Решение № 485 от 30.01.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 13291/2021
- Вид
- Решение № 485
- Подписан
- 30.01.2023
- Състав
- МАРИЯ ХРИСТОВА ШОЙЛЕКОВА МАРИНОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 7509 от 06.07.2022 · МАРИЯ ХРИСТОВА ШОЙЛЕКОВА-МАРИНОВА
- Протокол № 712 от 30.01.2023 · МАРИЯ ХРИСТОВА ШОЙЛЕКОВА-МАРИНОВА
- Определение № 890 от 10.03.2023 · МАРИЯ ХРИСТОВА ШОЙЛЕКОВА-МАРИНОВА
Цитирани разпоредби
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.11 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.40, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.43, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.58 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.58, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.58, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.80 · Наказателен кодекс
- чл. 80, ал.1, т.5 · Наказателен кодекс
- чл.81, ал.3 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 485 гр. София, 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА-М.А при участието на секретаря МИХАЕЛА Д. МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА-М.А
Административно наказателно дело № 20211110213291 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Й. М. М. от гр. София, чрез адв. А. е обжалвала наказателно постановление /НП/ №327880/2018г. на Заместник - кмет на Столична община, с искане за отмяната му като незаконосъобразно. Сочи, че описана в АУАН и НП фактическа обстановка не съответства на действителната, а направените възражения не били взети предвид.
Твърди, че не е имала качество на пътник в масовия градски транспорт и не е била обект на проверка при извършване на такъв превоз, както и да е била нередовен пътни, без валиден превозен документ. Сочи също, че не знае за съставен АУАН, тъй като не е присъствала при съставянето на такъв, включително няма екземпляр от него. Отделно от това, намира че в акта и НП липсва точно и подборно описание на нарушението и обстоятелствата на неговото извършване. Оспорва и отбелязания момент на влизане в сила на процесното НП, тъй като същото не й е било връчено по надлежния ред на чл.58, ал.1 от ЗАНН.
В съдебно заседание, жалбоподателят - лично и с адв. В. поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно по изложените в същата съображения. Моли за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА, за което представям списък по чл.80 и договор за правна помощ и съдействие.
Наказващият орган чрез юрк. В., моли да бъде отхвърлена жалбата като 1 неоснователна и съдът да постанови решение, с което да потвърди НП изцяло. Счита, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установило извършеното нарушение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
С обжалваното НП на Й. М. М. е наложена глоба, в размер от 200 лева, за това, че 17.01.2018г. в 12:25 часа пътува в гр. София в А-280 и след спирка „ж.к. Д.“, посока ЛТУ Р-н Ст. гр., без редовен превозен документ и отказва да закупи карта за еднократно пътуване, продавана от контрольор по редовността на пътниците нарушение на чл.18, т.1, б. „а“, б. „б“ и б. „в“ и чл.35, ал.1, вр. чл.34, ал.3 от НРУПОГТТСО /Наредбата/.
НП е издадено въз основа на АУАН №0327880/17.01.2018г.
Приобщена по делото е административнонаказателната преписка по издаване на обжалваното НП.
Разпитани по делото са свидетелите Л. П. М. - актосъставител, К. С. К. присъствал при установяване на нарушението и съставяне на акта и П. К. Т. присъствала при съставяне на акта, които нямат конкретни спомени за процесната ситуация, поради изминалия период от време и това, че част от тях не работят към ЦГМ. След предявяване на акта, потвърждават, че същият е съставен при проверка на пътници в градския транспорт, но не могат да възстановят конкретната ситуация.
Описват, че функциите им като контрольори по редовността на пътниците се изразява в проверки, както на лицата, които са в превозните средства, по време на пътуване, така и на спирката, включително слизащите от превозното средство, защото те са били пътници и са използвали градския транспорт. При установяване, че лицето няма редовен превозен билет, се поканва да закупи карта от тях за еднократно пътуване и ако откаже, му се съставя АУАН. При отказ на лицето да подпише акта, това се удостоверя с подпис на трети контрольор.
Разпитана по делото е свид. М. Г. Ст., според която с нейната приятелка жалбоподателя на 17.01.2018г. след лекции искали да отидат до магазин „И.“. Видели на спирката автобус и се затичали да го хванат, но вътре установили, че това не е правилното превозно средство и се насочили още преди да потегли автобуса да слязат от първата врата. Не успели да слязат, защото имало контрольори на спирката и не им дали за слязат, а задържали автобуса и на самата спирка им направили проверка.
Установили, че жалбоподателят няма билет, както и карта и искали да й съставят акт.
Не чула да й предлагат да закупи карта от тях, преди да й напишат АУАН.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна:
2
Съдът приема подадената жалба за процесуално допустима, тъй като съгласно действащата към м.01.2018г. разпоредба на чл.58, ал.1 от ЗАНН, препис от НП се връчва срещу подпис на нарушителя и на поискалия обезщетение, като по правилата на ал.2, когато нарушителят не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху НП и то се счита за връчено от деня на отбелязването.
Към АНП е приложено известие за доставка на НП, върнато с отбелязване, че пратката не е потърсена. При това положение, не може да се приеме, че търсеното лице не може да се намери на адреса, тъй като според известието за доставка не е маркирана опцията „непознат“ или „преместен на друг адрес“, а е маркирано „непотърсена“.
Затова използваната дата 22.08.2021г., отбелязана върху процесното НП за датата на връчването му, при прилагане на разпоредбата на чл.58, ал.2 от ЗАНН е неправилна.
В мотивите на ТР №1 от 07.06.2016г. на ВКС, ОСНК по т.д. №1/2016г. се чете, че разпоредбата на чл.58, ал.2 от ЗАНН регламентира изключение от общото правило като възможност за "неприсъствено" връчване на НП, когато нарушителят не е намерен на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен. Нормата е позитивноправна, законодателна фикция, по силата на която при наличието на регламентираните в нея предпоставки административнонаказващият орган отбелязва дата върху НП, от която то се счита за връчено на нарушителя, без това действително да се е случило. Цитираната част от ТР на ВКС е в потвърждение на вече казаното, че не са били налице предпоставките по чл.58, ал.2 от ЗАНН за отбелязване дата на връчване на НП, когато пратката не е била потърсена, защото това не означава, че лицето не е намерено на посочения от него адрес. От друга страна, цитираната норма изисква отбелязването да се извърши от наказващия орган, който в случая е Е. К..
Видно от обжалваното НП, отбелязването е извършено от лице, вписано като юрисконсулт, за което няма данни за име и правомощия, по силата, на които е действал като наказващ орган за целите на приложението на чл.58, ал.2 от ЗАНН. Горното означава, че НП не е връчено по реда на действащия към отбелязаната в същото дата чл.58 от ЗАНН, т.е. може да се смята, че НП няма данни да е връчено по надлежния ред, а от там, че подадената жалба е допустима, като подадена в срок.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
При служебна проверка на АУАН, въз основа на който е издадено НП, съдът не установи наличие на задължително съдържание по чл.42 от ЗАНН и конкретно по т.4, тъй като не е направено точно, пълно и разбираемо описание на нарушението и обстоятелствата на неговото извършване. В акта е вписано като превозно средство А280, без да може да се установи какъв вид е. Това е съществено, тъй като се твърди, че лицето е пътник в това превозно средство, т.е. посочването на вида е съществен елемент от състава на административното нарушение, с оглед на задълженията на 3 пътниците в обществения транспрот. При съставяне на акта са спазени изискванията на чл.40, ал.1 от ЗАНН, както и за предявяване по чл.43, ал.1 от ЗАНН, включително и правилно е използвана ал.2, тъй като нарушителят е отказал да подпише акта и това е удостоверено чрез подписа на един свидетел, името и точният му адрес. АУАН е съставен от оправомощено лице, съгласно Заповед на Кмета на Столична община.
При издаване на НП, не са спазени изисквания за съдържание по чл.57, ал.1 от ЗАНН и конкретно по т.5. Съдържанието на НП е идентично на съдържанието на АУАН, поради което, съдът не счита за необходимо да повтаря вече казаното за липса на описание на нарушението и обстоятелствата на неговото извършване. НП е издадено от компетентен орган - Зам. кмета на СО, упълномощен със Заповед на Кмета на Столична община.
Констатациите в акта и НП не се установиха от показанията на разпитаните по делото свидетели - М., К. и Т.. Съдът подхожда с разбиране за липсващите спомени у тях, като се има предвид, че АУАН е съставен 2018г., а разпита е проведен 2022г. и 2023г., включително и това, че част от тях не са служители на ЦГМ и не изпълняват функцията на контрол по редовността на пътниците. С показаният на М. и Ст. се опроверга отбелязаното в АУАН и НП, че жалбоподателят е била пътник в превозно средство на обществения транспорт. Ст. е категорична, че не са пътували, а са искали да слязат от превозното средство, защото са осъзнали още с качването, че са сбъркали номера на автобуса. М. в показанията си посочи, че са имали практика да проверяват и слизащите от превозното средство, с презумцията, че са използвали градския транспорт и са били пътници в превозното средство.
По правилата на Наредбата, в чл.1 е предвидено, че същата регламентира правилата за пътуване по маршрутите на обществения градски транспорт на територията на Столична община /трамваен, тролейбусен, автобусен и метро/. Според чл.6 от Наредбата, превоз на пътници с обществения градски транспорт се извършва срещу редовен превозен документ, посочен в настоящата наредба. В чл.18, т.1, б. “а“ до б. “г“ са визирани изчерпателно задълженията на пътниците в превозните средства на обществения градски транспорт: а) да притежават редовен превозен документ при превоза и при слизането си в района на спирката на наземния транспорт или в платената зона на метрото; б) да предоставят превозния си документ на контролните органи за проверка, а пътуващите с персонализирани карти да показват документ за самоличност при поискване; в) при констатирано нарушение и отказ за закупуване на карта за еднократно пътуване, продавана от контрольор по редовността на пътниците или карта за нетаксуван пътник с абонаментна карта на електронен носител в тролейбуси и трамваи, да слязат от превозното средство на следващата спирка и да предоставят на контролните органи лична карта/личен паспорт за съставяне на акт за административно нарушение и г) да се качват от първата врата на превозното средство, 4 когато закупуват карта за еднократно пътуване от водача или от автомата.
Съдът цитира тези разпоредби, за да стана ясно, че Наредбата урежда правила за пътуване с обществен транспорт и задълженията, които имат пътниците в превозните средства. Що се отнася до посоченото в чл.18, т.1, б. „а“ в Наредбата, че пътникът е длъжен да притежава редовен превозен документ при превоза и при слизането си в района на спирката на наземния транспорт или в платената зона на метрото, означава, че контрольорите не извършват проверка на тези, които са слезли от превозното средство на спирката, а проверката се извършва в превозното средство и на тези, които ще слизат на спирката. Затова в чл.1, чл.6, чл.18, т.1 от Наредбата се говори за превоз и за пътник в превозно средство, а не за чакащо и слизащо лице от превозно средство.
Презюмирането на пътуване, всъщност е предположение, въз основа на което не може да се гради извод за извършено административно нарушение, както повелява чл.6 от ЗАНН.
Отделно от вече изложените съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалния и материален закон в АНП при издаване на процесното НП, съдът констатира, че към датата на съдебните прения и понастоящем за нарушението, извършено на 17.01.2018г., за което М. е наказана, е погасена възможността за реализиране на административнонаказателна отговорност, поради настъпила абсолютна давност, а за това съдът следи служебно.
Макар и давността да не е изрично предвидена като основание за прекратяване н а АНП, същата съгласно чл.11 от ЗАНН е приложима, тъй като според посочената разпоредба за неуредените в закона случаи по отношение на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността и др., се прилага НК. Така процесният административноправен спор попада в хипотезите на чл.81, ал.3, вр. чл. 80, ал.1, т.5 от НК, според която наказателното преследване се изключва по давност, когато не е възбудено в срок от три години. Съгласно чл.81, ал.3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл.80 от НК. Следователно възможността дадено лице да бъде наказано по административен ред, какъвто е настоящият случай се изключва по давност с изтичане на четири години и шест месеца от извършване на деянието.
Разпечатката съдържа 36 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/564ebb9b-5904-4cd7-b878-0d6d2686be95