Определение № 3845 от 01.12.2023, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно гражданско дело 1827/2023
- Вид
- Определение № 3845
- Подписан
- 01.12.2023
- В сила
- 01.12.2023
- Състав
- Светлана Калинова, Наталия Неделчева, Гълъбина Генчева
Други актове по делото
- Разпореждане № 106 от 11.07.2023 · Маргарита Соколова
- Определение № 2266 от 20.07.2023 · Маргарита Соколова, Светлана Калинова, Гълъбина Генчева
- Определение № 287 от 23.01.2024 · Светлана Калинова, Наталия Неделчева, Гълъбина Генчева
- Определение № 5864 от 16.12.2025 · Светлана Калинова, Наталия Неделчева, Гълъбина Генчева
- Определение № 314 от 26.01.2026 · Светлана Калинова, Наталия Неделчева, Гълъбина Генчева
Цитирани разпоредби
- чл.280 ал.1 т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 ал.2 пр.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 288 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.292 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 116 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 117 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 117, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 108 · Закон за собствеността
- чл. 68, ал. 1 · Закон за собствеността
- чл. 79 · Закон за собствеността
- чл. 79, ал. 1 · Закон за собствеността
- чл. 79, ал. 1 или ал. 2 · Закон за собствеността
- чл. 81 · Закон за собствеността
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3845 гр. София, 01.12.2023 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Светлана Калинова
Членове:
Гълъбина Генчева
Наталия Неделчева като разгледа докладваното от Наталия Неделчева Касационно гражданско дело № 20238002101827 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 3652/10.02.2023г. от В. И. И. и П. С. чрез адв. П.
Ст. С. срещу решение №1629/15.12.2022г., постановено по в. [населено място] №20223100501403 по описа за 2022 по описа на ВОС, с което е потвърдено решение №262971/20.12.2021 год., поправено с Решение № 260223/11.04.2022 год., постановени по гр. дело № 6920/2020 год. по описа на РС-Варна, с което съдът е уважил предявения от А. П.
А. против В. И. И. и П. С. И. ревандикационен иск, като е приел за установено, че ищецът А. П. А. е собственик на недвижим имот, представляващ реална част с площ от 872 кв. м. от имот с № *** по КККР на [населено място], одобрени със Заповед № Рд-81971/24.02.2020 год., идентична с ПИ с идентификатор №.... по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 год. с площ от 872 кв. м., находящ се в [населено място], район „Приморски“[жк], местност „С. Н.“, защрихован с червени линии на скицата на л. 62 от гр. дело № 6920/2020 год. на РС-Варна, по силата на упражнявано давностно владение, като е осъдил ответниците В. И. И. и П. С. И. да предадат на ищеца А. П. А. владението на имота, на основание чл. 108 ЗС. Жалбоподателите считат решението за недопустимо и неправилно, поради което молят да бъде отменено. Формулирани са материалноправни и процесуалноправни въпроси, разрешени в противоречие с практиката на ВКС, като основание за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
При произнасяне по допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., установи следното:
Производството е образувано по ревандикационен иск, предявен от А. П. А. от [населено място] срещу П. С. И. и В. И. И. (съпрузи) за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът А. П. А. от [населено място] е собственик на недвижим имот, 1 представляващ реална част с площ от 872 кв. м. от поземлен имот с идентификатор №... по КККР, одобрен със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 год. на ИД на АГКК, с площ от 872 кв. м., находящ се в [населено място], район „Приморски“[жк], местност „С. Н.“ и за осъждането на ответниците В. И. И. и П. С. И. да предадат на ищеца А. П. А., на основание чл. 108 ЗС, владението върху гореописания имот. Ищецът твърди, че е наследник по закон на майка си П. П. Д., б. ж. на [населено място], починала на 24.04.2012год. Излага, че въз основа на договор за наем на държавен имот, сключен през 1984 г., баща му П. А. установил държане върху гореописания имот, а след като починал през 1988 год. фактическата власт продължила да се осъществява от майката на ищеца П. Д.. През 1991 г. Д. спряла да заплаща дължимия наем, с което демонстрирала спрямо ОбНС – Варна промяна на намерението, т.е. тоест превърнала държането на имота във владение за себе. Ищецът твърди, че майка му е придобила правото на собственост върху имота в трайно установените му граници въз основа на давностно владение, осъществявано от 1991 год.
Владението им е било несъмнено, спокойно и явно, а след смъртта им на 24.04.2012 год. ищецът, в качеството си на наследник по закон продължил владението върху гореописания имот. Междувременно въз основа на нот. акт № 189/06.04.1938 г., легитимиращ лицето В. Д.
Й. за собственик на описан в цитирания нот. акт имот, със заповед на началника на СГКК – Варна е извършено изменение на КККР, като ПИ с идентификатор *** е обединен с ПИ с идентификатор №..., собственост на ответниците. След обединяването в един поземлен имот с идентификатор №..., В. П. А., в качеството му на наследник на В. Д. Й. е продал на двамата ответници 1 000 кв. ид. части от него. Според ищеца, В. П. А. не е бил собственик на продадения имот, поради което и договорът не легитимира ответниците като собственици на имота, а освен това към момента на сключването му е бил завършен фактическия състав на придобивната давност в полза на ищеца. Ищецът твърди, че през месец април 2019 год. бил отстранен от своя имот от ответниците, които премахнали входната врата откъм улицата и частично оградата между техния имот и имота на ищеца, след което той подал против тях жалба за самоуправство. Предвид изложеното, ищецът моли след като бъде прието за установено, че е собственик на имота въз основа на давностно владение, осъществявано от наследодателката му П. П. Д. в периода от 1991 год. до смъртта им на 24.04.2012 год., а след това от самия него до 27.04.2019 год., ответниците да бъдат осъдени да му предадат владението върху собствения му имот, описан по – горе.
Ответниците В. и П. И. оспорват иска. Оспорват праводателката на ищеца П. Д. да е придобила собствеността въз основа на давностно владение. Доколкото договорът за наем от 22.06.1984г. не е прекратен, то ищецът и праводателите му имат качеството на държатели, и не са обърнали държането на имота във владение за себе си. Излагат, че с влязло в сила решение по гр. дело № 20738/2010 год. е отхвърлен положителен установителен иск за собственост върху бившия ПИ с идентификатор №... по КК на [населено място], предявен от наследодателката П. Д. против [община] при твърдения за придобиването му по давност въз основа на владение с начало на владението от 1997 год. Считат, че дори да се приеме, че праводателите на ищеца или той самият са владели имота (обърнали са държането във владение за себе си) то владението не е било непрекъснато, нито спокойно, нито е било 2 явно; оспорват също, че ищецът е продължил владението на праводателката си П. П. Д.. От своя страна противопоставят собствени права върху процесната реална част от имот ПИ идентификатор №... по КК, представляваща представляваща бивш имот с идентификатор №..., придобити както следва: С нот. акт № 189, том III, peг. №1991, н. д. №597/06.04.1938г. на ВнН, В. Д. Й. е признат за собственик въз основа на публичен търг на лозе-хавра в м-ст „Акчилар“ с площ от 2,2 дка. С договор за прехвърляне на собствеността върху имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен с нот. акт № 25, том I, дело № 74/11.01.1983г. на ВнН, В. Д. Й. е прехвърлил на двамата ответници 1200 кв. м. ид. части от притежавания от него имот, като страните са постигнали устно споразумение приобретателите (настоящите ответници) да ползват южната му част с площ 1 200 кв. м., а прехвърлителят – северната, с площ от около 1000 кв. м., граничеща с вече главния път „Варна – В.“. Към датата на договора целият имот от 2200 кв. м. е бил ограден, между ползваните от съсобствениците реални части (южна и северна) не е поставяна ограда, тъй като границата между тях е била естествена и е минавала по „лозарския път“, описан в нот. акт № 189/1938 год. Ползването на двете части от имота е било сравнително обособено, поради което и при попълването през 1991 год. на КП от 1977 год. двете реални части са отразени като отделни имоти, ползваната от продавача В. Д. Й. част е отразена като имот с пл. № 1007-б, а ползваната от купувачите – като имот с пл. № 992, за които имоти по ЗРП от 1993 г. са отредени и отделни, самостоятелни парцели. Твърдят още, че В. Д. Й. е владял описания имот (процесната реална част) до 1986 год., когато в част от имота на площ от 600 кв. м. е бил настанен като наемател П. А. – наследодател на ищеца. П. А. е ползвал имота до смъртта си през 1988 год., след което съпругата му П. Д. го ползвала само няколко години и го е изоставила. На 05.05.2004г. ответниците сключили предварителен договор с наследника на В. Д. Й. – В. П.
А., според който, последният се задължил да продаде на ответниците В. и П. И. имот от 1000 кв. м. в [населено място], м-ст Акчелар, представляващ парцел V–1007Б по ЗРП, заедно с построената в него барака. Ответниците твърдят, че със сключването на предварителния договор от 05.05.2004 год. започнали да владеят целия имот с идентификатор *** по сега действащата КК, вкл. и процесната реална част, като след 2004-2005 год. наследодателката на ищеца, която до този момент макар и рядко посещавала имота, престанала изобщо да го посещава, а през 2009 год. преустановила плащането на данъци за имота, поради което данъчната им партида е закрита. Твърдят, че с договор за продажба, обективиран в нот. акт №79/22.05.2020 год., В. П. А. им продал притежаваните от него по наследство от баща му В. Д. Й. 1000/2200 кв. м. ид. части от ПИ с идентификатор №... по КК на [населено място]. По изложените съображения твърдят, че са собственици на целия имот, включително и на процесната реална част, въз основа на двата договора скл. с нот. акт № 25/1983 год. и с нот. акт № 79/2020 год. В условията на евентуалност твърдят, че са собственици на процесната реална част от имота с идентификатор №... по КК на [населено място] по давност въз основа на владение, осъществявано в периода 1983 година до настоящия момент, като до 2004 г. ответниците са давностили имота за себе си и за другия съсобственик, а след 2004 год. – само за себе си, поради което молят предявеният срещу тях иск да бъде отхвърлен като неоснователен.
3
По делото е приложено копие на жалба до ВРП от 30.04.2019 год. от ищеца А. П. А. с изложени твърдения, че на 27.04.2019г., съседите му С. И., неговият баща В. И. и техният зет са отрязали дървета в собствения му имот в ж. к. Бриз, м-ст „С. Н.“ [населено място], с идентификатор №..., премахнали са входната врата откъм булеварда, както и оградата, която граничи с техния имот.
Въз основа на приложените и коментирани писмени доказателства, въззивният съд приема, че считано от 09.02.2001 год.-когато наследодателката на ищеца е декларирала имота пред общинските власти, ясно е манифестирала намерението си да държи вещта като своя по начин, че всеки заинтересован да узнае за това, поради което от тогава се е превърнала във владелец на процесния имот по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС.
След като е изложил обстойни и мотивирани съображения с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК кои свидетелски показания кредитира, кои- не и поради какви точни причини, съдът е приел за установено, че в периода 09.02.2001 год. – 27.04.2019 год. (когато ответниците са отнели от ищеца фактическата власт върху имота и са установили свое владение) наследодателката на ищеца, а след смъртта им и самият ищец са упражнявали владение върху процесния имот по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС с всички признаци на владението.
Предвид което е направил извод, че с изчитането на давностния срок по чл. 79, ал. 1 ЗС на 09.02.2011 год., от 10.02.2011 год. наследодателката на ищеца е придобила собствеността върху процесния имот по давност, а след смъртта им ищецът се легитимира като негов собственик.
Въззивният съд е приел за неоснователно възражението на ответниците, че те са собственици на процесния имот по давност, тъй като от 10.02.2011 год. до предявяването на иска на дата 24.06.2020 год. не е изтекъл предвидения в закона десетгодишен давностен срок, като се има предвид, че собствеността върху процесния имот е придобита от давност от наследодателката на ищеца въз основа на давностно владение в периода 09.02.2001 год. – 09.02.2011 год., а след смъртта им , ищецът се легитимира като негов собственик.
Развити са съображения за неоснователност на доводите на ответниците, че давността е била прекъсната с оглед разпоредбата на чл. 81 ЗС, тъй като тази хипотеза е приложима в случаите, в които давностният срок по чл. 79 ЗС (10 год., съответно 5 год. при добросъвестното владение) все още не е изтекъл, а настоящият случай не е такъв. Посочено е, че правото на собственост върху недвижим имот се придобива по давност с изтичането на предвидения в закона давностен срок /10г. или 5 г./, а позоваването на давността е от значение за зачитането на последиците от изтеклата в полза на владелеца придобивна давност.
В изложението като основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК е посочен следният въпрос, за който се твърди, че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС:
Разпечатката съдържа 26 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5a04edfe-36bc-4d1a-8fdf-449f133a1de1