Решение № 4844 от 28.03.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 40629/2022
- Вид
- Решение № 4844
- Подписан
- 28.03.2023
- Състав
- ВАСИЛ КРУМОВ ПЕТРОВ
Други актове по делото
- Разпореждане № 69044 от 29.07.2022 · ВАСИЛ КРУМОВ ПЕТРОВ
- Разпореждане № 69857 от 01.08.2022 · ВАСИЛ КРУМОВ ПЕТРОВ
- Разпореждане № 86488 от 17.09.2022 · ВАСИЛ КРУМОВ ПЕТРОВ
- Определение № 27198 от 14.10.2022 · ВАСИЛ КРУМОВ ПЕТРОВ
- Протокол № 19554 от 01.12.2022 · ВАСИЛ КРУМОВ ПЕТРОВ
- Разпореждане № 9471 от 23.01.2023 · ДАНИЕЛА БОЖИДАРОВА АЛЕКСАНДРОВА
- Протокол № 1278 от 02.02.2023 · ВАСИЛ КРУМОВ ПЕТРОВ
- Разпореждане № 47458 от 13.04.2023 · ВАСИЛ КРУМОВ ПЕТРОВ
- Разпореждане № 48213 от 18.04.2023 · ВАСИЛ КРУМОВ ПЕТРОВ
- Разпореждане № 58182 от 11.05.2023 · ВАСИЛ КРУМОВ ПЕТРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 176 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 29, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 15 · Закон за закрила на детето
- чл. 10, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 11, ал. 3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 17, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 2, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 2, ал. 2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 5, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 5, ал. 4 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 8 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 9, ал. 2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 9, ал. 3 · Закон за защита от домашното насилие
РЕШЕНИЕ
№ 4844 гр. София, 28.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 139 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ при участието на секретаря ДОРОТЕЯ ЦВ. КОЛЕВА като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20221110140629 по описа за 2022 година
Подадена е молба с правно основание чл. 8 ЗЗДН.
Молителят Т. Н. Д. твърди, че има син Б. Т. Д., род. 16.03.2017 г., от ответницата Г.
Е. К.. Бил постановен режим на контакт от съд между детето и майката и в изпълнение на този режим завел детето при майката на 01.07.2022 г., а след това го взел обратно на 03.07.2022 г. Твърди се акт на домашно насилие от ответницата на неопределена дата и час в периода 18:30 часа на 01.07.2022 г. до 19:30 часа на 03.07.2022 г. в жилището на родителите на ответницата в ***********– майката пияна била детето с пръчка, откъсната от дърво на двора. Този акт стресирал детето. Твърдят се и други актове на домашно насилие, вън от процесуално-преклузивния срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН. Моли се за издаване на заповед за защита от домашно насилие по отношение на детето. Претендира разноски.
Молителят Б. Т. Д., чрез своя баща и законен представител Т. Н. Д., изразява становище за основателност на молбата за защита.
Ответницата Г. Е. К. оспорва молбата. Твърди, че никакво насилие не е извършвала по отношение на общото дете с пълнолетния молител. Моли за отхвърляне на молбата за защита от домашно насилие.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По молбата с правно основание чл. 8 ЗЗДН
Молбата цели постановяването на мярка за защита от домашно насилие. Актът на домашно насилие по чл. 2, ал. 1 ЗЗДН е в преобладаващия случай умишлен акт на извършителя – такъв, при който той съзнава насилническия, омаловажаващия характер на действието си. Актът на домашно насилие по чл. 2, ал. 2 ЗЗДН, наопаки, може да бъде преди всичко извършен по непредпазливост – всеки, който извършва акт на домашно насилие към друго лице в присъствието на дете действа най-малкото непредпазливо по отношение 1 възможността да увреди психиката на детето или най-малкото да уплаши детето. Защита по реда на ЗЗДН може да се търси при актове, извършени от лица, посочени в разпоредбата на чл. 3 ЗЗДН, от пострадалите лица. Защита може да се търси и в името на други лица в хипотезите на процесуална субституция – чл. 8, т.т. 2, 3 и 4 ЗЗДН.
Мерките за закрила от домашно насилие по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, макар и прилагани при установяване на конкретни актове на домашно насилие, не представляват наказания, налагани на извършителя, а мерки за защита на пострадалото лице. Те не целят да въздействат предупредително и възпитателно върху психиката на извършителя, за да може той в бъдеще да има законосъобразно поведение и да има респект към спазване на законовите и морално-етичните норми, а целят закрилата на пострадалото лице понастоящем и в периода, в който действа мярката. Ето защо съдът може да наложи една или дори няколко тежки мерки за закрила, макар конкретният извършен акт, за който съдът е сезиран, да е наглед незначителен. Така съдът ще постъпи, ако констатира, че към датата на устните състезания поведението и нагласите на извършителя са за продължаване на насилническите действия. И обратно, съдът може да наложи най-леката мярка за закрила, дори ако актът на домашно насилие е много тежко посегателство над пострадалото лице, ако към датата на устните състезания по делото има обективни данни, че извършителят няма изглед да продължава с насилническото си поведение – преустановил ги е окончателно. При определянето на мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН съдът изследва както поведението на извършителя, обективирано в конкретния акт на домашно насилие, така и цялото предходно и последващо поведение на извършителя и на околните, което има значение за степента на опасност пострадалото лице да пострада от актове на домашно насилие.
От друга страна, глобата по чл. 5, ал. 4 ЗЗДН несъмнено представлява наказание и за индивидуализирането му съдът съобразява както тежестта на извършения акт на насилие, така и обществената укоримост и опасност на извършителя и нуждата от превъзпитание.
Предпоставка за уважаване на молбата е установяването на процесните актове на домашно насилие. При липсата на пълно и главно доказване на тези актове, молбата се отхвърля. Ако бъдат установени те, съдът допълнително изследва както поведението на извършителя, обективирано в конкретния акт на домашно насилие, така и цялото предходно и последващо поведение на извършителя (освен ако вече има образувано ново дело за домашно насилие за последващия акт) и на околните, което има значение за степента на опасност пострадалото лице да пострада от актове на домашно насилие.
В процесния случай е безспорно, че детето Б. Т. Д., род. 16.03.2017 г., конституирано като страна в процеса по чл. 9, ал. 2 ЗЗДН, е общо на ответницата и пълнолетния молител.
Между родителите е било висящо дело за родителските права по отношение на детето, което към датата на устните състезания по настоящото дело е висящо пред СРС. Постановени са привременни мерки, по силата на които упражняването на родителските права по отношение на детето е предоставено на бащата, при когото е определено местоживеенето на детето, а на майката е определен режим на контакт с детето.
Страните не спорят също така, че на 01.07.2022 г. в рамките на постановения режим на контакт на майката с детето бащата го е предал на последната за изпълнение на режима, а на 03.07.2022 г. също в изпълнение на определението за привременни мерки бащата е взел детето от майката. Представеното от пълнолетния молител писмено доказателство – съдебно-медицинско удостоверение от 04.07.2022 г. и разпитаните по делото свидетели С.
Д.а, К. и С., които съдът напълно кредитира (първата и третата по реда на чл. 172 ГПК, тъй като са майка и сестра на пълнолетния молител, респ. баба и леля на малолетния молител), тъй като показанията им са последователни и взаимно кореспондиращи, установяват, че на 03.07.2022 г., след връщането на детето от майката при бащата то е имало редица драскотини по лявото и дясното бедро. Разпитаната по делото св. Е. Д.а, съседка на ответницата и на родителите на ответницата в гр. Радомир, която съдът също кредитира, 2 като даваща безпристрастни показания, сочи, че при пристигането на детето лятото при майката и бабата и дядото по майчина линия то дошло с обелени колена (предполага се при игра) и така си тръгнало. Свидетелката обаче не сочи нищо за драскотини, и то по не по колената, а по и двете бедра, на различни места, вкл. и по вътрешната повърхност, поради което съдът намира, че твърденията на молителя в сезиращата молба, че следите по тялото на детето към 03.07.2022 г., са причинени от акт на насилие, са възможни.
За уважаване на молбата, с която е сезиран съдът, е нужно установяване на авторството на ответницата, тежестта за доказване на което е върху молителите.
В рамките на процеса по ЗЗДН на осн. § 1 ЗР ЗЗДН се прилага ГПК. В процеса по ГПК са допустими писмени, гласни и веществени доказателства. Нито едно от тези доказателства, събрани в процеса, не сочи, че ответницата е извършила процесния твърдян акт на домашно насилие. Към датата на твърдения акт на домашно насилие детето е малолетно и наказателно неотговорно, поради което самото то не би могло да подаде декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, а подадената декларация от бащата за преразказани нему от малолетното дете обстоятелства е без доказателствена стойност за твърдените актове на домашно насилие. Декларацията има доказателствена стойност само за това, което деклараторът лично е чул или видял, но процесната декларация на бащата преразказва обяснения на детето, а то е страна в процеса (чл. 9, ал. 2 ЗЗДН), и то такава, която сама не може да търси защита.
Малолетните деца (а и пълно запретените лица) са поставени в незащитена позиция от ЗЗДН. Малолетното дете не може да търси (чрез законен представител или настойник, или особен представител при конфликт на интереси) защита от домашно насилие за себе си.
За защитата от домашно насилие на дете (малолетно или непълнолетно) молба могат да подадат като процесуални субституенти ДСП, всеки негов брат, сестра, всеки възходящ (родител, баба, дядо, прабаба, прадядо и т.н. ), настойника или попечителя. Ако пък детето е навършило 14 години (но не и преди това), то тогава самото дете може да подаде молба за защита от домашно насилие както за самото себе си, така и за свой пълнолетен или ненавършил пълнолетие брат, сестра, възходящ или дори за свой низходящ. Това ясно следва от текста на чл. 8 ЗЗДН. Дали de lege ferenda не се налага промяна на това положение е извън обсъждане в конкретния процес.
В случая защита е потърсена за детето от бащата, като процесуален субституент, и то в момент, в който детето е малолетно.
Процесуалната субституция по ГПК е два вида – процесуално застъпничество и процесуална суброгация. Тази по ЗЗДН е от първия вид – процесуално застъпничество, тъй като наред с молителя се конституира и самото дете – арг. чл. 9, ал. 2 ЗЗДН. Детето, когато е малолетно, самò не може да извършва процесуални действия, а такива се извършват от законния представител. Разликата между процесуална субституция и представителство е добре известна. В случая се води спор за родителските права по отношение на детето и е постановено определение, с което привременно упражняването на родителските права е предоставено на бащата, поради което и именно затова, след като е конституирал на осн. чл.
9, ал. 2 ЗЗДН детето като страна по делото, съдът е допуснал бащата да представлява детето.
В противен случай, ако имаше действащ съдебен акт, с който майката бе овластена да упражнява родителските права по отношение на детето, то и съдът щеше да лиши бащата от правото да представлява детето и щеше да назначи особен представител по чл. 29, ал. 4 ГПК (майката е ответница по делото).
Независимо от това обаче кой представлява детето, то самото, доколкото не е навършило 14-години, не може да декларира самò акт на насилие с декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Доколкото е страна по гражданското дело (чл. 9, ал. 2 ЗЗДН), то по арг. чл. 176 ГПК може да признае неизгодни за себе си факти – че акт на насилие не е имало, но не и изгодни.
Дори да бе изслушано по реда на чл. 15 ЗЗДет. и с най-големи подробности да разкаже на 3 гражданския съд за актове на насилие, тези негови обяснения нямат никаква доказателствена сила по ГПК.
Събраните по делото доказателства не установяват авторството на ответницата на твърдения акт на насилие.
Молбата за защита следва да се отхвърли.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски има ответницата, но тя не претендира разноски.
Пълнолетният молител следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда държавна такса за производството в размер на 25 лв. на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН вр. т. 22 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Т. Н. Д., ЕГН **********, като процесуален субституент на детето си Б. Т. Д. , ЕГН **********, за издаване на заповед за закрила от домашно насилие по чл. 8 ЗЗДН срещу Г. Е. К. , ЕГН **********, за твърдян акт на домашно насилие на неопределена дата и час в периода 18:30 часа на 01.07.2022 г. до 19:30 часа на 03.07.2022 г. в гр. Радомир.
ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА ЗАЩИТА , с която по отношение на ответницата да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН.
ОСЪЖДА Т. Н. Д. , ЕГН **********, да заплати на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН по сметка на Софийския районен съд разноски в размер на 25 лева, държавна такса за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок, считано от връчването на препис на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН).
Препис от решението да се връчи на страните, чрез пълномощниците им, което обстоятелство изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Разпечатката съдържа 43 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5d0da3c3-0544-4c1e-aae0-870806ce4a4c