Решение № 93 от 01.02.2024, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1985/2023
- Вид
- Решение № 93
- Подписан
- 01.02.2024
- В сила
- 01.02.2024
- Състав
- Светла Величкова Пенева, Красимир Тодоров Василев, Мирела Огнянова Кацарска
Други актове по делото
- Определение № 3767 от 04.10.2023 · Светла Величкова Пенева, Красимир Тодоров Василев, Мирела Огнянова Кацарска
- Протокол № 1714 от 06.11.2023 · Светла Величкова Пенева, Красимир Тодоров Василев, мл.с. Виляна Николаева Михалева
- Протокол № 16 от 16.01.2024 · Светла Величкова Пенева, Красимир Тодоров Василев, Мирела Огнянова Кацарска
Цитирани разпоредби
- член 271, алинея 1 · Граждански процесуален кодекс
- член 69, алинея 1, точка 7 · Граждански процесуален кодекс
- член 78, алинея 1 · Граждански процесуален кодекс
- член 78, алинея 5 · Граждански процесуален кодекс
- член 127, алинея 2 · Семеен кодекс
- член 143 · Семеен кодекс
- член 150 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 93 гр. Варна, 31.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Светла В. Пенева
Членове:
Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20233100501985 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на Д. Ж. Д. срещу решение № 627 от 27.02.2023 г., поправено с решение № 2954 от 18.08.2023 г., постановено по гр. д. № 8301 по описа за 2022 г. на Районен съд – Варна, тридесети състав, с което е изменен размера на присъдената с решение № 3892 от 21.07.2014 г., постановено по гр.д.№ 4028/2014 г. по описа на Районен съд – Варна издръжка, дължима от Д. Ж. Д. в полза на детето С. Д.
Д. ЕГН **********, действащо със съгласието на своята майка и законен представител Д. Д. Д., като е увеличена от 150 лева на 270 лева, считано от 29.06.2022 г. до настъпването на законно основание за нейното изменение или прекратяване с падеж до първо число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска на основание член 150 във връзка с член 143 от СК.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на решението, като се излага, че ищцата не е доказала увеличените потребности на детето. Сочи се, че не са събрани данни за 1 доходите на ответника, наблягайки, че изводът за назначаването му на работа в две дружества не означава, че получава доходи в по-голям размер. Не е взето предвид и здравословното му състояние. Съдът е приел, че има два апартамента, които обаче са отчуждени. Поради това се иска решението да бъде отменено за разликата над 200 лева до присъдените 270 лева и искът в тази част - да се отхвърли. Претендират се разноски в производството пред въззивна инстанция.
В законовоустановения срок насрещната страна С. Д. Д. със съгласието на неговата майка и законен представител Д. Д. Данова е депозирал отговор на въззивната жалба, както и насрещна въззивна жалба, в които се излага, че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно в отхвърлената част за разликата над 270 лева до претендираната от ищеца издръжка от 350 лева. Поддържат се твърденията, че бащата разполага материални възможности и може да заплаща месечна издръжка в размер на 350 лева, за което са представени доказателства. Набляга се на възрастта на детето и предстоящата му подготовка за кандидатстване в университет, което изисква средства.
Срещу депозираната насрещна въззивна жалба е постъпил отговор от Д.
Ж. Д., в който тя е оспорена. Обръща се внимание, че бащата полага грижи и издържа и за друго дете, както и, че поради травма на пръстите на лявата му ръка е трудно да изпълнява задълженията си в двете фирми, в които работи.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбите, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:
В исковата молба ищцата твърди, че с решение № 3892 от 21.07.2014 г., постановено по гр.д.№ 4028/2014 г. по описа на Районен съд - Варна, частично отменено с решение № 1935 от 17.12.2014 г., постановено по в.гр.д.
№ 2558/2014 г. по описа на Окръжен съд – Варна, съдът е решил въпросите, свързани с режима на лични отношения на детето С. Д. Д. и бащата, както и размера на издръжката, на основание член 127, алинея 2 от СК, като ответникът Д. Ж. Д. е осъден да заплаща на детето С. Д. Д. месечна издръжка 2 в размер на 150 лева чрез неговата майка и законен представител Д. Д. Д., считано от 09.05.2014 г., с падеж първо число на месеца, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на причини обуславящи нейното изменение или прекратяване. Сочи се, че са изминали 8 години от постановеното решение, като за този период са се изменили и условията, при които издръжката е била определена. Увеличили са се и нуждите на детето.
Той е ученик в девети клас и освен обичайните нужди за деца на неговата възраст, ищецът е много висок и продължава да расте на височина, поради което има нужда по-често да му се купуват нови дрехи и обувки. Разходите за всичко поема майката, която е безработна. Майката е и длъжник по изп.д.№ 101/2022 г. по описа на ЧСИ Станислава Янкова. Детето тренира плажен волейбол всяка събота и неделя. Във връзка с нуждите му от образование майката му е осигурила частни уроци по математика, за които се плаща на час и са му необходими с оглед по-добрите му оценки в училище. Предвижда да запише детето на курсове за водолаз. Предстои кандидатстване за университет, за което също са необходими частни уроци. Счита, че определената от съда издръжка в размер на 150 лева се явява недостатъчна за задоволяване сегашните потребности детето. Излага, че е необходимо издръжката да се актуализира съобразно икономическите изменения и промяната на минималната работна заплата за страната, като в този период детето е пораснало и неговите нужди са се променили. С оглед на изложеното, се моли съда да определи издръжка в полза на детето в размер на 350 лева, платима на всяко пето число на месеца, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска.
Ответникът в отговора на исковата молба оспорва изцяло твърденията, изложени в исковата молба, като счита предявения иск за неоснователен по размер над сумата от 200 лева. Твърди, че определеният от съда режим на лични отношения не се спазва от бащата поради противопоставянето на майката, като и до днес бащата е с ограничен достъп до детето, включително и по телефона. Ето защо изложеното в исковата молба, че грижите се полагат от нея изключително са неверни, тъй като ситуацията е такава по неин избор.
Оспорва твърденията, че Д. заплаща уроци по математика, както и тренировки по волейбол, тъй като тренировките за деца и юноши по волейбол, предлагани от клубовете във Варна за безплатни. По отношението желанието на майката да записва детето на курсове за водолаз, счита че това 3 са допълнителни екстри, които се реализират само при финансова възможност. Освен това ответникът твърди, че има задължение за издръжка и към друго дете - Д. Д. Д., роден на 17.11.2014 г. Ответникът към настоящия момент работи към фирма „***" ЕООД с продължителност на работното време 2 часа, което се налага поради влошеното му здравословно състояние.
Същият през декември 2021 г. е прекарал тежък COVID-19 и се е наложило хоспитализирането му. И към настоящия момент има хипертонична болест, захарен диабет тип 2, постковидни усложнения на белия дроб и на сърцето.
Няма спор между страните, а и от представените писмени доказателства се установява, че ответникът е баща на ищеца по делото, който към настоящия момент е непълнолетен, както и че Д. Ж. Д. е осъден да заплаща на С. Д. Д. чрез неговата майка и законен представител Д. Д. Д. месечна издръжка в размер на 150 лева.
Установява се, че ответникът е получавал трудово възнаграждение в размер на 211,25 лева в периода месец януари 2021 г. до месец септември 2022 г. от „***“ ЕООД.
В периода 30.11.2021 г. – 16.12.2021 г. Д. Д. е бил хоспитализиран с диагноза вирусна пневмония и остра дихателна недостатъчност вследствие на инфекция с Ковид-19. Същият от 01.11.2022 г. до 04.11.2022 г. е бил приет в болнично заведение за претърпяна травма на лакътния нерв на ниво предмишница в ляво, последвало е и издаване на втори болничен лист за домашно лечение от 04.01.2023 г. до 02.02.2023 г.
Установява се, че на ответника е поставена диагноза хипертонична болест, диабет тип 2, постковидни усложнения на белия дроб и на сърцето.
От представените от въззивника пред настоящата инстанция два броя болнични листи се установява, че единият е издаден за месторабота „***“ ЕООД, а другият - за „***“ ЕООД, като болничните листи са издадени за периода от 01.11.2023 г. до 14.11.2023 г. и е поставена диагноза „увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел с радиколопатия“.
Справката, предоставена от Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна удостоверява, че бащата притежава мотопед модел „Ямаха 50“ и товарен автомобил модел „Форд транзит“.
Справки от Служба по вписванията към Агенция по вписванията дават 4 информация, че Д. Д. бил собственик на следните недвижими имоти: апартамент № 5, находящ се в *** и апартамент **, находящ се в *** с площ от 56,25 кв.м, които през 2000 г. с договор за замяна са прехвърлени на Община Варна срещу недвижим имот, представляващ клуб /кафе-бар/, находящ се в ***, между вх.Б и вх.В, със застроена площ 173 кв.м.
Последният, видно от справката от Служба по вписванията също е бил обект на покупко-продажба.
Приложено по делото пред ВРС е решение № 52 от 17.12.2012 г. на Търговищкия окръжен съд, съгласно което *** е обявено като неплатежоспособно, а от справка в публичния Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел се установява, че търговецът е заличен, като в тази връзка в открито съдебно заседание пред ВРС процесуалният представител на ответника е уточнил, че всички имоти на страната са били разпродадени, за да се удовлетворят кредиторите на дружеството и към момента не притежава такива.
От удостоверение за раждане на Д. Д. Д. ЕГН ********** се установява, че ответникът е баща на още едно малолетно дете.
В открито съдебно заседание пред въззивна инстанция ответникът заявява, че може да изплаща минимална издръжка.
Майката на ищеца е имала месечен облагаем доход в размер от 1 520 лева до 2 000 лева в периода от месец февруари 2021 г. до месец юни 2021 г.
Постъпилата информация от НАП – Варна и Службата по вписванията удостоверяват, че Д. Д. Д. притежава самостоятелен обект в сграда с площ от 94 кв.м, находящ се в ***; земя и сграда в село M., както и земя и сграда в ***. Д. Д. Д. е собственик на лек автомобил „Пежо 307“.
Представени са още доказателства, че ищецът е диагностициран с влошаване на зрението за далеч, за което са му закупени очила за корекция на зрението на стойност 337,50 лева, което е видно от събраните писмени доказателства. За униформа и тениски с дълъг и къс ръкав през месец август 2022 г. са заплатени общо 70 лева, а за месец ноември 50 лева. От приложените системни бонове е видно, че през ноември 2022 г. във връзка с карта за превоз с градски транспорт са разходвани средства в размер на 37 лева.
5
Предявеният иск е с правно основание член 150 от СК, съгласно която разпоредба присъдената издръжка се изменя при промяна на обстоятелствата, които е взел предвид съда при нейното предходно определяне.
Общото правило е, че размерът на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителя, който я дължи. Задължението за даване на издръжка на непълнолетно дете е безусловно и законодателят отделя специално внимание. При определяне на конкретния размер на издръжката следва да се съобразят възможностите на дължащия издръжка и конкретните реални нужди на детето с оглед правилното му отглеждане, възпитание и развитие, както тези нужди биха били задоволени, ако родителите живееха заедно. Под възможност на родителя се разбира материалното му положение, движимо и недвижимо имущество, различните видове доходи, които той реализира, неговата възраст и трудоспособност, както и квалификацията му. Възможността се преценява към момента на постановяване на решението. Вземат се предвид грижите и издръжките в натура и усилията, които се полагат от родителя, който упражнява родителските права. Когато детето се нуждае от особени грижи, произтичащи от здравословното му състояние, интелектуалното му развитие или друго, в размера на издръжката следва да се добавят и средства за нейното осигуряване. Всички тези обстоятелства се определят обективно и конкретно.
Безспорно от датата на постановяване на решението, с което е била определена издръжка в размер на 150 лева на непълнолетния син на ответника са изминали 9 години. За това време потребностите на детето са нараснали с оглед неговото физическо и интелектуално развитие, а и поради това, че същият през 2014 г. е бил в начална училищното обучение, а към настоящият момент почти е достигнал пълнолетие.
Разпечатката съдържа 39 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5c228677-0de6-485e-90c4-4591b72c7483