Решение № 216 от 04.06.2018, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Търговско дело 188/2017
- Вид
- Решение № 216
- Подписан
- 04.06.2018
- В сила
- 15.04.2019
- Състав
- ИВАН АТАНАСОВ ВОДЕНИЧАРОВ
Други актове по делото
- Определение № 738 от 13.07.2017 · БОРЯНА АНГЕЛОВА ДИМИТРОВА
- Разпореждане № 2983 от 17.10.2017 · ИВАН АТАНАСОВ ВОДЕНИЧАРОВ
- Разпореждане № 3104 от 26.10.2017 · ИВАН АТАНАСОВ ВОДЕНИЧАРОВ
- Разпореждане № 3561 от 08.12.2017 · ИВАН АТАНАСОВ ВОДЕНИЧАРОВ
- Разпореждане № 3636 от 19.12.2017 · ИВАН АТАНАСОВ ВОДЕНИЧАРОВ
- Разпореждане № 564 от 02.03.2018 · ИВАН АТАНАСОВ ВОДЕНИЧАРОВ
- Определение № 307 от 02.04.2018 · ИВАН АТАНАСОВ ВОДЕНИЧАРОВ
- Определение № 648 от 17.07.2018 · ИВАН АТАНАСОВ ВОДЕНИЧАРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 224 гр.Бургас 04.06.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаски окръжен съд, първо гражданско отделение в открито заседание на тридесет и първи май две хиляди и осемнадесета година в състав;
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИВАН ВОДЕНИЧАРОВ
Секретар В. Д., като разгледа докладваното от съдията т.д. № 188 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е образувано по редовна и допустима искова молба на Т.В.К. с ЕГН ********** чрез адв. К. ***, партер против „УниКредит Булбанк“
АД с ЕИК ********* чрез адв. Б.-Д., съд. адрес ***.
Ищецът твърди, че през 2012 г. представители на ответника са учредили заповедно производство по чгд № 6 696/2012 г. ВРС, по което били издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите: 51 000 лв. главница по договор за кредит; 7 533, 60 лв. дължими лихви за посочен период; 765 лв. дължими такси и законна лихва върху главницата от датата на заявлението, която към момента на този иск е в размер на 25 654, 54 лв. Или общо задължение към датата на настоящия иск в размер на 84 955, 14 лв. по издадения изпълнителен лист било образувано и изпълнително дело№ 20128070400269 на ЧСИ Денчева. По подадено възражение издадените заповед и изпълнителен лист били обезсилени. На това основание било прекратено и изпълнителното производство с нарочно постановление от 12-12-2016 г. При прекратеното на това основание изпълнително производство погасителната давност не се прекъсва. Датата от която започва да тече в случая погасителната давност е 20.08.2011 г., тъй като банката е претендирала изискуема главница от тази дата. Поради това вземането е погасено с петгодишната давност на 20.08.2016 г. Според ищеца банката може да предяви иск по общия исков ред за вземането, тъй като няма СПН по спора. Ищецът и твърди, че няма да е в страната, поради което при заведен иск да бъде осъден за вземането в негово отсъствие. Поради това счита, че има интерес да установи със СПН, че не дължи сумите, поради погасяване вземането по давност.
Ищецът отправя искането : да се приеме за установено, че ищецът не дължи на ответника суми в общ размер от 84 955, 14 лв., от които:
51 000 лв. главница по договор за револвиращ банков кредит № 791 от 26.11.2010 г.;
7 533, 60 лв. дължими лихви по договора от 20.08.2011 г. до 16.05.2012 г.;
765 лв. дължими такси по тарифата на банката и
25 654, 54 лв. законна лихва върху главницата от датата на заявлението – 17.05.2012 г. до датата на настоящия иск-24.04.2017 г.
Правна квалификация: искането има правно основание в чл. 124, ал.1 ГПК.
Ответникът оспорил допустимостта и основателността в отговора си, но прави изявление за признание на иска. Прави и искане по чл. 78, ал.2 за възлагане разноските на ищеца.
Евентуално прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
В допълнителна искова молба ищецът поддържа основанията си. Прави искане на осн. чл. 237 ГПК за прекратяване на съдебното дирене и за произнасяне съобразно признанието.
В допълнителен отговор ответникът поддържа възраженията си.
Всички предварителни въпроси са били разрешени с нарочно определение на съда от 02.04.2018 г.
В съдебно заседание ищецът чрез адв. К. е депозирал писмено становище по съществото на спора с потвърждаване на искането си за постановяване на решение при признание на иска.
Ответната страна чрез адв. Г. потвърждава признанието на иска и взема становище за наличие на условията по чл. 237 ГПК. Поддържа възражението си по ч. 78, ал.2 ГПК.
Съдът е прекратил съдебното дирене съобразно искането на ищеца и признанието на ответника.
След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд намира за установено следното:
При направеното признание на иска от страна на ответника, искането на ищеца за постановяване на решение по чл. 237, ал.1 ГПК, както и липса на пречките по чл. 237, ал.3 ГПК, съдът намира, че предявените искове следва да бъдат уважени на посоченото законово основание По разноските.
Ответникът е оспорил възлагането на разноски в негова тежест поради наличие на предпоставките по чл. 78, ал.2 ГПК. Законът предвижда две кумулативно дадени предпоставки за да бъде освободен ответника от заплащане на разноски и същите да се възложат на ищеца, както са понесени: 1/ с поведението си ответника да не е дал повод за завеждане на делото и 2/ ако признае иска. Втората предпоставка е налице. Спорна е първата. Ищецът е мотивирал сезирането на съда с настоящите отрицателно установителни искове за недължимост на сумите от негова страна с това, че изпълнителния титул на банката е бил обезсилен, изпълнителното производство срещу него е било прекратено и вземането на банката е било погасено по давност, но поради липса на СПН и тъй като банката му заявила, че ще води иск за вземането, той учредил настоящия процес за да се защити, че не дължи. Оспорването на ответника е основателно. Това че банката имала възможност в бъдеще да претендира съдебно вземанията си не представлява повод за ищеца да води отрицателното установяване. В случая до момента на исковата молба банката не е предприела такива действия за вземането си, не е оспорила по недължимостта на сумите, а заявленията на нейни представители не представляват поведение, което да е повод за завеждане на иска.
Мотивиран от горното съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Т.В.К. с ЕГН ********** чрез адв. К. ***, партер не дължи на „УниКредит Булбанк“
АД с ЕИК ********* чрез адв. Б.-Д., съд. адрес *** суми в общ размер от 84 955, 14 лв., от които:
51 000 лв. главница по договор за револвиращ банков кредит № 791 от 26.11.2010 г.;
7 533, 60 лв. дължими лихви по договора от 20.08.2011 г. до 16.05.2012 г.;
765 лв. дължими такси по тарифата на банката и
25 654, 54 лв. законна лихва върху главницата от датата на заявлението – 17.05.2012 г. до датата на настоящия иск-24.04.2017 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца Т.В.К. с ЕГН ********** чрез адв. К. ***, партер за присъждане на разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред АС – Бургас в двуседмичен срок от връчването му.
Окръжен съдия