Решение № 186 от 02.12.2022, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 410/2022
- Вид
- Решение № 186
- Подписан
- 02.12.2022
- В сила
- 01.12.2023
- Състав
- Милен Петров Славов, Росица Славчова Станчева, Диана Вълева Джамбазова
Други актове по делото
- Определение № 495 от 01.09.2022 · Милен Петров Славов, Росица Славчова Станчева, Магдалена Кръстева Недева
- Протокол № 166 от 10.11.2022 · Милен Петров Славов, Росица Славчова Станчева, Диана Вълева Джамбазова
- Разпореждане № 881 от 15.12.2022 · Росица Славчова Станчева
- Разпореждане № 148 от 21.02.2023 · Росица Славчова Станчева
- Разпореждане № 205 от 09.03.2023 · Росица Славчова Станчева
- Разпореждане № 206 от 09.03.2023 · Росица Славчова Станчева
- Разпореждане № 240 от 21.03.2023 · Росица Славчова Станчева
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.267 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2, ал.1, т.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.7 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.206 · Наказателен кодекс
- чл.206, ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.26, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.339 · Наказателен кодекс
- чл.339, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.37 · Наказателен кодекс
- чл.37, ал.1, т.6 и т.7 · Наказателен кодекс
- чл.37, ал.1, т.6 и т.7 · Наказателен кодекс
- чл.66, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.93, т.7 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 186 гр. Варна, 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Милен П. Славов
Членове:
Диана В. Джамбазова
Росица Сл. Станчева при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско дело № 20223000500410 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на Прокуратурата на Република България, чрез прокурор от ОП – Шумен против решение № 97/21.04.2022г. на ОС – Шумен, постановено по гр.д. № 456/2021г. в частта, в която на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ Прокуратурата е осъдена да заплати на М. А. Й., ЕГН ********** сумата от 20 000 лева, представляваща претърпени от него неимуществени вреди в резултат на обвинение за извършено престъпление по чл.339, ал.1 НК, по което е бил оправдан, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.05.2021г. до окончателното й изплащане.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на така обжалваното решение, основани на доводи за неправилна преценка на доказателствения материал и направата на изводи в противоречие с материалния и процесуалния закон. Твърди се, че съдът неправилно е приел за доказани всички твърдени от ищеца неимуществени вреди, както и същите да са в причинна връзка с воденото наказателно производство, по което е оправдан. В тази връзка се сочи, че не е отчетена постановената осъдителна присъда по друго дело – НОХД № 107/2019г. на 1
ВС – Сливен, неправилно са кредитирани показанията на разпитаните по делото свидетели, които като приятели на ищеца са заинтересовани от изхода на делото, не е съобразено поведението на Прокуратурата, която не е разгласявала информация за повдигнатите обвинения и продължителността на процесното наказателно производство. Твърди се, че определеният от съда размер на обезщетението, ако такова се дължи е завишен и не съответства на разпоредбата на чл.52 ЗЗД.
Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на първоинстанционното решение в осъдителната му част и отхвърляне на предявения иск, евентуално присъждане на справедливо обезщетение в понисък размер и съобразено с „критериите, посочени в ППВС № 4/61г.“ В срока по чл.267 ГПК е постъпил отговоьр от насрещната страна – ищецът М. А. Й., който оспорва въззивната жалба като неоснователна.
Едновременно с отговора е подал и насрещна въззивна жалба, с която обжалва първоинстанционния съдебен акт в частта, в която искът му е отхвърлен за горницата над присъдената сума от 20 000 лева до предявения размер от 50 000 лева. В жалбата си излага оплаквания за неправилност на изводите на съда относно справедливия размер на следващото му се обезщетение. Твърди, че съдът не е отчел в пълна степен негативното влияние, което наказателното производство е оказало на здравословното му състояние и авторитета му, предвид заеманата длъжност и формирането на общественото мнение в един малък град, какъвто е гр.Шумен, където живее и работи. Иска от съда да отмени решението в отхвърлителната му част и присъди обезщетение в претендирания размер, ведно със следващата се законна лихва, считано от 05.05.2021г. и съдебни разноски.
Срещу насрещната въззивна жалба не е подаден отговор.
В с. з., чрез процесуалните си представители, всяка една от страните поддържа въззивната си жалба и оспорва жалбата на насрещната страна.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
ОС – Шумен се е произнесъл по осъдителен иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, предявен от М. А. Й. против Прокуратурата на Република България за заплащане на сумата от 50 000 лева, претендирана като дължимо обезщетение за причинени му неимуществени вреди, вследствие на повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.339, 2 ал. 1 НК, за което ищецът е оправдан, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.05.2021 г. до окончателното й изплащане.
Изложените в исковата молба фактически твърдения са, че на 04.01.2019г. срещу ищеца е било образувано ДП №1/2019г. по описа на Регионална служба „Военна полиция“ – Варна, а с постановление от 26.02.2019г. е бил привлечен като обвиняем за това, че на 26.05.2014г. в гр.Шумен, в помещение на Музей на Шуменския гарнизон към Факултет „А ПВО и КИС“ – Шумен придобил и държал до 22.03.2018г. огнестрелно оръжие – пушка „Карабин Маузер – 98к“, калибър 7.92мм., без да има надлежно разрешение за това – престъпление по чл.339, ал.1 НК, като му била определена мярка за неотклонение „подписка“. По така повдигнатото му обвинение бил внесен обвинителен акт и образувано НОХД № 37/2019г. по описа на ВС – Сливен, а с постановена по него присъда от 11.11.2019г. бил признат за виновен и му било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години, чието изпълнение било отложено на осн. чл.66, ал. 1 НК за срок от три години. След обжалването й от него, с решение № 7/15.07.2020г. на Военно-апелативен съд присъдата е била отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който от своя страна върнал делото на Военна прокуратура – Сливен за извършване на допълнителни следствени действия. Изготвен бил и внесен нов обвинителен акт, по който било образувано НОХД № 69/2020 г. на ВС – Сливен. С присъда № 12/22.12.2020г., потвърдена от Военно-апелативен съд и влязла в сила на 05.05.2021г. е бил оправдан по повдигнатото му обвинение.
Твърди се, че в резултат на тези действия на Прокуратурата на РБ е претърпял неимуществени вреди. В тази връзка са изложени твърдения, че ищецът преимуществено е живял и работил в гр.Шумен, е бил офицер в българската армия от 1976 до 2000г., преподавал във Висше военно училище за Артилерия и ПВО „Панайот Волов“ в гр. Шумен на длъжност гл. асистент в катедра „Тактика“, пенсионирал се с придобито звание полковник, а след пенсионирането си от 12.11.2008г. до момента е заемал различни длъжности – преподавател, гл. асистент, асистент в катедра „Информационна сигурност“ във Факултет „А ПВО и КИС“ Шумен, водел лекции в Музея за развитието на военното дело в Шумен, посрещал военни делегации и представители на командването на българската армия, военни министри, висши офицери и министър-председател на Република България. През този период си изградил 3 име на принципен и честен офицер от българската армия. Не е уронвал престижа на службата, достойнството и честта на хората, неколкократно бил награждаван за дейността си. Сочи, че за един месец Военна прокуратура – Сливен преобърнала целия му съзнателен живот. Бил призоваван, разпитван и привлечен като обвиняем във връзка с работата му в Музея на Шуменския гарнизон. Преживял множество унижения и ограничения. Бил неадекватен в отношения си с хората и се сринал емоционално. Вследствие на обвинението високият му авторитет в службата и сред близки, и приятели бил жестоко уронен, накърнено било човешкото му достойнство, принципите на справедливостта и на невиновност до доказване на противното. Изпитвал срам от обстоятелството, че негови подчинени и курсанти са били призовани като свидетели в наказателното производство. Случаят добил широка популярност в гр.Шумен и във военните поделения на страната чрез разгласяване по медиите, което още повече накърнило честта и достойнството му. Изпитвал притеснение и потиснатост и по повод възприятието на наказателния процес от дарителите на експонати на музея. Сочи, че след образуваното досъдебно производство никой от колегите действащи офицери не е поел работата му в музея на Шуменския гарнизон, която той самия вършел на доброволни начала /полагал е усилия безвъзмездно за организацията на музея, набавяне на музейни експонати, изнасяне на лекции и посрещане на посетители, воден от желание за създаване на средище за патриотично възпитание на младежите от гр.Шумен и курсантите във военното училище/. Намесата на Военна прокуратура – Шумен поставила край на тези усилия, като музеят бил закрит, входа за цивилни бил затворен, а експонатите били прибрани на различни места. Чувствал безсилие и унижение. Наказателното производство се отразило и на семейството му, притеснявал се от възможността за отрицателно отражение върху психиката на децата му. Затворил се в себе си, загубил спокойния си сън. В дома му го посещавали само най-близките му приятели. Влошило се и здравословното му състояние – констатирани били високи стойности на кръвното налягане и поставена диагноза „хипертония“, както и повишени нива на кръвната захар, за което и към момента приема лекарства.
Така описаните преживявания и претърпени вреди оценява на сумата от 50 000 лева, в който размер е предявил и исковата си претенция.
С депозирания в срока по чл.131 ГПК отговор Прокуратурата на РБ е 4 оспорила предявения иск като неоснователен. Наведените възражения са, че наред с повдигнатите обвинения по чл.339, ал.1 НК и по които е оправдан, срещу въззиваемия е водено наказателно производство, образувано като ДП 27-РП/2017г. за извършване на престъпление по чл.206, ал.3, пр.1 вр.ал.1 НК /обсебване в големи размери/, по което с влязла в сила на 15.01.2021г. присъда по НОХД № 107/2019г. на ВС – Сливен е бил признат за виновен и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години, отложено с изпитателен срок от 5 години, както и е лишен от право да заема държавна или обществена длъжност и да упражнява професия или дейност, свързани с управление, съхранение, контрол, пазене или отчитане на финансови средства и стоково-материални ценности за срок от 5 години.
Сочи се, че производството по ДП № 1/2019г. е образувано след отделяне на материалите по първоначално образуваното ДП № 27-РП/2017г. Предвид на това се твърди, че преживените негативни изживявания, в това число и невъзможността да упражнява професия са последица от повдигнатото престъпление, за което е осъден и във връзка с което са извършени повече процесуално-следствени действия. Наред с това се прави възражение за недоказаност на неимуществените вреди в претендирания обем и интензитет.
Сочи се, че от страна на Прокуратурата не са извършвани действия по разгласяване на информация относно воденото разследване и повдигнатото обвинение. Оспорва се и размера на претендираното обезщетение като прекомерен и несъответстващ на икономическия стандарт в страната, продължителността на наказателното производство, извършените процесуални действия с участието на въззиваемия, наложената му мярка за неотклонение и поведението на Прокуратурата.
По съществото на спора, въз основа на наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимия закон, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните не е спорно, че с Постановление от 26.02.2019г. по образувано ДП № 1-РП/2019г. на ВОП – Сливен въззиваемият е бил привлечен като обвиняем за извършено от него престъпление по чл.339, ал.1 НК за това, че на 30.05.2014г. е придобил и държал до 22.03.2018г. огнестрелно оръжие – пушка „Карабин – 98к“ без да има надлежно разрешение и по което обвинение е оправдан с влязла в сила на 05.05.2021г.
5 присъда № 12/22.12.2020г. на ВС – Сливен, постановена по НОХД № 69/2020г. и потвърдена с решение № 11/14.04.2021г. на Военно-апелативен съд по ВНОХД № 2/2021г.
От материалите по приложените към доказателствения материал наказателни дела и досъдебни производства се установява, че ДП № 1РП/2019г. е образувано въз основа на Постановление от 04.01.2019г. по ДП № 27-РП/2017г. по описа на ВОП – Сливен за разделяне и отделяне на материалите вр. престъплението по чл.339, ал.1 НК в отделно производство.
С повдигане на обвинението на 26.02.2019г. спрямо въззиваемия е била взета мярка за неотклонение „подписка“ и същият е бил разпитан в качеството му на обвиняем. Извършените с негово участие следващи процесуални действия са вр. доброволно предаване на писмени доказателства /свидетелство за дарение на процесната пушка/ и по предявяване на разследването. На 09.09.2019г. е внесен обвинителен акт и образувано НОХД № 100/2019г. по описа на ВС – Сливен, по което с присъда № 15/11.11.2019г. е признат за виновен в извършване на престъплението по повдигнатото му обвинение, за което е осъден условно на 2 години „лишаване от свобода“ с 3-годишен изпитателен срок. По предприето от него обжалване, с решение № 7/15.07.2020г. по ВНОХД № 69/2019г. Военно-апелативният съд е отменил присъдата и е върнал делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Последният е приел, че в досъдебната фаза са допуснати процесуални нарушения, поради което е прекратил делото и е върнал същото на ВОП – Сливен. Последвало е ново предявяване на материалите по разследването и повторно внасяне на обвинителен акт от 30.09.2020г., по който е образувано НОХД № 69/2020г. С присъда № 12/22.12.2020г. ВС – Сливен е признал М. Й. за невинен по въздигнатото му обвинение. Протестът на Прокуратурата е оставен без уважение с решение № 11/14.04.2021г. по ВНОХД № 2/2021г. на Военно-апелативния съд, който е потвърдил оправдателната присъда.
Разпечатката съдържа 28 от 82 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5b6c63a7-6bf9-4e3b-ab62-f76fdce5f76c