Определение № 144 от 26.03.2025, Окръжен съд - Смолян
- Съд
- Окръжен съд - Смолян
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 120/2025
- Вид
- Определение № 144
- Подписан
- 26.03.2025
- В сила
- 02.07.2025
- Състав
- Петър Христов Маргаритов, Тоничка Димитрова Кисьова, Петранка Райчева Прахова
Други актове по делото
- Определение № 169 от 22.04.2025 · Петър Христов Маргаритов, Тоничка Димитрова Кисьова, Петранка Райчева Прахова
Цитирани разпоредби
- чл.20 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274,ал.1,т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274,ал.3,т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 21,т.4 и 5 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл. 21,т.4 и 5 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 144 гр. Смолян, 26.03.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Петър Хр. Маргаритов
Членове:
Тоничка Д. Кисьова
Петранка Р. Прахова като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно частно гражданско дело № 20255400500120 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.274,ал.1,т.1 от ГПК.
Постъпила е частна жалба с вх.№ 1125/05.02.2025г. от С. С. И. чрез пълномощника й адв.Б.К. срещу Определение № 52/17.01.2025г. по гр.д. № 1299/2014г. по описа на Районен съдСмолян, с което оставен без разглеждане предявеният от нея иск с правно основание чл.58 от ЗК срещу ГПК „М.п.“ с.С. за отмяна на решения на проведеното на 05.10.2024г. общо събрание и е прекратено производството по делото. Излагат се доводи, че районният съд е направил анализ на правния характер на членственото правоотношение на член-кооператорите и възоснова на това законосъобразно е приел, че със смъртта на един член-кооператор неговото членствено правоотношение се прекратява съгласно чл.12, ал.1, т.З от ЗК, но не е съобразил факта, че повечето норми от ЗК са с диспозитивен характер и препращат към устава на съответната кооперация (чл.12, ал.З, чл.18, ал.1, чл.23, чл.48 и т.н.). В случая в чл.17, б.г“ от Устава на ГПК „М.п.“ също е предвидено, че членството в кооперацията се прекратява поради смърт, но с клаузата на чл.20, ал.1,изречение първо от Устава е създадена обратната на закона хипотеза, като е вписано, че „Починалият член-кооператор се замества от неговите законни наследници“, т.е. предвидено е автоматично придобиване на членствено правоотношение в кооперацията по заместване по реда на универсално правоприемство. В изречение второ на същата правна норма е уредено, че само ако законните наследници на починалия член-кооператор заявят по надлежен ред,че не желаят да членуват в кооперацията и то само ако притежаваната от тях гора е в лична реална собственост, то те могат да я прехвърлят на друг или да я продадат. Следователно необходимо е изрично волеизявление от законните наследници при нежелание за продължаване на членството в кооперацията, а не в обратния случай, при който членството се продължава автоматично. Твърди се още, че при справка в Търговския регистър е видно, че Устава на ГПК „М.п.“ с последните изменения от 12.09.2020г. е обявен по надлежен ред в настоящия си вид по партидата на кооперацията и следователно длъжностното лице по регистрацията , извършило обявяването, е приело, че същият не противоречи на ЗК. Ищцата е законен наследник на С.И.И., който е бил член-кооператор в ГПК „М.п.“, починал на 18.03.2019г., поради което същата по силата на чл.20 от 1
Устава на кооперацията след неговата смърт е придобила качеството на член-кооператор. Моли да бъде отменено обжалваното определение и делото бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
В срок е постъпил отговор на частната жалба с вх.№ 2235/12.03.2025г. от ГПК „М.п.“с.С. чрез пълномощника му адв.Б.В., в който оспорва жалбата като неоснователна. Излагат се доводи, че обжалваното определение е постановено в пълно съответствие с разпоредбите на ЗК и съдебната практика, поради което моли да бъде потвърдено. Сочи се, че правилно районният съд е приел, че членството в кооперацията е лично, неимуществено право, което е ненаследимо и че с настъпване на смъртта на член-кооператора членственото му правоотношение с кооперацията се прекратява, като наследниците му могат да наследят единствено неговите имуществени права в кооперацията - чл.12 ал. 1 т. 3 и чл. 14 ал. 1 ЗК. Правилно също съдът е приел, че наследниците могат да бъдат приети за член-кооператори на свое собствено основание и то единствено при спазване на императивните изисквания за прием на нови членове по чл. 8 ал. I и ал. 2 ЗК, тъй като наследникът не замества и не встъпва в членственото правоотношение на своя наследодател, а би могъл да придобие права на собствено основание след решение на Общото събрание.
Неоснователно е и твърдението в жалбата , че разпоредбите на ЗК не са императивни и поради това трябва да се приложи Уставът на кооперацията, който в чл.20,ал.1 предвижда „автоматично придобиване на членствено правоотношение по заместване по реда на универсалното правоприемство. В отговора се твърди, че разпоредбите на чл. 12, ал. 1,т.З, чл. 14 ал. 1 и чл.8 ЗК са императивни, тъй като уреждат важни обществени отношения, свързани с членственото правоотношение (възникване, прекратяване и възможност за наследяване), което правоотношение е особено важно за обществото, защото представлява изключителна съвкупност от имуществени (наследими) и лични неимуществени (ненаследими) права и задължения. Тази съвкупност е особено сложна, защото имуществените права са наследими на общо основание, докато неимуществените права по дефиниция са строго лични и затова съществуват, само докато съществува титулярът им, а неговата смърт води до тяхното прекратяване, което ги прави ненаследими. Неоснователно е и твърдението в жалбата, че ДЛР не би вписало в ТР устав със съдържание, което противоречи на императивни разпоредби на закона, тъй като съгласно чл. 21,т.4 и 5 от ЗТРРЮЛНЦ, когато се касае до обявяване на акт, цитираните правни корми изискват ДЛР да провери дали към заявлението е представен подлежащият на обявяване акт, дали същият отговаря по външните си белези на изискванията на закона и дали се представя доказателство за приемане на подлежащия на обявяване акт, т.е. в кръга на извършваната проверка ДЛР няма задължение, нито право да преценява цялостното съдържание на представения за обявяване акт, а още по-малко съответствието му с императивни разпоредби на закона. В случая уставът изобщо не противоречи на ЗК , тъй като не предвижда твърдяното от жалбоподателя „автоматично придобиване на членствено правоотношение по заместване по реда на универсалното правоприемство". Ако уставът предвижда подобни последици, той би бил незаконосъобразен в тази си част, защото би противоречал на императивни разпоредби на закона, които не би могъл да дерогира.
Автоматичното придобиване на членствено правоотношение по заместване чрез универсално правоприемство противоречи и на ЗН. Доколкото в обсъждания чл. 20 ал. 1 от Устава са употребени думите „се замества от неговите законни наследници“ те следва да се тълкуват с оглед целта на разпоредбата.Предвид съдържанието на последната няма съмнение, че нейната единствена цел е да уреди отношенията между кооперацията и наследника по повод имуществените права, придобити от последния в зависимост от това дали наследникът желае или 2 не желае да стане член- кооператор по реда, предвиден в устава, вместо наследодателя си и когато наследникът не желае да стане член-кооператор в зависимост от това дали придобитите от него права са върху гора в реални или в идеални граници. Никъде в обсъжданата разпоредба не се споменава автоматично прехвърляне на членствено правоотношение. Това се потвърждава и от разпоредбите на чл.17, б. „в“ от устава, който предвижда прекратяване на членството при смърт и чл. 13 и 14 от устава, които предвиждат, че нови член-кооператори се приемат по специален изрично предвиден ред, който по съществото си съвпада с предвидения в чл. 8 ЗК ред за приемане на нови член–кооператори. Следователно изразената в чл. 20 ал. 1 от Устава воля на ОС е била да уреди имуществените отношения между кооперацията и наследника, когато той не желае да стане член[1]кооператор в зависимост от това дали наследените от него права са върху гора в реални или в идеални граници. Поради това правилно районният съд е приел, че ищецът неправилно тълкува разпоредбата на чл.20, ал. 1 от Устава.Моли да бъде потвърдено обжалваното определение като правилно.
Като взе предвид оплакванията в частната жалба, възраженията в отговора и след преценка на събраните по делото доказателства Въззивният съд счита, че частната жалба е неоснователна по следните съображения :
Районният съд е бил сезиран с предявен от ищцата С. С. И. иск с правно основание чл. 58 от ЗК за отмяна на решенията на Общото събрание на ответника ГПК „М.п.“ с.С., проведено на 05.10.2024г., като незаконосъобразни. Ищцата е поддържала твърдения в исковата си молба, че в качеството си на наследник на С.И.И. е член-кооператор в ответната кооперация по силата на чл.20,ал.1 от Устава на кооперацията. Твърди още, че от други член-кооператори е разбрала за проведеното на 05.10.2024г. Общо събрание на кооперацията с дневен ред: 1. Избор на комисии и ръководство на събранието. 2. Утвърждаване на новоприетите член-кооператори. 3.Освобождаване от длъжност на досегашния Председател на кооперацията поради подадена от него молба по чл.48, ал.2, т.8.1 от Устава на кооперацията и освобождаването му от отговорност и избор на нов председател на кооперацията. Ищцата е посочила, че тъй като не е присъствала на Общото събрание, за нея всички срокове по чл.58, ал.З от Закона за кооперациите текат от деня на узнаване за взетите решения. След проверка в Търговския регистър е установила, че на 16.10.2024г. са вписани промени в обстоятелства по партидата на кооперацията въз основа на проведеното Общо събрание, а именно-освобождаване от длъжност на досегашния председател на кооперацията и вписване не нов председател. Твърди, че след запознаване с документите за свикване и провеждане на събранието е установила, че са допуснати нарушения на ЗК и Устава на Кооперацията, като не е приложен Списък на пълномощниците по чл.25 от Устава, а е приложен само Списък на присъстващите член-кооператори и пълномощници.
Този списък не е актуализиран от
Управителния съвет преди свикването на Общото събрание и не е установено дали упълномощителите на всеки пълномощник са били живи към датата на провеждане на Общото събрание, тъй като много от член-кооператорите са стари хора и е възможно някои от тях да са починали.В дневния ред на Общото събрание не е включена точка за обявяване на имената на починалите след последното Общо събрание член-кооператори, каквато е практиката, поради което не е извършена проверка дали пълномощниците, включени в Списъка по чл.25 от Устава, имат представителна власт за конкретното Общо събрание. Поради допуснатите нарушения при свикване на Общото събрание са нарушени и чл.17 и чл.18 от ЗК, респективно чл.31 от Устава на кооперацията, като в протокола от Общото събрание е посочен, че на него присъстват 65 пълномощници. В случай, че част от тях нямат представителна власт, то и взетите решения на 3 събранието са незаконосъобразни, тъй като не е ясен кворумът за вземане на всяко едно от решенията. Допуснато е и друго нарушение, като видно от протокола взетите решения не са прочетени в края на заседанието, каквото е изискването на чл.18, ал.5 от ЗК.
В отговора на исковата молба ответникът оспорва предявения иск като недопустим, поради липса на активна процесуална легитимация на ищцата, тъй като тя няма качеството на член-кооператор, поради което и не попада в кръга лица изчерпателно изброени в чл. 58, ал.2 ЗК, които могат да предявят иск за отмяна на решенията на общото събрание на кооперацията. По същество счита искът за неоснователен.
С обжалваното определение районният съд е приел, за основателно възражението на ответника, че е искът е недопустим поради липса на активна процесуална легитимация на ищцата, тъй като членственото право в кооперацията е лично неимуществено право и то е ненаследимо, поради което ищцата не е станала член-кооператор по наследство от баща си и поради това няма право да обжалва решенията на общото събрание на кооперацията.
Въззивният съд напълно споделя изводите на районния съд за недопустимост на иска поради липса на активна процесуална легитимация.
Не е спорно по делото, че ищцата е единствен законен наследник на С.И.И., починал на 18.03.2018г., видно от представеното удостоверение за наследници. Не е спорно също, че наследодателят преди смъртта си е бил член-кооператор в ответната кооперация, което се установява от представените по делото Актуални извлечения от книгата на член-кооператорите на ГПК „М.п.“, като същият е продължил и след смъртта си да фигурира в Актуалните извлечения от книгата под № 866 в извлечението от 12.09.2020г., под № 873 –в извлечението от 12.06.2021г., под № 868 -в извлечението от 31.12.2021г. под № 908- в извлечението от 30.03.2024г.и под № 909- в извлечението от 04.10.2024г.
Разпечатката съдържа 22 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/602cf8d9-2586-4986-abae-32027152d6e5