Решение № 68 от 02.03.2022, Окръжен съд - Перник
- Съд
- Окръжен съд - Перник
- Дело
- Въззивно гражданско дело 743/2021
- Вид
- Решение № 68
- Подписан
- 02.03.2022
- В сила
- 02.03.2022
- Състав
- БИСЕР ЦВЕТАНОВ ПЕТРОВ, КРИСТИАН БОЖИДАРОВ ПЕТРОВ, РОМАН ТОДОРОВ НИКОЛОВ
Други актове по делото
- Разпореждане № 936 от 23.12.2021 · КРИСТИАН БОЖИДАРОВ ПЕТРОВ
- Протокол № 46 от 02.02.2022 · БИСЕР ЦВЕТАНОВ ПЕТРОВ, КРИСТИАН БОЖИДАРОВ ПЕТРОВ, РОМАН ТОДОРОВ НИКОЛОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 68 гр. Перник, 02.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:
КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20211700500743 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по жалба от С.С. против решение № 265/22.10.2021 г. по гр.д. № 2759/2021 г. на РС - Перник, с което са отхвърлени предявените от С.С. искове по реда на чл. 415 ГПК за установяване по отношение на Х. Х. Т., че му дължи сумата в размер на 4501,72 лева, по договор за заем от 04.06.2020г., ведно със законната лихва от подаване на Заявление по чл.410 от ГПК - 10.03.2021г. до окончателното изплащане на сумата. Със същото решение в тежест на С.С. са възложени разноски съгласно чл.78 от ГПК.
По изложени в жалбата подробни доводи срещу решаващите изводи на първоинстанционният съд, решението се обжалва изцяло с искане същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно с уважаване на исковете.
Въззиваемият не изразява становище по жалбата.
Пернишкият окръжен съд намира при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Съдът с оглед предмета на въззивното производство, очертан от въззивната жалба, доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното:
Установява се от писмените доказателства преведени от ищеца на името на 1 ответницата на парични средства чрез Изи Пей в периода 04.06.2020 г. - 08.12.2020 г. на обща стойност 4501. 72 лева, като с част от тях общо в размер на 2001,72 лв. с изрично посочено основание в преводните нареждания са погасявани кредит на ответницата.
Установява се отпуснат от БНП ПАРИБА на ответницата кредит с номер ***, както и преведени на 15.12.2020 г. чрез Изи Пей от ответницата на ищеца на парични средства на обща стойност 2000 лв. с изрично посочено основание за превеждане на сумата "връщане на сумата, поради неоснователно получаване на същата с превод № *** и № ***", както се твърди и в отговора на исковата молба, с който се оспорва наличието на договор за заем между страните.
По иск с пр. осн. чл. 240 ЗЗД или иск за установяване на вземане, за което се твърди, че произтича от заемен договор, ищецът следва да установи предаването не просто на средства, а на "заемни средства", което предполага установяване на това им качество, а именно поето насрещно задължение за връщане на сумата от ответника и други условия на договора ако има такива /срок на връщане, лихва и пр./.В случай, че предаването на парична сума е установено, но липсват други данни на какво основание е сторено то и при оспорване от ответника на основанието за това предоставяне, не съществува законова презумпция, която да замести доказването на основанието, на което сумата е преведена и не може да се презумира, че задължението е възникнало от заемен договор, доколкото сумата може да е предадена на друго основание - ищецът да е изпълнил едно свое задължение, да е изпълнил морален дълг, да е извършил дарение на сумата и пр., и ищецът не е освободен от задължението да установи този източник с допустимите от закона доказателствени средства.
Въз основа на гореобсъдените доказателства и изложените съображения, въззивният съд приема, че в процесния случай не може да се обоснове категоричен извод за наличие на заемно правоотношение, тъй като ищецът не е провел пълно доказване на сделка със съдържание на договор за заем. Безспорно е установен превод на суми на името на ответницата, но не е доказано по несъмнен начин поемане на задължение за връщане на същата сума. Същевременно не са налице и други доказателства, които обсъдени в съвкупност да обосновават извод в подкрепа съществуването на заемно правоотношение във връзка с процесната сума. Какви са тези правоотношения по делото не е установено, при доказателствена тежест за ищеца. Това обаче няма и съществено значение, включително и това, че с превода на суми с част от тях са погасявани кредити на ответницата, защото при липса на евентуално изложени твърдения, съдът не е компетентен да се произнесе по друг иск, освен по този за реално изпълнение на задълженията на заемополучател да върне взета в заем парична сума. Доказателства за поемане на такова задължение по делото не са ангажирани, тъй като ответницата е оспорила, че дължи някакви пари на ищеца, както и обстоятелството, че е получила тези пари по заемен договор. Поради това искът по чл. 240 ЗЗД е недоказан и като такъв следва да се отхвърли, тъй като ищецът няма вземане срещу ответницата на претендираното основание.
С решението си РС е достигнал до идентични правни изводи и краен резултат с тези на въззивния съд и следва да бъде потвърдено, включително и в частта за разноските, 2 правилно разпределени между страните при спазване на правилата по чл. 78 ГПК.
Въззивната жалба е неоснователна.
По разноските
С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя не се дължат разноски по въззивното производство.
Въззиваемият не претендира и не доказва разноски по въззивното производство, поради което такива не му се дължат.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 265/22.10.2021 г. по гр.д. № 2759/2021 г. по описа на Районен съд – Перник.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3