Решение № 9054 от 19.05.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 4775/2025
- Вид
- Решение № 9054
- Подписан
- 19.05.2025
- Състав
- ГЕОРГИ ИЛИАНОВ АЛИПИЕВ
Други актове по делото
- Разпореждане № 17909 от 28.01.2025 · ГЕОРГИ ИЛИАНОВ АЛИПИЕВ
- Разпореждане № 22235 от 05.02.2025 · ГЕОРГИ ИЛИАНОВ АЛИПИЕВ
- Определение № 16132 от 07.04.2025 · ГЕОРГИ ИЛИАНОВ АЛИПИЕВ
- Разпореждане № 88977 от 05.06.2025 · ГЕОРГИ ИЛИАНОВ АЛИПИЕВ
- Разпореждане № 102661 от 30.06.2025 · ГЕОРГИ ИЛИАНОВ АЛИПИЕВ
- Разпореждане № 117863 от 28.07.2025 · ГЕОРГИ ИЛИАНОВ АЛИПИЕВ
- Разпореждане № 147015 от 23.09.2025 · ГЕОРГИ ИЛИАНОВ АЛИПИЕВ
- Определение № 40202 от 29.09.2025 · ГЕОРГИ ИЛИАНОВ АЛИПИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 195, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 127, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 и ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 139 · Закон за енергетиката
- чл.143 · Закон за енергетиката
- чл. 149 · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл.150 ал.2 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 153 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- § 1, т. 2а · Закон за енергетиката
- чл.149 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 53 · Закон за защита на потребителите
- чл. 17 · Конституция на Република България
- чл. 19 · Конституция на Република България
- чл. 61 · Наредба № Е-РД-04-1 от 12 март 2020 г. за топлоснабдяването
- § 2 · Наредба № Е-РД-04-1 от 12 март 2020 г. за топлоснабдяването
- § 3 · Наредба № Е-РД-04-1 от 12 март 2020 г. за топлоснабдяването
РЕШЕНИЕ
№ 9054 гр. София, 19.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ при участието на секретаря РОБЕРТА ИВ. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело № 20251110104775 по описа за 2025 година
Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от ТС срещу Р. С. В., ЕГН ********** за заплащане на следните суми, а именно: сума в размер на 728,26 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2021г. до м.04.2023г., ведно със законната лихва от 24.04.2024 г., до окончателното изплащане на вземането, 96,31 лева мораторна лихва за забава от 15.09.2022г, до 05.04.2024г., както и суми за дялово разпределение: 34,14 лева - главница за периода от м.05.2021г. до м.04.2023г,, ведно със законната лихва от 24.04.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, и 7,07 лева - лихва за периода от 16.07.2022г. до 05.04.2024г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Изтъква, че видно от извлечение от сметки за абонатен № ******, е използвал доставяната топлинна енергия през процесния период, като ответницата не е погасила задълженията си.
Поддържа, че ответницата е битов клиент на ТЕ. Изтъква, че съгласно чл. 33 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Поддържа, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ.
В срока по чл. 131 ГПК ответника Р. С. В. депозира отговор, в който изразява становище за недопустимост на предявения иск. Счита, че е налице 1 противоречие между разпоредби в ЗЕ. Поддържа, че в исковата молба не е посочен правопораждащия договорното отношение юридически факт/ти като основание за изпълнение на чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК и абсолютна процесуална предпоставка за нейната допустимост. Заявява, че сумите са недължими и не отговарят на реалната им потребност. Оспорва цената на топлинна енергия, която е едностранно определена от ТС. Твърди, че исканите от ищеца експертизи са по отменена като незаконосъобразна методика от чл.
61 от Наредба Е-РД-04- 1/12.03.2020 г. на Министъра на енергетиката. Счита, че нормативната уредба, регламентираща топлоподаването в ЗЕ, Наредба 16334/06.04.2007 г. на МИЕ противоречи на чл. 17 и чл. 19 от Конституцията на РБ, както и на Директива ЕС/32/2006. Изтъква, че ищецът не разполага с оборудване в абонатната станция, чрез което да контролира и да докаже, че продава енергия според потребностите на купувача. Посочва, че мораторната лихва може да се налага само върху доказаните пропуснати ползи, а не върху прогнозни сметки. Счита, че изчисляването на лихви по неликвидни суми е в разрез с чл. 86 от ЗЗД. Заявява, че разпоредбата на чл. 33 от ОУ е противозаконна и противоречи на практиката на ВАС. Сочи, че ищецът не е представил доказателства, че ответникът е дал съгласие да извършва авансово плащане по съобщения към фактури съгласно чл. 53 от ЗЗП.
Третото лице помагач на страната на ищеца ДЕ не оспорва предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
По исковете по чл. чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.149 ЗЕ:
За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответниците топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на ползване.
От приетия по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 18.05.1993г. (л.17) се установява, че Р. С. В. закупува от ВБ, процесния недвижим имот, а имено, ап. 41, находящ се в гр. ********.
Предвид цитираната норма на чл. 153 ЗЕ, ответниците като съсобственици на топлоснабдения имот са обвързани по силата на закона от облигация с ищцовото дружество по отношение на доставяната до имота им топлинна енергия, без да е необходимо нарочно изявление от тяхна страна, че желаят да 2 закупуват доставяната в имота от ищеца топлинна енергия, поради което и същите дължат заплащане на цената на доставяната до имота им топлинна енергия. Договорът касае обект с абонатен №******, находящ се в гр.
********, ап.41, за процесния период.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответниците и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответницата да се е възползвала от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Съгласно чл.143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата.
В първото по делото съдебно заседание, с оглед релевираните в исковата молба възражения, е отделено, като безспорно и ненуждаещо се от доказване, обстоятелството, че за периода 05.2021г. до м.04.2023г., до процесния недвижим имот е доставяна топлинна енергия в посочените от ищеца количества.
По отношение на предявените вземания са приложими новоприетите Общи условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016г. на КЕВР.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно, за доставена топлинна енергия за периода м.05.2021г. до м.04.2023г., в размер на 728,26 лева, искът следва да се уважи.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът за заплащане на цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото са ангажирани писмени доказателства, че услугата е извършвана в процесния период (л.30). По делото се установява, че за исковия период от м.05.2021г. до м.04.2023г., начислената цена за предоставената услуга дялово разпределение на топлинна енергия е в размер на 34,14 лв., поради което и искът се явява изцяло основателен.
Съдът намира възражението на ответника, че не се дължи сградна инсталация, предвид отменената т. 6.1.1 от Методиката, Приложение към чл.
61 ал. 1, както и § 2 и § 3 от ПЗР на Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. на Министъра на енергетиката, за неоснователно.
В случая претенцията е за незаплатена топлинна енергия касае периода от 05.2021г. до м.04.2023г. С Решение № 1037/10.02.2025г., по адм. дело № 85 от 2024 г. по описа на ВАС, съдът е оставил в сила Решение № 7276/03.07.2023 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на II отделение, по адм. дело № 746/2021 г., с което е отменена т. 6.1.1 от Методиката, Приложение към чл. 61 ал. 1, както и § 2 и § 3 от ПЗР на Наредба № Е-РД-04-1 от 3
12.03.2020 г. на Министъра на енергетиката.
Съгласно ТР № 2 от 27.06.2016 г. на Върховният административен съд на Република България - ОСС от I и II колегия на ВАС, съдебното решение, с което се обявява нищожност или се отменя подзаконов нормативен акт /ПНА/, няма обратно действие по силата на чл. 195, ал. 1 АПК. До отмяната му актът поражда правни последици и съществуването на тези правни последици не се засягат от отмяната на нормативния акт. В този смисъл, с оглед обстоятелството, че правоотношенията между страните са възникнали преди отмяната на т. 6.1.1 от Методиката, то следва извод, че същите не се засягат от действието по отмяна на посочената точка от Методиката.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за заплащане на обезщетение за забава предполага установяване на наличието на главен дълг; изпадане на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
За процесния период са приложими ОУ на ТС от 2016 г., публикувани през м.07.2016 г. и влезли в сила през м.08.2016 г. /арг. от чл.150 ал.2 ЗЕ/.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В ал. 4 обаче е посочено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 ако не са заплатени в срок. По аргумент за противното съдът приема, че клиентите на топлинна енергия не дължат обезщетение за забава върху прогнозно начисляваната месечно топлинна енергия по чл. 32, ал. 1. Съгласно чл. 32, 6 ал. 2 от общите условия от 2016 г. след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Върху тези окончателно определени по размер суми въз основа на реалния отчет на доставеното количество топлинна енергия клиентите дължат обезщетение за забава, ако не са заплатили сумите в 45дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 2). За да може обаче потребителите на топлинна енергия да изпълнят задължението си да заплатят на ТС тези суми, е необходимо дружеството да окаже необходимото съдействие, като предостави информация относно дължимата сума, издавайки фактурата, предвидена в чл. 32, ал. 3 от общите условия.
Съобразно това и предвид датите, на които са изготвени общите фактури за отчетните периоди 2021/2022г. и 2022/2023г., мораторната лихва се полага за периода от 15.09.2022г. до 05.04.2024г., която служебно изчислена възлиза в размер на 139,28 лв., но с оглед обстоятелството, че се претендира по нисък размер, съдът следва да уважи предявената претенция за мораторна лихва до пълния й размер – 96,31 лева.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена и получена от ответниците покана за плащане на това задължение от дата, предхождаща 4 настоящото производство.
Предвид това тази акцесорна претенция за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение следва да се отхвърли изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищецът, съобразно уважената част от исковете. Ответникът следва да заплати на ищеца сторените от него разноски, съобразно уважената част от исковете в размер на 123,98 лв., (125 лв. общо извършени разноски, при уважена част от исковете в размер на 99,18%) за исковото произовдство, представляваща заплатена държавна такса в размер на 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 100 лв.
Разпечатката съдържа 40 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/586c2718-18ff-4db5-b570-27d006b6632f