Определение № 1063 от 12.03.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 10581/2024
- Вид
- Определение № 1063
- Подписан
- 12.03.2025
- В сила
- 18.06.2025
- Състав
- СИЛВИЯ ПЕТКОВА ГЕОРГИЕВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 9795 от 13.08.2024 · СИЛВИЯ ПЕТКОВА ГЕОРГИЕВА
- Решение № 4959 от 11.11.2024 · СИЛВИЯ ПЕТКОВА ГЕОРГИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.81 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.1 · Закон за адвокатурата
- чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1063 гр. София, 12.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: С.П. Г. като разгледа докладваното от С. П. Г. Административно наказателно дело № 20241110210581 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.248, ал.1 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, във вр. чл.63д, ал.1 от ЗАНН като с молба от жалбоподателя В. П. К., чрез адв.
Ефр. К. от 04.02.2025 г. се иска изменението на решението в частта, в която е осъден да заплати на СДВР сумата в размер на 80 лв. за юрисконсултско възнаграждение, което да бъде намалено с 1/3 и е оставено без уважение искането за разноски и се постанови заплащане на ползваната правна помощ от адв. Ефр. К. – САК като се претендира сумата от 800 лв. за осъществена правна помощ на юрист на основание чл.38, ал.1 от ЗАд.
Съдебното производство е образувано по жалба, подадена от В. П. К. срещу наказателно постановление (НП) №23-4332-001483/08.02.2023 г. на началник група към СДВР, О „ПП“ при СДВР.
В хода на административнонаказателното производство пред СРС жалбоподателя е бил представляван от процесуален представител адвокат Ефр. К. - САК.
Същата е представила адвокатско пълномощно за процесуално представителство и договор за правна защита и съдействие за договорено възнаграждение в размер на 1200 лв. по чл.38, ал.1 от ЗАдв за три броя наказания.
Представен е и списък за разноски за възнаграждение на адвокат по чл.38, ал.1 от ЗАдв за три броя наказания по 400 лв.
1
В хода по същество е направено възражение за претендираното адвокатско възнаграждение от процесуален представител на въззиваемата страна.
Молбата с искането за допълване на съдебния акт е в срока по чл.248, ал.1 от ГПК, а именно в срока за обжалване на съдебното решение, тъй като съдебният акт е връчен на жалбоподателя на 17.01.2025 г., молбата е депозирана по пощата на 31.01.2025 г., а именно в срока за обжалване.
Решението не е от категорията необжалваеми актове по смисъла на чл.248, ал.1, пр.II от ГПК.
С постановеното по делото съдебно решение №4959 от 11.11.2024 г. съдът е отменил т.2 и т.3 и е потвърдил т.1 на наказателно постановление №234332-001483/08.02.2023 г. на началник група към СДВР, О „ПП“ при СДВР, както и се е произнесъл защо не присъжда разноски на жалбоподателя, както и защо го осъжда да заплати сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение на наказващия орган - СДВР. Като в случая не е налице пропуск за произнасяне относно същите със съдебния акт по делото, което да води до извод, че поради този пропуск следва да се допълни съдебното решение.
С разпореждане от 07.02.2025 г. е разпоредено на основание чл.248, ал.2 от ГПК да се съобщи на другата страна за исканото допълване, с указания за представяне на отговор в 7-дневен срок. Изпратени са съобщения до другата страна, като писмени становищи в срока не са депозирани по делото.
Като взе предвид доводите в искането/ респ. молбата, съдът установи следното:
Същите са подадени в срока по чл.248, ал.1 от ГПК, в който решението, чието допълване се иска е подлежало на обжалване, както и от лице – жалбоподател чрез негов процесуален представител, които се явяват надлежно легитимирани, поради което намира, че се явява допустима.
Разгледана по същество е неоснователна, поради следното:
Съгласно посоченото в нормата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право да им бъдат присъдени разноски по реда на АПК.
Съгласно разпоредбата на чл.144 от АПК за неуредените в АПК случаи 2 субсидиарно се прилагат нормите на ГПК. Уреждането на този въпрос е залегнал в чл.81 от ГПК, съгласно, който във всеки акт, с който се приключва делото от съответната инстанция съдът се произнася по искането за разноски.
В процесния случай жалбоподателят е бил представляван от адвокат.
Същият е поискал в хода по същество възлагане на разноски, за което е представил списък. Налице е възражение по същество относно претендираното юрисконсултско възнаграждение от страна на процесуалния представител на наказващия орган.
По делото е постановен съдебен акт, в който са изложени съображения относно това защо съдът не се произнася относно възлагане на разноските на жалбоподателя. Не са налице основания за пререшаване на казуса в тази му част, респективно допълване на решението в частта относно разноските.
При изменение на процесното НП, тъй като е налице потвърждава на т.1 и отмяна на т.2 и т.3 от същото, претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява неоснователна. Това е така, доколкото следва да се приложи т.2, б. „а“ Тълкувателно решение (ТР) №3/85 г. на ОСНК на ВС, ако наказателното постановление бъде потвърдено или изменено, разноските се възлагат върху нарушителя, защото с виновното си поведение е станал причина те да бъдат направени. Като в случая горното ТР на ОСНК на ВС и към момента не е изгубило значение и липсва изричната му отмяна по реда и със съответен тълкувателен акт на ВКС и ВАС. Фактът, че част от правоприлагащите съдилища считат, че е изгубило значение, предвид промяната в ЗАНН е неправилно. Съдилищата са длъжни да се съобразяват с изложеното в ТР на В(К)С и същите са задължителни за тях.
Посоченото ТР №3/85 г. на ОСНК на ВС не е било предмет на обсъждане и в ТР № 1 от 24.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 1/2018 г., ОСНК като изгубило изцяло или частично своята сила.
Ето защо молбата като неоснователна не следва да се уважава.
Поради горното и на основание чл.248 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК, във вр. с чл.63д, ал.1 от ЗАНН, съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без уважение молбата на жалбоподателя В. П. К. чрез адв. Ефр. К.
3
– САК, подадена на 31.01.2025 г. по пощата за изменение на решение №4959 от 11.11.2024 г. в частта относно разноските, като неоснователна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд София град в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4