Решение № 4959 от 11.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4959 гр. София, 11.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря Николета Н. Венкова като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА Административно наказателно дело № 20241110210581 по описа за 2024 година Настоящето производство е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на В. П. К. срещу наказателно постановление (НП) №234332-001483/08.02.2023 г. на началник група към Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), Отдел „Пътна полиция“ (О „ПП“) при СДВР, с което са му е наложени следните административни наказания: на основание чл.185 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) глоба в размер на 20 (двадесет лева) лв. за нарушение по чл.150А, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП глоба в размер на 10 (десет лева) лв. за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.177, ал.1, т.4, пр.1 от ЗДвП глоба в размер на 100 (сто лева) лв. за административно нарушение по чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП.

С жалбата се моли за отмяна изцяло на НП, като незаконосъобразно и неправилно, както и се оспорва вината за осъществяване на административните нарушения. Излагат се допуснати процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство. Претендират се направените по делото разноски.

Жалбоподателят редовно призован се явява. За него се явява упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и по същество пледира за 1 отмяна на НП, поради събраните в хода на производството доказателства, които опровергават констатираните нарушения. Претендират се разноски за всяко едно нарушение поотделно. Жалбоподателят по същество излага, че МПС-то се е движело по пътищата с редовни документи и регистрационни номера, контролният талон не е бил във водача, тъй като е иззет във връзка с друг съставен акт, който е отменен от РС-Велинград, но контролният талон не е върнат, а и към настоящия момент това не представлява нарушение и следва да бъде отменено НП.

За органа издал наказателното постановление се явява процесуален представител, който оспорва жалбата като неоснователна и по същество пледира, че правилно е приложен закона, като към датата на съставянето на акта и издаването на НП непредставянето на контролен талон е било нарушение, но относно нарушение №2 по НП, това, че жалбоподателя не е носил СУМПС остава. Моли се изложените твърдения да не се уважават и да се потвърди НП. Счита се, че претенцията за разноски е незаконосъобразна по начина, по който се претендира. Претендират се юрисконсултско възнаграждение.

От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се установяват от събраните писмени доказателства:

Съгласно Заповед №22-4332-004889 за прилагане на принудителна административна мярка от 23.09.2022 г. на СДВР срещу П. Г. К. временно е било спряно от движение МПС лек автомобил *****, с ДК №*****, регистрирано на П. Г. К..

С решение №369/08.06.2023 г. на АдмС- Пазарджик е отменена Заповед №22-4332-004889 за прилагане на принудителна административна мярка от 23.09.2022 г. на СДВР. Същото е влязло в законна сила на 08.06.2023 г.

Установява се от писмо на ОДМВР-Пазарджик, сектор „ПП“, че последното свидетелство за управление на МПС – БГ №280924671 на лицето В. П. К. е издадено от ОДМВР – Пазарджик на 28.05.2011 г., валидно до 28.05.2021 г.

Също така е видно от съдържанието на това писмо, че на 23.09.2019 г. при съставяне на акт за установяване на административно нарушение №GA 08722 от служител на РУ-Велинград е отнет контролен талон на водача В. П. К., а на дата 30.09.2022 г. регистрация на ПС, с ДК № ***** е прекратена по чл.171, т.2, б. „а“ от ЗДвП – техническа неизправност, във вр. със ЗППАМ №22-43322 004889, издаден от О „ПП“ – СДВР. Към писмото е приложен справка за собственост на МПС лек автомобил *****, с ДК №*****, собственост на П. Г.

К., както и че е спряно от движение на основание Заповед №22-4332-004889 за прилагане на принудителна административна мярка от 23.09.2022 г. на СДВР.

Приложена е и справка по история на ППС-то, с ДК №*****, че на 30.09.2022 г. е спряно от движение и на 08.02.2024 г. е прекратена регистрацията му на основание чл.143, ал.1 от ЗДвП. Приложена е ЗППАМ №22-4332-004889 от 23.09.2022 г. и справка за нарушител/водач.

На 20.01.2023 г. лек автомобил*****, с ДК №*****, собственост на П. Г. К., управляван от жалбоподателя В. П. К. е бил спрян за рутинна проверка от полицейски екип на КАТ, сред които е била и свидетелката Д.. Поискани са на водача необходимите документи, след което чрез таблет и дежурна част е направена справка, при която е установено, че водачът управлява със СУМПС с изтекъл срок на валидност и автомобилът е спрян от движение по чл.5 от ЗДвП. Автомобилът е бил с регистрационни номера. Водачът е бил сам в автомобила и не е имал контролен талон.

Съставен бил акт за установяване на административно нарушение (АУАН) на 20.01.2023 г., серия GA, с бланков номер 874616 на жалбоподателя от свидетеля М. М. Д. – мл. автоконтрольор при О „ПП“ – СДВР, оправомощена въз основа на т.1 от Заповед №513з-13135/10.09.2020 г. на директора на СДВР, във вр. със Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, за нарушение по чл.5, ал.3, т.2, чл.150А, ал.1 и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, за това, че управлява МПС, което е спряно от движение, със СУМПС с изтекъл срок на валидност и не представя СУМПС и контролен талон към СУМПС. АУАН е връчен на жалбоподателя на датата на съставянето му.

Липсват вписани възражения в него, както и допълнително депозирани такива срещу акта.

Разпитан в качеството на свидетел актосъставителя Д. излага показания изцяло в подкрепа на констатациите по акта.

Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление от съответното компетентно длъжностно лице, оправомощено въз основа на Заповед

№8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи: началник група към СДВР, О „ПП” при СДВР Г. В. Б..

Установява се, че лицето Г. В. Б. е встъпила в длъжност, след като й е била 3 издадена Заповед №8121К-13180/23.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи като началник група „Административно-наказателна дейност“ на 03 сектор „Административно обслужване“ към О „ПП” при СДВР.

Гореизложената фактическа обстановка се установява от приетите писмени доказателства, както и показанията на свидетеля Д., които са логични и непротиворечиви и съдът ги цени. Липсват помежду им противоречие от характер да се посочи кои от тях се кредитират и кои не.

Съдът не кредитира справката картон на водача, предвид факта, че в същата атакуваното НП (т.37, касаещите НП от справката) е отразено като влязло в законна сила, т.е. налице са индиции за неправилно въведена информация и поради това писменото доказателство е изключено от доказателствената съвкупност, включително относно отразеното за процесния акт и НП.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като подадена в законния четиринадесетдневен срок и от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване, като разгледана по същество същата се явява частично основателна, поради следното:

АУАН е съставен, а НП е издадено от съответните компетентни органи, за които са приложени заповеди за оправомощаване и назначаване на издалия НП, както и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.

В хода на административнонаказателната процедура не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до неотстраними пороци на обжалваното наказателно постановление или ограничаващи правото на защита на подведеното под административнонаказателна отговорност лице. В атакуваното НП по достъпен и разбираем начин са описани нарушенията и обстоятелствата, при които са извършени, като същите са съответни на посочените като правни норми техни квалификации. Ето защо не е налице нарушение на процесуалните правила при издаване на НП, нито е нарушено правото на лицето да узнае за какви точно административни нарушения е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

4

По същество на нарушенията съдът намира следното:

Относно т.1 на обжалваното наказателно постановление, с което е наложено административно наказание за административно нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП, съдът намира следното:

Разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП изрично предвижда, че за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.

СУМПС на жалбоподателя е с изтекъл срок на валидност на 28.05.2021 г.

Това обстоятелство се установява безспорно от приложената към материалите на делото справка –картон на водача, както и от справката на ОДМВРПазарджик и показанията на разпитания свидетел Д.. Предвид което СУМПС № 280924671, което е било издадено на жалбоподателя на 28.05.2011 г. е било валидно до 28.05.2021 г. По делото не бяха инициирани доказателства от страна на жалбоподателя, които да оборят тази констатация, а именно, че към датата на визираното административно нарушение 20.01.2023 г. жалбоподателят е притежавал валидно СУМПС. Причините, поради които същият не е предприел мерки за издаване на ново СУМПС, преди изтичане срока на валидност на издаденото му СУМПС№ 280924671, респективно с оглед удължаване срока на действие на същото, поради пандемичните мерки, е без значение за производството.

От обективна страна жалбоподателят като водач на моторно превозно средство (по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП) е управлявал МПС лек автомобил *****, с ДК №*****. От субективна страна нарушението е извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл. Жалбоподателят като правоспособен водач е съзнавал, че управлява МПС със СУМПС с изтекъл срок на валидност, но въпреки това съзнателно е поел управлението му, пряко целейки настъпването на общественоопасните последици на своето поведение.

5

Правилно е била приложена общата санкционната норма на чл. 185 ЗДвП, имайки предвид отсъствието на специален състав на нарушение, като индивидуализацията на наказанието „глоба“ в размер на 20 (двадесет лева) лв. е извършено при спазване изискванията на чл.27, ал.2 от ЗАНН и същото е с фиксиран размер, а съгласно чл. 27, ал. 5 ЗАНН е недопустимо неговото редуциране.

С така наложеното административно наказание ще бъдат постигнати целите на наказването, предвидени в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН.

По изложените съображения съдът прецени, че наказателното постановление в тази му част е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

По т.2 на обжалваното наказателно постановление, с което е наложено административно наказание за административно нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП:

Съгласно чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, ред. на ЗДвП към датата на визираното административно нарушение (ДВ, бр. 6 от 2004 г.): водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него.

Налице е изменение на тази норма, като е отпаднало задължение за водачите на ППС-та, с измененията на разпоредбата от ДВ, бр. 67 от 2023 г., да носят контролен талон към СУМПС. Горното е основание за приложение на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, а именно по-благоприятен закон за дееца относно неносенето на контролен талон.

По делото от събраните доказателства, а именно разпита на свидетеля Д., не се установи, че водачът на процесното ППС, което е спряно за проверка и жалбоподател в настоящето производство не е носил в себе си СУМПС. При разпита й същата заявява, че водачът не е имал контролен талон към СУМПС, но не твърди, че не е носил и СУМПС, а само, че СУМПС е с изтекъл срок на валидност. Ето защо не се установи, че е извършено административното нарушение в частта му за неносене на СУМПС от водача, а в частта относно неносенето на контролен талон към СУМПС е отпаднало към момента на постановяване на съдебния акт като административно нарушение. Поради което наказателното постановление в тази му част следва да бъде отменено като незаконосъобразно.