Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1412 от 31.01.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 3717/2022
Вид
Решение № 1412
Подписан
31.01.2023
Състав
ЕВЕЛИНА ОГНЯНОВА МАРИНОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.143 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 и ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 и ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.232, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 1412 гр. София, 31.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско дело № 20221110103717 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на ........... срещу .......... и Д. С. Я..

Ищецът твърди, че по силата на договор от 20.11.2019 г. за наем на МПС с опция за придобИ.е правото на собственост върху него, сключен между ........... в качеството на наемодател, .......... в качеството на наемател и Д. С. Я. в качеството на съдлъжник, е предоставил на ответното дружество МПС „Рено Мастер“ с рег. № ........, цвят: бял, брой места: 3, с двигател: ....... за временно възмездно ползване – за срок от 41 месеца срещу месечна наемна цена в размер на 1 000 лв. с падеж: 5-то число на съответния текущ месец.

Твърди, че не са изплатени 6 месечни вноски за месеците: март, май, юли, август, септември и октомври 2020 г. в размер на сумата от общо 7 200 лв. с ДДС.

Твърди, че във връзка с нарушение от 14.10.2020 г., извършено от водача на автомобила, е бил издаден електронен фиш серия К № ......... и е начислена глоба в размер на 210 лв., която е била заплатена от ищеца, но която съгласно чл.1, вр. чл.5 от договора следва да бъде заплатена от наемателя.

Твърди, че договорът е бил прекратен считано от 01.11.2020 г., по взаимно съгласие между страните, като ответникът е върнал автомобила – оставил го е на паркинг на ищеца.

Моли съда да осъди ответниците да му заплатят солидарно, както следва: сумата 1 200 лв., представляваща неизплатен наем за м.03.2020 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 26.01.2022 г. до окончателното изплащане, сумата 230, 67 лв., представляваща мораторна лихва върху нея за периода 06.03.2020 г. – 26.01.2022 г.; сумата 1 200 лв., представляваща неизплатен наем за м.05.2020 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 26.01.2022 г. до окончателното 1 изплащане, сумата 210, 33 лв., представляваща мораторна лихва върху нея за периода 06.05.2020 г. – 26.01.2022 г.; сумата 1 200 лв., представляваща неизплатен наем за м.07.2020 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 26.01.2022 г. до окончателното изплащане, сумата 190 лв., представляваща мораторна лихва върху нея за периода 06.07.2020 г. – 26.01.2022 г.; сумата 1 200 лв., представляваща неизплатен наем за м.08.2020 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 26.01.2022 г. до окончателното изплащане, сумата 179, 67 лв., представляваща мораторна лихва върху нея за периода 06.08.2020 г. – 26.01.2022 г.; сумата 1 200 лв., представляваща неизплатен наем за м.09.2020 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 26.01.2022 г. до окончателното изплащане, сумата 169, 33 лв., представляваща мораторна лихва върху нея за периода 06.09.2020 г. – 26.01.2022 г.; сумата 1 200 лв., представляваща неизплатен наем за м.10.2020 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 26.01.2022 г. до окончателното изплащане, сумата 159 лв., представляваща мораторна лихва върху нея за периода 06.10.2020 г. – 26.01.2022 г.; сумата 210 лв., представляваща разноски за заплатена глоба, наложена с електронен фиш серия К № ......... за нарушение от 14.10.2020 г., извършено от водача на МПС „Рено Мастер“ с рег. № .........

Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците .......... и Д. С. Я., с който отпорват исковете като недопустими и неоснователни.

Оспорват представеният договор за наем на МПС с опция за придобИ.е да е подписван от Д. С. Я. от името на .......... или в лично качество. Твърди се, че отношенията между страните са възникнали по повод публикувана от ищеца обява в интернет за изкупуване на МПС чрез продължаване на договор за лизинг с осигурена с договора работа в Западна Европа; че бусът е бил взет от ищеца на лизинг от ........., като на среща с представител на ищеца на ответника е било разяснено, че с работата, която му осигуряват, ще може да печели достатъчно, за да доизплати оставащите на ищеца лизингови вноски, след което ще придобие собствеността върху буса и ще продължат да му възлагат курсове в Западна Европа. Твърди се, че е била уговорена месечна вноска в размер на 1000 лв. и че до сключване на писмен договор не се е стигнало, тъй като лизинговият договор за буса не позволявал това. Твърди се, че на 20.11.2019 г. е бил сключен рамков договор за осъществяване на транспортни услуги с ........, по силата на който е започнал да изпълнява възлаганите заявки и веднага след това е започнал да получава и фактурите за месечните вноски. Твърди се, че след справка при лизингодателя от ......... се установило, че ищецът-лизингополучател изобщо не е имал право да преотдава лизинговия автомобил на трето лице, тъй като лизинговият договор забранявал това. Твърди се и че по устна уговорка между страните от началото на м.07.2020 г. бусът е следвало да бъде върнат веднага след изпълнение на последната възложена заявка от 10.07.2020 г., след извършване на която бусът е бил оставен на изрично посочения паркинг съгласно уговорката между страните. Твърди се, че задълженията към ищеца са били изпълнени изцяло, пълно и точно.

Отправя се искане за отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски.

2

В първото по делото открито съдебно заседание ищецът уточнява периода, за който претендира неизплатени наемни вноски, а именно: м.04.2020 г. – м.10.2020 г.

С протоколно определение от 06.10.2022 г. е допуснато по реда на чл.214 ГПК изменение в размерна на исковете, като същите се считат предявени за сумата 6 210 лв. главница и 949, 33 лв. мораторна лихва. За разликата над посочените до пълните предявени размери ищецът е направил отказ от исковете.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:

С договор за финансов лизинг № ........... г., сключен между ........... /с актуално фирмено наименование ......., вписано в Търговския регистър на 04.02.2019 г./ в качеството на лизингодател, ........... в качеството на лизингополучател, Д. .............. и ........... – съдлъжници, лизингодателят се задължава да придобие от посочен от лизингополучателя доставчик определена от лизингополучателя лизингова вещ, която да му предостави за временно и възмездно ползване /Част III „Общи разпоредби“, чл.1, ал.1/. Лизинговата вещ, описана в договора, е автомобил .........., шаси № ..........

Съгласно чл.4, ал.3 от договора лизингополучателят няма право да възлага, предоставя или прехвърля всички или част от своите права по договора за лизинг на трети лица без предварителното писмено съгласие на лизингодателя.

С договор за наем на МПС с опция за придобИ.е право на собственост от 20.11.2019 г., сключен между ........... в качеството на наемодател и Д. С. Я. – лично и в качеството на законен представител на .......... – в качеството на наематели, наемодателят предоставя на наемателя за временно възмездно ползване МПС „Рено Мастер“, шаси № ......., двигател № ....... с рег. № ......... срещу първоначална наемна вноска 7 000 лв. без ДДС и месечна наемна цена от 1000 лв. без ДДС срещу задължението на наемателя за срока на договора да заплаща за своя сметка всички съпътстващи разноски, свързани с ползването на МПС, вменени като задължение на наемодателя по силата на договор за финансов лизинг № ........... г., като плащанията по договора се извършват по посочена в същия банкова сметка до 5-то число на текущия месец. Договорът е сключен за срок от 41 месеца.

Договорът е подписан за наемодателя ........... от законния представител – управителя Д. .............., а за наемателя .......... – от управителя Д. С. Я.. С отговора на исковата молба се оспорва истинността на договора, като се оспорва Д. С. Я. да го е подписвала. Открито е производство по чл.193 ГПК, като в тежест на ответника е указано да докаже неистинността на документа, каквото доказване не е проведено успешно.

От страна на ........... са издадени следните фактури с получател ..........:

1. фактура № 1000000137/02.03.2020 г. за сумата от 1 230 лв. (1 025 лв. + 205 лв.

ДДС) с посочено основание: наем на бус с рег. № ........ – съгласно договор;

2. фактура № 1000000146/04.05.2020 г. за сумата от 1 230 лв. (1 025 лв. + 205 лв.

ДДС) с посочено основание: наем на бус с рег. № ....... – съгласно договор;

3. фактура № 1000000159/01.07.2020 г. за сумата от 1 230 лв. (1 025 лв. + 205 лв.

ДДС) с посочено основание: наем на бус с рег. № ......... – съгласно договор;

4. фактура № 1000000166/03.08.2020 г. за сумата от 1 230 лв. (1 025 лв. + 205 лв.

ДДС) с посочено основание: наем на бус с рег. № ......... – съгласно договор;

5. фактура № 1000000172/01.09.2020 г. за сумата от 1 230 лв. (1 025 лв. + 205 лв.

ДДС) с посочено основание: наем на бус с рег. № ......... – съгласно договор;

6. фактура № 1000000179/02.10.2020 г. за сумата от 1 230 лв. (1 025 лв. + 205 лв.

3

ДДС) с посочено основание: наем на бус с рег. № ......... – съгласно договор.

Представени са кредитни известия, издадени от ..........., към всяка от посочените фактури за сумата от по 30 лв. (25 лв. + 5 лв. ДДС) по всяка от тях.

Представена е и фактура № 1000000215/18.03.2021 г. за сумата от 210 лв. с посочено основание: глоба за превишена скорост на бус с рег. № СВ 3679 МН – електронен фиш, както и електронен фиш за налагане на глоба № ........./14.10.2020 г. и преводно нареждане от 18.03.2021 г. за заплащането й от страна на ............

Представени са 5 бр. платежни нареждания, с които .......... е изплатило в полза на ..........., както следва: на 04.03.2020 г. – сумата от 1 230 лв. с основание „наем на бус“, на 21.04.2020 г. – сумата от 1 230 лв. с основание „наем на бус“, на 12.06.2020 г. – сумата от 1 230 лв. с основание „наем на бус“, на 25.06.2020 г. – сумата от 1 680 лв. с основание „наем на бус“, на 02.07.2021 г. – сумата от 1 200 лв. с основание „наем на бус“.

Пред СРС са разпитани свидетелите ........ И. и Д. ...... Я. – брат на ответницата Д.

С. Я., като показанията на последния съдът преценява по реда на чл.172 ГПК наред с останалите доказателства по делото.

По делото е изслушана ССЕ, от заключението на която се установява, че от представените шест броя фактури за наемна цена четири са включени от ответното дружество в Дневника на покупките съгласно проверените от вещото лице данни от НАП, както следва: фактура № .........г. за сумата от 1 230 лв. е включена в дневника на покупки за м.06.2020 г.; фактура № ........ г. за сумата от 1 230 лв. е включена в дневника на покупки за м.06.2020 г.; фактура № ........ г. за сумата от 1 230 лв. е включена в дневника на покупки за м.07.2020 г.; фактура № ....... г. за сумата от 1 230 лв. е включена в дневника на покупки за м.10.2021 г. Фактура № ......... г. за сумата от 1 230 лв. и фактура № .......... г. за сумата от 1 230 лв. не са включени в дневника на покупни на .......... и по тях не е ползван данъчен кредит.

Според заключението на ССЕ след отчитане на извършените плащания от ответника е налице непогасен остатък в размер на сумата от 6 000 лв.

С оглед така установеното съдът намира от правна страна следното:

Предявени са искове с правно основание чл.232, ал.2 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Установи се по делото, че между ........... от една страна в качеството на наемодател и от друга – .......... в качеството на наемател и Д. С. Я. в качеството на солидарен длъжник, валидно е възникнало договорно правоотношение по договор за наем на МПС „Рено Мастер“ с рег. № ........ от 20.11.2019 г. Горното се установява от представения по делото писмен договор от 20.11.2019 г., по отношение на който от ответната страна не беше проведено успешно оспорване по реда на чл.193 ГПК предвид заявеното оспорване, че Д. С. Я. не е подписвала договора.

Когато в текста на единен договор изрично е предвидено, че представляващият търговското дружество, което е страна по него се задължава да носи солидарна отговорност за задълженията на същото, както в случая, за да породи тази уговорка ефект спрямо него като физическо лице, не е необходимо той да положи отделен подпис с указание, че се полага в лично качество. Наличието на валидно положен от него един подпис върху документа, какъвто в случая е налице, го обвързва и в двете качества /в посочения смисъл – решение № 20 по т.д. № 1519/2017 г. на ВКС, I ТО, постановено по реда на чл.290 ГПК/.