Решение № 5704 от 25.03.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 47704/2025
- Вид
- Решение № 5704
- Подписан
- 25.03.2026
- Състав
- ГЕОРГИ СТОЕВ
Други актове по делото
- Разпореждане № 189074 от 15.12.2025 · ГЕОРГИ СТОЕВ
- Определение № 5795 от 10.02.2026 · ГЕОРГИ СТОЕВ
- Решение № 6167 от 01.04.2026 · ГЕОРГИ СТОЕВ
- Разпореждане № 43376 от 03.04.2026 · ГЕОРГИ СТОЕВ
- Определение № 14692 от 17.04.2026 · ГЕОРГИ СТОЕВ
- Разпореждане № 72978 от 15.06.2026 · ГЕОРГИ СТОЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 310, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 59, ал. 1 · Закон за собствеността
РЕШЕНИЕ
№ 5704 гр. София, 25.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №
20251110147704 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.124 ГПК.
Производството е образувано по искова молба, с която ищецът Ж. И. И., ЕГН **********, е предявила против К. И. В., ЕГН **********, осъдителен иск с правна квалификация чл. 310, ал. 1, т. 2 ГПК за опразване на жилище, находящо се в АДРЕС Ищецът твърди, че е собственик на процесния апартамент; че е налице облигационно правоотношение по договор за заем за послужване, сключен в устна форма; че същият договор е прекратен едностранно от заемодателят; че към момента на предявяването на иска ответницата продължава да упражнява фактическа власт върху вещта против волята на собственика.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Релевира възражения, касаещи правото на собственост върху процесния имот. Излага правни доводи, че е придобил правото на собственост върху вещта, чрез упражняване на давностно владение. Оспорва се вещта да е предоставена доброволно от ищеца, тъй като последният не бил упражнявал фактическа власт върху апартамента.
Счита, че е налице преюдициален спор, касаещ правото на собственост върху процесната вещ, а именно гр.д. № 47704/2025 г. (посочвайки номера на настоящето дело).
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предмет на делото е твърдяното от ищеца спорно материално притезателно право с правна квалификация чл. 310, ал. 1, т. 2 ГПК за опразване на жилищно помещение, находящо се в АДРЕС
Правопораждащият фактически състав
1 на твърдяното притезание с правна квалификация чл. 310, ал. 1, т. 2 ГПК включва следните елементи: 1) наличие на валидно облигационно правоотношение, породено от сключен договор за наем или заем за послужване; 2) в изпълнение на който наемодателят/заемодателят е предоставил на наемателя/заемателя фактическата власт върху процесния обект; 3) прекратяването на договора, въз основа на който ответникът упражнява фактическа власт върху вещта.
В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване, 1) че е предал фактическата власт върху вещта на ответника по силата на договор за заем за послужване; 2) че е упражнил правото си едностранно да прекрати облигационното правоотношение.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да установи в условията на пълно и главно доказване, че упражнява фактическа власт върху вещта на годно правно основание, което би обусловило неоснователността на притезанието за предаване/опразване на процесното помещение. В условията на непълно и насрещно доказване следва да обори твърдените от ищеца факти и обстоятелства.
От анализа на представения препис на Нотариален акт за дарение на недвижим имот от 05.07.1992 г. по н.д. № 8675/92 г. се установява, че ищецът е придобил собствеността върху процесния недвижим имот. Постигнато е съгласие в прехвърлителната сделка да бъде учредено пожизнено право на ползване върху вещта в полза на праводателите на ищеца.
Вещното право на ползва се погасява със смъртта на титуляря му, арг. чл. 59, ал. 1 ЗС, като от приложеното удостоверение за наследници (л.52) се установява, че Виолета Игрибозова е починала на 26.03.2025 г., т.е. от този момент правото на собственост върху вещта се възстановява в пълния си обем. Следователно до 26.03.2025 г. ищецът не е имал право да упражнява фактическа власт върху вещта и да извлича нейните полезни свойства.
От събраните в хода на съдебното дирене свидетелските показания се установява пълно и главно, че фактическата власт върху вещта е получена от ответника през 2005 г.
Настоящият състав приема, че основание, въз основа на което е установена фактическата власт от ответника, е безвъзмезден договор за заем за послужване, сключен с титулярите на правото на ползване. Първо този факт се установява от показанията на свидетеля М., дъщеря на ответника, които показания съдът кредитира, тъй като съответстват на доказателствената съвкупност. Второ при учредено вещно право на ползване единствено вещният ползвател притежава възможността да ползва вещта, което включва и предоставянето на фактическата власт върху вещта на трети лица.
Релевантното за хода на делото е, че ищецът не установи в условията на пълно и главно доказване, че е предал фактическата власт върху вещта на ответника по силата на договор за заем за послужване, тъй като подобно облигационно правоотношение е възникнало с вещният ползвател. Следователно претенцията за опразване на процесното помещение е неоснователна, тъй като не е налице елемент на правопораждащият спорното право фактически състав. С прекратяването на вещното право на ползване собственикът на в е щ т а не встъпва по силата на закона в наемното/заемното облигационно правоотношение, което по правило е относимо, т.е. има действие само между страните, арг.
2 чл. 21ЗЗД. Защитата по 310 ГПК е дадена в полза на наемодателят или заемателят, но не и на собственика на вещта. Ирелевантен за предмета на доказване и предмета на делото е въпросът свързан с правото на собственост върху вещта. Фактическият състав се състои единствено от следните релевантни факти 1) наличие на валидно облигационно правоотношение, породено от сключен договор за наем или заем за послужване; 2) в изпълнение на който наемодателят/заемодателят е предоставил на наемателя/заемателя фактическата власт върху процесния обект; 3) прекратяването на договора, въз основа на който ответникът упражнява фактическа власт върху вещта. Целта на бързото производство е да се получи по-облекчен ред защита на кредитора по наемното или заемното правоотношение, т.е. на титулярят на притезанието да получи фактическата власт върху вещта при прекратяване на облигационното правоотношение. Целта на петиторната защита е различна, а именно да се даде защита на спорно вещно материално право, съответно и редът за получаването на търсената защита е различен. Поради което настоящата претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна, доколкото в условията на пълно и главно доказване не се установи, че ищецът е предал фактическата власт върху процесната вещ на ответника по силата на наемно или заемно правоотношение.
По отговорността за разноски:
При този изход на делото отговорността за разноски е на ищеца. Ответникът е представил доказателства за сторени съдебни разноски. От приложения договор за правна защита и съдействие (л.67) се установява, че ответникът е сторил съдебни разноски в размер на 400 евро за адвокатско възнаграждение. Не е релевирано възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийският районен съд:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ж. И. И., ЕГН **********, срещу К. И. В., ЕГН **********, осъдителен иск с правна квалификация чл. 310, ал. 1, т. 2 ГПК за опразване на жилищно помещение, находящо се в АДРЕС, представляващо самостоятелен обект в сградата с идентификатор № **************
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3