договор за потребителски кредит №.....г., поради противоречието му със закона по чл.26, ал.1, предл.I от ЗЗД.
ОСЪЖДА ..... ЕИК:......, със седалище и адрес на управление: гр......, представлявано от ....- Изп. директор, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на А. Р. Н.,, ЕГН:**********, сума в размер общо на 412,21 /четиристотин и дванадесет евро и двадесет и една стотинки/ евро, представляваща сторени съдебно- деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Да се връчат преписи на страните, чрез проц. му представители.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4