Решение № 5095 от 20.11.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5095 гр. Пловдив, 20.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20245330117444 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 247 от ГПК и е образувано по молба на пълномощника на ответника.

С решение № 4455/ 16.10.2018 г., постановено по гр. дело № 17444/ 2024 г., предявеният иск е отхвърлен и ищецът К. Д. Б. е осъден да заплати на ответника Общинско предприятие „Чистота“ – гр. Пловдив направените в производството разноски, като е посочено същите да възлизат на сумата 1000 лева – разноски за адвокатско възнаграждение.

С постъпила на 05.11.2025 г. молба от адв. Б. Д. - Н., като пълномощник на ответника, е поискано от съда да допусне поправка на очевидна фактическа грешка в мотивната част и в диспозитива на решението, в които е посочено, че ответникът претендира разноски в размер на 1000 лева, и му се присъждат такива в размер на 1000 лева, тъй като това е очевидна фактическа грешка, защото разноските на ответната страна действително възлизат на 1866 лева, съгласно представения списък, а съдът изрично е приел, че следва да му се присъдят всички разноски. Сочи се,ч е за реално платената сума са представени и списък, и доказателствата, поради което посочването на друга сума представлява грешка на съда, която следва да бъде поправена.

В срока за отговор, такъв е постъпил от ищеца, чрез пълномощника му адв. С. П.. Същият счита, че молбата, на първо място е недопустима, а на второ – неоснователна.

Твърди се ЯФГ да не е налице, тъй като няма разминаване между приетата в мотивите и изписаната в диспозитива на съда сума, тъй като сумата, посочена и на двете места, е една и съща – 1

1000 лева. В мотивите изрично било прието, че претендираните и дължими разноски са 1000 лева, съгласно представен списък, като изменянето му на 1866, 16 лева би представлявало ново произнасяне по съществото на спора относно разноските, което е недопустимо в процедурата по поправка. Сочи се, че молбата реално представлява такава по чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта му за разноските, и разглеждането й по реда на чл. 247 от ГПК е недопустимо.

Счита, че след изтичане срока за обжалване на решението, същото в частта за разноските се стабилизира, както и че съдът има право служебно да намалява разноските на страната поради прекомерност. Моли за оставяне на молбата без разглеждане, респ. за нейното отхвърляне.

Като взе предвид подадената молба, съдът намира следното:

Искането за поправка на решението в съответната част е направено своевременно, поради което е процесуално допустимо и следва да се разгледа. Същото е заявено от надлежна страна в процеса и е направено в хода на размяна на книжа при подадена въззивна жалба срещу решението от другата страна.

Що се касае до заявеното от ищеца, че се касае за молба по реда на чл. 248 от ГПК, доколкото самата страна прави искането си по реда на чл. 247 от ГПК, то искането ще се разгледа по този ред, а не по реда за изменение на решението в частта за разноските, тъй като в двете производства се изследват различни предпоставки.

Отделно, дори да се касае за молба по реда на чл. 248 от ГПК, то такава може се подава в срока за обжалване на решението, като в случая, доколкото едната страна е подала насрещна въззивна жалба, а срокът за отговор по същата за другата страна не е започнал да тече, то за ответната страна все още съществува възможността в срока за подаване на насрещна въззивна жалба да заяви искане по реда на чл. 248 от ГПК.

Доколкото обаче в случая се твърди наличие на явна фактическа грешка, то съдът ще разгледа молбата по този ред, като извърши преценка дали такава действително е налице, което не препятства страната, която има право да подаде насрещна въззивна жалба, в срока за подаване на същата, съгл. изискванията на чл. 248 от ГПК, да депозира и молбата си за изменение на решението в частта за разноските, респ. да депозира частна жалба срещу него в този срок, в който смисъл е и Определение № 224/09.05.2016г. на ВКС, по ч. гр. д. № 5263/25г. на ВКС, 4-то г. о., и др.

В случая е подадена молба по чл. 247 от ГПК, за допусната от съда явна фактическа грешка относно разноските, претендирани и направени от ответника.

За да е налице явна фактическа грешка, то трябва да е налице несъответствие между формираната от съда воля и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. Такава грешка представляват грешно подсочване на имена на страни, на граници на спорен имот, на идентификационни данни на страните, на размера на присъдената сума, грешни пресмятания, които следва да личат и от мотивите на съда.

В конкретния случай в мотивите си съдът е приел, че на ответника следва да се присъдят всички претендирани и направени разноски, за които е представил списък и доказателства, като същите не могат да се намаляват поради прекомерност, тъй като такова искане не е било заявено от другата страна. Спорно в случая е как съдът е възприел размерът на тези разноски и дали те възлизат на 1000 лева, колкото е записано в мотивите и диспозитива на решението, или на посочената от ответника в молбата му сума от 1866 лева.

По този въпрос настоящият съдебен състав намира следното:

2

В случая съдът е допуснал явна фактическа грешка. Същият е изразил воля, че на ответника ще се присъдят всички направени разноски, както и че не могат да се намаляват поради прекомерност, тъй като възражение в тази насока няма. Видно от приложените по делото списъци, доказателства и протокол от с.з. от 18.09.2025г., това действително е така. В последното с.з. всяка от страните е представила своя списък и доказателства за направените разноски – 1000 лева за ищеца (погрешно присъдени на ответника) и 1866 лева за ответника, по фактура на л. 100 от делото. Вероятно оттам се е появила и грешката на съда – фактурата е на л. 100, платежното на л.

101 от делото и вместо да запише сумата, съдът е започнал да записва номерацията на делото, където се намират разходооправдателните документи за разноските, а и разноските на другата страна възлизат на 1000 лева. Безспорно разноските на ответника са 1866 лева за адв. възнаграждение, безспорно ищецът е запознат със списъка за тези разноски и безспорно не е възразил по размера им, както и съдът изрично е изложил мотиви, че цялата сума за адв,. възнаграждение ще се присъди на ответника. Доколкото минималният хонорар по настоящото дело по Наредба № 1 за възнагражденията за адвокатска работа надхвърля и сумата от 2000 лева, съдът е изложил изрични мотиви и за това, че претендираната от ответника сума не е прекомерна, и дори да би имало възражение, то би се явило неоснователно.

С оглед на горното, съдът е изложил изрични мотиви, че ще присъди цялата сума за разноски на ответника, и погрешното посочване на нейния размер, вместо 1866 лева (хиляда осемстотин шестдесет и шест лева) на 1000 лева, и в мотивите и диспозитива на решението, действително представлява очевидна фактическа грешка, която следва да бъде поправена. Целта на производството по поправка на ОФГ е да се коригира неточност в решението, за да е съответно то на действителното фактическо положение и в този смисъл с поправката на ОФГ няма да се промени волята на съда на ответника да се присъди действително направената като разноски сума, чието изписване обаче от съда е погрешно.

След поправката на същата, за страните има възможността да депозират и молбите си по чл. 248 от ГПК, по които съдът също ще се произнесе.

С оглед на дотук изложеното, молбата следва да се уважи.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ДОПУСКА поправка на очевидни фактически грешки в мотивите и диспозитива на решение № 4455/ 16.10.2025 г., постановено по гр. дело № 17444/ 2024 г. по описа на ПРС, XI гр. св, на следните места: в мотивите, на стр. 25-та от решението, лист 399 от хартиения носител на делото, ред 27- ми отгоре надолу, и в диспозитива, на стр. 26-та от решението, л. 399-гръб от хартиения носител на делото, на ред 8-ми и 9-ти отгоре надолу, вместо неправилно изписаната сума „1000 лева (хиляда лева)“ да се чете „1866 лева (хиляда осемстотин шестдесет и шест лева)“ – разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

3

Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________

4