Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 23 от 05.03.2026, Районен съд - Златоград

Съд
Районен съд - Златоград
Дело
Гражданско дело 464/2025
Вид
Решение № 23
Подписан
05.03.2026
В сила
30.03.2026
Състав
Асен Черешаров

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 68 · Закон за собствеността
  • чл. 69 · Закон за собствеността
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за собствеността

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. З. 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Асен Черешаров при участието на секретаря Роска С. Юрчиева като разгледа докладваното от Асен Черешаров Гражданско дело № 20255420100464 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е положителен установителен иск, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 77 и чл. 79, ал. ЗС от М. Г. М., ЕГН ********** с адрес: обл. С., общ З. с. С., ***а, чрез адв. Е.М.В., срещу Р. Ю. П., ЕГН ********** с адрес: обл. С. общ. З. гр. З. ***, за признаване за установено спрямо ответника Р. Ю. П., че ищецът М. Г. М. е собственик на реална част с площ 427 кв. м. /първначално искът е предявен за площта от 450 кв. м., като е допуснато изменение на иска по реда на чл.214 от ГПК/ , находяща се в източната част от имот с идентификатор ***, област С., община З. с. С., местност „Б.к. (л.); вид територия – Земеделска; категория – Осем, начин на трайно ползване – Ливада; площ -841 кв. м.; стар номер 001035, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18-116/15.01.2018 г., издадена от Изпълнителен директор на АГКК, при граници и съседи, имоти с идентификатори: ***; ***; ***; ***.

Ищецът, чрез пълномощника си, сочи, че след извършена справка установил, че процесният имот е записан като собственост на ответницата по делото Р. Ю. П., съгласно Нотариален акт за доброволна делба № 29, том I, peг. № 182, дело 81 от 20.03.2023 г., вписан в Служба по вписванията, гр. З. предвид че с Решение на Поземлена комисия Златоград от 1994 г. е възстановен на наследодателя на съделителите.

От влизане в сила на решението на поземлена комисия град З. имотът предмет на настоящия спор, е станал съгласно горното решение за реституция собственост наследодателя на ответницата по спора Ю.Б. М. (Ю.К.М.).

Във връзка с горното по отношение на процесния имот са приложими 1 разпоредбите на ЗС, включително и тези, уреждащи института на давностното владение.

Въпреки че е налице приключила административна процедура по възстановяване собствеността на земеделската земя, представляваща процесния имот, с издаването на Решение па Поземлена комисия град З. ответницата, включително и нейния наследодател никога, нито преди реституцията, нито след нея не са стопанисвали и владели, лично или чрез другиго, процесната реална част, находяща се в източната част на имота.

Напротив, още преди да бъде възстановен процесния имот от 1973 г., процесната реална част се е владяля явно и необезпокоявано и никого от ищеца и от тогава той владее и продължава да владее процесната реална част от имота като свой - явно, непрекъснато и необезпокоявано от никого, показвайки се на всички останали, че счита имота за свой.

В процесната реална част от имота ищецът има изградена стопанска постройка, която е изградена през 1980г., вкл. има и селскостопанска постройка – кокошарник.

Процесната реална част - предмет на настоящото дело е с ясно очертани граници, същата е оградена още през 1980 г., с бетонни колове и мрежа от ищеца.

От 1973 г., включително и до сега, ищецът, както преди реституцията, така и след нея и до настоящия момент в период по-дълъг от 10 години е упражнявал фактическата власт по отношение на процесния имот без противопоставяне от страна на титуляра на правото на собственост, както и от който и да е било другиго. Той, ищецът е започнал да владее процесния имот, без да иска съгласието на ответницата, като по този начин е демонстрирал явно, трайно и несьмнено своене на имота. След като е установил фактическа власт върху процесния имот с намерение да го свои, е упражнявал явно, непрекъснато, необезпокоявано и несъмнено владение върху имота за период от над 10 години, демонстрирайки спрямо всички, че владее имота като собствен.

Нещо повече ответницата има имот в съседство на процесния и е възприела лично владението на ищеца. Ищецът, след като е установил фактическа власт върху имота в нито един момент не е позволявал на ответницата да владее имота.

Давността по чл. 79, ал. 1 ЗС, изтекла в полза на ищеца, без същата да е била прекъсвана, което прекъсване съобразно константната съдебна практика да се изразява в извършване на действие по отстраняването на ищеца от имота, предявяване на права по съдебен ред или в установяване па фактическа власт върху имота от ответницата или от когото и да е другиго, тоест във фактическо въздействие върху самия имот или заявяване па права за имота по съдебен ред от другиго.

В срока по чл. 131 ГПК от ответницата не е постъпил отговор.

В осз ищецът се явява лично и с адв. В., който поддържа иска.

Ответникът – редовно призован, се явява, като не оспорва иска, намира 2 същия за основателен и доказан.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Първият елемент от състава на придобивната давност е упражняване на владение, което да съдържа признаците, установени в чл. 68 ЗС. Съгласно текста на цитираната разпоредба, владението представлява ,,упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя“. Външен, обективен признак на владението е упражняването на фактическа власт.

По делото са разпитани свидетелите М. М. и А.Х. чиито показания съдът цени по реда на чл.172 от ГПК, предвид роднинската им връзка с ищеца.

От показанията на свидетелите се установява, че процесната част от имота представлява ливада, която на място е част от по-голям имот, ограден от ищеца с ограда. Свидетелите подробно описват имота, неговите граници, застрояване и начин на ползване.

Настоящият съдебен състав намира, че показанията на свидетелите са подробни, хронологически и логически последователни и вътрешно непротиворечиви.

В тях тя възпроизвеждат обстоятелства, които непосредствено са възприели като очевидци. От тези обстоятелства се налага категоричен извод, че имат ясна представа за имота, кой го ползва, от колко време и дали го ползва като собственик.

Съдът дава вяра на показанията на свидетелите. При оценката на показанията им настоящият състав съобрази факта, че свидетелите и ищеца са роднини.

Единствено на това основание обаче не може a priori да се отрече доказателствената стойност на показанията им, както и възможността да дават правдиви показания по делото. Процесуалният закон съдържа ясен регламент кои лица не могат да бъдат свидетели и съдът не може да поставя допълнителни ограничения като отхвърля достоверността на показанията на допустим свидетел само по съображения, че се намира в родствена връзка с ищеца, щом законът допуска това лице да бъде свидетел по делото.

Заинтересоваността и предубедеността на свидетеля не са субективни предположения, които да тежат отнапред върху дадено лице, единствено поради родствена връзка или близки отношения със страна по делото.

Напротив, касае се за конкретни факти, които като всеки друг факт в процеса, трябва да бъдат доказани, а не единствено предполагани.

Предубедеността на даден свидетел се доказва, като се установи 3 недостоверността на твърденията му. Следователно да се отрече доказателствената стойност на показанията на свидетеля единствено по съображение, че е родственик с ищеца, но без да е установено показанията му да са недостоверни, би представлявало проява на предубеденост от страна на самия ръководно-решаващ орган.

Имайки предвид тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че показанията на свидетелите са подробни, хронологически и логически последователни и вътрешно непротиворечиви. В тях се възпроизвеждат обстоятелства, които непосредствено са възприели като очевидци.

Съдът дава пълна вяра на показанията на свидетелите. Те не са оборени от нито едно доказателство по делото. Същевременно свидетелите не се опитват манипулативно да представят фактическата обстановка като преувеличават потребностите на ищеца. В заключение показанията на свидетелите се ценят като подробни и добросъвестно дадени, поради което се ползват с доверие от съда.

По делото е допусната и назначена СТЕ, заключението по която е неоспорено от страните и прието от съда като обективно, компетентно, в съответствие с поставените задачи.

Предвид това съдът намира, за установено, че ищеца е упражнявал фактическа власт върху поцесния имот за период значително надхвърлящ 10 години.

Субективният признак на владението е намерението на владелеца – той държи вещта като своя, т.е. той се смята или иска да стане собственик. В случая от показанията на разпитаните свидетели се установява, че ищеца счита имота за своя собственост, придобита и предадена му от баща му.

При така събраните доказателства, съдът намира, че се установява по делото и субективният елемент на владението, поради което са налице кумулативно предвидените предпоставки, необходими за приложението на института на придобивната давност – упражнявано владение върху процесната площ за срок от повече от 10 години.

В настоящото производство ответникът, независимо от разпределената му доказателствена тежест, не ангажира доказателства. Нещо повечеответникът П. не оспорва, че претендираната част от имота е на ищеца.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка Съдът възприе въз основа представените и приети по делото писмени доказателства, заключение от СТЕ и събраните гласни свидетелски показания.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от ПРАВНА СТРАНА следното:

4

Основателното провеждане на положителния установителен иск за собственост е обусловено от установяване по пътя на пълното и главно доказване на елементите от фактическия състав на приложимата разпоредба на чл.124,ал.1 от ГПК, а именно: право на собственост на ищцовата страна, придобито на твърдяното основание.

За да легитимира правото си на собственост върху процесния имот, ищецът се позовава на придобивна давност, осъществена в периода от 1973г. до датата на предявяване на исковата молба -27.11.2025г.

По делото не се спори, а се установява и от събраните доказателства, че процесният имот е владян от ищеца явно, спокойно, непрекъснато, несъмнено и с намерение да държи вещта като своя.

Настоящият съдебен състав намира, че всички предпоставки за придобиване на спорния терен по давност са налице. Ищецът е упражнявал фактическата власт върху вещта в рамките на изискуемия десетгодишен срок за придобиването й по давност.

Владението е продължило от 1973г. до 27.11.2025 г., когато е предявен искът.

Според чл. 69 ЗС предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.

В хода на производството, при условията на главно и пълно доказване ищецът успешно доказва владение за себе си. Същевременно ответникът не оспорва иска и съответно не ангажира доказателства срещу соченото от ищеца.

По разноските:

При този изход на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски възниква единствено за ищеца, който обаче не поддържа претенця за възлагането им.

Воден от горното, Съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА

ЗА

УСТАНОВЕНО по предявения положителен установителен иск за собственост, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, от М. Г. М., ЕГН ********** с адрес: обл. С., общ З. с. С., ***а, чрез адв. Е.М.В., срещу Р. Ю. П., ЕГН ********** с адрес: обл. С. общ. З. гр. З. ул. „Ц.К.“ № *, че ищецът М. Г. М. е собственик, на основание изтекла придобивна давност, по упражнено владение в периода от 1973 г. до 27.11.2025 г. – датата на предявяване на иска, на реална част с площ 427 кв. м., повдигната в оранжев цвят на комбинирана скица /приложение към СТЕ/, изготвена от в. л. инж. К.Д., приобщена на л. 46 от гр. дело № 5

464/2025г. по описа на РС-З. преподписана от съда, която представлява неразделна част от решението, от следния недвижим имот:

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, област С., община З. с. С., местност „Б.к. (л.); вид територия – Земеделска; категория – Осем, начин на трайно ползване – Ливада; площ -841 кв. м.; стар номер - 001035, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18-116/15.01.2018 г., издадена от Изпълнителен директор на АГКК, при граници и съседи, имоти с идентификатори: ***; ***; ***; ***.