Решение № 2688 от 26.10.2026, Административен съд - Кърджали
- Съд
- Административен съд - Кърджали
- Дело
- Административно дело 688/2026
- Вид
- Решение № 2688
- Подписан
- 26.10.2026
- В сила
- 26.10.2026
- Състав
- Еленко Еленков
Други актове по делото
- Разпореждане № 2239 от 11.09.2026 · Еленко Еленков
- Определение № 2345 от 23.09.2026 · Еленко Еленков
- Разпореждане № 2347 от 23.09.2026 · Еленко Еленков
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 168, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.59, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.140, ал.1 пр.1 · Закон за движението по пътищата
- член 143, ал.10 · Закон за движението по пътищата
- чл.172, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 172, ал.5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 574, ал. 10 · Кодекс за застраховането
- чл. 574, ал. 11 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 2688
Кърджали, 26.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Кърджали - V състав, в съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:
СЪДИЯ:
ЕЛЕНКО ЕЛЕНКОВ
При секретар ЗДРАВКА ТОНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ЕЛЕНКО ЕЛЕНКОВ административно дело № 20267120700688 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Делото е образувано по жалба от Р. Н. Г. с адрес: [населено място], [област], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2730555/ 24.08.2026 г. издадена от В. Я. Т. – [длъжност] при ОДМВР- Кърджали, с която на жалбоподателя на основание чл. 171, т. 1, б. „з“ , подб. „гг“ от Закона за движението по пътищата е наложена ПАМ-„временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца за нарушение по чл. 175, ал. 3 ЗДвП - управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред“.
В жалбата се твърди незаконосъобразност на оспорената заповед, като издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Жалбоподателят счита, че не е извършил визираното в заповедта нарушение на ЗДвП, поради което не са били налице предпоставките за налагане на процесната мярка. В тази връзка сочи, че не е бил уведомен и не е знаел за служебно прекратената регистрация на управляваното от него МПС. Иска отмяна на обжалваната заповед. В съдебна заседание, моли съда да постанови решение, с което отмени процесната ЗППАМ като незаконосъобразна, противоречаща на материалния закон и неговата цел. Излага съображения по съществото на спора, както и моли да му бъдат присъдени сторените по делото разноски.
Ответникът – [длъжност] при ОД на МВР – Кърджали - В. Я. Т., редовно призован, не се явява и не се представлява. От главен юрисконсулт С. Ч., като процесуален представител на ответника по делото, е постъпила молба, в която заявява, че няма възможност да се яви в днешно съдебно заседание, поради служебна ангажираност. Моли при липса на други процесуални пречки, да бъде даден ход на делото в негово отсъствие. Счита жалбата за неоснователна. Заявява, че няма други доказателствени искания и други доказателства няма да сочи. Ако съда счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и даде ход по същество, моли съда да приеме, че атакувания административен акт е законосъобразен, постановен при наличието на материалноправните предпоставки за това. Издаден е от компетентен орган, при спазване на установената форма и съдържание. Моли съда да потвърди процесния административен акт, а жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение в полза на ОД на МВР – Кърджали. В условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, приема за установено следното:
С оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2730555/ 24.08.2026 г. издадена от В. Я. Т. – [длъжност] при ОДМВР- Кърджали, на жалбоподателя на основание чл. 171, т. 1, б. „з“ , подб. „гг“ от Закона за движението по пътищата е наложена ПАМ-„временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца за нарушение по чл. 175, ал. 3 ЗДвП - управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред“.
Видно от обстоятелствената част на заповедта, мярката е наложена за това, че на 24.08.2026г около [час] в [населено място] по [улица] до [обект] в посока на движение към [жк] водача Р. Г. управлява собственият си лек автомобил [марка] [модел] с per номер [рег. номер], който е със служебно прекратена регистрация поради липса на ЗГО от 09.06.2026г, във връзка с член 143, ал.10 от ЗДвП и не е регистриран по надлежния ред и виновно е нарушил чл.140, ал.1 пр.1 от ЗДвП.
Заповедта е издадена въз основа на съставен АУАН [серия], № [номер]/[дата], за нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП - управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.
По делото са приети като доказателство и документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорената заповед.
От извършената проверка в електронната страница на Гаранционния фонд /[интернет страница]/ се установява, че на 24.08.2026 г. в 17:28 часа, за МПС с рег.№ [рег. номер], е била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, валидна до 23.08.2027 г.
С оглед установеното от фактическа страна, след преценка на допустимостта на жалбата, и след като извърши проверка на обжалвания акт по чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в рамките на установения от закона 14-дневен срок и от лице с правен интерес от оспорването.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква "а", т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Заповедта е издадена от компетентен орган – [длъжност] при ОД на МВР – Кърджали, упълномощен със Заповед №292з-2454/11.09.2025 г. на директора на ОДМВР – Кърджали, приложена по делото.
Не се констатираха и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заповедта е издадена въз основа на съставен АУАН, приложен към административната преписка, като същата съдържа всички необходими реквизити по чл.59, ал.2 от АПК, в т.ч. и надлежни правни и фактически основания за прилагането на ПАМ.
Според разпоредбата на чл.171, т.1, б.„з“ (гг) от ЗДвП, въз основа на която е наложена процесната ПАМ, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка: „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ на водач, който е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал.2 и ал.3, чл.176, ал.1, чл. 178ж, ал.2 и чл.182, ал.5.
В случая, наложената спрямо водача ПАМ е свързана с управление на МПС, което е със служебно прекратена регистрация по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП, поради липса на задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП /изм.ДВ бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г./, служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. След изменението на горната разпоредба, в сила от 07.09.2025 г., отпадна изискването за уведомяване на собственика на МПС, от съответните органи на МВР, за прекратена регистрация на автомобила в хипотезата по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.
Същевременно, с разпоредбата на чл. 574, ал. 10 от Кодекса за застраховането /изм. – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г./, за Информационният център е предвидено задължение за уведомяване на собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, като им се даде срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка. Според чл. 574, ал. 11 от КЗ, когато в срока по ал. 10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява компетентния за регистрацията на пътни превозни средства в РБългария орган, да прекрати регистрацията на превозното средство.
По аргумент от чл. 574, ал. 10 от КЗ, за да се започне производството по служебна дерегистрация първо следва да е била осигурена възможност на собственика на автомобила в 14- дневен срок да представи доказателства за сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите и едва след това Гаранционният фонд следва да уведоми компетентния за регистрацията на пътни превозни средства в РБългария орган да прекрати регистрацията на превозното средство. С оглед обстоятелството, че за служебното прекратяване на регистрацията по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП не се издава нарочен административен акт, засегнатото лице би могло да защити правата си едва в производството по прилагане на ПАМ, за чието законосъобразно прилагане е необходимо да е спазен редът по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, във вр. чл. 574, ал. 11 от КЗ.
В случая по делото няма доказателства за извършено уведомяване на собственика на автомобила, за липсата на сключен, валиден и действащ договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите от страна на Информационния център, поради което не може да се приеме, че е изпълнено изискването на чл. 574, ал. 10 от КЗ, за да се пристъпи към служебно прекратяване на регистрацията на автомобила при условията на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, което да е основание за прилагането на процесната мярка.
И не на последно място – ако и съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП в действащата й редакция след изменението (обн. ДВ бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г.), да липсва законово предвидено задължение за органите на МВР за уведомяване на собственика на автомобила за служебно прекратена регистрация на автомобила след получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, както към датата на вмененото като извършено от жалбоподателя Р. Г. нарушение, така и към момента на издаване на оспорената заповед и към настоящия момент, в действащата нормативна уредба такова задължение за уведомяване продължава да съществува - чл. 18б, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 8 от Наредба № І – 45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, регламентира уведомяване на собственика на ППС, посочен регистъра, при служебно прекратена регистрация на превозното средство по чл. 143, ал. 10 ЗДвП след уведомление от Гаранционния фонд. В случая не само липсват каквито и да е било данни и доказателства, дори и като индиция, че собственикът на лек автомобил с рег. №[рег. номер] е бил уведомен за служебно прекратената, в хипотезата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, регистрация на автомобила, но и от страна на ответника не се твърди наличието на такова уведомяване от органите на МВР, в съответствие с изискването по чл. 18б, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 8 от Наредба № І – 45 от 24.03.2000 г. След като собственикът на автомобила не е бил уведомен за служебно прекратената регистрация на МПС по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, приложимо се явява разрешението, дадено с Тълкувателно постановление № 2 от 5.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС, П. и Втора колегия на ВАС, по т. д. № 3/2022 г., което ТП не е загубило сила с оглед съществуващото нормативно задължение за такова уведомяване по чл. 18б, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 8 от Наредба № І – 45 от 24.03.2000 г. Съгласно посоченото Тълкувателно постановление, не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от Закона за движението по пътищата административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство. В мотивите на ТП № 2 от 5.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС, и Втора колегия на ВАС, е прието, че в случаите, когато няма доказателства, че прекратяването на регистрацията е било съобщено на собственика на МПС от отдел "Пътна полиция" или не се докаже по друг начин узнаването за служебното прекратяване на регистрацията, деянието по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП ще е несъставомерно от субективна страна, тъй като липсата на уведомяване води до незнанието на факт от обективната действителност, който принадлежи към състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП. Прието е, че ако и уведомяването на собственика на МПС за служебно прекратената регистрация, да не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, а да представлява последващо действие, това уведомяване има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, като знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на деянието. Съответно незнанието на факта за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на МПС на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, представлява незнание на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП, поради което липсва както умисъл, така и небрежност - незнанието на фактическото обстоятелство не се дължи на непредпазливост, а се явява резултат от неизпълнено административно задължение за уведомяване на собственика на МПС за служебно прекратената регистрация на автомобила.
Разпечатката съдържа 31 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5cc72028-754b-444c-9cc5-5540104a8199