Решение № 6446 от 14.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6446 гр. София, 14.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело № 20221100108854 по описа за 2022 година

Производството е по чл.247, 248 и 250 от ГПК. Образувано е по молби на ищцовата страна. Ответникът не е взел становище в указания му срок.

Молбите са подадени в срока за това, от легитимирано лице и са процесуално допустими, а по същество съдът намира следното:

По молбата с пр. осн. чл.247 от ГПК:

Искането на ищцовата страна е за поправка на очевидна фактическа грешка /ОФГ/ в постановеното по делото решение, като в диспозитива му вместо погрешно записаното „оправдан с влязла в сила присъда от 07.06.2018 г.“ да се чете правилното „оправдан с влязла в сила присъда от 06.12.2018 г.“ По същество съдът намира следното:

ОФГ е всяко едно явно несъответствие между формираната от съда воля и нейното външно изразяване в текста на съдебния акт. ОФГ е налице, когато съдът, след като е обсъдил данните по делото и в мотивите е направил своите изводи във връзка с правния спор между страните, е пропуснал или погрешно е отразил в диспозитива на решението си тези свои изводи.

Настоящият случай не е такъв. В мотивите на решението съдът ясно е посочил, че ищецът е оправдан по повдигнатото му обвинение с присъда от 07.06.2018г. на СГС, НО, 7 състав. Същата е влязла в законна сила на 06.12.2018г. /стр.4 от Решението, осми абзац/. В диспозитива на решението е посочено именно, че ищецът е „оправдан с влязла в сила присъда от 07.06.2018г. на СГС, НО, 7 състав“, което не налага извод, че присъдата е влязла в сила на датата, на която е била постановена, като неправилно е възприел ищеца. Не е налице твърдяното несъответствие между формираната от съда воля и нейното външно изразяване в текста на съдебния акт, поради което молбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

1

По молбата с пр. осн. чл.248 от ГПК:

Ищецът счита, че материалният интерес, който служи като основа за изчисление на следващите се в негова полза разноски, възлиза на 27 475,01 лева. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от НМРАВ за процесуално представителство, защита и съдействие по дела при интерес от 25 000 лева до 100 000 лева възнаграждението е 2 650 лева + 8 % за горницата над 25 000 лева, което в случая при материален интерес от 27 475,01 лева се равнява на 2 650 лева + 198 лева и в крайна сметка възлиза на сумата от 2 848 лева. Вместо това СГС е осъдил ПРБ да заплати на акад. В. И. М. сума в размер на 641,03 лева, което е неправилно. Моли решението да бъде изменено в частта за разноските.

Искането е неоснователно.

Както съдът е посочил в мотивите на решението си, на осн. чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените разноски за държавна такса изцяло, а за адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска. Общият материален интерес на делото възлиза на 515 551,57 лв., а размерът на уважената част от исковете – на 27 475,01 лв. Така, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца държавната такса от 10 лв. и 27 475,01/515 551,57 части от платеното адвокатско възнаграждение в размер на 11 841 лв. – или сумата от 631,03 лв.

Така, общата сума на разноските възлиза на 641,03 лв. – колкото са присъдени с решението. Молбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

По молбата с пр. осн. чл.250 от ГПК:

Ищецът счита, че съдът не се е произнесъл по цялото му искане с пр. осн. чл.86, ал.1 от ЗЗД за присъждане на законна лихва върху присъдените обезщетения, тъй като е посочил само началната дата на периода, за който е дължима законна лихва, без да посочи крайният момент, а именно – окончателното плащане на задължението. Моли решението да бъде допълнено в този смисъл.

Молбата е неоснователна. Обезщетение за забавено изпълнение по подразбиране се дължи до окончателното плащане на задължението и по този въпрос няма никаква неяснота. Волята на съда е очевидна и имплицитно съдържаща се в диспозитива на съдебното решение, с който обезщетенията за присъдени, ведно със законната лихва от 22.08.2019г. Искането на ищеца е резултат от един твърде формалистичен подход и не обосновава извод за необходимост от допълване на съдебното решение, с което съдът се е произнесъл без всякакво съмнение по целия предмет на делото.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбите на ищеца с пр. осн. чл.247, 248 и 250 от ГПК, както следва – за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по делото Решение №4905/25.09.2023г., за изменение на 2 същото в частта за разноските и за допълване.

Решението, вкл. в частта по чл.248 от ГПК, в която има характера на определение, подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 3