Решение № 4905 от 25.09.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 8854/2022
- Вид
- Решение № 4905
- Подписан
- 25.09.2023
- В сила
- 25.02.2026
- Състав
- Валерия Банкова
Други актове по делото
- Решение № 6446 от 14.12.2023 · Валерия Банкова
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.10, ал.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2 ал.1 т.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2, ал. 1, т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.9а, ал.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.219, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 220, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.26, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.282, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 285 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 4905 гр. София, 25.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Валерия Банкова при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова в присъствието на прокурора М. Г. М. като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело № 20221100108854 по описа за 2022 година
Ищецът В. И. М. излага в исковата молба, че на 11.10.2016г. бил привлечен като обвиняем за извършване на престъпление по чл.220, ал.2 във вр.с ал.1 във вр.с чл.26, ал.1 от НК.
На 14.10.2016 г. му била наложена мярка за неотклонение „парична гаранция“ от 20 000 лева, чийто размер впоследствие е бил изменен на 15 000 лева.
С Постановление от същата дата (14.10.2016 г.) по ДП № 321/2016 г. по описа на СО - СГП, пр. пр. № 15727/2016 г. по описа на СГП на ищеца била наложена също и мярка за процесуална принуда „забрана за напускане пределите на Република България“, която впоследствие била отменена окончателно по съдебен ред.
С ново Постановление за привличане на обвиняем от 19.01.2017 г. ищецът бил привлечен като обвиняем по ДП № 321/2016 г. по описа на СО СГП, пр. пр. № 15727/2016 г. по описа на СГП за:
- извършено престъпление по чл. 219, ал. 4 във вр. с ал. 2 от НК;
- престъпление по чл. 285 от НК;
- престъпление по чл. 220, ал. 1 от НК.
На 01.03.2017 г. СГП внесла в Софийски градски съд обвинителен акт по ДП № 321/2016 г. по описа на СО — СГП, пр. пр. 15727/2016 г., по описа 1 на СГП срещу ищеца за всички подробно описани по-горе престъпления, а именно - по чл. 219, ал. 4, вр. с ал. 2 от НК; по чл. 285 от НК и по чл. 220, ал. 1 от НК.
На 02.03.2017 г. въз основа на обвинителния акт било образувано нохд №934/2017 г. по описа на Софийски градски съд, НО, 7 състав.
С присъда N9 144/07.06.2018 г., съдът признал ищеца за невиновен в извършването на посочените престъпления, за които той е бил обвинен от Прокуратурата на Република България.
Присъдата била протестирана от ответника, при което било образувано внохд № 1131/2018 г. по описа на САС, НО, 5 състав, приключило с Решение № 417 от 31.10.2018 г., с което САС потвърдил изцяло оправдателната присъда. Решението влязло в законна сила на 06.12.2018 г.
От незаконните действия на Прокуратурата ищецът търпял неимуществени вреди, подробно описани в исковата молба, които иска да бъдат обезщетени. Претенцията за обезщетение на претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, потиснатост, страх от осъждане, срам, унижение, уронване на доброто му име и професионалния му авторитет, влошаване на здравословното му състояние и др., се оценява на сума в размер на 100 000 лв.
Претендира и обезщетяване на понесени имуществени вреди в размер на 413 076,56 лв., представляващи пропуснати ползи за периода от 26.10.2016 г. до 31.07.2020 г., състоящи се в пълния размер на неполучените от него възнаграждения вследствие на предсрочното прекратяване на трудовото му правоотношение с Медицински университет - София - Ректорат на заеманата от него тогава длъжност „Заместник Ректор“ на Медицински университет София, на която е бил избран от Академичния съвет на Медицински университет - София за мандат от 2016 г. до 2020 г. На 25.10.2016 г., в рамките на провело се заседание на Академичния съвет на Медицински университет - София, ищецът се оттеглил от заеманата от него длъжност „Заместник Ректор“ поради започналото и развиващо се срещу него наказателно преследване. В случай че срещу ищеца не е било налице процесното наказателно производство, за остатъка от мандата му на длъжността „Заместник Ректор“ в Ректората на Медицински университет София, той е щял да получи за периода от 26.10.2016 г. (датата на влизане в сила на предсрочното прекратяване на мандата му) до 31.07.2020 г. (датата на изтичане на мандата му, ако последният не е бил предсрочно прекратен) доходи в размер на посочената сума, представляващи реално и сигурно увеличение в имуществото му, неосъществило се именно поради воденото срещу него наказателно преследване.
Заявена е и претенция за пропуснати ползи от задържането на сумата от 15 000 лева, която ищецът е внесъл като парична гаранция по процесното наказателно производство, състоящи се в размера на законната лихва върху задържаната сума за периода от датата на внасянето й — 10.11.2016 г., до 2 датата на освобождаването й и възможността да бъде получена от ищеца 26.06.2018 г., възлизаща на сумата от 2 475,01 лева.
И трите претенции са заявени ведно със законната лихва, считано от 06.12.2018г.
В едномесечния срок, визиран в чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът ПРОКУРАТУРАТА на РБ подава писмен отговор, в който оспорва иска по основание и размер. Счита, че недоказани са твърдените от ищеца вреди от повдигнатото обвинение, причинната им връзка със същото, както и обстоятелството, че воденото срещу ищеца наказателно производство е приключило с влязла в сила оправдателна присъда. Прави възражение за прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди.
По отношение на претенцията за имуществени вреди оспорва, че трудовото правоотношение на ищеца като зам. ректор на МУ – София е било прекратено именно по причина образуваното срещу него наказателно производство. Оспорва същата и по размер. Що се касае до иска за обезщетение на имуществени вреди – пропуснати ползи от внесена и задържана гаранция в размер на 15 000 лв. – оспорва както факта на внасянето, така и на освобождаването на процесната гаранция, както и че същата е била заплатена със средства именно на ищеца. Оспорва и размера на тази претенция, като сочи, че законната лихва многократно надвишава лихвите по банковите депозити за периода на престоя на сумата по сметка на органите на МВР. Релевира възражение за погасяване по давност на претенцията за законна лихва върху търсените обезщетения за периода от над три години преди датата на исковата молба.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за заплащане на :
- сумата от 100 000 лв., съставляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от органите на Прокуратурата, произтичащи от незаконно обвинение в извършване на престъпление от общ характер, по което обвинение ищецът е оправдан с влязла в сила присъда, ведно със законната лихва, считано от 06.12.2018г.;
- сумата от 413 076,56 лв. – имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи за периода от 26.10.2016 г. до 31.07.2020 г., състоящи се в пълния размер на неполучените от него възнаграждения вследствие на предсрочното прекратяване на трудовото му правоотношение с Медицински университет - София - Ректорат на заеманата от него тогава длъжност „Заместник Ректор“ на Медицински университет - София, на която е бил избран от Академичния съвет на Медицински университет - София за мандат от 2016 г. до 2020 г., ведно със законната лихва, считано от 06.12.2018г.;
- сумата от 2 475,01 лв. - имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи от задържането на сумата от 15 000 лева, която ищецът е внесъл като парична гаранция по процесното наказателно производство, състоящи се в размера на законната лихва върху задържаната сума за периода 3 от датата на внасянето й — 10.11.2016 г., до датата на освобождаването й и възможността да бъде получена от ищеца - 26.06.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 06.12.2018г.
Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема от фактическа страна следното:
Установява се от приетите по делото писмени доказателства, че с постановление от 28.09.2016г. на прокурори при СГП е образувано досъдебно производство срещу ищеца за извършени от него престъпление по чл.282, ал.1 от НК и чл.219, ал.1 от НК.
С постановление от 11.10.2016г. ищецът е бил привлечен към наказателна отговорност като обвиняем за извършено престъпление по чл.220, ал.2 вр. с ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК – за това, че в периода 30.07.2014 – 27.10.2015г., в условията на продължавано престъпление е сключил пет неизгодни сделки и от това са произлезли значителни вреди в размер на 244 108 лв., и му е определена мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 20 000 лв. С определение на СГС от 04.11.2016г. гаранцията е била намалена до сумата от 15 000 лв. видно от приетото по делото преводно нареждане, сумата от 15 000 лв. е била внесена по сметка на СГП на 10.11.2016г. Мярката е отменена с определение от 07.06.2018г. на СГС, постановено по нохд №934/2017г. С разпореждане от 22.06.2018г. на съдията – докладчик внесената парична гаранция е върната на ищеца. От приложеното преводно нареждане се установява, че сумата е възстановена по сметка на В. М. на 16.08.2018г.
На 14.10.2016г. ищецът е бил разпитан като обвиняем. С постановление на прокурор от същата дата му е наложена мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане на пределите на Република България“. Мярката е отменена с определение на СГС от 29.11.2016г.
С постановление от 19.01.2017г. ищецът е бил привлечен към наказателна отговорност като обвиняем за извършени престъпления по чл.219, ал.4, вр. ал.2 от НК, чл.285 от НК и чл.220, ал.1 от НК.
С присъда от 07.06.2018г. на СГС, НО, 7 с-в по нохд №934/2017г. ищецът е признат за невиновен по повдигнатите му обвинения. Срещу присъдата е постъпил протест от СГП.
С решение на САС от 31.10.2018г. по внохд №1131/2018г. присъдата на първоинстанционния съд е потвърдена. Решението на въззивния съд не е било обжалвано или протестирано, при което, съгласно отбелязването на печата, положен върху оправдателната присъда, същата е влязла в сила на 06.12.2018г.
От приетите по делото протоколи от съдебни заседания се установява, че в рамките на съдебното производство пред СГС са били проведени седем заседания, а пред САС – едно, във всяко от които ищецът се е явявал лично с упълномощен адвокат.
4
Като доказателства по делото са представени извлечения от съдържанието на медийни публикации в електронни и печатни издания, от които е видно отразяването в медийното пространство на повдигнатите срещу ищеца обвинения.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите И.К.И., Ц.И.Т. и В.Б.П.-Д..
Свидетелят И. заявява при разпита в съдебно заседание, че познава ищеца от 1999г. Виждали се почти всяка сутрин, тъй като посещавали един и същи плувен басейн. Знае, че ищецът е бил обект на наказателно преследване, което е започнало през есента на 2016г. Бил обвинен в служебни злоупотреби.
В този период спрял да идва в спортния комплекс за около месец. Когато се появил, бил някак затворен в себе си. Обяснил на свидетеля, че не можел да идва, защото си имал проблеми. Бил отслабнал. Преди това бил общителен човек с чувство за хумор, а след това имал нездрав вид. Затворил се в себе си и свидетелят останал един от малкото хора, с които запазил общуването си.
Ходели заедно в планината за разведряване, т.к. ищецът бил посърнал и очевидно страдал. Споделил, че всички в семейството му са притеснени за неговото здраве и че е започнал да пие хапчета за високо кръвно.
Свидетелката Т. заявява при разпита, че познава ищеца от около 1990г., т.к. от 1986г. работи в МУ – София, където са колеги. Тя работи в катедрата по ендокринология, а той – в катедра по медицинска химия и биохимия, като и двамата са ръководители на посочените катедри. Свидетелката сочи, че е била в ръководството на факултета, в момента е в ръководството на университета, а ищецът доста години бил ректор на университета. Известно й е, че същият е бил обект на наказателно преследване. За случващото се разбрала както от медийните публикации, така и от случилото се в университета през есента на 2016г. Публичното дискредитиране на един иначе успешен ректор на МУ, било сериозно петно като върху репутацията на самия университет, така и на ищеца лично. Имало изключително негативни коментари от колеги, както в същия университет, така и от друг голям университет.
Свидетелката заявява, че по професия е лекар-ендокринолог, занимава се с диабет и с метаболитни заболявания. В началото на м. ноемрви 2016г. случайно срещнала ищеца в двора на университета и й направило впечатление, че е изключително отслабнал. Убедила го да дойде в болницата да му направи изследвания. Очаквала, че предвид отслабването му, другите му метаболитни показатели вероятно са се подобрили, т.к преди това имал метаболитен синдром, затлъстяване, високо кръвно, високо ниво на липиди и пикочна киселина. Оказало се, че е отслабнал 18-19 кг., но въпреки това кръвната му захар се била повишила в сравнение с предишните му изследвания, което свидетелката определя като парадоксално. Имал малко ацетон, чернодробните му показатели също били завишени. Не бил много словоохотлив, но свидетелката успяла да установи в разговора, че загубата на 5 тегло се е осъществила в рамките на един месец. Сочи от опита си като лекар, че подобно нещо се наблюдава при стресова ситуация – от повишените нива на стресови хормони се повишава и кръвната захар и обстоятелството дали теглото е понижено губи значение. Назначила му медикаменти и искала да проследи ефекта им, но втори преглед така и не провела. По-късно разбрала при среща и разговор с ищеца, че има доста метаболитни отклонения и продължава да приема медикаменти. Заявява, че познава академик М. като лъчезарен човек, много общителен, но тогава при срещата им през 2016г. видимо не желаел да разговаря и едва успяла да го убеди, че трябва да приема лекарства и да промени ежедневието си.
Разпечатката съдържа 42 от 111 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/61149afe-62f8-4cf6-a0b9-9ae9679cdb44