Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 229 от 06.10.2025, Окръжен съд - Перник

Съд
Окръжен съд - Перник
Дело
Въззивно гражданско дело 457/2025
Вид
Решение № 229
Подписан
06.10.2025
В сила
06.10.2025
Състав
БИСЕР ЦВЕТАНОВ ПЕТРОВ, КРИСТИАН БОЖИДАРОВ ПЕТРОВ, КАЛИНА КРЪСТЕВА ФИЛИПОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 176 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.40 · Закон за защита на животните
  • чл. 41 · Закон за защита на животните
  • чл. 41, ал. 1 · Закон за защита на животните
  • чл. 42 · Закон за защита на животните
  • чл. 47 · Закон за защита на животните
  • чл. 47, ал. 3 · Закон за защита на животните
  • чл. 50, т. 2 · Закон за защита на животните
  • чл.14 · Закон за местното самоуправление и местната администрация

РЕШЕНИЕ

№ 229 гр. Перник, 06.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА при участието на секретаря СИЛВИЯ ЕМ. СЕРАФИМОВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20251700500457 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С Решение № 541/03.06.2025г. по гр.д. № 506/2025 г. на РС – Перник се осъжда на основание чл. 49 ЗЗД Община Перник да заплати на Е. Д. С. сумата от 5000 лв., представляваща част от глобално заявена претенция в размер от 15000 лв., като обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени в резултат на нападение от безстопанствени кучета на 15.04.2023 г. в ***, в района на ***, ведно със законната лихва върху главницата от датата на увреждането - 15.04.2023 г., до окончателното й заплащане. С решението съдът се е произнесъл и относно разноските по делото.

В срока по чл. 259 от ГПК с въззивна жалба от Община Перник се атакува първоинстанционното решение, като се твърди, че същото е незаконосъобразно, необосновано и постановено при противоречие със събраните доказателства. Счита, че неоснователно РсС приема, че е осъществен състав на деликтна отговорност по чл.49 ЗЗД.

Липсват безспорни доказателства, които да ангажират отговорност на община Перник като решението се базира единствено на показания на свидетел, намиращ се в роднинска връзка с ищеца. От представените медицински документи не е видно че ищецът е ухапан от куче, като в СМЕ никъде не е записано че е ухапан от куче, като единствено в исковата молба е 1 посочено. Описаните травматични увреждания са от падане от велосипед, но не и от ухапване от кучета. Липсват доказателства за наличието на причинно-следствена връзка между нараняването на ищеца и наличието на безстопанствени кучета. Още повече че остава недоказано твърдението, че кучетата извършили нападението са били безстопанствени, тъй като от свидетелските показания става ясно че кучетата не са били маркирани - липсва ушна марка и чип. Същите най -вероятно обитават съседните промишлени зони, където са хранени и отглеждани. Излага съображения, че този факт е приет от съда като са изложени бланкетни мотиви, че е неоснователно направеното от страна на процесната община възражение. Още повече че ищеца сам е допринесъл за настъпване на неблагоприятното събитие, като е карал велосипед натоварен с багаж. Това също не е взето в предвид от РС при постановяване на решението. Решението е постановено при липса на реална преценка за събраните факти и обстоятелства като са изложени общи и бланкетни мотиви за уважаване на иска и то в пълният претендирай размер. В изготвената и приета по делото експертиза е посочено, че възстановителният период е продължил около 2 седмици като липсват данни и документи за допълнителни хирургични интервенции. За да бъде присъдено обезщетението следва да са доказани твърдените в исковата молба обстоятелства. Към исковата молба са приложени амбулаторни и болнични листове, от които не може да се направи обоснован извод относно описаните обстоятелства от ищеца и твърдени болки и страдания. В решението е посочено, че по косвени твърдения приема че ищецът е ухапан от безстопанствени кучета. Присъжда обезщетение в пълен размер въпреки че сочи, че зрителната функция е запазена в пълен обем и е изписан от болница в рамките на деня на инцидента. В решението е посочено, че негативните психически преживявания на ищеца се приемат за доказани по данни на свидетеля-съпруга на ищеца и съгласно обичайното, което очевидно сочи на необоснованост. Счита, че присъденият размер не съответства на претърпените болки и страдания. Няма трайни увреждания и неблагоприятни последици за пострадалото лице. В този смисъл размера на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане е свързан с критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД , като настъпилата вреда се съизмерява. Моли да се вземе в предвид и че по делото липсват доказателства да е получаван и регистриран сигнал за нападение от безстопанствени кучета на посочената дата от страна ва ОД на МВР Перник, което въобще не е обсъдено от първоинстанционният съд. Счита че по делото липсват категорични доказателства за настъпване на инцидента и както и не е доказана причинно-следствената връзка между инцидента и твърденията за увреждане. Въз основа на горното моли съда за отмяна на решението и да се постанови друго, с което отхвърли предявеният иск срещу Община Перник като неоснователен и недоказан или евентуално намали размера на присъденото обезщетение в съответствие със съдебната практика по чл.52 от ЗЗД. Прави искане за присъждане на направените разноски за двете инстанции, ведно с ю.к. възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от Е. С., чрез адв. Б., с който се твърди, че въззивната жалба е неоснователна, а атакуваното решение се сочи за правилно, 2 обосновано и законосъобразно, въз основа на което следва да бъде потвърдено изцяло.

Описва се хронологията на събитията и установената фактическа обстановка по отношение на механизма на описания в исковата молба инцидент и претърпените от ищеца вследствие на инцидента увреждания. Моли съда да потвърди изцяло обжалваното решение, като правилно и законосъобразно. Иска се присъждане на разноски пред въззивната инстанция.

Пернишкият окръжен съд при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка не установи съществуването на основания за нищожност и недопустимост на обжалваното решение, поради което намира, че то е валидно и допустимо – в обжалваната му част.

Съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК при проверка на правилността на решението, въззивният съд е ограничен от предмета на спора, очертан от въззивната жалба и посоченото в жалбата.

Пред районния съд са разпитани свидетелите Е. А.Т. и А.А. С.. От показанията на свидетеля Е. А.Т. - очевидец на случая, които не са противоречиви, се установява, че месец април 2023г. сутринта ищецът се движел с велосипед в района на ***, *** и по-конкретно по пътя за ***, след разклона за същото, започващ на кръстовището с главния път за ***.

Навлизайки в стеснен участък от пътя - мост, пресичащ реката, ищецът бил нападнат от големи 4-5 кучета безстопанствени (без белези, които да свидетелстват, че са домашни), като едното куче го захапало за ръката, дръпнало го и го съборили от колелото, и продължили да го нападат кучетата. При падането ищецът се ударил в намиращия се на мястото железен парапет на моста. Минавайки попътно на ищеца, също за ***, свидетелят започнал да свири с клаксона на колата, за да подплаши кучетата. При спирането свидетелят видял, че лицето на ищеца е цялото в кръв и му предложил помощ. Последният отказал, като междувременно се обадил на близките си. Свидетелят заявява още, че е минавал много пъти оттам и е наясно, че тези кучета са бездомни, още повече, че е ловец, интересува се и има наблюдения върху кучетата. Кучетата нямали чипове или ушна марка на ушите.

Показанията на св. Е. А.Т. се подкрепят и потвърждават, както от обясненията на ищеца по реда на чл. 176 ГПК, така и от приложената в първоинстационното производство мед. документация, въз основа и на която е изготвена и приета пред РС съдебно – медицинската експертиза (СМЕ).

Съгласно СМЕ вследствие на инцидента ищецът е претърпял следните увреждания: разкъсно-контузна рана по долния клепач на дясното око; контузия с подкожен хематом по челото вдясно. Преминал е през Спешно отделение при МБАЛ ***, където му е назначена консултация с очен лекар, но тъй като е нямало такъв, тя не е осъществена на това място.

След това пострадалият е преминал през Спешното отделение на УМБАЛСМ ***, където раната е била обработена хирургически чрез шев и е направена инжекция против тетанус.

Установена е и контузия с хематом на челото вдясно. Впоследствие пострадалият е настанен в УМБАЛ ***, където са проведени изследвания и е установено, че зрителната функция на дясното око е запазена в пълен обем. Лицето е постъпило за лечение и е изписано и от двете лечебни заведения в рамките на деня на инцидента - 15.04.2023 г. Изводът на вещото лице е, че описаните травматични увреждания са в резултат на действието на твърд тъп предмет и е 3 възможно да са получени по начин и време както се съобщава в делото, а именно при падане от велосипед. Вещото лице отбелязва още, че след получаване на уврежданията ищецът е търпял интензивни болки за период от около две седмици, за колкото време е оздравяла разкъсно-контузната рана. В съдебно заседание отбелязва, че причина за това е по-голямата инервация на лицето. След заздравяването раната е оставила ръбец, който представлява козметичен дефект. Болезнено е, особено по лицето, което е силно инервирано, болката е позначителна.

От показанията на свидетеля А.А. С. - съпруга на ищеца, се установява, че на ищеца са му трябвали около два месеца, преди да започне да излиза и да се върне към старите си навици, както и че вече не пътува с колело по този маршрут, а само с автомобил.

Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл. 266 от ГПК, които да променят установената от доказателствата пред РС фактическа обстановка.

По оплакванията във въззивната жалба въззивният съд излага следното:

Въз основа на гореустановените от доказателствата по делото факти, въззивният съд намира за доказани всички елементи, обосноваващи отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД - установено е увреждане на ищеца от ухапване от безстопанствени кучета на процесната дата, вследствие неизвършване на необходимите действия и неизпълнение на задължението на служители на общината по закон или други натоварени с тези дейности лица да организира и контролира дейността по овладяване на популация, за залавяне, обезпаразитяване и настаняване в приюти на безстопанствени кучета; за предотвратяване агресивно поведение на кучетата към хора или животни и осъществяване на надзор и грижи за върнатите по места след маркиране животни, които задължения произтичат от чл. 50, т. 2, чл. 49, чл. 40, ал. 3 и 4, чл. 41, ал. 2 и 3, чл. 47, ал. 1 и 3 и чл. 59 , ал. 3 от Закона за защита на животните /ЗЗЖ/, както и от пар. 5 от ПЗР на ЗЗЖ. Вследствие на ухапването от кучетата, ищецът е претърпял увреждане на здравето, в причинна връзка между неимуществените вреди и противоправното поведение на общински служители, на които е било възложено изпълнение на задълженията, произтичащи от цитираните по-горе разпоредби от ЗЗЖ. За отговорността по чл. 49 ЗЗД е достатъчно да се установи, че увреждането е причинено от противоправно поведение от служители на общината или други натоварени от общината с тези дейности лица, тъй като общината е отговорна за вредите, които са причинени от нейни служители или друго лице, на което е възложила тези дейности, при или по повод изпълнението на тези дейности.

Доводите на общината за липса на доказателства, че кучетата, нападнали ищеца са безстопанствени животни са неоснователни. Според разпоредбата на § 6а от ПР на ЗВМД (нова - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) - действала към датата на инцидента, "безстопанствено животно" е животно, което няма дом и не е под контрола или под прекия надзор на собственика или на друго лице, което е отговорно за него. От показанията на св. – очевидец Т. е установено, че кучетата, нападнали ищеца, са познати на свидетеля и че 4 същите не са имали чипове или ушна марка на ушите или някакъв отличителен белег по себе си, както и че са били без придружител, нямат собственик и са безстопанствени.

Инцидентът е настъпил на обществено място - мост в жилищен район на населеното място, кучетата са били в глутница - 4-5 на брой, което е характерно именно за безстопанствени, а не за домашни кучета, като те са имали и типичното агресивно поведение на безстопанствени кучета при среща с велосипедист. Безстопанствените кучета нямат определена външна характеристика, но фактът, че такива са нападнали ищеца на обществено място и там не е имало човек, който да покаже признаци, че е стопанин на кучетата /са под контрола или под прекия му надзор/, е индиция, че кучетата са безстопанствени по смисъла на закона, щом не са в определено за това место, или в дом и няма стопанин с тях. По делото не се установява, че кучето/кучетата към момента на инцидента, а и преди това, е/са имало/и собственик, който да се грижи за него/тях и под чиито надзор да се намира. Обстоятелството, че безстопанствени кучета са проявили непредизвикана агресия и са наранили човек, означава, че общината чрез своите органи не е изпълнила надлежно законовите си задължения за надзор по чл. 50, т. 2 и чл. 42 ЗЗЖ, а не, че кучето, нападнало ищеца, не е безстопанствено. Тези показания на св. –очевидец Т. не са противоречиви, а и не са оборени, поради което съдът обосновано се позовава на тях. По отношение на показанията на св. С., нормата на чл. 172 от ГПК не забранява кредитирането на показания на роднини и близки, а предвижда преценката им да става в съответствие с останалите доказателства по делото, а от тях показанията не се оборват.