Определение № 5252 от 20.10.2026, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2566/2025
- Вид
- Определение № 5252
- Подписан
- 20.10.2026
- Състав
- Даниела Димова Томова, Светлана Тодорова, Цветелина Георгиева Хекимова
Други актове по делото
- Определение № 5470 от 04.12.2025 · Даниела Димова Томова, Светлана Тодорова, Цветелина Георгиева Хекимова
- Разпореждане № 72 от 06.01.2026 · Даниела Димова Томова
- Протокол № 65 от 21.01.2026 · Даниела Димова Томова, Светлана Тодорова, Цветелина Георгиева Хекимова
- Решение № 783 от 16.07.2026 · Даниела Димова Томова, Светлана Тодорова, Цветелина Георгиева Хекимова
- Разпореждане № 6217 от 27.08.2026 · Даниела Димова Томова
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 5252 гр. ********, 20.10.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ********, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Даниела Д. Томова
Членове:
Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно гражданско дело № 20253100502566 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.248, ал.1 от ГПК.
Съдът е сезиран с молба вх. №27613/27.08.2026г. на въззивника „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК 201127485, подадена чрез пълномощник юрисконсулт Б. Й. Р., за изменение на постановеното по делото решение № 783/16.07.2026 г. в частта му за разноските. Молбата е обоснована с твърдение, че платената от дружеството държавна такса за въззивното обжалване е в размер на 244,83 евро, съответна и на обжалвания интерес, а не 125,18 евро както погрешно е приел съда, поради което общият размер на разноските възлиза на 449,35 евро, а не на 329,70 евро, в какъвто погрешен размер са присъдени с решението на въззивния съд.
В срока по чл.248, ал.2 от ГПК насрещната страна– въззиваемият ищец А. С. В., ЕГН **********, от гр. ********, не е изразил нарочно становище по исканото изменение на въззивното решение в частта му за разноските.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Преписи от постановеното по настоящото в.гр.д. №2566/2025г. решение на въззивния съд са били връчени на страните както следва: на 28.07.2026г. – на въззивника „Макроадванс“ АД; на 13.08.2026г. – на въззиваемия А. В..
Молбата за неговото изменение в частта му за разноските е подадена на 27.08.2026г., т.е. в едномесечния срок за неговото обжалване, поради което се 1 явява допустима. Разгледана по същество, същата се преценява и за основателна.
Въззивният Варненски окръжен съд е бил сезиран с въззивна жалба на ответника по делото „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК 201127485, срещу постановеното по гр.д. №14902/2024г. на Варненски районен съд, 18-ти състав, решение №2712/17.07.2025г., с което предявения срещу него от ищеца А. С. В., ЕГН **********, от гр. ********, установителен иск по чл. 439, вр. чл. 124 ГПК е бил уважен като е прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сума в общ размер на 23 942,23 лева, от която 9 374,74 лева - главница по договор за кредит от 08.09.2008 г. и 14 567,49 лева - обезщетение за забава, начислено върху главницата за периода от 11.03.2011 г. до 28.10.2024 г., предмет на принудително изпълнение по изп. дело № 1078 по описа за 2015 г. на ЧСИ Надежда Денчева, образувано въз основа на изпълнителен лист от 22.03.2011 г., издаден по ч. гр. д. № 3877 по описа за 2011 г. на Районен съд - ********, поради погасяването на вземането по изпълнителния лист по давност.
Подадената жалба е била преценена за основателна, поради което въззивният съд е отменил обжалвания съдебен акт и по същество е отхвърлил иска. В съответствие с този резултат претенцията на ответното дружество – въззивник за осъждане на ищеца – въззиваема страна да му заплати направените разноски за производството е била приета за основателна. В хипотезата на чл.78, ал.8 ГПК съдът е определил възнаграждения за осъществената защита от юрисконсулт в минималните размери по чл.25 от Наредбата за заплащането на правната помощ от по 200 лева (102,26 евро) за всяка инстанция. Вероятно поради грешка е приел, че държавната такса за въззивното обжалване е в размер на 125,18 евро, а не дължимата и платена от страната такава в размер на 244,83 евро. Или сборът на разноските, които следва да се присъдят на въззивника, е в общ размер на 449,35 евро, а не 329,70 евро, в какъвто общ размер погрешно са присъдени с решението.
В този смисъл молбата по чл.248, ал.1 от ГПК следва да бъде уважена.
Въззивното решение следва да бъде изменено в частта му за разноските като присъдените на въззивника разноски за въззивното производство се коригират по размер.
По тези съображения и на основание чл.248, във вр. с чл.252 и чл.78, 2 ал.3 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
И З М Е Н Я решение №783/16.07.2026г., постановено по в.гр.д.
№2566/2025г. на Варненски окръжен съд, търговско отделение, в частта му за разноските, в следния смисъл: вместо „ОСЪЖДА А. С. В., ЕГН **********, с адрес град ********, ***************, да заплати на „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК 201127485, със седалище и адрес на управление град София, ул. „Г. С. Раковски“, № 147, ап.
14, сума в общ размер на 329,70 евро - разноски по делото, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК.”, да се чете „ОСЪЖДА А. С. В., ЕГН **********, с адрес град ********, ***************, да заплати на „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК 201127485, със седалище и адрес на управление град София, ул. „Г. С. Раковски“, № 147, ап.
14, сума в общ размер на 449,35 евро - разноски по делото, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК.”.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд на Р. България с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните – аргумент от чл.248, ал.3 от ГПК.
Препис от определението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3
----- следващ документ -----
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 5252 гр. ********, 20.10.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ********, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Даниела Д. Томова
Членове:
Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно гражданско дело № 20253100502566 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.248, ал.1 от ГПК.
Съдът е сезиран с молба вх. №27613/27.08.2026г. на въззивника „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК 201127485, подадена чрез пълномощник юрисконсулт Б. Й. Р., за изменение на постановеното по делото решение № 783/16.07.2026 г. в частта му за разноските. Молбата е обоснована с твърдение, че платената от дружеството държавна такса за въззивното обжалване е в размер на 244,83 евро, съответна и на обжалвания интерес, а не 125,18 евро както погрешно е приел съда, поради което общият размер на разноските възлиза на 449,35 евро, а не на 329,70 евро, в какъвто погрешен размер са присъдени с решението на въззивния съд.
В срока по чл.248, ал.2 от ГПК насрещната страна– въззиваемият ищец А. С. В., ЕГН **********, от гр. ********, не е изразил нарочно становище по исканото изменение на въззивното решение в частта му за разноските.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Преписи от постановеното по настоящото в.гр.д. №2566/2025г. решение на въззивния съд са били връчени на страните както следва: на 28.07.2026г. – на въззивника „Макроадванс“ АД; на 13.08.2026г. – на въззиваемия А. В..
Молбата за неговото изменение в частта му за разноските е подадена на 27.08.2026г., т.е. в едномесечния срок за неговото обжалване, поради което се 1 явява допустима. Разгледана по същество, същата се преценява и за основателна.
Въззивният Варненски окръжен съд е бил сезиран с въззивна жалба на ответника по делото „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК 201127485, срещу постановеното по гр.д. №14902/2024г. на Варненски районен съд, 18-ти състав, решение №2712/17.07.2025г., с което предявения срещу него от ищеца А. С. В., ЕГН **********, от гр. ********, установителен иск по чл. 439, вр. чл. 124 ГПК е бил уважен като е прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сума в общ размер на 23 942,23 лева, от която 9 374,74 лева - главница по договор за кредит от 08.09.2008 г. и 14 567,49 лева - обезщетение за забава, начислено върху главницата за периода от 11.03.2011 г. до 28.10.2024 г., предмет на принудително изпълнение по изп. дело № 1078 по описа за 2015 г. на ЧСИ Надежда Денчева, образувано въз основа на изпълнителен лист от 22.03.2011 г., издаден по ч. гр. д. № 3877 по описа за 2011 г. на Районен съд - ********, поради погасяването на вземането по изпълнителния лист по давност.
Подадената жалба е била преценена за основателна, поради което въззивният съд е отменил обжалвания съдебен акт и по същество е отхвърлил иска. В съответствие с този резултат претенцията на ответното дружество – въззивник за осъждане на ищеца – въззиваема страна да му заплати направените разноски за производството е била приета за основателна. В хипотезата на чл.78, ал.8 ГПК съдът е определил възнаграждения за осъществената защита от юрисконсулт в минималните размери по чл.25 от Наредбата за заплащането на правната помощ от по 200 лева (102,26 евро) за всяка инстанция. Вероятно поради грешка е приел, че държавната такса за въззивното обжалване е в размер на 125,18 евро, а не дължимата и платена от страната такава в размер на 244,83 евро. Или сборът на разноските, които следва да се присъдят на въззивника, е в общ размер на 449,35 евро, а не 329,70 евро, в какъвто общ размер погрешно са присъдени с решението.
В този смисъл молбата по чл.248, ал.1 от ГПК следва да бъде уважена.
Въззивното решение следва да бъде изменено в частта му за разноските като присъдените на въззивника разноски за въззивното производство се коригират по размер.
По тези съображения и на основание чл.248, във вр. с чл.252 и чл.78, 2 ал.3 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
И З М Е Н Я решение №783/16.07.2026г., постановено по в.гр.д.
№2566/2025г. на Варненски окръжен съд, търговско отделение, в частта му за разноските, в следния смисъл: вместо „ОСЪЖДА А. С. В., ЕГН **********, с адрес град ********, ***************, да заплати на „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК 201127485, със седалище и адрес на управление град София, ул. „Г. С. Раковски“, № 147, ап.
14, сума в общ размер на 329,70 евро - разноски по делото, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК.”, да се чете „ОСЪЖДА А. С. В., ЕГН **********, с адрес град ********, ***************, да заплати на „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК 201127485, със седалище и адрес на управление град София, ул. „Г. С. Раковски“, № 147, ап.
14, сума в общ размер на 449,35 евро - разноски по делото, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК.”.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд на Р. България с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните – аргумент от чл.248, ал.3 от ГПК.
Препис от определението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Разпечатката съдържа 60 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5546dae2-3cfb-47d0-98c1-fbc67d069596