Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 11396 от 19.10.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 74677/2021
Вид
Решение № 11396
Подписан
19.10.2022
Състав
ГЕРГАНА ЖИВКОВА ТРОЯНОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.32 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.135 · Закон за гражданското въздухоплаване
  • чл.136, ал.1 · Закон за гражданското въздухоплаване
  • чл.137 · Закон за гражданското въздухоплаване
  • чл.7, т.1, б."а" · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)

РЕШЕНИЕ

№ 11396 гр. София, 19.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА Гражданско дело № 20211110174677 по описа за 2021 година взе предвид следното:

Производството е по чл.422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.7, т.1, б.“а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004г. на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 от А. П. срещу „БУЛ ЕР“ ЕООД за установяване съществуване на вземане за сумата от 400.00 евро - обезщетение за закъснял повече от три часа полет № ...... от 22.07.2018г., изпълнен по направление Москва, Внуково - Бургас, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.

№ 39616/2021г. на СРС, ведно със законната лихва от подаване на заявление по чл.410 ГПК - 06.07.2021г. до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че е бил пътник на полет № ....../22.07.2018г. от Москва до Бургас, който е изпълнен от ответника със закъснение по-голямо от три астрономически часа. Поддържа, че е отправил чрез пълномощник искане до превозвача за определяне на обезщетение по приложимия регламент, но такова не било заплатено. Предвид изложеното, претендира обезщетение в настоящия процес, като обосновава правния си интерес от заявяване на установителен иск за твърдяното вземане с издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 39616/2021г. на СРС, срещу която е постъпило възражение. Претендира разноски.

1

Ответникът оспорва претенцията с твърдение, че пътникът не се е явил за регистрация поне 45 минути преди полета, че евентуално възникналото вземане не е на ищеца, а на „Компенсер“ ЛТД, както и че ищецът се представлява от лице без надлежно учредена представителна власт, което прави искът недопустим. Навежда възражение за погасяване на вземането по давност. Претендира разноски.

С определението по чл.140 ГПК съдът е приел, че исковата претенция е допустима, като подадена чрез надлежно оправомощено лице. Видно от приложените пълномощни, ищецът е депозирал искова молба чрез адв. К. В., чиито пълномощия произтичат от предоставено от ищеца пълномощно на „Компенсер“ ЛТД, който действа в това си качество, като пълномощник на правоимащия, а не като процесуален представител. От своя страна пълномощникът „Компенсер“ ЛТД е бил натоварен от упълномощителя с правото да преупълномощава за съдебни производства избрани от дружеството-пълномощник адвокати, които в това си качество отговарят на изискванията на чл.32 от ГПК.

При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

За уважаване на предявения иск ищецът е следвало да докаже в условията на пълно и главно доказване наличие на договор за превоз между него и превозвача „Бул Ер“ ЕООД, закъсняло с повече от три часа от планираното разписание изпълнение на полет ..... от 22.07.2018г. по дестинация Москва, Внуково–Бургас, отправяне на покана от пътника до превозвача за заплащане на търсеното обезщетение, което да поставя ответника в забава. В тежест на ответника е било, при установяване на горните обстоятелства от ищеца, да докаже плащане на търсеното вземане, евентуално да установи, че носител на вземането е друго лице, ако твърди прехвърлянето му на трето за спора лице. Така е била разпределена доказателствената тежест между страните с определението на съда по чл.140 от ГПК, срещу което не са постъпили възражения.

По делото не е спорно и се установява от приложен електронен билет, че ищецът е бил пътник с потвърдена резервация за процесния полет. Ето защо, съдът приема, че между страните в процеса е възникнало валидно правоотношение по договор за въздушен превоз, изпълняван от оператора „Бул Ер“ ЕООД на 22.07.2018г. по направление Москва, Внуково–Бургас с полет ..... Потвърждаването на резервацията чрез издаването на електронен билет е достатъчно условие за възникване на облигационното правоотношение между страните и за пораждане правата на пътника да търси евентуално обезщетение при закъснял полет по Регламент (ЕО) № 261/2004г., още повече, че при не всички оператори се предвижда издаването на бордна карта – така и в Определение от 24.10.2019г. по дело С-756/18 на СЕС.

По делото не се спори, че процесният полет е бил изпълнен със закъснение, надвишаващо три астрономически часа. За доказване на това обстоятелство е било 2 прието писмо от „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“ АД - оператор на Летище Бургас. В същото е отразено, че полет ..... от 22.07.2018г. е бил с планиран час за кацане на Летище Бургас 21.00 ч. местно време, но се е приземил на 23.07.2018г. в 05.16 ч. местно време.

Установи се също от приложена ел.кореспонденция, че до авиопревозвача е била заявена извънсъдебно претенция от А. П. за заплащане на обезщетение за закъснял полет по чл.7 от Регламента. Същата е подадена от пълномощник – „Компенсер“ ЛТД, като пълномощното е приложено по делото. Кореспонденцията е била водена в периода 08.04.2021г. – 29.04.2021г. и се е отнасяла до евентуално сключване на споразумение за няколко пътници на закъснели полети, изпълнявани от „Бул Ер“ ЕООД, всички представлявани от „Компенсер“ ЛТД. С разменените писма са изяснявани въпроси кои пътници за кой полет са били регистрирани, изпълнен ли е полета със закъснение и платено ли е било обезщетение за някои от тях, като кореспонденцията е целяла изясняване на въпросите възникнало ли е право на обезщетение за представляваните от „Компенсер“ ЛТД пътници, вкл. А. П.. От кореспонденцията не може да се обоснове твърдяното от ищеца обстоятелство, че ответникът е признал извънсъдебно и чрез конклудентни действия правото на А. П. да търси обезщетение за закъсняло изпълнение на процесния полет. Признанието на едно право/вземане следва да е ясно и недвусмислено, а не скрито и мълчаливо, поради което доводите, развити в тази насока, не намират опора в представените писма.

Претенцията се приема от съда за основателна не по аргументи от кореспонденцията, а поради установеност на фактите, пораждащи правото, стоящи вън от така приложената кореспонденция. Включването на ищеца в списъка на лицата, търсещи обезщетение, и липсата на каквото и да било изявление, че този списък е одобрен, съответно липсата на подписано споразумение, за което е била водена кореспонденцията, отрича извнъсъдебното признание на процесното вземане. Да се поддържа обратното би означавало да се приравни поканата за плащане на обезщетение, достигнала да адресата, на признание, каквато презумпция законът не предвижда, като нелогична.

Съгласно задължителното тълкуване на Регламент (ЕО) 261/2004 пътници на закъснели полети се приравняват на такива по отменени полети, когато поради закъснението претърпяват загуба на време равна или по-голяма от три часа, поради което на същите им се дължи обезщетение от въздушния оператор в размерите, посочени в чл.7 от Регламента, които са фиксирани и съобразени единствено с разстоянието между отправната и крайна точка на полета – така в Решение по съединени дела № С-402/07 и С-403/07 на СЕС. Ето защо и при установените по-горе предпоставки, в полза на ищеца е възникнало вземане за обезщетение по чл.7, т.1, б.“а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004г., което с оглед разстоянието между началната и крайна точка на превоза възлиза на търсените с исковата молба 400.00 евро.

3

Предвид изложеното, съдът намира, че твърдяното от ищеца право на обезщетение от авиопревозвача на закъснелия полет е възникнало.

Този извод налага да се разгледа своевременно наведеното от ответника възражение за погасяване на вземането за обезщетение по давност, основано на кратката двугодишна давност, уредена в чл.135 от ЗГВ.

С Регламент (ЕО) № 261/2004 не е определен давностен срок за предявяване на искове против въздушни превозвачи пред националните съдилища. Уреждането на този въпрос е предоставено на законодателството на държавите – членки на ЕС – така и в решение от 22.12.2012г. по дело С-139/11.

Съгласно чл.135 от ЗГВ (в относимата за спора редакция преди изменението с ДВ бр.16/23.02.2021г.) правото на иск срещу превозвача по международните превозни договори се погасява в двугодишен срок, а по вътрешните - в шестмесечен срок, считано от деня на пристигането на въздухоплавателното средство в местоназначението, от деня, в който въздухоплавателното средство е трябвало да пристигне, или от деня на прекратяване на превоза. Нормата е приложима и по отношение на правото да се търси обезщетение от закъснял полет, което обезщетение има договорен характер и цели да репарира неимуществените вреди на пътника от неточното във времево отношение изпълнение на договора за въздушен превоз.

Действително, в практиката си съдилищата са приемали, че нормата е приложима само по отношение на вземания за обезщетения след проведено рекламационно производство за вреди или липси на багаж или товари. Разбирането произтича от това, че разпоредбата е поместена в Глава единадесета „Констативни протоколи, рекламации, давност“, като се поддържа тезата, че с оглед чл.137 от същия закон, според който сроковете по чл.135 от ЗГВ се спират със започване на рекламационното производство, също означава, че специалният давностен срок по ЗГВ е относим само при търсени обезщетения за липси или вреди на товари – така в Решение № 266070 от 11.10.2021г. на СГС по в.гр.д. № 7764/2020г., както и Решение № 263463 от 28.05.2021г. на СГС по в.гр.д. № 10832/2019г. Това разбиране се опровергава от смисъла, вложен в чл.135 ЗГВ и от този, инкорпориран в следващата норма – чл.136, ал.1 ЗГВ, която повелява, че в случай на телесна повреда или смърт на пътника правоимащият може да предяви иск пред компетентния съд също в двугодишен срок от деня на увреждането. Предмет на съпоставяне са редакциите на тези текстове към датата на изпълнение на полета. Настоящият съд намира за нелогично уреждането със специален закон на кратка давност за вземания за обезщетения за неимуществени вреди от настъпила смърт на пътника или при нанесена му телесна повреда при превоза, която да е неотносима за вземания за обезщетение също на неимуществени вреди от закъснял полет. Напротив, давностният срок за предявяване на претенции за неимуществени вреди пред съд следва да е уреден еднакво и този смисъл е вложен в 4 нормата на чл.135 ЗГВ. Евентуално неудачно й поместване в раздел на закона, относим за рекламационното производство, не отменя универсалното й приложение за исковете за обезщетение за неимуществени вреди от неизпълнение на договорното задължение на превозвача да превози пътника по планираното разписание. Само при проведено рекламационно производство, което е задължително при претенция за вреди от липси или повреда на багаж, респ.товар, има смисъл направената рекламация да спира течението на давността, за да не изгуби правоимащия правото си на иск при отхвърляне на рекламацията му след изтичане на двете години. Такова рекламационно производство при твърдени вреди от закъснял полет не е предвидено, поради което чл.137 ЗГВ е неотносим при търсене на обезщетение по този ред, но не стеснява приложението на чл.135 ЗГВ само до претенции за вреди от липси или повреди на товари.

Предвид изложеното, съдът намира възражението за погасяване на вземането за обезщетение – предмет на иска, за погасено по давност. Полетът е изпълнен на 23.07.2018г. Покана за плащане на търсеното вземане се установи от ел.кореспонденцията, че е постъпила при ответника най-рано на 08.04.2021г., т.е. след изтичане на предвидени в чл.135 ЗГВ специален двугодишен давностен срок. Тук е уместно да се посочи, че ищецът твърди, че е поканил ответника да плати обезщетение още на 29.07.2018г., но по делото не са представени доказателства в тази насока, поради което това твърдение се приема за недоказано. За първи път покана е била отправена до въздушния превозвач на 07.04.2021г., за която съдът приема, че е получена от адресата на 08.04.2021г., от която дата е започнала кореспонденцията между страните, тъй като липсва в приложение обратна разписка или друг документ, потвърждаващ получаването на поканата на по-ранна дата. От този момент ответникът е бил поставен в забава, съответно е била прекъсната погасителната давност.