Решение № 1804 от 22.04.2024, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 2725/2023
- Вид
- Решение № 1804
- Подписан
- 22.04.2024
- В сила
- 02.07.2024
- Състав
- Мария Димитрова Личева - Гургова
Други актове по делото
- Решение № 2567 от 07.06.2024 · Мария Димитрова Личева - Гургова
Цитирани разпоредби
- член 124 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 ал. 1 т. 2 · Закон за адвокатурата
- член 26 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143 ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.146 · Закон за защита на потребителите
- чл. 68г ал. 4 · Закон за защита на потребителите
- чл. 68д ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10 ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал. 1 т. 712 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 · Закон за потребителския кредит
- чл.19 ал.1 и 2 · Закон за потребителския кредит
- чл.19 ал.1 и 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 ал. 5 · Закон за потребителския кредит
- чл. 21 ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 ал. 3 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- параграф 1 т. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 1804 гр. Пловдив, 22.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Мария Д. Личева - Гургова при участието на секретаря Мария Г. Христова като разгледа докладваното от Мария Д. Личева - Гургова Гражданско дело № 20235330102725 по описа за 2023 година
Производството е по обективно съединени искове с правно основание член 124 ал. 1 ГПК, вр. с член 26 ал.1 от ЗЗД.
Ищецът Н. И. Б., ЕГН **********, чрез адв. Е. И., със съдебен адрес: гр. ***, ул.“***“ №*, в исковата си молба против „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Люлин 7, бул. Джавахарлал Неру № 28, ет.2 и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Люлин № 7, бул. Джавахарлал Неру № 28, ет. 2, ап.40-46, иска от съда, да прогласи нищожността на Договор за паричен заем № *** г. сключен между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД и Договор за предоставяне на гаранция № **** г. сключен между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД.
Твърди, че между ищецът и „Изи Асет Мениджмънт“ АД бил сключен Договор за паричен заем № ***, по силата на който на ищеца била предоставена сумата от 1000 лв., при годишен лихвен процент от 35,00 % и годишен процент на разходите – 40,50 %.
Твърди се, че договорът за паричен заем е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл.
11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, вр. с чл. 22 ЗПК.
Счита, че с договорения фиксиран годишен лихвен процент в размер на 35%, се нарушавали добрите нрави и се внасяло неравноправие между правата и задълженията на потребителя и доставчика на финансова услуга в разрез с изискванията за добросъвестността и в ущърб на кредитополучателя, поради което е налице нищожност на уговореното възнаграждение.
1
Твърди, че не са спазени императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, тъй като не бил разписан действителния размер на ГПР. Уговореното възнаграждение за фирмата гарант било разход по кредита, който следвало да бъде включен при изчисляването на ГПР индикатор при общо оскъпяване на кредита - чл.19 ал.1 и 2 от ЗПК.
Твърди, че на собствено основание бил нищожен и сключения договор за предоставяне на гаранция от *** г. и уговорката за заплащане на възнаграждение за поръчител не е породила правни последици.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Между ищецът и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК: 131576434, бил сключен договор за паричен заем № *** г., по силата на който заемодателят е предоставил на заемателя парична сума в размер на 1 000,00 лева. Кредитът бил отпуснат при следните условия: на 17 седмични вноски, с фиксиран годишен лихвен процент по заема 35,00 %, при ГПР 40,50 % и общ размер на всички плащания 1 125,40 лева.
Между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД пък бил сключен договор за предоставяне на гаранция № *** г., с който ищецът възлага на ответника да отговаря солидарно с него пред „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по изпълнение на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за паричен заем.
С оглед на това, между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума, а между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД валидно правоотношение по договор за поръчителство за плащане в полза на кредитора, с цел гарантиране изпълнението на всички задължения.
„Изи Асет Мениджмънт“ АД е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.
Съгласно разпоредбите на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 712 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
С исковата молба като предмет на процеса е въведен и друг договор - за предоставяне на 2 гаранция, по отношение на който се твърди, че също е нищожен, който следва да бъде обсъден, за да се прецени дали действително е предвиден в противоречие със специалния ЗЗП.Императивно изискване като основание за действителност на договора за потребителски кредит е това по чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, да се посочи общата дължима сума и същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи.
В конкретния случай е посочено, че ГПР е 40,50 %, а фиксираната лихва е 35,00%, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата между размера на ГПР и лихвата, която е част от него.
Видно от приетото заколючение на вещото лице М. М. в ГПРе включена едиствено договорна лихва.
Всичко това поставя потребителят в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.
Отделно от това, в договора за кредит е посочено, че общият размер на дължимата сума е сборът от стойността на главницата и лихвата, т.е. сумата в размер на 1 125,40 лева. Наред с това обаче, заедно с подписване на договора за заем, на същия ден и място (*** г. в гр. ***), дори със същия номер на договора ***), бил сключен друг договор с трето за кредитното правоотношение лице „Файненшъл България“ ЕООД, за поръчителство, с който се обезпечава задължението на заемателя по чл. 4 от договора за кредит, като за услугата на ответника се дължи възнаграждение в размер на 625,60 лева. Именно в тази връзка двата договора не само, че били свързани, но възнаграждението по единия (за поръчителството), е предвидено да се заплаща с погасителния план по другия (кредита).
Принципно няма пречка за подобна свобода на договаряне, но при това положение единият договор станал част от съдържанието на другия, чрез включването на цената на услугата и оттук за договора за поръчителство също следвало да са приложими правилата на ЗЗП, а по кредита следвало се отчитат и договорките по договора за поръчителство. Казано по друг начин, в договора за кредит има вписана уговорка за поръчителство, която произтича от чл.
4 от договора за кредит, но размерът й е дължим в друг договор, сключен с трето лице, която така се явява част от договора за заем, като включена в съдържанието му и в погасителния план. Действително в договора за кредит клиентът принципно има право на избор - сам да си осигури поръчител или да представи банкова гаранция, или пък да използва одобрен от заемодателя гарант (какъвто в случая се явява ответникът), с който да сключи договор за гаранция, за което обаче ще дължи допълнително възнаграждение. Това 3 обаче съвсем не означава, че възнаграждението за обезпечение не се дължи във връзка с кредита или пък, че то не следва да бъде включено като разходи по него, след като именно го оскъпява значително и за потребителя това са допълнителни разходи във връзка с усвоения заем, които той трябва да плати.
Според чл. 19 ал. 1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. ГПР се изчислява по специална формула, като спазването на това изчисление дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.
Посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл. 11 т. 10 от ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една клауза и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК
Според договора за кредит ГПР е 40,50 %, но това не е размерът на действителните разходи за длъжника, защото сумата е без тази за възнаграждението за гаранцията по другия договор, а с включването и на тази такса кредитът ще се оскъпи допълнително. Затова и тази клауза за обезпечение е нищожна на основание чл. 19 ал. 5 от ЗПК, защото общите разходи на кредита, регламентирани в параграф 1 т. 1 от ДР на ЗПК, включват именно разходи за допълнителни услуги. Така таксата за тази услуга за поръчителство прикрива разходи, които по естеството си следва да са включени в ГПР.
В тази връзка е и санкцията на нормата на чл. 21 ал. 1 от ЗПК, която предвижда, че всички клаузи, които имат за цел или резултат заобикаляне на императивните изисквания на закона, са нищожни. Тази неточност в посочването на размера на разходите поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще се дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание. Посочването в договора за кредит на по - нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по- конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г ал. 4 от ЗЗП, във връзка с чл. 68д ал. 1 от ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната 4 на чл. 19 ал. 4 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.
Именно затова клаузата от договора не отговоря на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по т. 10 от нея води до нейната недействителност съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК. Тази норма от една страна е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга - към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита. Този пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че договорът, съдържащ тази клауза, е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 26 ал. 1, предложение първо от ЗЗД, а от тук - е налице една нищожна кредитна сделка.
Разпечатката съдържа 32 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/60c3c326-3558-422b-b82f-4b730a8dd16f