Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 216 от 04.06.2018, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Търговско дело 188/2017
Вид
Решение № 216
Подписан
04.06.2018
В сила
15.04.2019
Състав
ИВАН АТАНАСОВ ВОДЕНИЧАРОВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 237, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 237, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.2 · Граждански процесуален кодекс

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 224 гр.Бургас 04.06.2018 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Бургаски окръжен съд, първо гражданско отделение в открито заседание на тридесет и първи май две хиляди и осемнадесета година в състав;

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИВАН ВОДЕНИЧАРОВ

Секретар В. Д., като разгледа докладваното от съдията т.д. № 188 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е образувано по редовна и допустима искова молба на Т.В.К. с ЕГН ********** чрез адв. К. ***, партер против „УниКредит Булбанк“

АД с ЕИК ********* чрез адв. Б.-Д., съд. адрес ***.

Ищецът твърди, че през 2012 г. представители на ответника са учредили заповедно производство по чгд № 6 696/2012 г. ВРС, по което били издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите: 51 000 лв. главница по договор за кредит; 7 533, 60 лв. дължими лихви за посочен период; 765 лв. дължими такси и законна лихва върху главницата от датата на заявлението, която към момента на този иск е в размер на 25 654, 54 лв. Или общо задължение към датата на настоящия иск в размер на 84 955, 14 лв. по издадения изпълнителен лист било образувано и изпълнително дело№ 20128070400269 на ЧСИ Денчева. По подадено възражение издадените заповед и изпълнителен лист били обезсилени. На това основание било прекратено и изпълнителното производство с нарочно постановление от 12-12-2016 г. При прекратеното на това основание изпълнително производство погасителната давност не се прекъсва. Датата от която започва да тече в случая погасителната давност е 20.08.2011 г., тъй като банката е претендирала изискуема главница от тази дата. Поради това вземането е погасено с петгодишната давност на 20.08.2016 г. Според ищеца банката може да предяви иск по общия исков ред за вземането, тъй като няма СПН по спора. Ищецът и твърди, че няма да е в страната, поради което при заведен иск да бъде осъден за вземането в негово отсъствие. Поради това счита, че има интерес да установи със СПН, че не дължи сумите, поради погасяване вземането по давност.

Ищецът отправя искането : да се приеме за установено, че ищецът не дължи на ответника суми в общ размер от 84 955, 14 лв., от които:

51 000 лв. главница по договор за револвиращ банков кредит № 791 от 26.11.2010 г.;

7 533, 60 лв. дължими лихви по договора от 20.08.2011 г. до 16.05.2012 г.;

765 лв. дължими такси по тарифата на банката и

25 654, 54 лв. законна лихва върху главницата от датата на заявлението – 17.05.2012 г. до датата на настоящия иск-24.04.2017 г.

Правна квалификация: искането има правно основание в чл. 124, ал.1 ГПК.

Ответникът оспорил допустимостта и основателността в отговора си, но прави изявление за признание на иска. Прави и искане по чл. 78, ал.2 за възлагане разноските на ищеца.

Евентуално прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

В допълнителна искова молба ищецът поддържа основанията си. Прави искане на осн. чл. 237 ГПК за прекратяване на съдебното дирене и за произнасяне съобразно признанието.

В допълнителен отговор ответникът поддържа възраженията си.

Всички предварителни въпроси са били разрешени с нарочно определение на съда от 02.04.2018 г.

В съдебно заседание ищецът чрез адв. К. е депозирал писмено становище по съществото на спора с потвърждаване на искането си за постановяване на решение при признание на иска.

Ответната страна чрез адв. Г. потвърждава признанието на иска и взема становище за наличие на условията по чл. 237 ГПК. Поддържа възражението си по ч. 78, ал.2 ГПК.

Съдът е прекратил съдебното дирене съобразно искането на ищеца и признанието на ответника.

След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд намира за установено следното:

При направеното признание на иска от страна на ответника, искането на ищеца за постановяване на решение по чл. 237, ал.1 ГПК, както и липса на пречките по чл. 237, ал.3 ГПК, съдът намира, че предявените искове следва да бъдат уважени на посоченото законово основание По разноските.

Ответникът е оспорил възлагането на разноски в негова тежест поради наличие на предпоставките по чл. 78, ал.2 ГПК. Законът предвижда две кумулативно дадени предпоставки за да бъде освободен ответника от заплащане на разноски и същите да се възложат на ищеца, както са понесени: 1/ с поведението си ответника да не е дал повод за завеждане на делото и 2/ ако признае иска. Втората предпоставка е налице. Спорна е първата. Ищецът е мотивирал сезирането на съда с настоящите отрицателно установителни искове за недължимост на сумите от негова страна с това, че изпълнителния титул на банката е бил обезсилен, изпълнителното производство срещу него е било прекратено и вземането на банката е било погасено по давност, но поради липса на СПН и тъй като банката му заявила, че ще води иск за вземането, той учредил настоящия процес за да се защити, че не дължи. Оспорването на ответника е основателно. Това че банката имала възможност в бъдеще да претендира съдебно вземанията си не представлява повод за ищеца да води отрицателното установяване. В случая до момента на исковата молба банката не е предприела такива действия за вземането си, не е оспорила по недължимостта на сумите, а заявленията на нейни представители не представляват поведение, което да е повод за завеждане на иска.

Мотивиран от горното съдът

Р

Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Т.В.К. с ЕГН ********** чрез адв. К. ***, партер не дължи на „УниКредит Булбанк“

АД с ЕИК ********* чрез адв. Б.-Д., съд. адрес *** суми в общ размер от 84 955, 14 лв., от които:

51 000 лв. главница по договор за револвиращ банков кредит № 791 от 26.11.2010 г.;

7 533, 60 лв. дължими лихви по договора от 20.08.2011 г. до 16.05.2012 г.;

765 лв. дължими такси по тарифата на банката и

25 654, 54 лв. законна лихва върху главницата от датата на заявлението – 17.05.2012 г. до датата на настоящия иск-24.04.2017 г.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца Т.В.К. с ЕГН ********** чрез адв. К. ***, партер за присъждане на разноски.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред АС – Бургас в двуседмичен срок от връчването му.

Окръжен съдия