Решение № 74 от 27.02.2026, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Въззивно гражданско дело 875/2025
- Вид
- Решение № 74
- Подписан
- 27.02.2026
- Състав
- Илиана Георгиева Димитрова Васева, Мариана Илиева Димитрова, Десислава Ангелова Ралинова
Други актове по делото
- Определение № 792 от 05.11.2025 · Мариана Илиева Димитрова, Десислава Ангелова Ралинова, Илиана Георгиева Димитрова Васева
- Протокол № 105 от 16.02.2026 · Илиана Георгиева Димитрова Васева, Мариана Илиева Димитрова, Десислава Ангелова Ралинова
Цитирани разпоредби
- чл.124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280,ал.1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280,ал.1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 74 гр. Пазарджик, 27.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Илиана Г. Димитрова Васева
Членове:
Мариана Ил. Димитрова
Десислава Анг. Ралинова при участието на секретаря Д. Мл. Тодорова като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20255200500875 по описа за 2025 година
Обжалва се решение № 373 постановено на 06.08.2025г. по гр.дело № 457 по описа на Пещерския районен съд за 2023г. ,с което е прието за установено по отношение на ответниците Р. С. А., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. ****, М. И. А. с ЕГН: **********, с адрес: гр. ****, Й. И. А. с ЕГН: **********, с адрес: гр. ****, Н. З. Н. с ЕГН:
**********, с адрес: гр. *****, Д. Г. Х., ЕГН: **********, с адрес: гр.
****, М. С. Х., ЕГН: **********, с адрес: гр. ****, и Ж. С. Х., ЕГН:
**********, с адрес: гр. ****, че ищците М. Х. М. с ЕГН: **********, и Г. Х. М., с ЕГН: **********, и двамата с адрес в гр. ****, са собственици на основание наследство, доброволна делба и давностно владение на следния имот: недвижим имот без планоснимачен номер по действащия план от 1995 г., одобрен със Заповед № 305/08.12.1995 г., на с. К., който имот попада в парцел IV-Стопанска дейност, в кв. 2 по плана от 1995 г. на с. К. и е образуван от част от бивш имот с пл. номер 36 и от част от бивш имот с пл. номер 37 по обезсиления план 1 от 1959 г. на с. К., при граници на процесния имот: от запад - имот с пл. № 9, записан в разписната книга към плана на Г. И. С. и Е. И. С., от изток - имот с пл. № 11, записан на Г. Б. Г. и И. Д. Г., от север улица, от юг - имот с пл. № 10 - стопански двор на ТКЗС.
Присъдени са съдебни разноски.
Недоволни от решението са останали ответниците в първоинстанционното производство, които чрез процесуалните си представители: адв. П. и адв.С. и с въззивни жалби подадени в законния срок, излагат съображения за неговата неправилност.
Искането е обжалваното решение като неправилно да бъде отменено, а въззивната инстанция реши спора по същество и отхвърли предявения против тях установителен иск за собственост.
Въззиваемата страна, чрез пълномощника си-адв. Н.- САК оспорва изложените във въззивните жалби твърдения за неправилност на решението. Посочва,че решението е правилно, обосновано, постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и въз основа на приложимия материален закон. Искането е решението като правилно да бъде потвърдено.
Съдът като съобрази събраните по делото доказателства и изложените от страните съображения относно правилността на обжалвания съдебен акт, установи следното :
Предявен е иск с правно основание чл.124 от ГПК – положителен установителен иск за собственост.
Предмет на иска е установяване правото на собственост върху следния недвижим имот : имот без планоснимачен номер по действащия план от 1995 г., одобрен със Заповед № 305/08.12.1995 г., на с. К., който имот попада в парцел IV-Стопанска дейност, в кв. 2 по плана от 1995 г. на с. К. и е образуван от част от бивш имот с пл. номер 36 и от част от бивш имот с пл. номер 37 по обезсиления план от 1959 г. на с. К., при граници на процесния имот: от запад - имот с 2 пл. № 9, записан в разписната книга към плана на Г. И. С. и Е. И. С., от изток - имот с пл. № 11, записан на Г. Б. Г. и И. Д. Г., от север улица, от юг - имот с пл. № 10 - стопански двор на ТКЗС.
Ищците М. Х. М. и Г. Х. М. претендират правото на собственост върху описания недвижим имот на следните придобивни основания: наследство, делба и давностно владение.
Ответниците твърдят ,че са собственици на имот пл. № 36 по обезсиления план на с К. на две придобивни основания : реституция по ЗСПЗЗ и владение, установено върху посочения имот, считано от 2003г., когато решението на ОСГ- Брацигово, с което в полза на техния наследодател е възстановена собствеността върху земеделския имот, е влязло в законна сила.
Ищците обосновават правния си интерес от предявяване на установителния иск за собственост с обстоятелството, че ответниците претендират собствеността върху имот с пл.№ 36 по плана на с.К., част от който, обаче попада в претендирания от ищците имот, оспорвайки по този начин правото им на собственост.
Няма спор между страните в процеса, че действително част от имот пл. № 36 по обезсиления план на с.К. от 1959г. в размер на 697 кв.м. навлиза в претендирания от ищците имот., т.е съдът приема,че безспорно за ищците е налице правен интерес от предявяване на установителния иск за собственост на имота-предмет на претенцията, описан по-горе.
В мотивите на обжалвания съдебен акт, първоинстанционният съд е приел,че ищците се легитимират като собственици на имота на посочените от тях придобивни основания.
Правните изводи на първоинстанцоннния съд са правилни.
По твърдението на ищците,че са собственици на основание наследство, делба и давност :
Със съдебна спогодба ,одобрена от съда по гр.дело № 452/1989 3 по описа на РС –Пещера наследодателката на ищците К. К. М.. е получила в дял имот с пл. № 37 в кв. 4 по плана на с. К. от 1959 г., незастроен, при съседи: Богдан Г. Г., Г. И. С., стопански двор и улица.
По делото са приети заключения на четири експертизиединични и тройни, от които по несъмнен начин се установява, че имотът, при границите, при които е придобит от К. М., и към настоящия момент се владее от ищците при граници по действащия план на с. К. от 1995 г., идентични с границите по спогодбата за делба от 1989 г.
Вещо лице Г. е категоричен в заключението си, че претендираният от ищците имот съществува на място с граници, каквито са в плана и е идентичен с имота, описан в нотариален акт за собственост на недвижим имот с № 134, т. I, н.д. № 355/1967 г. и имота по протокола за съдебна делба № 36 от 21.11.1989 г. В този смисъл са заключенията и на осталите експертизи, приети по делото.
По делото са събрани и гласни доказателства : В показанията си свидетелите Т. Н. К. и Г. Г. са категорични, че ищците владеят имота, така както са го придобили от техните праводатели – В. К. и К. М..
Свидетелите посочват,че В. К., а впоследствие и нейната дъщеря К.
М. са придобили в собственост и са владели като свой имот, находящ се в с. К. в района на ж.п. гарата, граничещ от двете страни с парцелите на сем. Г. и на сем. С., с главния път К.-Бяга, и със стопански двор. Свидетелите са категорични в показанията си, че имотът е обработван единствено от В. К. и впоследствие от К. М., която от своя страна от преди повече от 35 години го е отдала под наем на семейството на Г. Г..
По твърденията на ответниците, че са собственици на основание възстановяване на собствеността върху част от процесния имот по реда на ЗСПЗЗ и давност:
Няма спор между страните, че с Решение № 8к от 28.11.1992г. на Поземлена комисия гр. Брацигово на наследниците на Й. А. К. е 4 възстановено правото на собственост върху нива от 1.000 дка, четвърта категория, находяща се в землището на с. К., в местността (квартал) Гарата. Впоследствие с Решение № 1103/28.10.2003 г., Общинска служба по земеделие и гори гр. Брацигово отказва да възстанови правото на собственост върху този имот, поради обстоятелството, че същият попада в регулация.
От гласните доказателства на ответниците – показанията на свидетеля Н. Г. А. – съпруг на М. А. и зет на Р. А., ответници в производството, се установява,че последните още от 90 години, когато имота им е възстановен с решение на ПК са го декларирали и заплащат данъци. Свидетелят посочва,че през 1992г. Р. е работила в имота ,в продължение на 5-6 години, а впоследствие отдавала под наем.
От заключенията на СТЕ на вещо лице инж. С. Б. се установява, че имотът, описан в документите за собственост на ищцата (протокол за съдебна делба по гр.д. № 452/1989 г. на РС – Пещера и нотариален акт № 134/1967 г.) е посочен като имот с пл. № 37 в кв. 4 по обезсиления план на с. К. от 1959 г., но описанието му по съседи отговаря на части от имоти с пл. №№ 36 и 37 по северната фасада в кв. 4 или в лицето на имотите. Вещото лице е установило още, че кадастралният статут на процесния имот в момента е на заснет в плана имот с граници, но без планоснимачен номер. Наред с това регулационният му статут е на имот включен в отреден за стопанска дейност парцел IV в кв. 2 по регулационния план, но без приложена регулация по отношение на процесния имот. Установено е, че към настоящия момент границите на претендирания от ищците имот са следните: от запад - имот пл. № 9, записан в разписната книга към плана на Г. И. С. и Е. И. С., от изток – имот пл. № 11, записан на Г. Б.
Г. и И. Д. Г.; от север граничи с улица, а от юг – с имот пл. № 10 – стопански двор на ТКЗС. Вещото лице е изследвало и дали има застъпване между имот пл. № 36 и имот пл. № 37, като е установило, 5 че това са два самостоятелни имота, заснети в определени граници и не е налице застъпване помежду им.
От заключението на тройната съдебно-техническа експертиза, се установява, че имотът, както се владее на място с материализирани на терена от три страни огради, е с площ от 1351 кв.м., в която площ попадат: площ от 697 кв.м. от имот с пл. № 36 по КРП на с. К. от 1959 г., обезсилен, и площ от 654 кв.м. от имот с пл. № 37 по КРП на с. К. от 1959 г., обезсилен при граници: от североизток – улица; от севеР.пад - имот пл. № 9, записан в разписната книга към плана на Г.
И. С. и Е. И. С.; от югоизток - имот пл. № 11, записан в разписната книга към плана на Г. Б. Г. и И. Д. Г.; от югозапад - имот пл. № 10 – стопански двор на бивш ТКЗС с. К..
Вещите лица посочват,че имот с пл. 36 попада в регулацията на с. К., както по плана от 1959 г., така и по плана от 1995 г., т.е. винаги е бил в регулацията на с. К. и никога не е придобивал характер на земеделска земя, респ. никога не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.
От заключението на вещо лице Г. се установява, че недвижим имот – без планоснимачен номер по ДКРП на с. К., попадащ в парцел IV-Стопанска дейност, квартал две, при граници: от запад - имот пл.
№ 9, записан в разписната книга към плана на Г. И. С. и Е. И. С.; от изток - имот пл. № 11, записан в разписната книга към плана на Г. Б. Г. и И. Д. Г.; от север – улица; от юг - имот пл. № 10 – стопански двор на ТКЗС, за който е отреден УПИ VII, съществува на място с граници, каквито са в плана и е идентичен с имота, описан в нотариален акт за собственост на недвижим имот с № 134, т. I, н.д. № 355/1967 г. и имота по протокола за съдебна делба № 36 от 21.11.1989 г.
При тези данни, настоящият състав на въззивната инстанция приема,че ищците са придобили собствеността върху недвижимия имот - предмет на претенцията на сочените от тях основания : наследство и давност.
6
За придобиването на недвижим имот по давност в общата хипотеза е необходимо упражняване на владение върху имота в период от десет години. Владението от своя страна изисква кумулативното наличие на двата му елемента. Обективният елементупражняване на фактическата власт върху вещта, която включва извършване на фактически действия, които недвусмислено манифестират власт върху имота, и която по съдържание е като на собственика. И субективният елемент на владението – намерението за своене, което е трудно доказуемо, защото е психическо съС.ие, поради което законодателят установява законова оборима презумпция в чл.69 от ЗС – предполага се, че владелецът държи вещта като своя, освен ако не се установи, че я държи за другиго. Намерението се изразява външно чрез различни действия, които фактически запълват съдържанието на правомощието на собственика.
По категоричен начин от събраните по делото доказателства – писмени и гласни , и заключенията на съдебно-техническите експертизи се установи, че ищците са установили владение върху процесния имот , присъединявайки се към владението на техния наследодател , считано от 1989г. Това владение е явно, недвусмислено и необезпокоявано.
Категорично се установи по делото, че част от процесния имот представлява част с площ от 697 кв.м. от имот с пл. № 36 по КРП на с.
К. от 1959 г., обезсилен.
От друга страна, вещите лица са категорични, че имот пл. № 36 попада в регулацията на с. К., както по плана от 1959 г., така и по плана от 1995 г., т.е. винаги е бил в регулацията на с. К. и никога не е придобивал характер на земеделска земя, респ. никога не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, поради което и решението на ПК от 1992г., с което собствеността върху този имот е възстановена на наследодателя на ответниците е отменено.
Разпечатката съдържа 50 от 131 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5d332ee7-687b-432e-970c-14f30c8497c5