Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 16557 от 08.09.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 18049/2024
Вид
Решение № 16557
Подписан
08.09.2025
Състав
АНДРЕЙ КРАСИМИРОВ ГЕОРГИЕВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 16557 гр. С., 08.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Диана Г. Димитрова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20241110118049 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Делото е образувано по искова молба на А. М. П. срещу Е. Д. П., с която са предявени претенции за осъждане на ответника да заплати следните суми:

20 090 лева – стойност на изтеглени по неформален договор за поръчка от 08.10.2018 г. суми от сметка на ищеца при ДРУЖЕСТВО в периода от 24.04.2019 г. до 23.06.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 29.03.2024 г., до окончателното плащане, и 4797 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната посочена сума за периода от 01.04.2021 г. до 28.03.2024 г., а при условия на евентуалност тези претенции са предявени като иск, основан на неоснователното им получаване от ответницата.

В исковата молба се твърди, че ищецът е упълномощил ответницата с пълномощно с рег. № 3953 от 08.10.2018 на нотариус Д. Т., по силата на което има право да го представлява пред ДРУЖЕСТВО. Твърди се, че въз основа на даденото пълномощно ответницата е изтеглила суми, равняващи се на общо 20 090 лева в периода от 24.04.2019 г. до 23.06.2022 г., които по силата на договор за поръчка е трябвало да бъдат предадени на ищеца, но отчетна сделка не е била извършена. Иска се осъждане на ответницата да върне парите, както и лихва, защото била в забава. Претендират се разноски.

В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – Е. Д. П., с който предявеният иск се оспорва като неоснователен, недопустим и недоказан по основание и размер. Ответницата отрича наличието на правоотношение, произтичащо от договор за поръчка между нея и ищеца.

Твърди, че изтеглените от нея суми не са били в изпълнение на задължение по 1 такъв договор и че не е трябвало да бъдат предавани на ищеца, а с тях да бъдат покрити негови разходи (плащане на местни данъци и такси и на застрахователни премии) на територията на България, като сумите са предавани на брата на ищеца И. М. П. именно с тази цел. Твърди се също нередовност на исковата молба поради липса на представителна власт на адвоката на ищеца да предявява искове, непосочване на дата на съставяне на пълномощното, както и липса на подпис от упълномощителя. Претендират се разноските, направени по делото, включително и за адвокатско възнаграждение.

В съдебното заседание ищецът поддържа иска, ответницата го оспорва, като поддържа, че е доказала заплащане на парични задължения на ищеца с получените пари. Страните не са представили писмени бележки.

Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

Съгласно представено на лист 7 от делото пълномощно с нотариална заверка на подписите, направена от нотариус Д. Т. с рег. № 187 от нотариалната камара, с рег. № 3953/08.10.2018 г. ищецът е упълномощил ответницата да се разпорежда с банковите му сметки в ДРУЖЕСТВО без ограничения. С определението за насрочване на делото (на лист 72) е обявено за безспорно, че ответницата е изтеглила 20 090 лева.

Между страните не се спори, а се установява и от свидетелските показания, че пълномощното е оттеглено на 29.09.2022 г. с получена от ответницата писмена покана. Същата е получена на съгласно удостоверение на лист 10 от делото, като според текста (на лист 8 – 9) е следвало да посочи какво е направила с парите и имало ли е трети лица, на който ги е давала.

Ответницата по делото представя вносни бележки от ДРУЖЕСТВО от 14.03.2024 г. (на лист 50 от делото), 06.04.2022 г. (на лист 51), 24.02.2021 г. (на лист 52), и 13.02.2020 г. (на лист 55), както и от Община П. от 08.04.2019 г. (на лист 57), и 08.04.2019 г. (на лист 58 – 61), за платени данъци за имот на ищеца в П. (на всички бележки е записан ЕГН на ищеца); вносни бележки от ДРУЖЕСТВО от 26.03.2022 г. (на лист 51), 24.02.2021 г. (на лист 52), и 14.02.2020 г. (на лист 55), както и от Община Б. от 03.04.2018 г. (на лист 56), и 02.04.2019 г. (на лист 63), за платени данъци за имот на ищеца в Б., както и вносни бележки от ДРУЖЕСТВО от 14.02.2020 г. (на лист 55); 18.02.2020 г.

(на лист 55); 04.04.2019 г. (на лист 62 и 63), и 08.04.2019 г. (на лист 62), както и от Столичната община от 02.02.2020 г. (на лист 52 от делото); 17.03.2022 г.

(на лист 53); 02.02.2021 г. (на лист 54); 24.04.2018 г. (на лист 57) и 02.04.2019 г. (на лист 63), за платени данъци за имот на ищеца в С.. Представени са и сметки за заплащане на имуществени застраховки към ДРУЖЕСТВО на 12.01.2017 г. (на лист 64); 12.01.2018 г. (на лист 65); 21.01.2019 г. (на лист 66);

14.01.2020 г. (на лист 67); 14.01.2021 г. (на лист 68) и 19.01.2022 г. (на лист 69).

Общо всички представени документи за заплатени разходи за имотите са на стойност 5856,37 лева.

С протоколно определение от 11.12.2024 г. съдът е указал на ответницата 2 да представи оригиналите на тези документи поради оспорването им от представител на ищеца. Това не е направено, като адвокатът на ответницата е заявил изрично (на лист 90 от делото), че щял да предостави „една част“ от документите, а другата част били взети от ищеца при предаването на владението на къщата в Б.. Последното обаче не освобождава ответницата от тежестта да представи оригиналите съгласно чл. 183 ГПК, освен ако не докаже твърденията си за това, че са отнети документи, като в тази насока доказателства по делото няма.

С молба от 06.12.2024 г. (на лист 80 – 89 от делото) ответницата е представила описаните по-долу писмени документи, по които ищецът не е заявил становище съобразно дадената му от съда в откритото заседание на 11.12.2024 г. възможност (вж. лист 91 от делото, в самия му край), поради което съдът приема, че не са оспорени – разписка от непосочено лице, живущо на адрес: АДРЕС че е получило от съпруга на ответницата 250 лева за преглед на покрива (двуетажен), без да е посочено къде (на лист 81 от делото); разписка от Д. С. за получени от съпруга на ответницата 80 лева за път до Б., когато намерили майстор да сменя керемиди по покрив (на лист 82 от делото), а в останалата част на разписката (на лист 83 – 87) същият Д. С., който описва себе си като „изпълнител“ в края на текста, на практика описва плащания, които съпругът на ответницата бил направил за закупени от трети лица материали и плащания на други хора, като в началото е описано, че плащанията са от 2018 г. до 2022 г. В последната част разписката представлява свидетелски показания в писмен вид, поради което съдът намира, че тя удостоверява плащане от ответницата за наглеждане на имот на ищеца само за 80 лева.

В съдебно заседание в дома му на 18.02.2025 г. (на лист 103 – 105 от делото) е разпитан свидетеля на ответницата и неин съпруг И. П. – брат на ищеца, който дава показания, че ищецът от дълги години живее в ДЪРЖАВА и е поверил на свидетеля като негов брат да управлява имотите му в България, като за целта разноските се поемали от ищеца, който ги превеждал по своя сметка в България, а получавал и още около 600 лева месечно доходи в България. Свидетелят плащал сметките за имотите на ищеца, както и за пазач на къщата му в Б. до 2022 г., когато му взели ключа и ищецът му казал да не се занимава повече с имотите на последния, като също така обвинил свидетеля в присвояване на пари. Възнаграждението на пазача било 300 лева месечно.

Свидетелят си записвал всички разходи на водени от него бележки и протоколи. Разходите били за три имота – в П., къщата в Б. и в С., като включвали данъци и застраховки, както и наетият от ищеца пазач – свидетелят К.. Имало и имоти в Р.е, но там не се изяснили въпросите със собствеността.

Свидетелят подробно разяснява историята на къщата на ищеца в Б., построена на собствен на ищеца поземлен имот, но и с труд на семейството на свидетеля, като обаче свидетелят и ответницата периодично преспивали в тази къща през летния сезон. Свидетелят дава показания, че ищецът е виждал къщата и я посещавал със свои гости. Свидетелства, че бил убедил брат си, че трябва да има както дистанционна охрана с аларма („СОТ“), така и човек на място, който да има достъп в случай, че охранителите пристигнат на място и поискат 3 някой да установи, че са дошли и че не са отваряли охраняваната къща. Тъй като свидетелят бил много трудноподвижен, казал, че е добре да намерят човек на място, и ищецът бил се съгласил. Наетият да наглежда свидетел К. освен това два пъти предупредил навременно за наводнения в къщата.

Свидетелят имал пълномощно да тегли пари от сметката на ищеца до 2022 г., но после не можел да ходи и затова било издадено друго пълномощно на ответницата. Дава показания, че плащал и СОТ-а по договор на свое име, а след това бил прехвърлен на свидетелката П.. Свидетелства, че е давал на брат си пари, като последно му дал 2000 лева или 2500 лева през 2021 г. В останалата част показанията на свидетеля са свързани с отношенията му с ищеца – своя брат, и с обстоятелства около строежа на къщата.

Съдът кредитира показанията на свидетеля по реда на чл. 172 ГПК, макар и да са заинтересовани, относно това за кои отношения с брат си е заплащал, но не ги кредитира в частта относно конкретните договори (тъй като договорите за застраховка са задължително в писмена форма и в тази част показанията са недопустими съгласно чл. 164, ал. 1, т. 1 ГПК) и данъчните задължения (чието плащане също се доказва само с писмени доказателства), като показанията не си противоречат с други доказателства по делото. Съдът не кредитира показанията на свидетеля, че е дал 2000 лева на ищеца през 2021 г., тъй като противоречат на показанията на свидетелката П. за това кога семейството е идвало в България, като няма други данни по делото за пътувания на ищеца.

В съдебното заседание на 18.02.2025 г. е разпитана и свидетелката на ищеца Н. П. (на лист 105 – 106 от делото), дъщеря на ищеца, която дава показания, че от 2022 г. между ищеца и съпруга на ответницата има спор за това, че ищецът превеждал по сметка, за която пълномощно имали ответницата и семейството , парични суми, като установил, че са останали само 483 лева. Сумата според ищеца трябвало да е по-голяма. Били в България от 7 юли 2022 г. до 24 юли 2022 г., като на 7 юли съпругът на ответницата бил казал, че ще върне парите, които били изтеглени 0 17 500 лева. На 8 юли 2022 г. ответницата предала пълномощното на ищеца чрез негов адвокат. В къщата в Банко живеели ответницата и съпругът , като в долната част имал работилница Д., който бил изработил мебелите за къщата, но ищецът се страхувал, че същият много пие и можело да запали пожар. Свидетелката била плащала данъци за имоти в Р.е, П. и С., както и за къщата в Б.. На 11 юли 2022 г. отишли в Б. да сменят партидите за къщата, като по съвет на съпруга на ответницата се снабдили с документите за собственост от районния съд в Р..

Имало договор за СОТ на името на съпруга на ответницата. През 2018 г. съпругът на ответницата дал на свидетелката 1000 или 1250 лева, като казал, че били лихва – подарък. Била чувала от ищеца, че ответницата и съпругът не са му давали пари. След това сменили ключовете от къщата в Банко, защото съпругът на ответницата я ползвал като своя. През 2020 г. и 2021 г. не идвали в България, тъй като съпругът на ответницата бил със слаб имунитет и се страхувал да не го заразят с covid-19.

Съдът кредитира показанията на свидетелката освен тези за плащане на данъци, тъй като това се доказва съгласно чл. 164, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка с 4 чл. 2 ЗМДТ само с писмени доказателства, както и за това, че съпругът на ответницата бил казал, че ще върне парите, тъй като това не съответства на позицията на ищеца и текста на поканата му до ответницата, в която и казва да посочи за какво е използвала парите. Съдът не кредитира и показанията, които препредават думи на ищеца, че не бил получил пари от брат си – в тази част те са нелогични, тъй като свидетелката сама заявява, че е получила пари и ги предала на ищеца. Съдът не кредитира показанията и относно името на човека, ползвал мазето в Б., тъй като това е свидетелят К. К.. В останалата част, макар и свидетелката да е заинтересована, показанията съвпадат с тези на другите свидетели или са неизгодни за ищеца – неин родН., поради което съдът няма основание да не ги кредитира.