Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5391 от 20.03.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 923/2025
Вид
Решение № 5391
Подписан
20.03.2026
Състав
ДЕНИЦА НИКОЛАЕВА УРУМОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 150 · Закон за енергетиката
  • чл.150, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл.153 · Закон за енергетиката
  • чл.153, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл.111, б."в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.114 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 5391

/адрес/, 20.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА Н. УРУМОВА при участието на секретаря ЙОАНА В. ПАСКАЛЕВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело № 20251110100923 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Предявен е иск от “Т. - С.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление /адрес/, с който е поискало да бъде установено по отношение на ответника Ч. Т.

С., ЕГН **********, с адрес /адрес/, че същия дължи на ищеца следните суми: сумата от сумата от 649,65 евро (1270,60 лева) - главница, представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., за имот, находящ се на адрес: /адрес/, отчитан под абонатен № ******, ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 23.08.2022 г. до окончателното плащане на дължимото, сумата от 97,03 евро (189,77 лева), представляваща законна лихва за забава за периода 15.09.2020г. до 09.08.2022 г., сумата от 11,20 евро (21,90 лева), представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 23.08.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 2,37 евро (4,630 лева), представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.08.2019г. до 09.08.2022 г.

Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че ответника е потребител на топлинна енегрия топлинна енегрия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като собственик на процесния имот.

Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се регулира от общи условия, които са одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР и са в сила от 10.07.2016. Сочи се, че с Общите условия се въвежда задължение за потребителите на топлинна енергия да заплащат месечните суми за потребена такава енергия в 45-дневен от публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон на интернет странцита на дружесвтото. С това, ищцовото дружество обосновава иска си за обезщетение за забава.

В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се извършва дялово разпределение от „ Д . “ EООД, като начисляваните месечни суми са прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение на база реален отчет.

1

В срока за отговор, ответника, чрез назначения по делото особен предствител е депозирал такъв. Оспорва иска, като излага съображения за неоснователност. Оспорва наличието на облигационно правоотношение с ищцовото дружество и прави възаржение за погасителна давност на задължението.

С определение от 12.01.2026 г. е конституирана като трето лице помагач на страната на ищеца „Д.“ EООД.

В съдебно заседание ищеца се представлява от процесуален представител, който поддържа исковата молба. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски, за което представя списък.

Ответника, се представлява от назначения по делото особен представител, която поддържа писмения отговор. Моли съда да отхвърли иска.

Третото лице помагач не изпраща представител.

По делото са ангажирани писмени доказателства.

От събраните по делото доказателства се установява следното:

От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 45454/2022 г. по описа на СРС е видно, че въз основа на заявление по реда на чл. 410 ГПК в полза на дружеството ищец е била издадена заповед за изпълнение срещу Ю. Т.А С.А и Ч. Т. С., за сумата от 2541,20 лева (две хиляди петстотин четиридесет и един лева и 20 стотинки), представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за имот, находящ се на адрес: /адрес/, инсталация **********/аб. № ******, ведно със законна лихва от 23.08.2022 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 379,54 лева (триста седемдесет и девет лева и 54 стотинки) за периода от 15.09.2020г. до 09.08.2022 г., сумата от 43,80 лева (четиридесет и три лева и 80 стотинки) , представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 23.08.2022 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 9,25 лева (шест лева и 33 стотинки) за периода от 31.08.2019г. до 09.08.2022 г., от които 1/ 2 ид.ч. дължими от ответника. Заповедта е връчена на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, подари което и с Разпореждане от 30.12.2024г. съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си.

Съгласно Договор за доброволна делба от 29.03.1993г., С.Р.Б., Г.Б.С., Ч. Т. С. и Ю. Т.а С.а, са получили в дял и са станали собственици на процесния недвижим имот, представляващ Апартамент №*, находящ се в /адрес/“ (предишно наименование /адрес/, съгласно удостоврение от 15.05.2012г. на СО, район С.- стр. 23).

С Нотариален акт за дарение на недвижим имот №**/02.08.1993г., С.Р.Б., Г.Б.С. са дарили на Ч. Т. С. и Ю. Т.а С.а, притежаваните от тяй ид.ч. от процесния имот.

От приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ АД на клиентите в /адрес/, се установява съдържанието на правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и потребителя (собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.

По делото са представени Протокол от ОС на ЕС на сграда с адрес /адрес/, ведно със списък на етажните собственици, ведно със списък на етажните собственици, за избот на ФДР. Предствен е Договор №***/18.10.2001г. между ЕС и ФДР „Т.С.“ ЕООД, както идоказателства за наличие на договорни отношение и от страна на ищеца с посочената ФДР – договор от 03.06.2020г.

По делото са приети документи за главен отчет, индивидуални справки, протокол за неосигурен достъп, представени от „Д.“ EООД.

Ищецът е ангажирал доказателства относно начислените на ответника суми, като е представил съобщение към фактура № ********/31.07.2021г., обща фактура № *********/31.07.2020г., справка за задължения на абонат.

При така установеното съда направи следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и има за предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е провел заповедно производство по отношение на процесното вземане и искът е предявен в 2 срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.

По основателността на иска, съдът намира следното:

От представените по делото Договор за доброволна делба от 29.03.1993г. и Нотариален акт за дарение на недвижим имот №**/02.08.1993г., се установява по категоричен начин, че за процесния период Ч. Т. С. е бил собствениц на 1/ 2 ид.ч. от процесния недвижим имот, за който ищцовото дружество твърди, че е доставяло топлинна енергия. В този смисъл по отношение на него е налице пасивна материална легитимация по иска по чл.153 ЗЕ, като собственик на процесния имот.

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР /сега КЕВР/. Следователно между страните за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение на ДКЕВР. Доводите в противната насока, поддържани от процесуалния представител на ответника, съдът отхвърля като неоснователни.

Посочените Общи условия уреждат взаимоотношенията между страните относно продажбата на топлинна енергия за битови нужди между ищцовото дружество, наричано за краткост “продавач” и всички потребители на топлинна енергия, наричани за кратко "купувач", присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на /адрес/ и са издадени на основание чл. 150 от ЗЕ. Касае се за закон, който урежда договорните отношения между страните само по отношение на договорите в областта на енергетиката, поради което същият е специален такъв по отношение на ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите условия. Поради това договорът се счита сключен при определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.

В този смисъл съдът намира, че в настоящия случай в между ищеца и ответника съществува облигационно правоотношение за времето на исковия период, а именно 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., чието съдържание е установено в Общите условия.

Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителния иск ищецът следва да установи и размера на претендираните задължения на ответника.

По делото са представени издадените от ищеца общи фактури след края на всеки от отоплителните сезони, включени в исковия период, както и справка за задълженията за абонатния номер, под който се води партидата на процесния имот. Същите не са оспорени от ответника, поради което съдът ги кредитира при преценка на размера на предявените искове.

По така изложените съображения съдът приема, че през исковия период, а именно от 01.05.2019 г. до 30.04.2021г., в процесния имот, е доставена и потребена топлинна енергия на обща стойност от 2591,69 лв. /съобразно отразеното във фактура №

*********/31.07.2020г. на стойност 1506,23 лв. със срок за плащане 14.09.2020г. и фактура № **********/31.07.2021г., на стойност 1085,46 лв. със срок за плащане 14.09.2021г., приложени на л.24-27 от делото/, като отговорността на ответника е за 1/ 2 или сумата от 1295,85 лв.

Възражението на ответника за погасяване на претендираната сума по давност, съдът намира за неоснователно. По отношение на характера на вземанията за топлинна енергия и периодът от време, с течението на който те се погасяват при бездействие от страна на топлоснабдителното предприятие, ВКС прие в свое ТР на ОСГТК № 3/2011 г., че става въпрос за периодични плащания, за които се прилага разпоредбата на чл.111, б.”в” ЗЗД. С разпоредбата на чл.114 ЗЗД, уреждаща давността ясно е определен началният момент, от който давността започва да тече и това е денят, в който вземането е станало изискуемо. По делото са представени Общи условия, одобрени с Решение № ОУ- 1/27.06.2016 г. на ДКЕВР, в които е фиксиран падеж на задълженията, а именно 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. С оглед на това, към 23.08.2022 г., когато е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и на която дата на основание чл.422, ал.1 ГПК, е прекъсната давността, погасени по давност се явяват всички вземания преди 23.08.2019 г.

В периода на изтичане на погасителната давност е приет специалният Закон за 3 мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на НС от 13.03.2020г. и за преодоляване на последиците, във връзка с §13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020г., в сила от 14.05.2020г.), съгласно чл. 3, т. 2 от който за срока от 13.03.2020г. до 20.05.2020г. давностните срокове спират да текат. Ето защо към тригодишния давностен срок следва да се прибавят тези 2 месеца и 7 дни, поради което всички задължения, чиято изискуемост е настъпила преди 15.06.2019г., са погасени по давност. Задължението за м. май 2019 г. е с падеж 14.07.2019 г., поради което същото не е обхванато от погасителната давност.

Предвид гореизложеното, предявеният иск за сумата от 1270,60 лева е основателен и следва да бъде уважен изцяло.

Както бе посочено по-горе, задължението за заплащане на сметките е с определен срок и се извършва ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено плащане в сроковете по чл.33, ал.1 и 2 от ОУ. В случая, следва да се приеме, че падежът на задължението настъпва в деня на издаване на фактурата. Предвид своя акцесорен характер и изхода по главния иск, искът за заплащане на обезщетение за забава също се явява доказан за периода от 15.09.2020г. /след датата на срока за плащане по фактура *********/31.07.2020г./ до 09.08.2022 г. Или предявеният иск за сумата от 189,77, следва да бъде уважен изцяло.