Разпореждане № 834 от 22.07.2025, Окръжен съд - Перник

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 834 гр. Перник, 22.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Съдия:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20251700500457 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 541/03.06.2025г., постановено по гр.д. № 506/2025 г. на Районен съд – П. се ОСЪЖДА на основание чл. 49 ЗЗД Община П. да заплати на Е. Д. С., ЕГН **********, сумата от 5000 лв., представляваща част от глобално заявена претенция в размер от 15000 лв., като обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени в резултат на нападение от безстопанствени кучета на 15.04.2023 г. в гр. П., в района на ***, ведно със законната лихва върху главницата от датата на увреждането - 15.04.2023 г., до окончателното й заплащане. С решението съдът се е произнесъл и относно разноските по делото.

В законоустановения срок по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна жалба от Станислав Владимиров - Кмет на Община П., с която се атакува постановеното от първата инстанция решение, като се твърди, че същото е незаконосъобразно, необосновано и постановено при противоречие със събраните в хода на производството доказателства. Счита, че неоснователно първоинстанционният съд приема, че е осъществен състав на деликтна отговорност по чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД. Липсват безспорни доказателства, които да ангажират отговорност на община П. като решението се базира единствено на показания на свидетел, намиращ се в роднинска връзка с ищеца.От представените медицински документи не е видно че ищецът е ухапан от куче, като в съдебномедицинската експертиза никъде не е записано че е ухапан от куче, като единствено в исковата молба е посочено. Описаните травматични увреждания са от падане от велосипед, но не и от ухапване от кучета.

Липсват доказателства за наличието на причинно-следствена връзка между нараняването на ищеца и наличието на безстопанствени кучета. Още повече че остава недоказано твърдението, че кучетата извършили нападението са били безстопанствени, тъй като от свидетелските показания става ясно че кучетата не са били маркирани - липсва ушна марка и чип. Същите най -вероятно обитават съседните промишлени зони, където са хранени и отглеждани. Излага съображения, че този факт е приет от съда като са изложени бланкетни мотиви, че е неоснователно направеното от страна на процесната община възражение. Още повече че ищеца сам е допринесъл 1 за настъпване на неблагоприятното събитие, като е карал велосипед натоварен с багаж.

Това също не е взето в предвид от първоинстанционният съд при постановяване на решението си.Считаме че първоинстанционното решение е постановено при липса на реална преценка за събраните в хода първоинстанционното разглеждане на делото факти и обстоятелства като са изложени общи и бланкетни мотиви за уважаване на иска и то в пълният претендирай размер. В изготвената и приета по делото експертиза е посочено, че възстановителният период е продължил около 2 седмици като липсват данни и документи за допълнителни хирургични интервенции. За да бъде присъдено обезщетението следва да са доказани твърдените в исковата молба обстоятелства. Към исковата молба са приложени амбулаторни и болнични листове, от които не може да се направи обоснован извод относно описаните обстоятелства от ищеца и твърдени болки и страдания. В първоинстанционното решение е посочено, че по косвени твърдения приема че ищецът е ухапан от безстопанствени кучета. Присъжда обезщетение в пълен размер въпреки че сочи, че зрителната функция е запазена в пълен обем и е изписан от болница в рамките на деня на инцидента. В първоинстанционното решение е посочено, че негативните психически преживявания на ищеца се приемат за доказани по данни на свидетеля-съпруга на ищеца и съгласно обичайното, което очевидно сочи на необоснованост. Счита, че присъденият размер не съответства на претърпените болки и страдания. Няма трайни увреждания и неблагоприятни последици за пострадалото лице. В този смисъл размера на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане е свързан с критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД , като настъпилата вреда се съизмерява. Моли да се вземе в предвид и че по делото липсват доказателства да е получаван и регистриран сигнал за нападение от безстопанствени кучета на посочената дата от страна ва ОД на МВР П., което въобще не е обсъдено от първоинстанционният съд. Въз основа на изложените съображения моли съда за отмяна на постановеното от първата инстанция решение и постанови друго, с което отхвърли предявеният иск срещу Община П. като неоснователен и недоказан или евентуално намали размера на присъденото обезщетение в съответствие със съдебната практика по чл.52 от ЗЗД. Счита че по делото липсват категорични доказателства за настъпване на инцидента и както и не е доказана причинно-следствената връзка между инцидента и твърденията за увреждане.

Прави се искане за присъждане на направените разноски по делото за двете инстанции, ведно с юрисконсултско възнаграждение. С въззивната жалба не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от Е. Д. С., ЕГН **********, чрез адвокат Б. Б. Б., с който се твърди, че въззивната жалба е неоснователна, а атакуваното решение се сочи за правилно, обосновано и законосъобразно, въз основа на което следва да бъде потвърдено изцяло. С отговора се описва хронологията на събитията и установената фактическа обстановка по отношение на механизма на описания в исковата молба инцидент и претърпените от ищеца вследствие на инцидента увреждания. Прави се искане за присъждане на разноски пред настоящата инстанция. Моли съда да потвърди изцяло обжалваното решение, като правилно и законосъобразно. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, 2 съдът установява, че въззивната жалба е допустима и е съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.

С въззивната жалба и отговора не е поискано събиране на нови доказателства във въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно в процедурата по чл.

267 ГПК.

Доколкото във въззивната жалба не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за спорното право факти, касае оценка по съществото на спора, която въззивната инстанция следва да даде с решението си.

Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът РАЗПОРЕДИ:

ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на разпореждането.

УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото разпореждане имат характер на окончателен доклад на жалбите и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 24.09.2025 г. от 11:30 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото разпореждане, а на жалбоподателя – и препис отговора на въззиваемия.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________

3