Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 127 от 10.07.2026, Районен съд - Монтана

Съд
Районен съд - Монтана
Дело
Административно наказателно дело 1257/2025
Вид
Решение № 127
Подписан
10.07.2026
В сила
03.09.2026
Състав
ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.248, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • член 248, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 187а, ал. 2, т. 3 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 127 гр. Монтана, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА Административно наказателно дело № 20251630201257 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.248, ал.1 от ГПК във връзка с чл.144 АПК във връзка с чл.63д от ЗАНН.

Постъпила е молба вх. № 7759 от 13.05.2026 г., подадена от Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез юрисконсулт К.М. за изменение на Решение № 78 от 18.04.2026 г. по а.н.д. № 1257 по описа на съда за 2025г., в частта за разноските поради прекомерност. Навежда доводи за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер, съобразен с този, предвиден за насрещната страна /съответно 66.46 евро и 97.14 евро/. Алтернативно – да бъде присъдено възнаграждение в размер на 550 лева /281.21 евро/ на осн.

Наредба № 1 от 09.07.2004 г.за възнаграждения за адвокатска работа.

На основание член 248, ал.2 от ГПК, препис от молбата е изпратена на ответната страна, като в законоустановения едноседмичен срок е постъпил отговор, в който се посочва, че е изцяло неоснователна, като се излагат мотиви в тази насока.

Отправеното искане е допустимо, но по същество молбата е неоснователна.

С Определение № 294/17.11.2025г. производството по а.н.д. № 1257/2025г. по описа на РС Монтана прекратил поради процесуална недопустимост. След обжалване от страна на административнонаказаното дружество, с Определение № 1214/18.12.2025г. Административен съд Монтана отменил атакуваното определение и върнал делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. С Решение № 78 от 18.04.2026 г. по а. н. д. № 1257/2025 г. по описа на РС Монтана, е отменен Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.

1 от Закона за пътищата № 850546591, издаден от Агенция „Пътна 1 инфраструктура“, с който на „Б.“ ЕООД, гр. Р., за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2500.00 лева. Съдът с решението си е осъдил Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на „Б.“ ЕООД направените разноски във въззивното и касационното производство в размер на 1750 лева /894.76 евро/.

Приложен е списък с разноски по чл. 80 от ГПК, като същите са разделени по пера – 650 лева /332.34 евро/ - за процесуално представителство пред районен съд и 1100 лева /562.42 евро/ - за процесуално представителство пред касационната инстанция. Преди

С оглед направеното възражение за прекомерност съдът приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН „В производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс“. Според ал. 2 на същата норма „Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата“. Съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа: „Ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал. 2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение“. Случаят попада именно под тази хипотеза, тъй като на дружеството „Б.“ ЕООД с отменения електронен фиш е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева.

Минималното възнаграждение по Наредбата при този материален интерес е в размер на 550 лева /281.21 евро/ за представителство пред една инстанция или общо 1100 лева /562.42 евро/ за двете. Заплатеният хонорар за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната и касационна инстанции е в размер на 1750 лева /894.76 евро/.

В контекста на Решение от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, посочените в Наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне на възнагражденията, но без да са обвързващи за съда. Следователно същите подлежат на преценка от съда с оглед вида на правния спор и съществуващият материален или нематериален интерес, вида и количеството на извършената работа, и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В случая съдът намира, че не е налице несъответствие между размера на възнаграждението и дължимата правна защита, като взе предвид следното:

По делото е подадена въззивна жалба, както и касационна жалба 2 впоследствие. Представено е писмено становище, което също е много подробно, мотивирано, в него е цитирана богата съдебна практика.

Процесуалният представител е взел отношение по всички въпроси по същество, като се е спрял обстойно на всички обстоятелства, касаещи предмета на конкретното административнонаказателно производство. Следва да се отбележи, че депозираните становища и молби не са бланкетни и навеждат за познаване на казуса в детайли от адвоката. Всичко това сочи, че процесуалният представител на дружеството е вложил достатъчно труд и поисканото и заплатено адвокатско възнаграждение над предвидения минимален размер изцяло съответства на обема на оказаната защита на интересите на неговия доверител.

Ето защо възражението за прекомерност не следва да бъде уважено.

Мотивиран от горното Районен съд Монтана,

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба, с вх. № 7759 от 13.05.2026г., подадена от Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез юрисконсулт К.М. за изменение на Решение № 78 от 18.04.2026 г. по а. н. д. № 1257 по описа на съда за 2025г., в частта му досежно присъдените разноски.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 3