Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 7261 от 20.04.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 41770/2024
Вид
Решение № 7261
Подписан
20.04.2026
Състав
МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 7261 гр. С, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20241110141770 по описа за 2024 година

Предявени са по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основаниечл. 79, ал.

1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 139 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Образувано е по искова молба на „Т С“ ЕАД срещу М. В. К., с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени искове за признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на сумите по издадената на 13.11.2023 г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, поправена с разпореждане от 15.08.2025 г. по ч.гр.д. № 60340/2023 г. по описа на СРС, 182 състав, при условията на солидарна отговорност, а именно: за топлоснабден имот, находящ се в гр. С*****, сумата в размер на 2792,69 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 1.11.2023 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 497,85 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2021 г. до 24.10.2023 г., сумата в размер на 30,21 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 1.11.2023 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 6,95 лв., представляваща мораторна лихва върху цената за дялово разпределение за период от 15.11.2020г. до 24.10.2023г.

В исковата молба, се навеждат твърдения, че ответницата, в качеството на собственик на топлоснабдения имот е потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което е обвързана от договор за продажба при Общи условия, приети от топлопреносното дружество. Твърди, че през исковия период за процесния имот е била доставяна топлинна енергия, цената за която е платима месечно, в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнася в съответните приложими през този период Общи условия. Поддържа, че съгласно чл.

155, ал. 1, т. 2 ЗЕ стойността на потреблението е начислявана по прогнозни месечни вноски, като в края на всеки отоплителен сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение от фирмата, извършваща дялово разпределение на доставяната топлоенергия в сградата етажна собственост по 1 местонахождение на имота – „Д“ ООД. Посочва, че ответникът не е изпълнил задълженията си за заплащане цената на потребената топлинна енергия и на услугата дялово разпределение през исковия период, като поради забавата за плащане дължи и мораторна лихва върху главниците след изтичане на установения в Общите условия падеж. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника М. В К., чрез ос.представител адв. Т. Н., с който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва наличието на договорно отношение с ищеца, във връзка с което твърди, че не е собственик или ползвател на имота. Оспорва имотът да е бил топлоснабден. Оспорва реалното потребление на топлинна енергия в имота през исковия период и нейната цена. Изтъква липсата на доказателства за наличието на одобрени строителни книжа, за изграждането на сградна инсталация за топлопреносна мрежа в имота, за заснемането на отоплителната инсталация в имота, за вида, броя и мощността на монтираните отоплителни уреди в сградата и за сертифициране на измервателните уреди в имота. Оспорва претенцията за дялово разпределение, във връзка с което оспорва наличието през исковия период на валиден договор между ищеца и фирмата за дялово разпределение, извършването на услугата от третото лице и дължимостта на цената на ищеца. Изтъква липсата на доказателства за уговорената цена за услугата дялово разпределение. Оспорва да е изпаднал в забава в плащането на главниците, като счита, че в случая е необходима покана. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете.

Третото лице-помагач „Д“ ООД (предходно наименование „Б“ ООД) не взема становище по предявените искове.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна следното:

Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими. На 13.11.2023 г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, поправена с разпореждане от 15.08.2025 г. по ч.гр.д. № 60340/2023 г. по описа на СРС, 182 състав в полза на „Т С“ ЕАД срещу ответницата М. В К. и А Д Ч в условията на солидарна отговорност за процесните вземания.

Заповедта за изпълнение е редовно връчена на длъжника Ч, който в срока по чл. 414 ГПК не е депозирал възражение, поради което по отношение на него заповедта е влязла в сила.

На длъжника М. К. заповедта е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на ищеца са дадени указания за предявяване на иск на основание чл. 415, ал. 1, т.

2 ГПК. Исковата молба за установяване на вземанията по издадената заповед по отношение на длъжника К. е депозирана в едномесечния срок.

Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права и формулираният петитум дават основание на съда да приеме, че е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни претенции с правна квалификация по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.153 и чл. 139 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

По исковете по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.153 ЗЕ:

За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна енергия за битови нужди, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, че нейната стойност възлиза на спорната сума.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже 2 положителния факт на погасяване на дълга, както и всички свои правоизключващи, правопогасяващи и правоотлагащи възражения.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно това лице е задължено да заплаща продажната цена за доставена и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество.

В случая от представените по делото писмени доказателства – нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***** г., по силата на който ответницата М.

В. К. и А Д Ч, съпрузи, придобиват собствеността върху имот – апартамент № 35, находящ се в гр. С*****. Съгласно нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имот № ***** г. процесният имот, върху който е учредена ипотеката, е придобит по време на брака на М. К. с А Ч като семейна имуществена общност.

Следователно ответницата и нейният съпруг А Ч, по отношение на който издадената заповед за изпълнение е влязла в сила, и не е страна в настоящото исково производство, са собственици на процесния имот, представляващ семейна имуществена общност. Следователно през процесния по делото период от м.05.2020г. до м.04.2022г. легитимирани да отговарят за задълженията по неформалния договор за доставка на топлинна енергия, възникнал на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ са ответницата М. К. и А Ч, като са налице предпоставките за ангажиране на отговорността й солидарно с другия длъжник А Ч за заплащане на стойността на потребената топлинна енергия в имота на основание чл. 32 СК. Съгласно императивната разпоредба на чл.

32, ал. 2 СК съпрузите отговарят солидарно за задълженията, поети от двамата или от единия от тях за задоволяване на нужди на семейството. Под "нужди на семейството" се разбират общите потребности на членовете на семейството, които, според практиката, главно са за снабдяване със храна, стоки, продукти, материали, заплащането на необходимите за съвместния живот разходи (включително за оправданите лични нужди на членовете на семейството), задоволяването на които произтичат от изискванията за семейна солидарност, благополучие и взаимопомощ.

Счита се, че всичко закупено от съпрузите по време на брака (включително и чрез договор, сключен при Общи условия за покупко-продажба на ТЕ) с посочената цел е за нуждите на семейството (в този смисъл е решение № 293/19.11.2013 г. по гр. д. № 3267/2013 г., ІІІ г. о. на ВКС).

В конкретния случай, видно от приложения по делото препис – извлечение от документите за собственост, ответницата К. и А Ч са били съпрузи, поради което имотът представлява и съпружеска имуществена общност.

При наличие на солидарни задължения кредиторът има право на преценката дали предяви своя иск само срещу единия или двамата длъжници едновременно. При солидарните задължения, например такива от двама длъжници, всеки един от тях отговаря за цялото задължение. Кредиторът има правото да получи само веднъж своето вземане, от който и да е от длъжниците. Вътрешните отношения между 3 длъжниците, ако единия е платил, респ. надплатил повече от своята приспадаща се част, се уреждат по реда на регресната отговорност. Ето защо е налице основание за извод, че е допустимо искът за заплащането на процесното вземане да бъде насочен срещу единия съпруг, в случая – ответницата К., доколкото както по-горе се посочи по отношение на Ч издадената заповед за изпълнение е влязло в сила.

По делото липсват доказателства М. К. да се е разпоредила преди или по време на процесния период с притежаваното от нея право на собственост в полза на трето за спора лице, поради което през процесния период същият е притежавал качеството „клиент“ на топлинна енергия. По делото не са ангажирани доказателства, от които да се установи, че трето лице е подало искане до ищеца за откриване на партида за имота, в това число и солидарния длъжник съпругът А Ч. Поради изложеното, ответницата има качеството потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153 ЗЕ, доколкото е възникнало принципното облигационно правоотношение между страните за процесния период, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия при публично известни Общи условия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, следователно и дължи заплащане на потребената топлинна енергия по арг. от чл. 153 ЗЕ. Следователно възраженията на ответника, че не е налице облигационна връзка между страните в производството останаха недоказани.

Ето защо настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото писмени доказателства се установяват въведените с исковата молба твърдения, че през процесния период бил потребител на доставяната до имота топлинна енергия.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответницата да се е възползвала от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ, поради което и приложимите ОУ на ищеца, публикувани във в.