Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4455 от 16.10.2025, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 17444/2024
Вид
Решение № 4455
Подписан
16.10.2025
Състав
Таня Аспарухова Георгиева - Точевска

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 4455 гр. Пловдив, 16.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Д.а като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20245330117444 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 и т.

2 от Кодекса на труда.

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от К. Д. Б., ЕГН **********, от гр. К., ул. „********” № *** вх. ***, ет. ***, ап. ***, чрез адв. С. Ж. П., срещу Общинско предприятие „Чистота“ – гр. Пловдив, БУЛСТАТ: 0004715040604, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Даме Груев“ № 66, представлявано от директора Д. Г.

Предявени са обективно съединени искове да бъде признато за незаконно уволнението на ищеца, извършено със Заповед № ************ г. на директора на ОП „Чистота“ – гр.

Пловдив Д. Г., с която му е наложено дисц. наказание „********” и ТПО е прекратено, и като такова да се отмени, и да бъде възстановен ищецът на заеманата преди уволнението длъжност „*************” с място на работа „**************“ в гр. П., район „********“, в ОП „**********“ – гр. П.

Ищецът твърди да е работил по ТПО с ответника, на длъжност „*************” с място на работа „*************“ при ответника, в гр. П., район „***********“, като с оспорената заповед № *********** г. на директора на ОП „Чистота“ Д. Г., връчена му на 07.10.24г., му било наложено дисциплинарно наказание „************“ и трудовото му правоотношение било прекратено.

1

В мотивите на уволнителната заповед било посочено, че от страна на служителя е извършено тежко дисциплинарно нарушение, изразяващо се в това, че на 03.04.2024г., след направена проверка около 8:15 часа, във връзка със сметосъбирането и сметоизвозването в район „***********“ на град П., извършено съгласно Договор № ************** г. на Община П. и Изпълнителя - „КМД“ ЕООД за предоставяне на услуги по събиране и транспортиране на битови отпадъци и машинно поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в Община П., район „***********“, се е установило почистване на производствени отпадъци /кашони, найлони и пластмасови кофи/ от дейността на фирмите, намиращи се на адрес: град П., булевард „**********“ № ***** в частен имот, представляващ ************ на търговските обекти, намиращи се ********************* в район „**********“, гр. П. Почистването се е извършвало със знанието, без противопоставянето и под контрола на служителя К. Д. Б. - „*************“, с работно място, район „*****". Почистването се е извършвало с автомобил на „КМД“ ЕООД, с рег. № ************, управляван от Т. М. - *******, а като част от екипа към цитирания автомобил е бил К. Р. С. на длъжност „*******“, район „******“ при Общинско предприятие „Чистота“. Служителят К. Д. Б. е *********** и контролирал посредством телефонни обаждания дейностите по почистване на частен имот, който не попада в обхвата на публичната общинска собственост, която е предмет на горецитирания договор за почистване и за който имот няма сключен индивидуален договор с Общинско предприятие „Чистота“ за извършване на такива дейности. Сочи се, че във връзка с изложеното К. Д. Б. по време на работа е ръководил и контролирал дейност по събиране, транспортиране на производствените отпадъци в частна полза и частен интерес с чужди ресурси, специализирана техника и персонал на фирма „КМД“ ЕООД, както и персонал на Общинско предприятие „Чистота“, която дейност е извън Работната програма за повтаряемост и кратност на сметоизвозване сметосъбиране и почистване, утвърдена от кмета на Община Пловдив за 2024г., като с тези свои действия и бездействия служителят К. Д. Б. е осъществил хипотезата на чл. 190, ал. 1, т. 4, предл. 1 от КТ /злоупотреба с доверието на работодателя/ и чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ /други тежки нарушения на трудовата дисциплина/, за което му е наложено най тежкото дисциплинарно наказание – „************“.

Ищецът оспорва обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на ***********.

Изложеното не отговаряло на истината. Твърди, че съобразно заеманата от него длъжност „***************“ е организирал и контролирал дейности по почистване на десет на брой машини за почистване, които работят на различни места и било невъзможно по едно и също време да бъде на десет различни места. Организацията и естеството на работа било такова, че било необходимо понякога да се използва мобилен телефон за даване на указания по повод организацията на почистването в различни райони, което не било забранено. В конкретния случай на 03.04.2024г. твърди да не е знаел, нито да е разрешавал почистване с техника и работници от ОП „Чистота“ на производствени отпадъци /кашони, найлони и пластмасови кофи/ от дейността на фирмите, намиращи се на адрес: град П., булевард „**********“ № **** в частен имот, представляващ *********** на търговските обекти. В обстоятелствената част на заповедта същи така не било изложено наименованието на 2 фирмите в този „частен имот“, а по този начин заповедта страдала от порок - непълнота в описанието от фактическа страна. Така извършените дейности /ако действително били извършени такива/ от страна на служителите, било станало без знанието на ищеца. Ето защо се твърди вменените му във вина нарушения на трудовата дисциплина да се явяват изцяло неоснователни.

Също така се твърди изложеното в уволнителната заповед да е противоречиво - от една страна се твърдяло, че ищецът не е бил на мястото, където са се извършвали дейностите по почистването за осъществяване на контрол, а това да е ставало по телефона, а от друга страна се твърдяло, че е ръководил дейностите по почистването в частен интерес. В крайна сметка от така изложените противоречиви факти не ставало ясно дали е обвинен в това, че не е бил на място и не е осъществил пряк контрол върху работниците или в това, че е бил на мястото, където са извършвани дейностите, но са извършени в полза на трети лица.

Твърди се наказанието да е наложено при неспазване процедурата на чл. 193, ал. 2 от КТ – работодателят е наложил наказанието, без да изслуша и приеме писмени обяснения от ищеца, преди да наложи дисциплинарно наказание „************“. Сочи, че неспазването на процедурата, разписана в чл. 193, ал. 2 от КТ, е съществено процесуално нарушение и опорочава цялото производство, като само на това основание уволнението следва да бъде признато за незаконосъобразно, в която връзка се цитират Решение № 1624/28.10.2002г. по гр. дело № 242/2002г. на ВКС и Решение № 137/02.03.2010 г. на ВКС по гр. дело № 20/2009г., 4-то гражданско отделение. По този повод заявява, че оспорва посоченото в увполнителната заповед обстоятелство – че е дал писмени обяснения с вх. № ******** г.

Отрича да е депозирал обяснения в писмен вид, както и да е бил изслушван от работодателя, преди налагане на дисциплинарно наказание „***********“.

Също така се твърди по време на извършване на процедурата по уволнение да е ползвал отпуск поради временна неработоспособност, поради което уволнението се явявало незаконосъобразно и на това основание.

Ето защо се моли да се уважат исковете за отмяна на уволнението и възстановяване на работа, претендират се разноски.

В съдебно заседание ищецът, лично и чрез пълномощника си, поддържа иска и оспорва отговора на исковата молба. Депозира писмена защита, с която детайлно обосновава тезата си, като счита, че процедурата по чл. 193 от КТ е опорочена, че заповедта страда от нередовности от формална страна, както и че липсват доказателства ищецът да е извършил вменените му нарушения, тъй като свидетелските показания са противоречиви, а от СГрЕ се е установило по безспорен начин, че писмените обяснения не са изпълнени от ищеца.

Подробно обосновава становището си в защитата, настоява на това заповедта да е нередовна от външна страна, приемането на обяснения, неизхождащи от ищеца, да опорочава процедурата, и самото нарушение да не се установява от събраните по делото доказателства.

Моли исковете да се уважат и претендира разноски.

Препис от исковата молба е връчен на ответника, от който в законоустановения срок е 3 депозиран писмен отговор, чрез пълномощника адв. Б. Д. – Н..

С отговора се взема становище за неоснователност на исковете.

Признава се, че между страните е съществувало ТПО и че ищецът е заемал посочената в ИМ длъжност, от която е уволнен дисциплинарно.

Твърди се уволнението да е законосъобразно извършено, работодателят да е спазил процедурата по налагане на дисц. наказание, да са спазени всички императивни изисквания на КТ в тази връзка, като наказанието е наложено с мотивирана заповед, писмена, в която било посочено нарушението, нарушителят, кога е извършено нарушението и законният текст, въз основа на който се налага наказанието. Самата заповед била издадена от директора на предприятието, който бил представляващ работодателя и дисц. наказващ орган.

Сочи се, че наказанието е наложено с мотивирана писмена заповед, издадена в сроковете по чл. 194 от КТ, както и че с предходна заповед № ********** г. на ищеца било наложено дисц. наказание „*********“ за това, че същият не е осъществявал достатъчен контрол върху работниците и служителите в района, която заповед се твърди да не е обжалвана и да е влязла в сила, следователно установявала обстоятелството, че ищецът трайно не е осъществявал контрол върху поверените му работници, в която насока се твърди да е и трайната съдебна практика.

Също така се сочи работодателят да е провел дисциплинарното производство, стриктно спазвайки предвидените в закона защитни норми, тъй като това производство засяга едно от основните права на човек – правото на труд и неговата защита.

Касателно спазването изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ досежно съдържанието на заповедта, твърди се те да са били стриктно спазени. На първо място, посочен бил нарушителят – К. Д.

Б., с ЕГН **********, нарушението, което е извършено и кога е извършено, и вида на налаганото наказание, като се цитират мотивите на заповедта - на 03.04.2024г., след направена проверка около 8:15 часа, във връзка със сметосъбирането и сметоизвозването в район „**********“ на град П., извършено съгласно Договор № ********* г. на Община П. и Изпълнителя - „КМД“ ЕООД за предоставяне на услуги по събиране и транспортиране на битови отпадъци и машинно поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в Община П., район „********“, се е установило почистване на производствени отпадъци /кашони, найлони и пластмасови кофи/ от дейността на фирмите, намиращи се на адрес: град П., булевард „**********“ № **** в частен имот, представляващ ********* на търговските обекти, намиращи се *********** зона в район „***********“, гр. П.

Почистването се е извършвало със знанието, без противопоставянето и под контрола на служителя К. Д. Б. - „**************“, с работно място, район „********“. Почистването се е извършвало с автомобил на „КМД“ ЕООД, с рег. № ***********, управляван от Т. М. *********, а като част от екипа към цитирания автомобил е бил К. Р. С. на длъжност „**********“, район „*****“ при Общинско предприятие „Чистота“. Служителят К. Д. Б. е *********** и контролирал посредством телефонни обаждания дейностите по почистване 4 на частен имот, който не попада в обхвата на публичната общинска собственост, която е предмет на горецитирания договор за почистване и за който имот няма сключен индивидуален договор с Общинско предприятие „Чистота“ за извършване на такива дейности.

Във връзка с гореизложеното, се твърди К. Д. Б. по време на работа да е ръководил и контролирал дейност по събиране и транспортиране на производствените отпадъци в частна полза и частен интерес, с чужди ресурси - специализирана техника и персонал на фирма „КМД“ ЕООД, както и персонал на Общинско предприятие „Чистота“, която дейност е извън Работната програма за повтаряемост и кратност на сметоизвозване сметосъбиране и почистване, утвърдена от кмета на Община Пловдив за 2024г., като с тези свои действия и бездействия служителят К. Д. Б. е осъществил хипотезата на чл. 190, ал. 1, т. 4, предл. 1 от КТ /злоупотреба с доверието на работодателя/ и чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ /други тежки нарушения на трудовата дисциплина/, за което му е наложено най тежкото дисциплинарно наказание - **********.В заповедта били посочени нормативните текстове, които работникът е нарушил, и тези въз основа на които се издава заповедта, като същите се цитират – чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, чл. 195, ал. 1 КТ, чл. 192, ал. 1 КТ вр. с чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ, 190, ал. 1, т. 7 КТ, вр. с чл. 188, т. 3 КТ вр. с чл. 187, ал. 1, т. 1, пр. 4, чл. 187, ал. 1, т. 7, т. 8, пр.1, и т. 10 от КТ. Посочено е и какви вътрешни актове на работодателя са нарушени. Също така е посочено на работника/служителя да са искани писмени обяснения и с каква покана и той да е дал такива, което също било цитирано в заповедта. Сочи се и, че работодателят е провел процедурата по преодоляване закрилата на работника по чл. 333 от КТ и да е преодолял същата, като е получил нужните разрешения, като са цитирани и документите, които са изготвени и получени в тази връзка. Пресъздава се съдържанието и на заповедта и се твърди същата да отговаря на всички необходими изисквания, поради което всички формални правила, за да бъде законосъобразно проведена тя, се счита да са спазени и да не са налице основания за нейната отмяна на формално основание, поради нарушение на процедурата. Нарушението било посочено по достатъчно разбираем за работника начин, и били цитирани документи, с които работникът е запознат, в която връзка се цитира Решение № 55/30.05.2022г. по гр. д. № 2161/21г. на ВКС, 3-то г. о.