Решение № 17485 от 11.09.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 19756/2025
- Вид
- Решение № 17485
- Подписан
- 11.09.2026
- Състав
- МАРИЯ СТАНЧЕВА ДИМИТРОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 75445 от 12.05.2025 · МАРИЯ СТАНЧЕВА ДИМИТРОВА
- Определение № 27763 от 27.06.2025 · МАРИЯ СТАНЧЕВА ДИМИТРОВА
- Разпореждане № 132203 от 25.08.2025 · МАРИЯ СТАНЧЕВА ДИМИТРОВА
- Определение № 48503 от 24.11.2025 · МАРИЯ СТАНЧЕВА ДИМИТРОВА
- Разпореждане № 186827 от 09.12.2025 · МАРИЯ СТАНЧЕВА ДИМИТРОВА
- Разпореждане № 189469 от 15.12.2025 · МАРИЯ СТАНЧЕВА ДИМИТРОВА
- Определение № 16420 от 29.04.2026 · МАРИЯ СТАНЧЕВА ДИМИТРОВА
- Разпореждане № 120683 от 07.10.2026 · МАРИЯ СТАНЧЕВА ДИМИТРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 127 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 129, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 182 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 232 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99 ал.4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 5, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 37 · Закон за правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 17485 гр. София, 11.09.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело № 20251110119756 по описа за 2025 година
Предявен е от ищеца „Макроадванс“ АД срещу ответника А. П. Н. иск с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 99 ЗЗД за установяване съществуване на вземане в размер на сумата от 781,81 евро /1529,08 лева/, представляваща главница по Договор за стоков кредит № 346601 от 22.04.2018 г. сключен с „Банка ДСК“ ЕАД, ведно със законна лихва за период от 05.12.2024 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 39442 от 16.12.2024 г. по ч.гр.д. № 72985/2024 г. по описа на СРС, 77 състав.
Вземането е за част от сумите, предмет на заповедното производство. С Определение № 27763/27.06.2025 г. съдът на основание чл. 129, ал. 3 ГПК ВРЪЩА искова молба вх. № 120428/04.04.2025 г., подадена от Макроадванс АД срещу А. П. Н. В ЧАСТТА в която е посочено, че вземането представлява част от главница в пълен размер 3374,11 лева и В ЧАСТТА, с която се претендира мораторна лихва за периода от 29.11.2024 г. до 04.12.2024 г., ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 19756/2025 г. по описа на СРС, II ГО, 77 състав в ПОСОЧЕНИТЕ ЧАСТИ и ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 16.12.20234 г., постановена по гр.д. № 72985/2024 г. по описа на СРС, 77 състав В ЧАСТТА ЗА ГОРНИЦАТА НАД 1529,08 лева - главница и за мораторна лихва за горницата над 554,33 лева и за периода 28.11.2021 г. 04.12.2021 г.
Определението е влязло в законна сила на 16.07.2025 г.
С протоколно определение от проведеното на 16.06.2026 г. открито съдебно заседание съдът ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 232 ГПК производството по делото по предявения иск по чл. 86 ЗЗД за установяване дължимост на сумата 283,42 евро – мораторна лихва за забава за периода от 1
05.12.2021 г. до 04.12.2024 г. поради оттегляне на иска и ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 16.12.2024 г. по ч.гр.д. № 72985/2024 г. по описа на СРС, 77 състав в посочената част.
Определението е влязло в законна сила на 24.06.2026 г.
Ищецът „Макроадванс“ АД твърди, че ответникът е сключил със "Банка ДСК" АД Договор за стоков кредит № 346601 от 22.04.2018 г. по силата на който на ответника е предоставен стоков кредит в размер на 4147,30 лева, като ответникът се е задължил да го върне с краен срок до 22.04.2020 г.
Вземанията били прехвърлени от банката на „Макроадванс“ АД с договор за цесия от 24.04.2019 г. Цедентът е упълномощил цесионера да уведоми длъжника за цесията от негово име, което и ищцовото дружество е направило с извънсъдебно уведомление за цесия. Сочи, че вземането не е погасено до този момент. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира присъждане на разноски в заповедното и исковото производство.
Ответникът А. П. Н. редовно уведомен, подава отговор на исковата молба чрез назначения особен представител. Поддържа, че дори след дадени указания от съда исковата молба е нередовна и не отговаря на изискванията по чл. 127 ГПК, тъй като не съдържа посочена банкова сметка или друг начин за плащане. Посочва, че процесният договор за стоков кредит е вид договор за потребителски кредит и за него важат изискванията за потребителски кредит, в това число и изискването по чл. 10 ЗПК за оформяне на договора с размер на шрифта не по-малък от размер 12, като неспазване на това изискване води до недействителност на договора. Твърди, че процесния договор за кредит е изпълнен с шрифт по-малък от размер 12, като моли съдът да назначи съдебно-техническа експертиза за установяване на посоченото обстоятелство.
Моли съда да отхвърли исковете.
След като взе предвид изложеното в исковата молба и отговора, събраните по делото доказателства и изявленията на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По предявения иск по чл. 422 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 99 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да установи по делото при условията на пълно и главно доказване сключването на договор за кредит между ответника и „Банка ДСК“ ЕАД, предоставяне на процесната заемна сума по сметка на кредитополучателя, изискуемостта на претендираната част от кредитните задължения и изпадането в забава за тяхното заплащане, както и валидното прехвърляне на кредитните задължения в негова полза и уведомяването на ответника за това прехвърляне.
Видно от представения като писмено доказателство договор за стоков кредит № 346601/22.4.2018 г. /листове 5-10 от делото/ на посочената дата между „Банка ДСК“ ЕАД като кредитодател и ответника А. П. Н., като кредитополучател, е възникнало облигационно отношение, по силата на което кредитодателят се е задължил да предостави на кредитополучателя в заем сумата от 4147,30 лева за закупуване на посочена в договора за кредит техника – бас каса, мобилен телефон и пералня и сключване на застраховка „Стандарт +“ с „Групама Животозастраховане“ ЕАД и „Групама 2
Застраховане“ ЕАД, срещу задължението на кредитополучателя да върне получената в заем сума за срок от 24 месеца след датата на неговото усвояване, като заплати и договорна възнаградителна лихва за ползване на процесната сума в размер на 37,17% годишно, при ГПР от 44,27%. Към договора е изготвен и приложен погасителен план, подписан от двете страни по договора и са приложени общи условия по договори за стокови кредити, които също са подписани от двете страни по договора.
Представен е договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 24.04.2019 г. /листове 12-15 от делото/ и допълнително споразумение за цедиране на вземания от 25.06.2019 г. към рамков договор за покупкопродажба на вземания от 24.04.2019 г. /лист 11 от делото/, сключени между „Банка ДСК“ ЕАД като цедент и „Макроадванс“ АД, като цесионер за възмездно прехвърляне на вземания съобразно приложение № 1.1 към споразумението, а също така и потвърждение /лист 16 от делото/, пълномощно на цесионера за уведомяване на длъжника /лист 17 от делото/ и уведомление за прехвърляне на вземания изх. № D12C00397 /листове 18-19 от делото/. От съвкупната преценка на тези доказателства поотделно и в тяхната съвкупност се доказва сключване на договор за цесия за прехвърляне на вземанията по процесния договор за кредит от „Банка ДСК“ ЕАД, като цедент (стар кредитор) към „Макроадванс“ АД (нов кредитор).
Съдът намира, че от представеното известие за доставяне не се установява получаване на пощенската пратка от страна на длъжника, доколкото видно от пощенското клеймо същата е върната с отбелязване „непотърсена“. Съдът обаче споделя трайната съдебна практика на ВКС, изразена в Решение №3/16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 на I т.о. на ВКС, Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д. №12/2009г. на ВКС, II т.о., Решение № 126 от 30.10.2020 г. по т.д. №2042/19 г. на ВКС, II т.о. и други, където се приема, че получаването на уведомлението от длъжника е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за спорното право и поради това следва да бъде съобразен при решаването на делото. Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано. Уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал.3 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99 ал.4 ЗЗД. Това следва да бъде съобразено като факт, от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235 ал.3 ГПК.
Предвид посоченото, съдът намира, че по делото е доказано прехвърляне на вземанията по процесния договор за кредит в полза на ищцовото дружество.
От представеното като писмено доказателство по делото извлечение за периода от 01.01.2018 г. до 01.01.2020 г. по договорна сметка (11) 0000000025243334 с титуляр А. П. Н., се установява, че на 22.04.2018 г. по 3 сметка на „Технополис България“ ЕАД е прехвърлена сумата от 3657,00 лева и по сметка на „Групама застраховане“ АД – сумата от 490,30 лева, като за периода от 21.05.2018 г. до 21.11.2018 г. са внесени погасителни вноски в размер на 1486,05 лева. На 25.06.2019 г. вземането е отписано от счетоводството на „Банка ДСК“ ЕАД поради продажбата му с договор за цесия. Съгласно чл. 182 ГПК и чл. 55, ал. 1 ТЗ редовно водените счетоводни книги и документи могат да служат като доказателство в гражданския процес, поради което съдът кредитира посоченото извлечение като доказателство за заплатените суми. Още повече, ответната страна не оспорва усвояване на кредита.
Процесният договор за стоков кредит от 22.4.2018 г. е потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПКр., тъй като кредитодателят е юридическо лице, което предоставя кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитополучателят е физическо лице, което сключва договора за цели, различни от своята професионална и търговска дейност.
Предвид тази специфика на договора, за него важат особените изисквания по ЗПКр., в това число и специалните изисквания за форма и съдържание на договора, регламентирани в чл. 5, ал. 4, чл. 10, ал. 1, чл. 11 и чл. 12 ЗПКр. Сред тях е изискването договорът да е в писмена форма, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12 в два екземпляра, а съгласно чл. 22 ЗПКр. при неспазване на тези изисквания договорът за кредит е недействителен и потребителя дължи връщане единствено на чистата стойност по договора.
По настоящото дело съдът служебно е назначил съдебна електроннотехническа експертиза и е поставил служебно въпроси към вещото лице, но ищецът не е внесъл определения му депозит. При оглед на договора за кредит и при изследване на текста с текстообработващи програми, съдът установи, че процесния договор е изпълнен с шрифт Times New Roman с размер на буквите и цифрите 11 pt, който е по-малък размер от установения минимален размер на шрифта в договор за потребителски кредит по чл. 10, ал. 1 ЗПКр., поради което намира договора за кредит за недействителен на основание чл. 22 вр. чл.
10, ал. 1 ЗПКр.
Съгласно чл. 23 ЗПКр. в случаите, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Съдът споделя трайната практика на ВКС, изразена в Решение № 50174 от 26.10.2022г. по т.д. 3855/2021г. по описа на ВКС, IV г.о., Решение № 60186 от 28.11.2022г. по т.д. 1023/2020г. по описа на ВКС, I т.о., Решение № 50259 от 12.01.2023г. по гр.д. 3620/2021г. по описа на ВКС, III г.о., Решение № № 50005 от 21.02.2024 г. по т.д. № 1950/2022 г. по описа на ВКС, II т.о. и Решение № 50056 от 29.05.2023г. по т.д. 2024/2022г. по описа на ВКС, I т.о. съгласно която ако недействителност на договор за потребителски кредит се установи в производството по чл. 422 ГПК, съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за недействителен договор за потребителски кредит, макар в производството по чл. 422 ГПК да е предявен иск на договорно основание, доколкото ЗПКр е специален закон по отношение на ЗЗД 4 и в цитираната разпоредба на чл. 23 ЗПК е предвидено задължението на потребителя за връщане на чистата сума по кредита. Ако се приеме, че установяването на дължимостта на чистата сума по получения кредит и осъждането на потребителя за нейното връщане следва да се извърши в отделно производство – по предявен иск с правно основание чл. 55 ЗЗД, то би се достигнало до неоснователно обогатяване за потребителя предвид изискуемостта на вземането по недействителен договор, в частност при нищожен договор за потребителски кредит. Това би противоречало на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл е и въвеждането на разпоредбата на чл. 23 ЗПКр.
Разпечатката съдържа 28 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/63e51ab4-71bd-44c1-b76c-6192f14a41df