Решение № 3 от 10.01.2022, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 277/2021
- Вид
- Решение № 3
- Подписан
- 10.01.2022
- В сила
- 01.02.2022
Други актове по делото
- Определение № 159 от 19.08.2021 · Павлина Георгиева Димитрова, Светослава Николаева Колева, Георги Николов Грънчев
- Протокол № 165 от 27.09.2021 · Павлина Георгиева Димитрова, Ангелина Йоргакиева Лазарова, Георги Николов Грънчев
- Разпореждане № 227 от 02.11.2021 · Ангелина Йоргакиева Лазарова
- Протокол № 227 от 17.11.2021 · Павлина Георгиева Димитрова, Ангелина Йоргакиева Лазарова, Георги Николов Грънчев
Цитирани разпоредби
- чл.148, ал.1 · Закон за културното наследство
- чл.150 и 151 · Закон за културното наследство
- чл.150 и 151 · Закон за културното наследство
- чл.152, ал.2 · Закон за културното наследство
- чл. 219 ал. 1 · Закон за културното наследство
- чл. 56 · Закон за културното наследство
- чл. 6 ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 6 ал. 1 т. 3 и 8 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 6 ал. 1 т. 3 и 8 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 23 · Наказателен кодекс
- чл. 23, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.23, ал.3 · Наказателен кодекс
- чл. 277 · Наказателен кодекс
- чл.277а · Наказателен кодекс
- чл. 277а, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 277а, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 277а, ал. 6 · Наказателен кодекс
- чл.277а, ал.7 · Наказателен кодекс
- чл.278, 278а и сл. · Наказателен кодекс
- чл.278, 278а и сл. · Наказателен кодекс
- чл. 53, ал.1 б. "а" · Наказателен кодекс
- чл. 55 · Наказателен кодекс
- чл. 55 ал. 1 т. 1 и ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 55 ал. 1 т. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 55 ал.3 · Наказателен кодекс
- чл. 58 · Наказателен кодекс
- чл.58а, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 118 ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.189 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 304 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314-316 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314-316 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314-316 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 340 ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 371 т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.373, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№3 гр. Варна, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Павлина Г. Димитрова
Членове:
Ангелина Й. Лазарова
Георги Н. Грънчев при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева в присъствието на прокурора Ил. Хр. Н. като разгледа докладваното от Ангелина Й. Лазарова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20213000600277 по описа за 2021 година Предмет на въззивното производство е присъда № 7 на ОС-Търговище, постановена на 22.07.2021г. по НОХД № 153/21г. по описа на същия съд, с която подсъдимият С. ИБР. К., бил признат за виновен в извършени престъпления по чл.277а, ал.3 във вр. с ал.1 от НК, за което му било определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, намалено на основание чл.58а, ал.1 от НК с 1/3 до размер от осем месеца и „глоба“ в размер на 5 000 лева; и по чл.277а, ал.7 от НК, за което му било определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, на основание чл.58а, ал.1 от НК намалено с 1/3 до размер от четири месеца. На основание чл. 23, ал.1 от НК съдът определил като общо най-тежкото наказание „лишаване от свобода“, за срок от осем месеца, което на основание чл. 66, ал.1 от НК отложил с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила, към което на основание чл.23, ал.3 от НК присъединил наложеното наказание „глоба“ в размер на 5 000 лева. Съдът се разпоредил с веществените доказателства, които на основание чл. 53, ал.1 б.
„а“ от НК отнел в полза на държавата.
Въззивното производство е образувано по жалба на подс. К., чрез защитника му адв. Х.. Възразява се срещу осъждането по чл. 277 а ал. 7 от НК, като държането на процесното оръдие се счита като приготовление към осъществяване на престъплението по чл. 277 а ал. 3 от НК, но не и като самостоятелно престъпление. Посочени са примери от практиката на ВКС в 1 подкрепа на становището, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение на материалния закон и присъдата следва да бъде отменена в частта на осъждане по чл. 277 а ал. 7 от НК. Твърди се и нарушение при определяне на наказанието по чл. 277 а ал. 3 от НК в частта на кумулативното наказание глоба, предвид отчитането само на смекчаващи вината обстоятелства. Според защитника на основание чл. 55 ал.3 от НК не е следвало да налага това наказание. Иска се отмяна на присъдата и оправдаване по обвинението по чл. 277 а ал. 7 от НК и в частта на наложеното наказание глоба в размер на 5000лв.
След проведено въззивно следствие, представителят на въззивната прокуратура счита жалбата за неоснователна. Обсъжда възраженията за неправилно приложение на материалния закон и ги отхвърля, тъй като посочва разликата между ролята на металодетектора като средство на престъплението по чл. 277 а ал. 3 от НК и като предмет на престъплението по чл. 277 а ал. 7 от НК, поради което е възможна идеална съвкупност между двете. Допълва аргумент и от чл. 277 а ал. 8 от НК за специфичната диференциация на наказуемостта по двете деяния, като подчертава, че по чл.
277 а ал. 7 от НК факултативното наказание конфискация може да обхване цялото имущество на дееца. По отношение на искането за отмяна на наказанието глоба, прокурорът счита, че не са налице основания за прилагане на чл. 55 от НК, тъй като от събраните доказателства се установяват смекчаващи, които не са изключителни или многобройни. Моли за потвърждаване на присъдата.
В хода на пренията пред настоящата въззивна инстанция защитникът на подсъдимия не се явява. Жалбата се поддържа лично от подс. К.. Представени са писмени бележки, подготвени от защитника от името на подсъдимия, в които е изразено становище, съответно на възраженията и аргументите по въззивната жалба. Иска се присъдата да бъде отменена и подсъдимият да бъде оправдан по обвинението по чл. 277 а ал. 7 от НК. Изразява се мнение и за приложение на чл. 55 ал. 3 от НК с отпадане на наказанието глоба.
В личната си защита в хода на пренията подс. К. моли да не му се налага наказание глоба.
В последната си дума подс. К. се признава за виновен и моли жалбата да бъде уважена.
Настоящият състав на въззивната инстанция извърши пълна и задълбочена проверка на присъдата в пределите по чл. 314-316 от НПК. С оглед събраните по делото доказателства и наведените от страните възражения, съставът съобрази следното:
От фактическа страна.
Производството пред първоинстанционния съд протекло по реда на гл.
27 от НПК с приложение на процедурата по чл. 371 т. 2 от НК. Не са били допуснати нарушения при преценката на самопризнанието, иницииращо специалния ред, ведно с подкрепящите го доказателства, събрани на ДП.
Съдът, на основание чл.373, ал.3 от НПК в мотивите си приел за установени обстоятелствата, отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
2
Съответно и, обвързан от задължителните указания по т. 8 от ТР 1/2009г. на ОСНК ВКС, въззивният съд следва да реши делото по същата фактическа обстановка:
Местността „Такътлък“ край с. Горско Абланово, общ. Опака е обявена за недвижима културна ценност – „Антично селище от II –IV век“ в Държавен вестник бр. 58/1969 год. Обектът представлява обработваема земеделска нива.
Подс. С.К. е роден и живее в с. Люблен, общ. Опака. През неустановен ден на 2019 год. той се снабдил с металотърсач (металодектор), който използвал за търсене на железа около селото. Съгласно чл.152, ал.2 от ЗКН металодекторът подлежи на регистрация в 14 дневен срок от придобиването му, но подсъдимият не го регистрирал и го ползвал до 18.10.2020 год.
Село Люблен се намира на около 17 км от с. Горско Абланово. Хората от района споделяли помежду си, че са намирали в местността „Такътлък“ стари монети и този факт бил известен на К.. Той разбрал, че нивата е изорана и на 18.10.2020 год. взел притежавания от него металотърсач и права лопата и с лек а-л „Фолксваген Голф“ с рег. № Т 78 16 ТН се придвижил до горепосочената местност. Спрял автомобила в близост до нивата, взел металодектора и носената лопата и започнал да търси археологически обекти.
Действията му били наблюдавани от свид. М.Г., уредник в РИМ – Търговище, отдел Опака, който уведомил за това полицейските органи. Пред пристигналите на място полицаи, подс. обяснил, че търси антични монети, но до момента не бил намерил такива. Във връзка с обясненията му бил предупреден с протокол за отговорността по чл.277а, чл.278, 278а и сл. от НК.
Справка от Министерство на културата установява, че на подс. С.К. не е издавано разрешение за провеждане на теренно археологическо проучване по реда на чл.150 и 151 от ЗКН. Същият не е регистрирал металодектора в МК в 14 дневен срок от придобиването му, съгласно изискванията на чл.152 от ЗКН.
Разпитан на ДП подс. К. не се е признал за виновен. В хода на разследването същият представил членска карта издадена от „Българската национална федерация по металдетектинг“ (БНФМ), валидна за 2021 год., която му дава право на издирване на метални предмети извън археологичните обекти. Заявлението за членство в посочената федерация е подадено на 01.12.2020 год. и касае календарната 2021 год., т.е. след извършването на престъплението.
В хода на въззивното производство, съставът упражни правомощията си по проверка на доказателствата и изиска експертно интерпретиране на вещественото доказателство 1 бр. металотърсач с дървена конструкция, облепена с черно тиксо с надпис „RAPTOR“ и PRO 2010“. Чрез заключението на извършената съдебно-техническа експертиза по протокол № 374/29.10.2021г. се установи, че вещественото доказателство, обект на изследване, представлява уред за откриване на метални предмети и е годен за употреба по предназначение. Тези констатации са напълно съвместими с отразените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, обхванати от самопризнанието по чл. 371 т. 2 от НПК от подс. К., почиващи на 3 резултатите от следственото действие - оглед на веществени доказателства, извършено на 29.12.2020г. с експериментални замервания на функционалните характеристики и разстояния за откриване на метални предмети при динамичния оглед на металотърсача. Представеното експертно заключение във въззивното производство провери по надлежния ред вещественото доказателство и позволи допълване на необходимите специални знания за неговата оценка, значима за предмета на доказване по повдигнатите обвинения. В хода на проведеното съдебно следствие заключението бе прието от страните и състава.
Изложената фактическа обстановка въззивният състав прие за установена въз основа на доказателствата, приложени по ДП № 389/2020 год. по описа на РУ на МВР - Попово, писмено доказателствено средство – протокол за оглед на веществени доказателства и фотоалбум; показанията на свидетелите Т. и И. – полицейски служители, изпратени на място, присъствали на извършената проверка в изпълнение на правомощията си по чл. 6 ал. 1 от ЗМВР, на свидетеля очевидец, уредник на РИМ, М.Г.; писмените доказателства – документи: протокол за доброволно предаване, разписка и протокол за предупреждение, изготвени в хода на действията по ЗМВР, свидетелство за съдимост, характеристична справка, декларация, удостоверение и справка за имуществено състояние, отговор от председателя на УС на БНФМ и заверено за вярност копие на заявление за членство до председателя на БНФМ от подс. К. от 01.12.2020г., заверено за вярност копие на членска карта в БНФМ на подс. К., веществените доказателства – лопата и металотърсач, изследван - външно и експериментално при огледа в ДП, и чрез заключението на съдебно-техническата експертиза, подкрепени изцяло от самопризнанията на подсъдимия във връзка с процедурата по чл.371, т.2 от НПК. Посочените източници, в съвкупността си, формират единна, безпротиворечива и взаимнодопълваща се съвкупност, респективно до ясни и недвусмислени съображения от фактическа страна.
Задълбочената проверка, извършена от въззивния състав, открои необходимост от прецизиране на доказателствената стойност на някои източници, приложени към материалите по ДП.
Доколкото свид. А. И. А., младши разузнавач при РУ Попово е извършвал действия по разследването, непосредствено при разкриване на деянията и след това, за което е съставял протоколи по ЗМВР, на основание чл. 118 ал. 2 от НПК същият не може да бъде свидетел по делото, поради което и депозираните от него показания следва да бъдат изключени от доказателствените материали в обосноваващата изводи съвкупност.
По оценката на съставените по ЗМВР документи – протоколи за проверка и доброволно предаване от 18.10.2020г., разписка от 20.10.2020г., протокол за предупреждение от 23.10.2020г., следва да бъде конкретизирано изключването на съставения протокол за извършена проверка на лични вещи, превозни средства и т.н. (л.15 от ДП) от 18.10.2020г. В съдържанието на този протокол е описано установяването на самоделно изработен металотърсач и ръчен инструмент – лопата, в багажното отделение на л.а. Фолксваген Голф рег. № Т 7816 ТН. От показанията на свид. Т., И. и Г., обаче, се установява, че 4 подс. К. е ползвал тези инструменти на терен и ги е носил в ръцете си (посочено и в докладната записка от А., л. 14), когато се е върнал, за да изпълни разпорежданията на полицията. Очевидно е, че в хода на полицейската проверка на подсъдимия са били дадени указания да постави инструментите в багажника, където да бъдат „намерени/фиксирани/отразени“ от служителя на РУ Попово – А.. Следователно, протоколът не може да се ползва с достоверност, тъй като не разкрива непосредствено завареното местоположение на инструментите, което налага да бъде изключен от останалите документи, съставени в изпълнение на полицейски правомощия от страна на А. А.. Съставът кредитира като писмени доказателства протокола за доброволно предаване от подсъдимия на А. на металотърсача и лопатата, разписката за предаването им от Началника на Участък Опака на домакина на ПУ Попово, протоколът за предупреждение на подсъдимия по чл. 65 от ЗМВР, съставени като официални документи от правоохранителен орган при изпълнение на функциите му по чл. 6 ал. 1 т. 3 и 8 от ЗМВР. В хода на образуваното на 25.11.2020г. досъдебно производство, предметите, предадени доброволно от подс. К. и съхранявани от домакина на РУ Попово, са придобили процесуална стойност на веществени доказателства и са били огледани при съответно процесуално следствено действие, за което са били изготвени и фотоснимки.
Разпечатката съдържа 33 от 104 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6208c59b-9731-4277-9672-5fb8ec4dcc64