Определение № 2234 от 19.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2234 гр. София, 19.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МОНИКА ХР. Х.А като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. Х.А Гражданско дело № 20251110109190 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Производството е образувано въз основа на искова молба от ищеца М. Х.

И., ЕГН ********** срещу „Групама животозастраховане“ ЕАД, с която е предявен иск с правно основание чл. 134 ЗЗД във вр.чл. 383, ал.1 КЗ за осъждане на ответникът да заплати в полза на „Банка ДСК“АД:

- сумата от 14 565,35 лева, представляваща застрахователно обезщетение по подписан Сертификат № D0005958678230901 на застраховано лице по Групов договор за застраховка „Кредитна защита“ в съответствие с Общите условия на „Групама застраховане“ и „Групама животозастраховане“ ЕАД, обезпечаващо изпълнението на задължението по Договор за кредит за текущо потребление от 01.09.2023г., сключен между „Банка ДСК“АД и М. М.в Х..

Ищецът твърди, че между наследодателя на ищеца – М. М.в Х.а и „Банка ДСК“ АД е сключен договор за кредит за текущо потребление от 01.09.2023г. за сумата от 15 000 лева със срок за издължаване по кредита 120 месеца. Сочи, че при подписване на договора е сключена застраховка и е подписан Сертификат № D0005958678230901 на застрахованото лице по Групов договор за застраховка „Кредитна защита“ в съответствие с общите условия на „Групама животозастраховане“ ЕАД и „Групама застраховане“. Според ищеца в покритите рискове на сключената застраховка попада и смърт на застрахованото лице през срока на покритие. Твърди се, че М. Х. е починал на 01.02.2024г., като към тази дата задължението по договора възлиза на 14 565,35 лева. Със заявлението от ищеца, в качество на наследника на кредитополучателя, е информирал ответника за настъпването на застрахователното събитие, получено на 15.02.2024г. С писмо с изх. № 20-04539/16.07.2024г. ответникът отказал да изплати застрахователно обезщетение, тъй като при кредитополучателят били налице заболявания на сърдечносъдовата система с дългогодишна давност. Ищецът счита така направения отказ за незаконосъобразен, като развива подробни съображения в тази насока. Оспорва като нищожни поради неравноправност изрично посочените 1 в исковата молба клаузи от общите условия, доколкото позволяват на застрахователя почти във всички случаи да откаже плащане на обезщетение.

Представя писмени документи, моли за допускане на ССчЕ, иска издаване на съдебни удостоверения и допускането на двама свидетели.

По делото е конституиран като съищец „Банка ДСК“, който представя справка за актуалното състояние на дълга по договора за кредит. Прави искане по чл 213 ГПК за съединяване за общо разглеждане настоящото производство по гр.д. 9190/2025г. и гр.д. № 9189/2025г. по описа на 74 с-в.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва, че М. Х. е застрахован при условията на Групов договор за застраховка „Кредитна защита“ на „Банка ДСК“. Твърди, че е изпълнена процедурата по чл. 362, ал.1 и ал. 3 от КЗ. Сочи още, че смъртта на М. Х. е настъпила в резултат на заболявания, диагностицирани и лекувани преди датата на влизане в сила на индивидуалното застрахователно покритие 14.07.2022г. и 01.09.2023г., поради което настъпилата смърт представлява изключен застрахователен риск. Молят за отхвърляне на иска. Моли за назначаването на съдебно-медицинска експертиза и прави искане по чл. 192 ГПК.

По доказателствената тежест на спора и направените от страните доказателствени искания, съдът намира следното:

Правна квалификация: предявен е иск с правно основание чл. 134 ЗЗД във вр.чл. 383, ал.1 КЗ

В доказателствена тежест на ищеца е да установи, че неговият наследодател е имал качеството на застраховано лице по застрахователен договор по повод на негово неимуществено благо (животът му), наличието на валидно сключен договор за застраховка „Кредитна защита“ към момента на смъртта на наследодателя, съгласно който има право на вземане към застрахователя, както и размера на обезщетението до непогасената част от задължението.

Съдът указва на ищеца, че не сочи доказателства, че е наследник на застрахованото лице - М. М.в Х..

В тежест на ответника и при установяване на горните елементи от фактическия състав на предявеното право, в тежест на ответника е да установи, че отказът за изплащане на обезщетение се дължи на обективни обстоятелства (смъртта на наследодателя е вследствие на заболяване), както и погасяване на вземането.

На основание чл. 153 ГПК като безспорно и ненуждаещо се от доказване следва да бъдат отделени следните обстоятелства: обстоятелството, че на 11.09.2023г. М. М.в Х. е сключил с „Банка ДСК“ АД договор за кредит за текущо потребление, по силата на който банката е предоставила на Х. главница от 15000 лева, при задължението му да я върне ведно с възнаградителна лихва в срок от 120 месеца; обстоятелството, че на 11.09.2023г. М. М.в Х. дал съгласието си за сключване на групова кредитна застраховка „Кредитна защита“, с предмет живота и здравето на М. М.в Х., 2 със застрахован „Банка ДСК“ АД, като такъв договор е сключен с ответника; обстоятелството, че ищецът е поискал заплащане на застрахователната сума, но застрахователят е постановил отказ.

По доказателствените искания:

Представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства са допустими и относими към предмета на доказване по делото и следва да се приемат.

Съдът намира искането на ищеца за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза като относимо, но същото не е необходимо, доколкото справка относно размера на дълга към посочените дати е представена от „Банка ДСК“.

Искането на ищеца да бъде задължена „Банка ДСК“ да представи всички документи във връзка с договора за кредит, както и искането по т.4 от ИМ, съдът намира за ненеобходимо за правилното решаване на спора.

Следва да бъде уважено искането на ищеца по т. 5 след представянето на проект на съдебно-удостоверение, както и искането за допускане на един свидетел при режим на довеждане от страна на ищеца на основание чл. 159, ал.2 ГПК.

Доказателствените искания на ответника съдът намира за основателни.

По искането за спиране:

Настоящият съдебен състав намира, че искането за присъединяване следва да бъде оставено без уважение, тъй като в посочената хипотеза, при наличие на предпоставките по чл. 213 ГПК за разглеждане на две дела в едно производство, делото следва да продължи под номера на първото образувано дело и да се разгледа от определения по това дело докладчик, съобразно т. 4. 6 от Единната методика по приложението на принципа за случайно разпределение на делата в районните, окръжните, административните, военните, апелативните и специализираните съдилища, приета с Решение на ВСС по протокол № 57/04.12.2014 г. Следователно, в настоящия случай искането за обединяване на дела по реда на чл. 213 ГПК следва да бъде отправено до съда, разглеждащ първото по време образувано дело – гр. д. № 9189/2025г., доколкото исковата молба инициирала същото е депозирана преди исковата молба, въз основа на която е образувана настоящото производство.

Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати съдебното производство.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 02.04.2026 г. от 3

09:30 ч., за която дата и час страните и вещото лице да бъдат призовани, като указва на страните, че най-късно до първото по делото заседание могат да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.

ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото съобразно мотивната част на настоящото определение.

ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.

УКАЗВА на ответника в срок до съдебното заседание да завери съобразно изискванията на чл. 183 ГПК /“Вярно с оригинала“ + подпис/ всички представени с ОИМ писмени доказателства като ПРЕДУПРЕЖДАВА същия, че при неизпълнение на указанията в посочения срок, съдът няма да приеме по делото писмените доказателства.

ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане от страна на ищеца.

ДА СЕ ИЗДАДЕ съдебно удостоверение на ищеца за снабдяване на информация от Д-р Димо Димов след представянето на проект.

ДОПУСКА изслушване на заключение на съдебно-медицинска експертиза със задачи посочени в отговора на исковата молба, като ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на СМЕ, в размер на 300 евро, вносим от ответника в 1-седмичен срок от съобщението по сметка на СРС.

НАЗНАЧАВА за вещо лице А.Н.А., с тел: ********* което да се уведоми след представяне на доказателства за заплатен депозит.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192 ГПК, трето-неучастващо в производството лице - НЗОК, в едноседмичен срок от съобщението, да представи подробна справка за проведени прегледи, предписани лекарства и пролежавания в болница на лицето М. М.в Х., ЕГН **********, включително и проведени хоспитализации, като ПРЕДУПРЕЖДАВА НЗОК, че при неизпълнение на указанията в посочения срок, съдът ще наложи глоба в размер от 50.00 лева.

ДА СЕ ИЗПРАТИ на трето-неучастващо лице – НЗОК препис от молбата на ответника по чл. 192 ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ищеца.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Банка ДСК“ АД с правно основание чл. 213 ГПК.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай на постигната съдебна спогодба половината от внесената държавна такса подлежи на връщане на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът 4 медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието (http: //www. justice. government. bg/MPPublicWeb/default. aspx?id=2).

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5