Решение № 770 от 18.10.2018, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Търговско дело 937/2017
- Вид
- Решение № 770
- Подписан
- 18.10.2018
- В сила
- 13.01.2021
- Състав
- ДАНИЕЛА ДИМОВА ТОМОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 7580 от 20.07.2017 · ДАНИЕЛА ДИМОВА ТОМОВА
- Определение № 2391 от 31.07.2017 · ДАНИЕЛА ДИМОВА ТОМОВА
- Разпореждане № 7935 от 31.07.2017 · ДАНИЕЛА ДИМОВА ТОМОВА
- Определение № 2684 от 25.08.2017 · ГАЛИНА ЧАВДАРОВА
- Разпореждане № 9316 от 12.09.2017 · ДАНИЕЛА ДИМОВА ТОМОВА
- Определение № 3506 от 02.11.2017 · ДАНИЕЛА ДИМОВА ТОМОВА
- Разпореждане № 2198 от 06.03.2018 · ДАНИЕЛА ДИМОВА ТОМОВА
- Определение № 2038 от 11.06.2018 · ДАНИЕЛА ДИМОВА ТОМОВА
- Определение № 2261 от 26.06.2018 · ДАНИЕЛА ДИМОВА ТОМОВА
- Разпореждане № 261313 от 10.03.2021 · ДАНИЕЛА ДИМОВА ТОМОВА
Цитирани разпоредби
- чл.129, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.300 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл.281 · Закон за задълженията и договорите
- чл.284 · Закон за задълженията и договорите
- чл.290 · Закон за задълженията и договорите
- чл.60 · Закон за задълженията и договорите
- чл.61 · Закон за задълженията и договорите
- чл.62 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.23, ал.6 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл.29 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл.220, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.137, ал.1, т.5 · Търговски закон
- чл.137, ал.1, т.8 · Търговски закон
- чл.141, ал.4 · Търговски закон
- чл.145 · Търговски закон
- чл.74 · Търговски закон
Р Е Ш Е Н И Е
№………./........ 10.2018 г. гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на двадесети септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ТОМОВА при секретар Мая Петрова, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 937 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по исковата молба, заведена с вх. №21099/19.07.2017г., поправена по реда на чл.129, ал.2 от ГПК с допълнителната молба вх. №22048/31.07.2017г., на
„ЕФФЕКТ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Жеравна” №7, представлявано от управителя Т.Д., с която срещу Л.И.К., ЕГН **********, с адрес ***, са предявени искове с правно основание чл.145 от Търговския закон и чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите, за плащане на сумата 71 544,37 лева, представляваща дължимо обезщетение за нанесени на дружеството вреди от неправомерни действия на ответника К. като негов управител, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска – 19.07.2017г., до окончателното й плащане. Претендира се и осъждане на ответника да възстанови на ищеца направените разноски за производството, основаващо се на чл.78, ал.1 ГПК.
Основните твърдения на ищеца „ЕФФЕКТ” ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна, по фактите, обосноваващи исковата претенция, се свеждат до следното:
На 11.06.2010г. било проведено общо събрание на съдружниците (ОСС) в „ЕФФЕКТ” ООД, на което било взето решение за избор на управител в лицето на Т.Д.. Решенията на това ОСС били оспорени от съдружника Л.К.. С влязло в сила на 15.01.2013г. решение по търговско дело №994/2010г. по описа на Варненски окръжен съд (ВОС) предявения от него иск с правно основание чл.74 от ТЗ бил отхвърлен в основната си част (в т.ч. по отношение решението за избор на нов управител).
Междувременно, като обезпечение на предявения иск е постановено спиране на вписването в Търговския регистър на решенията на ОСС от 11.06.2010г. (определение по т.дело №994/2010г.).
По заявление А4 от
26.04.2011г., подадено от съдружника Л.К., на 02.05.2011г. по партидата на дружеството, водена в Търговския регистър, е била вписана промяна в представителството - Л.К. е бил вписан като управител, представляващ заедно и поотделно с вписания управител Т.Д. (вписване №20110502103044). Впоследствие с влязло в сила на 08.05.2013г. решение
№1260/19.07.2012г. по т.д. №1092/2011г. на Варненски окръжен съд, е прието за установено, че с това вписване (от 02.05.2011г.) по партидата на „ЕФФЕКТ” ООД е било вписано несъществуващо обстоятелство.
Няколко месеца след вписването си като управител, на 19.09.2011г. ответникът Л.К., като представляващ „ЕФФЕКТ” ООД сключил с трето лице - „Силвър Лайън” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, представлявано от Станка Йорданова Игнатова, договор за счетоводна услуга. Този договор е бил сключен при липса на нарочно решение на ОСС, каквото се изисква съгласно действащия към този момент дружествен договор, и въпреки липсата на необходимост от това предвид факта, че дружеството е имало назначен на трудов договор главен счетоводител, което съставлява действие във вреда на дружеството.
Отделно от това, на
03.10.2011г. управителят Л.К. се явил пред нотариус във връзка със съставяне на констативен протокол, в който той „в качеството си на управител на „ЕФФЕКТ” ООД” потвърдил неизпълнение (изразяващо се в бездействие) на договорно задължение на дружеството по договора за счетоводна услуга от 19.09.2011г., даващо основание на насрещната страна да претендира уговорената неустойка, представляваща 200% от стойността на договора.
Въз основа на договора за счетоводна услуга от 19.09.2011г. и констативния протокол от 03.10.2011г. по ч. гр. дело №14867/2011г. на Варненски районен съд (ВРС) в полза на „Силвър Лайън” ЕООД бил издаден изпълнителен лист за сумата 50 000 лв., представляваща дължима неустойка по т.9 и т.10 от договора, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.10.2011г. до окончателното й изплащане, както и сумите 1 000 лв. - заплатена по делото държавна такса и 1 000 лв. - адвокатско възнаграждение. Образувано било изп. дело №20117190400158 по описа на ЧСИ Станислава Янкова, с peг. №719 в КЧСИ (изп. дело №158/2011г.), към което впоследствие било присъединено и изп. дело №411/2014г. по описа на ЧСИ С.
Янкова, peг. №719.
След като управителят на дружеството Т.Д. узнал за тези обстоятелства, подал пред заповедния Варненски районен съд възражение срещу издадената в полза на кредитора „Силвър Лайън” ЕООД заповед за изпълнение, оспорил и разпореждането за допускане на нейното незабавно изпълнение.
В хода на образуваното впоследствие исково производство по т. дело №3097/2011г. по описа на ВОС от страна на Л.К. било направено изявление за признаване на предявения от кредитора „Силвър Лайън” ЕООД иск, заявено било и оттегляне на подадените от „ЕФФЕКТ” ООД възражение и частна жалба срещу заповедта за изпълнение и допуснатото незабавно изпълнение. В резултат на тези действия постановеното по т. дело №3097/2011г. по описа на ВОС решение, с което бил отхвърлен искът на кредитора „Силвър Лайън” ЕООД с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, било обезсилено от въззивния Варненски апелативен съд (ВАпС) като, предвид оттеглянето на възражението срещу заповедта за изпълнение, исковото производство било прекратено като недопустимо (решение №127/10.05.2013г. по в.т.д.№535/2012г. по описа на ВАпС, влязло в законна сила на 28.03.2014г.). Наред с това дружеството било осъдено да заплати на „Силвър Лайън” ЕООД сумата 3 450 лева – разноски по делото.
Въз основа на издадения му по това въззивно решение изпълнителен лист кредиторът „Силвър Лайън” ЕООД образувал изп. дело №411/2014г. по описа на ЧСИ С. Янкова, peг.
№719 в КЧСИ, присъединено впоследствие към изп. дело №158/2011г.
В хода на воденото срещу
„ЕФФЕКТ” ООД принудително изпълнение по изп. дело №158/2011г. по описа на ЧСИ С. Янкова, peг. №719, от наложен запор върху банкови сметки на дружеството в „ПРОКРЕДИТБАНК” АД били събрани суми в общ размер на 26 176,52 лв., като към 09.05.2012г. остатъкът от дълга бил в размер на 30 074,79 лв. От страна на представляващия Т.Д. били осигурени финансови средства за обезпечаване на това остатъчно вземане с цел спиране на изпълнителното производство, като в хода на заповедното производство по ч. гр. дело №14867/2011г., по сметка на ВРС била внесена парична гаранция в размер на 30 790,77 лева.
Тези действия по охрана на интересите на дружеството не само не били зачетени от управителя Л.К., но и били напълно злепоставени като на 02.08.2012г. същият подал до заповедния съд по ч.гр.д. №14867/2011г. молба с искане постановеното спиране на изпълнителното дело да бъде отменено като внесената по сметка на ВРС сума да бъде преведена по посочена в молбата банкова сметка (*** „ЕФФЕКТ” ООД, нито на дружеството – взискател).
Като резултат от тези действия на управителя Л.К., извършени в нарушение на дружествения договор на „ЕФФЕКТ” ООД от 17.03.2008г., при липсата на необходимост от сключването на договора за счетоводна услуга от 19.09.2011г. и явната му безполезност за дружеството, на последното били причинени реални вреди, съизмерими със събраните в хода на заведеното срещу него изп. дело №158/2011г. и присъединеното към него изп. дело №411/2014г. по описа на ЧСИ С. Янкова, peг.
№719 в КЧСИ, парични средства в общ размер на 71 335,14 лв., в това число 66 928,74 лв. по изп. дело №158/2011г. и 4 406,40 лв. по изп. дело №411/2014г.
Част от тази обща сума, съответстваща на 29 267,32 лв., била събрана от наложения запор върху банковите сметки на „ЕФФЕКТ” ООД, за остатъка дружеството изпаднало във финансови задължения по сключени договори за заем с цел осигуряване на парични средства за плащането на дълговете по посочените изпълнителни дела.
Понастоящем изпълнителното производство е приключило поради пълно погасяване на задълженията на длъжника на „ЕФФЕКТ” ООД.
Претенция за обезщетяване на причинените му от бившия управител Л. К. вреди ищецът „ЕФФЕКТ” ЕООД предявил още на 06.03.2014г., като с решение по т.д. №439/2014г. на Варненски окръжен съд, търговско отделение, потвърдено от въззивната съдебна инстанция с решение по в.т.дело №598/2014г. по описа на Варненски апелативен съд, същата е била уважена. За да обезсили това решение и да прекрати производството по делото, касационната съдебна инстанция приела в решението си (решение №188 от 20.12.2016г. по т.д. №1525/2015г. на ВКС, ІІ т.о.), че за водене на иск с правно основание чл.145 от ТЗ е необходимо решение на едноличния собственик на капитала на ЕООД, каквото в този случай не е било налице.
Съобразявайки задължителния характер на мотивите на ВКС, ищецът представя нарочно решение на едноличния собственик на капитала на „ЕФФЕКТ” ЕООД за завеждането на настоящия иск за обезщетяване на вредите, причинени на дружеството от неправомерните действия на бившия му управител Л. К., взето на заседание от 03.07.2017г.
За доказване на тези свои твърдения с исковите молби (първоначална и допълнителна), ищецът е представил писмени доказателства, по негово искане е допусната и изслушана съдебно – счетоводна експертиза, заключенията на която е прието по делото без възражения от страните, изискани и приложени са делата по водените заповедно и исково производства (ч.гр.д. №14867/2011г. по описа на ВРС, 34 състав, и т.д.
№3097/2011г. по описа на ВОС), както и по предходно водения спор между страните по чл.145 от ТЗ (т.д. №439/2014г. по описа на ВОС).
В съдебно заседание чрез процесуалния си представител адвокат Д.
Е. АК-Варна ищецът заявява, че поддържа предявените искове и моли за тяхното уважаване. Доводите на страната са допълнително развити в представени писмени защити.
Ответникът
Л.И.К.,*** оспорва предявения иск по чл.145 от ТЗ по основание и размер. Твърди, че сочените в исковата молба договори за парични заеми не са сключени с негово участие, поради което не може да се претендира обезщетение за евентуално вредоносно поведение от негова страна. Отделно от това, по силата на тези договори ищцовото дружество било получило определени парични средства, които са били използвани за посрещането на негови изискуеми парични задължения, поради което няма как от тяхното сключване за дружеството да са произлезли вреди. Не може, според ответника, да се приеме за вреда и плащането на сумите по изп.д. №158/2011г. на ЧСИ С.
Янкова, тъй като тяхното принудително събиране се е наложило поради неизпълнение от страна на „ЕФФЕКТ” ООД на поетите задължения по договора от 19.09.2011г., за което ответникът не може да бъде държан отговорен.
Оспорва твърдението на ищеца, че за сключването на договора за счетоводна услуга от 19.09.2011г. е било необходимо решение на ОСС за това, като твърди, че към този момент е бил в сила обявения по партида на дружеството дружествен договор от 07.08.2009г., който не съдържа подобно изискване. Наред с това ответникът твърди, че договора за счетоводна услуга от 19.09.2011г. не дублира по предмет дейността на щатните счетоводители на ищцовото дружество, като сключването му е било необходимо и с потенциална възможност да бъде полезен за него.
Оспорват се и ищцовите твърдения за последващи виновни и противоречащи на дружествените интереси действия на ответника като управител на „ЕФФЕКТ” ООД, като се твърди, че явяването му пред нотариус на 03.10.2011г. за съставяне на констативен протокол не представлява виновно поведение, а заявеното по т.д. №3097/2011г. на ВОС, т.о., признание на иска не е в причинно-следствена връзка с крайното осъждане на дружеството за разноски.
В условие на евентуалност ответникът е направил възражение за погасяване по давност на претенцията на ищеца, обосновано с твърдения, че договорът за счетоводна услуга е сключен на 19.09.2011г., а решението на едноличния собственик на капитала на ищцовото дружество за завеждане на иск по чл.145 от ТЗ е взето на 03.07.2017г., съответно искът е предявен на 19.07.2017г., т.е. след изтичане на повече от тригодишен период.
В съдебно заседание чрез процесуалния си представител адвокат И.З.,
Разпечатката съдържа 44 от 114 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/57672da2-80c1-4ed0-8551-4aa8c7cf176f