Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 12078 от 18.06.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 9190/2025
Вид
Решение № 12078
Подписан
18.06.2026
Състав
МОНИКА ХРИСТОФОРОВА ХРИСТОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 11 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 12 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 134 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 134, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл.348, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.362 · Кодекс за застраховането
  • чл. 362, ал.1 и ал. 3 · Кодекс за застраховането
  • чл.362, ал.1 и ал.2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 362, ал.1 и ал. 3 · Кодекс за застраховането
  • чл.363, ал.4 · Кодекс за застраховането
  • чл.382 · Кодекс за застраховането
  • чл.382, ал.2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 382, ал. 5, т. 2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 383 · Кодекс за застраховането
  • чл. 383, ал.1 · Кодекс за застраховането

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 12078 гр. София, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МОНИКА ХР. Х.А при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. Х.А Гражданско дело № 20251110109190 по описа за 2025 година

Производството е образувано въз основа на искова молба от ищеца М. Х.

И., ЕГН ********** срещу „Групама животозастраховане“ ЕАД, с която е предявен иск с правно основание чл. 134 ЗЗД във вр.чл. 383, ал.1 КЗ за осъждане на ответникът да заплати в полза на „Банка ДСК“АД сумата от 14 565,35 лева, представляваща застрахователно обезщетение по подписан Сертификат № ************ на застраховано лице по Групов договор за застраховка „Кредитна защита“ в съответствие с Общите условия на „Групама застраховане“ и „Групама животозастраховане“ ЕАД, обезпечаващо изпълнението на задължението по Договор за кредит за текущо потребление от 01.09.2023г., сключен между „Банка ДСК“АД и М. М.в Х..

Ищецът твърди, че между наследодателя на ищеца – М. М.в Х.а и „Банка ДСК“ АД е сключен договор за кредит за текущо потребление от 01.09.2023г. за сумата от 15 000 лева със срок за издължаване по кредита 120 месеца. Сочи, че при подписване на договора е сключена застраховка и е подписан Сертификат № ************ на застрахованото лице по Групов договор за застраховка „Кредитна защита“ в съответствие с общите условия на „Групама животозастраховане“ ЕАД и „Групама застраховане“. Според ищеца в покритите рискове на сключената застраховка попада и смърт на застрахованото лице през срока на покритие. Твърди се, че М. Х. е починал на 01.02.2024г., като към тази дата задължението по договора възлиза на 14 565,35 лева. Със заявлението от ищеца, в качество на наследника на кредитополучателя, е информирал ответника за настъпването на 1 застрахователното събитие, получено на 15.02.2024г. С писмо с изх. № 20-04539/16.07.2024г. ответникът отказал да изплати застрахователно обезщетение, тъй като при кредитополучателят били налице заболявания на сърдечносъдовата система с дългогодишна давност. Според ищеца този отказ е незаконосъобразен и противоречи както на закона, така и на условията на самата застраховка. На първо място, се твърди, че на М. Х. никога не е била предоставена реална възможност да се запознае с общите условия по застраховката, включително с клаузите, уреждащи покритите и изключените рискове. Поддържа още, че при сключването на застраховката никой е извършвал проверка на здравословното състояние на М. Х., нито му е поставял конкретни въпроси относно заболявания, лечение или други обстоятелства, имащи значение за оценката на риска. Ищецът се позовава на разпоредбите на Кодекса за застраховането, според които застрахователят разполага с възможност и задължение да постави конкретни въпроси относно здравословното състояние на кандидата за застраховане, когато счита тези обстоятелства за съществени за риска. Ищецът твърди също така, че към момента на сключване на кредита и застраховката М. Х. е бил в добро общо здравословно състояние, бил е напълно работоспособен и е упражнявал трудова дейност. Посещавал е личния си лекар и специалист кардиолог за контролни прегледи и консултации, но не е бил в състояние, което да сочи на тежко заболяване или непосредствен риск за живота му. Поради това според ищеца не може да се приеме, че е било налице такова съществено здравословно обстоятелство, което да оправдава отказа на застрахователите да изпълнят задължението си по договора. В исковата молба подробно се развиват и доводи относно приложението на чл. 362 от Кодекса за застраховането и съдебната практика на Върховния касационен съд. Наред с това ищецът поддържа, че клаузите в общите условия, които изключват от покритие смърт, настъпила във връзка с предварително съществуващи заболявания, са неравноправни по смисъла на Закона за защита на потребителите. Според него тези разпоредби са формулирани прекалено широко и неясно, като дават възможност на застрахователя практически по своя преценка да откаже изплащане на обезщетение в почти всеки случай, когато се установи наличие на предходно заболяване. Моли за уважаване на иска.

По делото е конституиран като съищец „Банка ДСК“, който представя справка за актуалното състояние на дълга по договора за кредит.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва, че М. Х. е застрахован при условията на Групов договор за застраховка „Кредитна защита“ на „Банка ДСК“. Твърди, че е изпълнена 2 процедурата по чл. 362, ал.1 и ал. 3 от КЗ. Сочи още, че смъртта на М. Х. е настъпила в резултат на заболявания, диагностицирани и лекувани преди датата на влизане в сила на индивидуалното застрахователно покритие 14.07.2022г. и 01.09.2023г., поради което настъпилата смърт представлява изключен застрахователен риск. Моли за отхвърляне на иска.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 134 ЗЗД, във връзка с чл. 383, ал. 1 КЗ.

За да бъде уважен искът по чл. 134 ЗЗД, ищецът носи доказателствената тежест да докаже кумулативното наличие на следните предпоставки: правният си интерес от предявяване на чужди права по реда на чл. 134 ал. 1 ЗЗД, а именно, че неговият наследодател е имал качеството на застраховано лице по застрахователен договор по повод на негово неимуществено благо (животът му), наличието на валидно сключен договор за застраховка „Кредитна защита“ към момента на смъртта на наследодателя, съгласно който има право на вземане към застрахователя, както и размера на обезщетението до непогасената част от задължението.

С доклада по делото е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване, че на 01.09.2023г. М. М.в Х. е сключил с „Банка ДСК“ АД договор за кредит за текущо потребление, по силата на който банката е предоставила на Х. главница от 15000 лева, при задължението му да я върне ведно с възнаградителна лихва в срок от 120 месеца; обстоятелството, че на 01.09.2023г. М. М.в Х. дал съгласието си за сключване на групова кредитна застраховка „Кредитна защита“, с предмет живота и здравето на М. М.в Х., със застрахован „Банка ДСК“ АД; обстоятелството, че ищецът е поискал заплащане на застрахователната сума, но застрахователят е постановил отказ.

Няма спор, а и се установява от приетите доказателства – индивидуално заявление № ************ от 01.09.2023г. и съгласие за включване в групата на застрахованите лица по групов договор за застраховка „КРЕДИТНА ЗАЩИТА“, че кредитополучателят М. Х. е застраховано лице по договор за групова застраховка „Кредитна защита“, сключен между „Банка ДСК“ ЕАД в качеството на застраховащ и ответника „Групама животозастраховане“ ЕАД като застраховател, като с изрично писмено съгласие на кредитополучателя М.

Х. е застрахован неговият живот, здраве и телесна цялост. Сключеният застрахователен договор представлява договор, сключен от кредитор за обезпечение съгласно чл.382 КЗ с изрично писмено съгласие на длъжника по чл.382, ал.2 КЗ.

3

Установява се по делото от представеното удостоверение за наследници, че застрахованото лице М. Х. е починал на 01.02.2024г. и ищецът, М. Х. И., е негов баща и наследник.

Съгласно условията на застрахователния договор при настъпване на покрит риск „смърт“ на застрахования кредитополучател застрахователят дължи застрахователно плащане в размер на остатъка по кредита, включващ главница, натрупана лихва, разноски към дата на смъртта на застрахования, но не повече от застрахователната сума.

За да обоснове отказ от плащане по застрахователния договор, ответникът се е позовал на клаузата т.14.1, раздел III ОУ/ чл. 6 от ОУ, съгласно която отговорността на застрахователите по застрахователния договор не включва смърт, когато тя е в причино-следствена връзка с предварително съществуващо заболяване и/или с неговите усложнения и рецидири, за които застрахованият е получил медицинско консултиране, диагностициране и/или лечение в 5-годишния период преди датата на сключване на застраховката.

Застрахованото лице Х. е приел Общите условия към договора за групова застраховка и е получил екземпляр от същите, видно от попълнената от застрахования декларация в края на приетите по делото Общи условия към застрахователния договор. При това съдът приема, че Общите условия валидно обвързват застрахования съгласно чл.348, ал.1 КЗ.

По делото е разпитан свидетелят Т. С., братовчед на починалия М. Х.. Посочва, че макар да са живеели в различни населени места, са поддържали редовен контакт и са се виждали сравнително често – приблизително веднъж на два месеца. Свидетелят разказва, че М. Х. е работил в завод „А“ в К. От разговорите им знаел, че работата му е свързана с тежък физически труд, включително пренасяне на тежки чували с барут, като свидетелят останал с впечатление, че трудът му е бил физически натоварващ.

Освен в ежедневието си като работник, М. участвал активно и в различни дейности на село, когато се събирали с роднини. Свидетелят посочва, че двамата са извършвали заедно тежка селскостопанска работа, свързана както със засяване на култури, така и с прибирането на реколтата. Според него М. никога не е показвал признаци на физическа слабост или невъзможност да извършва подобни дейности. Свидетелят подчертава, че през целия период, в който са поддържали връзка, не е забелязвал М. да има сериозни здравословни проблеми. Той се справял самостоятелно с ежедневието си, не се нуждаел от чужда помощ и водел нормален начин на живот. По отношение на здравословното му състояние свидетелят заявява, че знаел единствено, че М. приемал лекарства за високо кръвно налягане. От разговорите им останал с впечатление, че става въпрос за обичайно състояние, което се контролира с медикаменти. Никога не го бил виждал да се задъхва, да се чувства зле, да 4 изпитва физически затруднения или да проявява симптоми на тежко заболяване. Свидетелят определя смъртта на М. Х. като напълно неочаквана.

На въпросите на ответната страна свидетелят уточнява, че по негови сведения причината за смъртта е била свързана със сърцето.

По делото е представена справка от НОЗК, видно от която в периода 02.06.-05.06.20 г. М. Х. е бил на лечение в МБАЛ „Д-р ХР. СТ.”, гр. С.З. с диагноза: Левокамерна недостатъчност; Хипертонично сърце със (застойна) сърдечна недостатъчност; Хронична исхемична болест на сърцето, неуточнена; Други видове стенокардия. От 18.06.-19.06.2020 г. е бил на лечение в МБАЛ Сърце и мозък и е изписан с диагноза: Дилатативна кардиомиопатия;

Хипертонично сърце със

(застойна) сърдечна недостатъчност. Застойна сърдечна недостатъчност. От 07.08.-11.08.20г. е лекуван в СБАЛК, гр. П с диагноза: Дилатативна кардиомиопатия; Митрална (клапна) инсуфициенция; Ляв преден хемиблок; Хипертонично сърце със (застойна) сърдечна недостатъчност. От 20.11.-22.11.23г. е лекуван в МБАЛ „Д-р ХР. СТ.”, гр. С.З. и изписан с диагноза: Предсърдно мъждене и трептене;

Хипертонично сърце със (застойна) сърдечна недостатъчност; Дилатативна кардиомиопатия. От 02.01.-09.01.24г. е бил на лечение в МБАЛ „Д-р ХР. СТ.”, гр. Ст.Загора - Левокамерна недостатъчност; Хипертонично сърце със (застойна) сърдечна недостатъчност; Предсърдно мъждене и трептене;

По делото е прието заключението по допуснатата съдебно-медицинска експертиза, което съдът кредитира изцяло като обосновано и компетентно изготвено. Според вещото лице причина за смъртта на М. М.в Х. е остра сърдечна недостатъчност, развила се вследствие на хронично, тежко увреждане на сърдечния мускул. Отразеното като болест, довела непосредствено до смъртта (Крайният механизъм) - Кардиак арест (Cardiac arrest), означава, че е настъпило спиране на сърдечната дейност. Това е крайното събитие, при което сърцето престава да изпомпва кръв. Като предизвикващи причини (хронични заболявания) е посочено Исхемична хронична сърдечна недостатъчност, трети функционален клас по класификацията на Нюйоркската сърдечна асоциация (NYHA). Това означава сериозно напреднало сърдечно заболяване, при което задух и умора се появяват дори при минимални физически усилия. АХ Артериална хипертония (високо кръвно налягане) – трета степен на практика е най-тежката форма.