Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 31699 от 23.11.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 44063/2022
Вид
Определение № 31699
Подписан
23.11.2022
В сила
23.11.2022
Състав
ИВЕТА ВЕНЦИСЛАВОВА ИВАНОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 31699 гр. София, 23.11.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20221110144063 по описа за 2022 година намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото:

Предявени са от „.....................“ ЕАД против П. Ц. Т. кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумите, както следва: 467,55 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г. до топлоснабден недвижим имот с адрес: гр.

............................., с абонатен № 256187, 91,74 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 31.03.2022 г. върху главницата за доставена топлинна енергия;

16,79 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.02.2019 г. до 30.04.2020 г., 4,01 лева, представляваща лихва за забава за периода от 31.03.2019 г. до 22.03.2022 г. върху главницата за дялово разпределение на топлинна енергия, ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 31.03.2022 г. до окончателното изплащане на вземанията, за които суми по ч. гр. дело № 17396/2022 г. по описа на СРС, ГО, 51-ви състав е издадена Заповед № 10565/14.04.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Ищецът твърди, че между него и ответника П. Т., в качеството му на потребител – клиент за битови нужди, съществува облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия до процесния недвижим имот, находящ се в гр. ............................., с абонатен № 256187, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителя без да е необходимо изричното им приемане. Посочва, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди съгласно § 1. т.2а ДР ЗЕ. Поддържа, че през процесния период е доставил до имота топлинна енергия, като П. Т. не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвяни от дружеството, извършващо дялово разпределение – в случая „................“ ООД (с предишно търговско наименование „................ България“) в края на отчетния период на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, както и стойността на услугата за дялово разпределение. Допълва, че когато резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че 1 съгласно Общите условия от 03.02.2014 г., в сила от 12.03.2014 г., ответникът, като клиент на топлинна енергия, е следвало да заплати стойността на същата в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Същият не е погасил в срок дължимите суми, както следва: сумата от 467,55 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., сумата от 91,74 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 31.03.2022 г. върху главницата за доставена топлинна енергия, сумата от 16,79 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.02.2019 г. до 30.04.2020 г. и сумата от 4,01 лева, представляваща лихва за забава за периода от 31.03.2019 г. до 22.03.2022 г. върху главницата за дялово разпределение на топлинна енергия. За тези суми в хода на производството по ч. гр. дело № 17396/2022 г. по описа на СРС, 51-ви състав в полза на ищеца и срещу ответника е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, срещу която длъжникът е възразил в срок. С тези доводи „.....................“ ЕАД обосновава интереса си от търсената защита и отправя искане за уважаване на предявените искови претенции. Намира за дължима и законната лихва за забава върху двете главници, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 31.03.2022 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира присъждане на разноски.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът П. Ц. Т., чрез пълномощника си адв. Константин Стойчев, оспорва исковите претенции като неоснователни, намирайки, че по делото не се установява съществуването на облигационна връзка между страните, тъй като не е установено пълно и главно ответникът да е собственик или ползвател, въз основа на учредено вещно право на ползване, по отношение на процесния недвижим имот. Счита, че задължено лице за заплащане на сумите за топлинна енергия съгласно Общите условия на „.....................“ ЕАД и действащото законодателство е именно лицето, притежаващо описаните права върху имота. В случая кредиторът не е доказал правопораждащия факт на претендираните вземания. Въвежда възражение за погасяване по давност на вземанията за периода до месец януари 2019 г., намирайки за приложим тригодишния давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, с оглед характера им на периодични задължения, в който смисъл са Решение № 168/22.12.2009 г., постановено по гр. дело № 408/2009 г. на ВКС и ТР № 3 по тълк. дело № 3/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Поради погасяване по давност на главните вземания за посочения период, погасени са и акцесорните вземания за лихва за забава. С отговора ответникът Т. навежда довод за недължимост на последните на самостоятелно основание – противоречие на клаузите на чл. 33, ал. 1 и чл. 33, ал. 2 от процесните Общи условия на топлофикационното дружество на принципа за добросъвестност, установен в разпоредбата на чл. 143, ал. 1 ЗЗП, доколкото свързват падежа за плащане на вземанията с публикуването им в интернет страницата на ищеца. Това предпоставя притежаване от потребителя на специално техническо средство, което да му осигурява достъп до интернет и го поставя в икономически неравностойно положение спрямо търговеца. Ето защо, посочените клаузи са нищожни на основание чл. 146, ал. 1, предл. 1 ЗЗП. Ответникът намира, че като последица от това същият изпада в забава след покана, каквато в случая не е отправяна да него. Не са ангажирани и доказателства за публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на „.....................“ ЕАД.

Оспорва дължимостта на сумите във връзка с услугата дялово разпределение на топлинна енергия, доколкото последната не се предоставя от ищеца и същият няма правно основание да претендира заплащането на стойността и. Заявява, че не оспорва количеството на топлинната енергия, доставено до имота и не твърди, че има извършени плащания за погасяване на задълженията. С тези доводи П. Т. отправя искане за отхвърляне на исковете като недоказани и неоснователни. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

По искането с правно основание чл. 219, ал. 1 ГПК:

2

В исковата молба ищецът е направил искане за привличане на „................“ ООД (с предишно търговско наименование „................ България“ ООД), с ЕИК: 041029500 като трето лице-помагач на негова страна, обосновавайки правния си интерес с обстоятелството, че за това лице съществува договорно задължение за извършване на дяловото разпределение за процесния имот и в случай на неточно изпълнение на това задължение в полза на ищеца би възникнало вземане за обезвреда.

Съдът намира така отправеното искане за основателно и като такова същото следва да бъде уважено. Същото е направено в срока по чл. 219, ал. 1 ГПК, а с оглед изложените от ищеца твърдения, то следва да се приеме, че това лице има и правен интерес да помага на ищцовата страна за установяване основателността на исковите претенции - арг. чл. 218, ал. 1 ГПК.

Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявените осъдителни искове, както следва:

1). По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл.

79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД - в тежест на ищеца е да установи възникването и съществуването между него и ответника на облигационно отношение (обусловено от притежавано от ответника право на собственост/вещно право на ползване или ползване на договорно основание със заявена промяна на партидата) през процесния период с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества, при което за ответника е възникнало насрещно задължение за заплащане на цената в претендирания размер, както и, че през процесния период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в претендирания размер.

С оглед наведеното от ответника възражение за погасяване по давност на част от процесните вземания, в тежест на ищеца е да установи наличието на основание за спиране/прекъсване на давностния срок, за което не сочи доказателства.

2). По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД - в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

Предвид конкретните оспорвания, направени от ответника, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът отделя за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че през процесния период месец октомври 2018 г. – месец април 2020 г. до имота е доставена топлинна енергия от страна на ищеца, чиято стойност възлиза на сумата от 467,22 лева, че размерът на обезщетението за забава върху същата за периода от 15.09.2019 г. до 22.03.2022 г. възлиза на сумата от 91,74 лева, както и, че е извършена услугата дялово разпределение на топлинна енергия, за която се дължи посочената от ищеца стойност.

По доказателствените искания:

Представените от ищеца писмени материали (като приложение към исковата молба, съдът намира за относими към предмета на правния спор и необходими за неговото разрешаване, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото.

С оглед проведеното оспорване с отговора на исковата молба за погасяване по давност на част от процесните вземания и доколкото за отговора на това възражение са необходими данни относно помесечно начислените суми, като относимо и необходимо за правилното разрешаване на правния спор следва да бъде уважено искането на ищеца за допускане изслушването на съдебносчетоводна експертиза, която да бъде допусната по въпроси № 3 и № 4 от т. 3 на доказателствените искания на ищеца, както и на въпроса какъв е размерът на всяка една от дължимите суми при начален период на претенциите - три години назад от 3 датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, т. е. за периода от 01.10.2018 г. до 31.01.2019 г. В тази връзка подпомагащата страна следва да бъде задължена на основание чл. 192 ГПК да представи описаните в исковата молба документи.

С оглед липсата на проведено оспорване от ответника за реално доставено и потребено количество топлинна енергия, респ. за извършено дялово разпределение (оспорването касае материалноправната легитимация на ищеца като носител на това вземане) следва да бъде оставено без уважение – като ненеобходимо искането на ищеца за допускане изслушването на съдебно – техническа експертиза по въпросите, формулирани в т. 2 от доказателствените искания в исковата молба.

Предвид начина по който е формулирано искането на ищеца по т. 6 от доказателствените искания (макар да е насочено към установяване на правнорелевантни за делото факти) – за задължаване на основание чл. 192 ГПК на третото за процеса лице – Столична община, район Красно село да представи документ за собственост за процесния обект, искането следва да бъде оставено без уважение, тъй като по реда на чл. 192 ГПК трето лице може да бъде задължено да представи конкретен и надлежно индивидуализиран документ (с посочване на неговия вид, автор, дата на издаване), за който да се твърди, че се намира в негово държане, предвид санкционната част на разпоредбата на чл. 192, ал. 3 ГПК в случай на неоснователно непредставяне на конкретен документ.