Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 97 от 10.04.2025, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно търговско дело 67/2025
Вид
Решение № 97
Подписан
10.04.2025
Състав
Георги Йовчев, Даниела Илиева Писарова, Николина Петрова Дамянова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 236 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269, ал. 1 изр. второ · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.439, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 116, б. "б" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 117, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 120 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 135 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. Варна, 10.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело № 20253001000067 по описа за 2025 година

Производството е въззивно, образувано по жалба на „Бизнес Център Евксиноград“ ЕООД, със седалище гр.Варна срещу решение № 497/02.12.2024 година по търг. дело №175/2024 година на Окръжен съд - Варна, с което е отхвърлен предявения от въззивника иск с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че „Бизнес Център Евксиноград“ ЕООД не дължи на „ТУИ България“ ЕООД, сумите по изпълнителен лист от 28.02.2018 г., издаден от Окръжен съд - Варна по гр.д. № 248/2018 г. въз основа на Арбитражно решение от 03.01.2018 г. на Арбитражния съд при БТПП по ВАД № 229/2016 г., а именно: 1) 88 840,88 лева (осемдесет и осем хиляди осемстотин и четиридесет лева и осемдесет и осем стотинки) – главница, представляваща подлежаща на връщане част от гаранционен депозит по прекратен договор за наем, сключен между „Бизнес Център Евксиноград“ ЕООД в качеството му на наемодател и „ТУИ България“ ЕООД в качеството му наемател на 11.11.2008 г., ведно със законна лихва върху присъдената главница от 08.11.2016 г. до окончателното й изплащане; 2) 2 671,75 лева (две хиляди шестстотин седемдесет и един лева и седемдесет и пет стотинки), представляваща законна лихва върху присъдената главница за периода от 23.07.2016 г. до датата на предявяване на иска пред Арбитражния съд при БТПП (08.11.2016 г.); 3) 14 023,75 лева (четиринадесет хиляди и двадесет и три лева и седемдесет и пет стотинки), представляващи арбитражни разноски, включващи заплатени държавни такси и разноски и арбитражно възнаграждение; 4) 211,16 лева (двеста и единадесет лева и шестнадесет стотинки), заплатени в производството пред Окръжен съд - Варна по издаване на изпълнителния лист;

5) както и начислените по изпълнително дело № 20247170400152 по описа на ЧСИ Р.Т. законни лихви, такси и разноски, при общ размер на задължението по изпълнителното дело към 29.03.2024 г. от 183 488, 61 лева (сто осемдесет и три хиляди четиристотин осемдесет и осем лева и шестдесет и една стотинка), поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение.

Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение. Основните възражения на страната са свързани с липсата на доказателства за признание на дълга като основание за прекъсване на давностния срок. Излага становище за 1 приложението на кратката погасителна давност по отношение на вземането за лихви. Иска отмяна на обжалваното решение и уважаване на иска.

Ответната страна е подала писмен отговор. Излага съображения за неоснователност на жалбата и моли съда да потвърди решението.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

В исковата молба се твърди, че срещу ищеца е издаден изпълнителен лист от 28.02.2018 г. по ч.т.д. № 248/2018 г. на ОС - Варна, въз основа на който е било образувано изп. д.№20188080400227 по описа на ЧСИ З.Д., по което са предприети редица действия на принудително изпълнение, последното от които на 21.06.2018 г. Излага, че изпълнителното дело е било прекратено по молба на взискателя в началото на 2024 г., като в края на март 2024 г. по молба на „ТУИ България“ ЕООД въз основа на същия изпълнителен лист е било образувано друго изпълнително дело с № 20247170400152 по описа на ЧСИ Р.Т.. Поддържа, че правото на принудително изпълнение се е погасило по давност още в рамките на предходното изпълнително дело №20188080400227 по описа на ЧСИ З.Д., поради изтичане на повече от пет години от последно извършеното изпълнително действие.

Ответникът е оспорил иска като неоснователен с възражения, че е предявил иск, с който прекъснал давността на вземането (чл. 116, б. „б" ЗЗД), както и че длъжникът е признал вземането през 2020 г. Не оспорва твърдението на ищеца, че на 02.05.2018 г. е извършено последното изпълнително действие по изпълнително дело №20188080400227 по описа на ЧСИ З.Д., но излага, че по ИД №152/2024 по описа на ЧСИ Р.Т. е наложен запор върху 2 667 300 дружествени дяла собственост на "Вива Бизнес Груп" ЕАД, в капитала на „Офис Център Евксиноград" ЕООД, които дружествени дялове по отношение на „ТУИ България" ЕООД се считали за дялове на длъжника по изпълнителното дело „Бизнес Център Евксиноград" ЕООД, тъй като в резултат на предявен на 21.06.2018 г. от кредитора „ТУИ България" ЕООД срещу „Бизнес Център Евксиноград" ООД и „Вива Бизнес Груп" ЕАД конститутивен иск с правно основание чл. 135 ЗЗД, с решение № 403 от 13.05.2019 г. по т.д.

№ 964/2018 по описа на ОС - Варна, влязло в законна сила на 16.06.2019 г., сделката по прехвърляне на дружествените дялове била обявена за недействителна по отношение на кредитора „ТУИ България" ЕООД. Тъй като на 12.09.2019 г. било открито производство по ликвидация на „Офис Център Евксиноград" ЕООД, резултат от сключен договор за продажба на търговско предприятие 08.08.2019 г., на 07.02.2020 г. „ТУИ България" ЕООД завело иск срещу „Офис Център Евксиноград" ЕООД и „МПК Инвестмънт" ЕООД за обявяване на продажбата на търговско предприятие от 31.07.2019 г.. уважен с влязло в сила на 22.02.2024 г., решение от 14.01.2022 г. по т.д. № 192/2020 г. по описа на ОС Варна.

Твърди, че с предявяването на отменителен иск по чл. 135 ЗЗД е прекъснал давността, като към момента на завеждане на иска, новата давност, не е изтекла.

Отделно сочи, че в хода на производството по т.д. №192/2020 г. по описа на ОС – Варна било извършено признание на вземането от длъжника „Бизнес Център Евксиноград" ЕООД, обективирано в електронно съобщение от 31.03.2023 г., чрез представителя – адв. Б.

П. до пълномощника на „ТУИ България" ЕООД - адв. Б.Б.. Излага, че в периода 24.01.2020 г. до 27.02.2020 г., страните водили преговори за уреждане на задълженията на „Бизнес Център Евксиноград" ЕООД към „ТУИ България" ЕООД и прекратяване висящите съдебни спорове, като на проведена в тази връзка среща на 10.02.2020 г. в централния офис на „ТУИ България" ЕООД в гр.Варна, в присъствието на управителите на двете страни, вземането отново било признато.

Съдът, след преценката на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за устнаовено следното от фактическа и правна страна:

Предявената въззивна жалба е депозирана от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 259, ал. 1 ГПК. Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен 2 акт, съобразно рапореждането на чл. 269, ал. 1 изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Решението на първоинстанционния съд, съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими. Доколкото въззивните възражения са сведени единствено до правилността на съдебния акт, касаещи приложимите норми относно прекъсването на давността поради признаване на вземането на длъжника, респективно наличието на основание за започване на нов давностен срок, то и в този предметен обхват следва да се произнесе въззивния съд съобразно правилото на чл. 269 изр. второ ГПК.

Искът по чл. 439 ГПК е предоставен за защита на длъжника при липса на материалноправни предпоставки на изпълнителния процес и се явява съпътстващ същия процес защита. Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспорва изпълнението чрез иск, който може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Предмет на отрицателния установителен иск е недължимостта на изпълняемото материално право, основано на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основани, т.е. недължимост на вземането, предмет на издадения изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело. Чрез този иск се упражнява по съдебен път материалноправното възражение за изтекла погасителна давност /чл. 120 ЗЗД/.

Между страните не се спори, а и от представените по делото доказателства се установява, че въззиваемият „ТУИ България" ЕООД се легитимира като кредитор на въззивника „Бизнес Център Евксиноград" ЕООД, за сумата от 88 840.88 лв. – главница, представляваща подлежаща на връщане част от гаранционен депозит по прекратен договор за наем, ведно със законна лихва от 08.11.2016 г. до окончателното й изплащане; 2 671,75 лв., представляваща законна лихва за периода от 23.07.2016 г. до 08.11.2016 г.; 14 023.75 лв., представляващи арбитражни разноски; 211.16 лв. разноски по издаване на изпълнителен лист, на основание решение от 03.01.2018 г. на АС при БТПП по ВАД № 229/2016 г.

Установява се, че въз основа на изпълнителен лист, издаден на 28.02.2018 г. по ч.т.д. № 248/2018 г. на ОС - Варна, за събиране на горепосочените суми, по молба на „ТУИ България" ЕООД, на 02.04.2018 г. е образувано изп.д.№20188080400227 по описа на ЧСИ З.Д.. По делото са извършени редица изпълнителни действия, последното от които на 12.04.2018 г., когато е наложен запор на т.а. „ЗИЛ 130“ с peг. № В4301СК. На 19.03.2024 г. изпълнителното дело е прекратено и изпълнителният лист е върнат на взискателя „ТУИ България" ЕООД.

Тъй като се касае за вземане установено с влязло в сила арбитражно решение, чиято сила на пресъдено нещо има същото съдържание като силата на пресъдено нещо на съдебното решение, за всички вземания следва да се прилага общата пет годишна давност, съобразно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В този смисъл, неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че вземанията за лихви са погасени с изтичане на кратката три годишна давност.

Съобразно разясненията дадени в Тълкувателно решение N4/2019 по тълкувателно дело N 4/2019 на ОСГГК на ВКС, признаването на вземането по чл.116, б.“а“ от 33Д е изявление с удостоверителен характер или действие на носителя на задължението, с което той потвърждава категорично и недвусмислено съществуването на все още неизпълнено конкретно задължение към неговия кредитор. Целта на признаването по смисъла на чл.116, б.„а“ от 33Д е установяване на безспорност в отношенията между страните по конкретното правоотношение чрез недвусмислено заявяване от страна на длъжника, че не се оспорва дългът, без да е необходимо от изявлението да се извежда намерение за изпълнение. Като прекъсващо давността се определя всяко поведение на длъжника, което по своето съдържание ясно и недвусмислено манифестира съзнанието му за съществуване на дълга, ако начинът, по който и обстоятелствата, при които е осъществено, по естеството си 3 предполагат достигането му до знанието на кредитора. Признаването на вземането може да бъде обективирано изрично (макар и без изискване за форма) или чрез конклудентни действия, но следва да бъде ясно и недвусмислено изявление на длъжника за наличие на конкретен дълг към момента на извършването му.

За да се приеме, че в процесния случай, въззивникът е признал посоченото по-горе задължение по отношение на въззиваемия, по делото следва да са налице доказателства за наличие на удостоверително изявление на длъжника към кредитора, отправено изрично или с конклудентни действия, с което въззивникът да е потвърдил категорично и недвусмислено съществуването на задължението с цел установяване на безспорност в отношенията между страните по правоотношението.

Между страните не се спори относно основанието и размера на задължението на въззивника, както и че към 10.02.2020 г., същото не е погасено чрез плащане или по давност.

Няма спор, че именно на 10.02.2020 г. между страните е била проведена среща в централния офис на „ТУИ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД в гр.Варна, а и тези обстоятелства се установяват от показанията на разпитаните по делото свидетели. От показанията на свидетеля Р.М. - бивш финансов директор на „ТУИ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, които съдът кредитира като непосредствени и кореспондиращи с останалите доказателства по делото се установява, че на срещата освен него са присъствали и управителят на „ТУИ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД - А.Д., адвокат Б.Б., като пълномощник на „ТУИ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, Г.Ш. като представител на „БИЗНЕС ЦЕНТЪР ЕВКСИНОГРАД“ ЕООД, както и адвокат А.С.. Присъствието на А.Д. и Г.Ш. на срещата се потвърждава и от показанията на свидетеля А.С.. От извършена справка в ТР по партидата на „БИЗНЕС ЦЕНТЪР ЕВКСИНОГРАД“ ЕООД се установява, че към 10.02.2020 г. , управител на дружеството е бил Г.Х.Ш., а от справка по партидата на „ТУИ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД в търговския регистър се установява, че считано от 04.02.2019 г. до 29.06.2021 г., управител е била А.Д. от Италия.