Решение № 1817 от 01.02.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 17434/2023
- Вид
- Решение № 1817
- Подписан
- 01.02.2024
- Състав
- ВАЛЕРИЯ БОЯНОВА ВАТЕВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 45011 от 07.04.2023 · ВАЛЕРИЯ БОЯНОВА ВАТЕВА
- Разпореждане № 47935 от 18.04.2023 · ВАЛЕРИЯ БОЯНОВА ВАТЕВА
- Разпореждане № 65452 от 29.05.2023 · ВАЛЕРИЯ БОЯНОВА ВАТЕВА
- Определение № 21007 от 14.06.2023 · ВАЛЕРИЯ БОЯНОВА ВАТЕВА
- Разпореждане № 925 от 06.01.2025 · ВАЛЕРИЯ БОЯНОВА ВАТЕВА
- Разпореждане № 7570 от 14.01.2025 · ВАЛЕРИЯ БОЯНОВА ВАТЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 219, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 149 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 79, ал. 1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 1817 гр. С, 01.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: В.Б.В. при участието на секретаря ЦВ.Б.Т. като разгледа докладваното от В.Б.В. Гражданско дело № 20231110117434 по описа за 2023 година
Предмет на делото са предявени от „ТС” ЕАД с ЕИК ********, иск с правно основание чл.
422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и по чл. 86 ЗЗД срещу К. И. З. и Д.
А. З. за установяване дължимостта на сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. 70734/2022г. на СРС, 70 състав, а именно разделно всеки от тях да заплати сумите от по : цена на доставена от дружеството топлинна енергия в размер на 1 082,52 лева, мораторна лихва за периода от 15.01.2020г. до 05.12.2022 г. в размер на 140,86 лева, цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 22,50 лева, мораторна лихва за периода от 31.12.2019г. до 05.12.2022 г. в размер на 4,93 лева, държавна такса в размер на 25,02 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 25,00 лева. Претендира законната лихва върху главниците считано от подаването на заявлението по чл. 410 ГПК и разноски в настоящото производство. Сумите са начислени за потребление в имот, находящ се в гр. С, ул. „Ген. Й. В. Г“ № 46, партер, с аб. № 21091. Претендира разноски за исковото и заповедното производство.
Ответниците в законния срок представят отговор, с който оспорват иска като навеждат конкретни аргументи, включително за липса на облигационни отношения. Сочат, че фактическият ползватели на имота са други: Д. А. П. и С. Г. П.. Алтернативно правят възражение за изтекла погасителна давност за част от вземанията. Молят исковете да бъдат отхвърлени, претендират разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „ТС“ ЕООД излага, че в посочения период за цитирания абонатен номер е било изготвено дялово разпределение в съответствие с всички действащи нормативни актове.
1
Третите лица помагачи Д. А. П. и С. Г. П. на страната на ответниците не изразяват становище по исковете.
Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното.
Между страните не се спори относно количеството и начина на доставяне на топлинна енергия за посочения период на конкретния абонатен номер на посочения адрес.
Ответниците не спорят също, че са титуляри на вещното право – собственици върху имота.
От приетите по делото множество доказателства за усложнени взаимотношения на ответниците с третите лица Д. и С. П. обаче се установява, че именно последните живеят фактически в имота в процесния период. Така съгласно Решение в сила от 15.02.2018г. сключен Договор за продажба на имота с купувачи ответниците е обявен за окончателен – л.
71 – 78 от делото. Видно от Нотариални покани на л. 79 – 80 от делото ответниците З.и са канили Д. и С. П.и да им заплащат наем и платени данъци за имота – последната покана връчена на 10.05.2018г. По Протокол за опис на движими вещи от 08.01.2020г., извършен от ч.с.и. М. Колев, е направен опит да се опишат находящите се в ап. 2 на ул. „Ген. Г“ № 46, ет.
1, движими вещи, но намиращият се вътре С. Г. П. е отказал да допусне съдебния изпълнител и взискателите К. и Д. З.и вътре в жилището. Призовки по различни дела до Д.
А. П. са получавани от нея лично и от С. П. на адреса на топлоснабдения имот.
При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните правни изводи.
Съдът намира исковете за неоснователни. По приетите и неоспорени от страните и от третите лица помагачи доказателства се налага извод, че ответниците З.и изобщо не са упражнявали фактическа власт върху своя имот в процесния период и все още са в процес на изпълнение на съдебните решения, установили тяхната собственост и даващи им право на ползване. Услугата, която ищецът е предоставял, е ползвана реално от трети лица – П.и.
Правилен е аргументът на ответната страна и във връзка с дадените разяснения в Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК, за потребител може да се счита и трето за собствеността и ползването лице, стига то да ползва имота на друго облигационно основание. В този смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Доказано е, че третите лица – помагачи на страната на ответниците са в отношения с доставчика на топлинна енергия по силата на неоснователно обогатяване, което макар и с обратен знак и неправомерно /против волята на собственика и ползвателите/ отново е с облигационен характер, поради което те са потребителите в случая. Така исковете срещу ответниците подлежат на отхвърляне. По изхода на спора за главните искове и акцесорните за мораторна 2 лихва са неоснователни.
Безспорно за процесния период ищецът е отдавал и калкулирал определени количества топлоенергия, които следва да се заплатят. С оглед пасивното поведение на ищеца и незаявяването на евентуална претенция по чл. 219, ал. 3 ГПК, с настоящото решение не може да се постанови, че фактическите държатели на имота дължат вземането.
По разноските
С оглед изхода на спора и при заявената претенция от ответника за разноски съдът счете следното. Доказани са сторени разноски по Договор от 09.05.2023г. /на л. 70 от делото/ в размер на 400,00 лева за адвокатски хонорар. Договорът е сключен само от ответника К. И.
З., поради което разноските се следва на него.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТС“ ЕАД с ЕИК ******** по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и по чл. 86 ЗЗД срещу К. И. З. с ЕГН ********** и Д. А. З. с ЕГН **********, двамата с адрес: гр. С, ул. „Н“ № 59, ет. 3, ап. 8, за установяване дължимостта на сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. 70734/2022г. на СРС, 70 състав, а именно разделно всеки от тях да заплати сумите от по : 1 082,52 лева, ведно със законната лихва считано от 23.12.2022г. до окончателното й изплащане, мораторна лихва за периода от 15.01.2020г. до 05.12.2022г. в размер на 140,86 лева, също 22,50 лева, ведно със законната лихва считано от 23.12.2022г. до окончателното й изплащане както и мораторна лихва за периода от 31.12.2019г. до 05.12.2022 г. в размер на 4,93 лева, както и държавна такса в размер на 25,02 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 25,00 лева, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ТС“ ЕАД ДА ЗАПЛАТИ на К. И. З. с ЕГН ********** сумата 400,00 /четиристотин/ лева сторени разноски.
Решението е постановено при участието на „ТС“ ЕООД като трето лице – помагач на страната на ищеца и при участието на Д. А. П. с ЕГН ********** и С. Г. П. с ЕГН **********, двамата с адрес: гр. С, ул. „Ген. Й. В. Г“ № 46, партер, като трети лица помагачи на страната на ответниците.
Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3
4