Протокол № 683 от 29.09.2022, Районен съд - Разград
- Съд
- Районен съд - Разград
- Дело
- Гражданско дело 1150/2022
- Вид
- Протокол № 683
- Подписан
- 29.09.2022
- В сила
- 29.09.2022
- Състав
- СВЕТЛАНА КЪНЧЕВА ЧОЛАКОВА
Други актове по делото
- Протокол № 797 от 25.10.2022 · СВЕТЛАНА КЪНЧЕВА ЧОЛАКОВА
- Решение № 707 от 28.10.2022 · Светлана Кънчева Чолакова
Цитирани разпоредби
- чл. 166, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.51 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 432 ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 290 · Наказателен кодекс
- чл. 291 · Наказателен кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 683 гр. Разград, 27.09.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: СВЕТЛАНА К. ЧОЛАКОВА при участието на секретаря ГАНКА АНГ. А.А
Сложи за разглеждане докладваното от СВЕТЛАНА К. ЧОЛАКОВА Гражданско дело № 20223330101150 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ, редовно призован, се явява законният представител В. М., с адв. Д. Д., упълномощен с подаването на молбата.
ЗА ОТВЕТНОТО дружество при редовно призоваване, не се явява представител. Депозирана е молба от процесуалният му представител за даване ход на делото в негово отсъствие при липса на пречки за това.
ВЕЩИТЕ лица редовно призовани се явяват.
СВИДЕТЕЛЯТ редовно призован се явява.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
АДВ. Д.: Първо във връзка с направеното оспорване, че е налице съпричиняване и, че бащата е проявил небрежност и детето се е намирало на пътя. Първо искам да уточня, детето не се е намирало на пътя. Бащата паркира автомобила от страната на детската градина, лицето на автомобила гледа към улица Ветеринарна, а задницата гледа към парка. На вещото лице уточнявам, как е бил разположен автомобила. Бащата слиза от автомобила, отива до детската градина и на връщане е натоварен с багаж. Когато достига автомобила, казва на детето да стои на тротоара, дава му указания да го изчака там, да отвори вратите на автомобила да намести багажа, да го вземе и да го положи в детската количка на задната седалка. За съжаление детето не е изпълнило тези указания, докато бащата е бил с лице и вътре в колата, детето е изтичало на улицата и е станало това съприкосновение. За това считам, че възражението за съпричиняване е неоснователно, защото бащата е направил всички разумни и възможни усилия, да каже на детето да застане до него, буквално събитието се случва за секунди. Бащата отваря вратата и оставя вещите и тогава се случва всичко. Поддържаме доказателственото искане за разпит на двама свидетели, третият е ясен. Свидетелите, които водим в съдебно заседание и молим да допуснете до разпит са К. Л. К. майка на детето и Т. З. К..
СЪДЪТ ДОКЛАДВА ДЕЛОТО: Обстоятелства, от които произтичат претендираните права – настъпило ПТП поради виновно поведение на водач 1 на застрахован при ответника автомобил по задължителна застраховка Гражданска отговорност; валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка Гражданска отговорност между прекия причинител и застрахователя-ответника, получени травматични увреждания на ищеца причинени от виновно и противоправно поведение застрахованото лице, довело до настъпване на застрахователно събитие, причинна връзка между застрахователното събитие и вредите, техния размер.
Обстоятелства от които произтичат възраженията - съпричиняване от страна ищеца за настъпване на ПТП - неупражнен родителски контрол от страна на родителя.
ПРАВНАТА квалификация на иска чл. 432 ал.1 от КЗ вр. с чл.45 от ЗЗД, чл.52 ЗЗД, чл.86 от ЗЗД- за лихва за забава.
Правна квалификация на възраженията – чл.51 ал.2 от ЗЗД.
НЕ се признават обстоятелства. Всички обстоятелства се нуждаят от доказване.
ИЩЕЦЪТ следва да докаже: валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка Гражданска отговорност между прекия причинител и застрахователя към датата на ПТП; противоправно и виновно поведение на делинквента, при което причинени неимуществени вреди изразяващи се в претърпени болки и страдания; причинна връзка между поведението на това лице и твърдените вреди, размера на вредите.
ОТВЕТНИКЪТ следва да докаже възраженията си.
АДВ. Д.: Не възразявам по отношение по на доклада и възражения относно това да се приложат материалите приложени по делото.
СЪДЪТ намира представените с исковата молба писмени доказателства за допустими и относими, както и поисканите гласни от страните, следва да бъде приложено изисканото досъдебно производство, поради което О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА: Удостоверение за раждане; Постановление за прекратяване на наказателно производство с изх. № 3761/2021 г. от 07.03.2022 г. на РП Разград; Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с per. № 292; Лист за преглед на пациент в „МБАЛ Св. Иван Рилски“ АД от 17.12.21 г.; Епикриза от отделението по хирургия към МБАЛ „Св. Иван Рилски - Разград“ АД от 19.12.2021г.; Психологическо изследване от дата 17.02.2022 г., извършено в гр. Разград от Т. К. — Магистър-Психолог; Застрахователна претенция, депозирана на 19.04.2022 г.; Уведомително писмо с изх. № 2352 от 11.05.2022 г.; Наказателно постановление № 22-1075-000112 от дата 31.03.2022 г.;
Извлечение от търговския регистър за „МЕТАЛ АМБАЛАЖ“ ЕООД.
ПРИЛАГА представената от ответника застрахователна полица и ДП № 330-Зм-215/2021 г. по описа на ОДМВР – Разград, както и административно наказателна преписка във връзка с издадено НП 22-1075-000112/31.03.2022 г.
ДОПУСКА до разпит като свидетели К. К., Т. К. и Г. Х. Г..
ПРИСТЪПИ към разпит на свидетелите.
СНЕМА самоличността на свидетеля К. Л. К..
К. Л. К. – 36 г., бълг. гражданин, работи, неосъждана, гр. Р.******* неосъждана, майка на ищеца.
НА свидетелката разяснена разпоредбата на чл. 166, ал. 1, т. 2 ГПК.
К. К.: Желая да дам показания.
НА свидетелката разяснена отговорността по чл. 290 от НК, същата обеща да говори истината.
СВИДЕТЕЛКАТА К. К.: Не съм била свидетел на ПТП-то. Бях на 2 работа, когато мъжът ми се обади и каза, че детето е блъснато от кола и се намира в Спешен център - Разград. Видях го там, легнало на кушетка в силен плач, дори не се успокои от моето присъствие. Плачеше и повтаряше – Мамо, мамо боли, беше адекватен в съзнание. Детето беше прегледано от педиатър, също бе направена коремна ехография и рентген. Установи се счупване на дясна подбедрица на 2 места. Гипсираха го и препоръчаха да останем за наблюдение в Хирургично отделение от петък до неделя вечерта, като детето бе придружено от баща си. Когато го прибрахме вечерта в неделя в къщи, детето имаше болки, имаше изписан медикамент - обезболяващ и сироп успокояващ. Търсеше вниманието на мен и на баща си, прегръщаше ни. На следващия ден състоянието му се влоши, вдигна висока температура.
Потърсихме консулт с педиатър д-р Велкова, прегледа го и бяха назначени изследвания, при които се установи бактерия, характерна вътрешно болнична инфекция. Назначеното лечение не даде резултат и се наложи да ходим отново в Спешен център за преглед. Бяха назначени инжекции. В рамките на 7 дни идваше медицинска сестра на 12 ч. в къщи за да поставя инжекции на детето, което допълнително го травмира. Инжекциите бяха във връзка с бактериалното лечение. Не можеше да се движи и на ръце се преместваше детето. Сънят му беше неспокоен, пробуждаше се в просъница с плач.
Няколкократно имаше и напишквания, които в последствие отшумяха. Такова поведение от детето преди инцидента е нямало, беше с нормален сън, нормално дете. Имаме детска стая, която делят с кака си. След инцидента и до ден днешен детето спи при нас в спалнята. Преди инцидента, спеше в детската стая. Два месеца и половина полагахме грижи за детето в къщи, като се редувахме аз, съпругът ми и бабата по майчина линия. Детето беше затворено в къщи и нямаше социални контакти. След това трудно понесе ходенето в детска градина, отказва да върви в района около детската градина и го носехме на ръце. Вървим заедно, наближаваме района на детската градина и подава ръце да го вземем. Това се случва в района на детската градина. Преди инцидента не сме имали такива искания от детето да го носим на ръце. Детето е на 4 години. След инцидента детето говори и осъзнава, че е катастрофа, и до ден днешен казва – Мен ме блъсна кола. Този инцидент стана на 17.12.2021 г. – петък. Оставането в къщи от 2 м. е от фрактурата, детето беше в гипс. Бактериалната инфекция е около 2 седмици след инцидента.
ВЪПРОС на д-р В.: Видяхте ли детето преди налагането на гипсовата имобилизация? Спомняте ли си къде бяха описаните в медицинската документация охлузванията в дясната подбедрца?
ОТГОВОР: Видимо имаше синини от страни на дясното бедро. На подбедрицата от коляното надолу имаше охлузвания.
ПРИСТЪПИ към разпит на свидетелката Т. К..
СНЕМА самоличността на свидетелката.
Т. З. К. – бълг. гражданин, 49 г., гр. Р.*******, психолог, работи, неосъждана, без родство.
НА свидетелката разяснена отговорността по чл. 290 от НК, същата обеща да говори истината.
СВИДЕТЕЛКАТА Т. К.: Поводът по който ме потърсиха родителите на К., майката придружаваше детето, заради претърпяно ПТП. Детето е било в блъснато от лек автомобил, докато бащата го взима от детската градина.
Искаха да направя психологически изследвания за евентуални последствия от тази ситуация. Това, което видях беше, че първоначално детето изглеждаше 3 малко дистанцирано емоционално. Играеше си с играчки, той избра коли, ние разговаряхме слушаше избирателно и понякога се включваше да каже нещо, беше емоционално дистанцирано, което се тълкува като някакъв вид защитен механизъм. След това когато започнах да работя с него и да говоря го помолих да нарисува рисунка, произволна. По тази рисунка по описанието му по-късно, разбрах, че той по някакъв начин се опитва да компенсира, като излага собствените си фантазии за сила, с която да може за да предотвратява и да спасява близките си. Казва всички да са добре, да помага на всички, да са здрави. Помолих го да си избере камък, той избра най-големия камък за себе си и най-силният, който да помогне на останалите, които бяха майка му, баща му и сестра му. Не прояви признаци на уплаха в средата където беше, имаше малка уплаха в очите първоначално, но след като присъстваше майка му на срещата ни се отпусна и тогава в играта му забеляза,х че прояви агресивност спрямо колите, че коригира дефицита си по отношение на колите, което по-късно, когато разговарях с майката, той блъскаше силно количките, като се получава някакъв сблъсък, катастрофа и той казваше, че се блъскат. Той не употребяваше думата – катастрофа, но каза, че се блъскат.
След това си играхме на игра ролева игра с животни и създадох подобна ситуация, за да видя какви са му емоциите по отношение на училище, без да го разпитвам конкретно за неговото преживяване към ситуацията. Ролевата игра, която наподобяваше това, което му се е случило мечето, което е тръгва за детска градина, той също използва защитния механизъм на избягване, потискане на емоцията и изместване по някакъв начин на ситуация като сценария беше да е добре , мечето беше блъснато, беше здраво, но това беше игра, мечето се прибра се в къщи, и не го болеше нищо. Това което направих като извод и заключение е, че детето се опитва да се справи с голям стрес и са сформирани защитни механизми, избягване на ситуацията, което е нормално и естествено при проява на определена ситуация в която е трудно да се справи. Защитните механизми не се формират когато всичко е в нормални ситуации в живота когато имаме силен шок, стрес, предизвикан вътрешен конфликт свързан с вътрешни психологични елементи и външни влияния. Тази травматичната ситуация много често се отразява и в поведението понастоящем и може да има второстепенни прояви които и може да се проявят след време, което може да бъде от друга подобна ситуация, която да напомня на подобен стрес или опасност. Аз само проведох психологическо изследване. Това го направих м. 02.2022 г.
ПРИСТЪПИ към разпит на свидетеля Г. Г..
СНЕМА самоличността на свидетеля.
Г. Х. Г. – бълг. гражданин, 37 г., с. Д.**** с висше образование, работи, неосъждан, без родство.
НА свидетеля разяснена отговорността по чл. 290 от НК, същият обеща да говори истината.
СВИДЕТЕЛЯТ Г. Г.: Беше около 17 ч., месец декември, ден не се сещам. Миналата година м. декември, почти беше тъмно, около 17 ч. Всичко се случи за части от секундата, пред детската градина, а тя остава от лявата страна. Аз се движех посока механотехникума. От лявата ми страна остава детската градина. Точно пред детската градина се случи инцидента. Аз си карах в моето платно от лявата ми страна. Не съм бил в насрещното платно.
Карах си бавно, по-внимателно, защото от двете страни се паркират автомобили. Студено, зимно време беше, валеж нямаше, беше сухо. Беше тъмно и се смрачаваше. Няма пешеходна пътека там. Не съм сигурен дали 4 има пътни знаци. Мисля, че нямаше други автомобили. Автомобилът ми се движеше, карах сравнително бавно, но се движех. С около 30-40 км. в час се движех. Там, където е отпред на детската градина от двете страни на пътя спират много автомобили, за нула време става хаос, наслагват се много автомобили. Имаше автомобили паркирани от двете страни. За видимост на пешеходеца, аз не бях видял човек да пресича или да чака. Аз не съм видял никой на пътното платно. Имах включени светлини. Най-вероятно пешеходецът се е намирал от лявата страна на тротоара. Ако бях видял пешеходецът, щях да спра. Не знам къде е бил преди удара и по време на удара пешеходеца. Аз си гледах напред и карах, не съм видял пешеходец отстрани. От лявата част на предна лява броня, става удара. Не преди, а аз по време на удара забелязах пешеходеца. Чух шум и видях отстрани, че блъснах дете и спрях, нямам и спирачен път. Когато слязох от автомобила, бях стресиран, детето беше на земята, и бащата бягаше към детето и го грабна.
Разпечатката съдържа 52 от 92 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/62b6c880-9c74-46e5-bb7d-a28143dab1d6