Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 1559 от 04.02.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Наказателно от частен характер дело 1092/2022
Вид
Разпореждане № 1559
Подписан
04.02.2022
В сила
04.02.2022
Състав
ЯНА ВАСИЛЕВА НИКОЛОВА ДИМИТРОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1559 гр. София, 04.02.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЯНА В. НИКОЛОВА

ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ЯНА В. НИКОЛОВА ДИМИТРОВА Наказателно дело частен характер № 20221110201092 по описа за 2022 година и след като се запозна с внесената за разглеждане тъжба от В. Х. С. срещу Е. М. – прокурор при СРП, по която е образувано НЧХД № 1092/2022 г. по описа на СРС, намирам, че са налице предпоставки за прекратяване на наказателното производство от частен характер по следните съображения:

Производството е образувано с внесената тъжба от В. Х. С. срещу Е. М.

– прокурор при СРП, с твърдения, че последната в качеството на наблюдаващ прокурор по ДП пр. пр. № 26194 по описа на СРП, № 3384 ЗМИП 15097/2018г. (по което тъжителката твърди да има качеството обвиняем) не е взела всички мерки за разкриване на обективната истина, в частност не е положила усилия да събере доказателства за „оневиняващи и смекчаващи вината обстоятелства“, опитала да предяви разследването в „недопустим и неприемлив вид“, не отговорила на отправена от тъжителката молба за провеждане на допълнителни следствени действия, а в последния абзац на писмото-отговор се съдържали подигравка и обида. Приложено е самото писмо, чийто последен абзац гласи: „Също така Ви уведомявам, че прокурорът се произнася по искания, бележки и възражения, направени при предявяване на материалите по разследването, но не на тези, направени в протокол за разпит на обвиняем. Прокурорът няма право да дава правни консултации.“ Сочи, че последното представлявало подигравка и публична обида – престъпление по смисъла на чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146 от НК.

1

Изложеното налага извод, че в случая обвинение е повдигнато срещу лице, имащо качеството магистрат, а така формулираното оплакване касае действията му, свързани с постановен от него прокурорски акт в хода на водено от него разследване, представляващи по своето съдържание вътрешното убеждение на прокурора. Именно при изпълнение на служебните си задължения по смисъла на чл. 210 ЗСВ, посоченото лице е възпроизвело инкриминираните изрази в описания в писмото документ в хода на произнасянето си в качеството му на наблюдаващ прокурор по пр. пр. № 26194 по описа на СРП, № 3384 ЗМИП 15097/2018г. и в изпълнение на функциите му по чл. 46, ал. 2 НПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 132, ал. 1 от Конституцията на Република България, при осъществяване на съдебната власт, съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер. Тази разпоредба урежда т. нар. функционален имунитет, който е предназначен да осигури на магистратите независимост при осъществяване на тяхната дейност, за да могат те свободно и по съвест да решават възложените дела.

Описаните в тъжбата деяния, в този смисъл, представляват осъществяване на съдебна власт. Всяко от тях безспорно представлява „служебно действие“ и се обхваща от хипотезата на чл. 132 КРБ. Поради това не са налице предпоставките на конституционната норма, при които ответната страна да носи наказателна отговорност за описаните в исковата молба действия - обстоятелствата, посочени като основание на тъжбата, се включват в предвидения в чл. 132 КРБ функционален имунитет на магистратите. Конституционно предвиденият имунитет, независимо от неговата форма - наказателна или гражданска неотговорност и/или неприкосновеност, винаги представлява процесуална пречка за развитието на делото чрез неговото образуване и разглеждане, освен при твърдения, че е налице хипотезата на чл. 132, ал. 1 от КРБ, а именно - ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер – какъвто настоящият случай не е.

Изложеното от частния тъжител сочи евентуално за твърдяно престъпление от частен характер по чл. 146 от НК, видно от разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от НК.

2

Така мотивиран и на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НК и чл. 132, ал. 1 от Конституцията на Република България, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ПРЕКРАТЯВАМ наказателното производство по НЧХД № 1092/2022г. по описа на СРС, НО, 100 състав.

Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 15-дневен срок от съобщаването му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3