Решение № 58 от 18.07.2022, Окръжен съд - Перник
- Съд
- Окръжен съд - Перник
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 191/2021
- Вид
- Решение № 58
- Подписан
- 18.07.2022
- В сила
- 18.07.2022
- Състав
- ВИКТОР БОГДАНОВ ГЕОРГИЕВ, КАМЕЛИЯ ГЕОРГИЕВА НЕНКОВА, МАРИЯ ВЕНЦИСЛАВОВА МИЛУШЕВА
Други актове по делото
- Определение № 182 от 20.10.2021 · ВИКТОР БОГДАНОВ ГЕОРГИЕВ, КАМЕЛИЯ ГЕОРГИЕВА НЕНКОВА, БИСЕР ЦВЕТАНОВ ПЕТРОВ
- Разпореждане № 228 от 22.10.2021 · БИСЕР ЦВЕТАНОВ ПЕТРОВ
- Протокол № 275 от 19.11.2021 · ВИКТОР БОГДАНОВ ГЕОРГИЕВ, КАМЕЛИЯ ГЕОРГИЕВА НЕНКОВА, МАРИЯ ВЕНЦИСЛАВОВА МИЛУШЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.129 · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл.55 ал.1 т.2 · Наказателен кодекс
- чл.63, ал.1 т. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 69, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.78а · Наказателен кодекс
- чл.117 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.14 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.313 и 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.313 и 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.319 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.327 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.334 т.6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 337, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 346 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 58 гр. Перник, 15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: ВИКТОР Б. ГЕОРГИЕВ
Членове:
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА в присъствието на прокурора Анита Бл. Джамалова като разгледа докладваното от ВИКТОР Б. ГЕОРГИЕВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211700600191 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.327 НПК.
В срока по чл.319 от НПК е постъпила въззивна жалба от подсъдимият Д. А. Д. против Присъда № 260013, постановена по нохд № 1333/2020 г, по описа на Районен съд гр.
Перник, с което Д.Д. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1 НК, като във вр. чл.63, ал.1 т. 3 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 /пет/ месеца, като на основание чл. 66, ал. 1, вр. чл. 69, ал.1 от НК е отложено за срок от една година и осем месеца, считано от влизане на присъдата в сила.
Във въззивната жалба са развити доводи за нарушение на материалния и процесуалния закон, неправилна преценка на събрания по делото доказателствен материал, както и че повдигнатото обвинение не е доказано по безспорен начин. Прави се възражение, че присъдата е незаконосъобразна и необоснована, като се прави искане въззивната инстанция да постанови нова присъда, с която да признае подсъдимия за невиновен и да го оправдае. Алтернативно се прави искане за намаляване на размера на наложеното наказание.
В съдебно заседание представителят на Пернишката окръжна прокуратура счита 1 жалбата за процесуално допустима, но по същество за неоснователна. Смята, че първоинстанционната присъда е правилна, постановена в пълно съответствие с материалния и процесуалния закон, че наказанието е правилно индивидуализирано и фактическите констатации на първоинстанционния съд в пълна мяра съответстват на приобщения и проверен в хода на съдебното следствие доказателствен материал. Поради това моли на основание чл.334 т.6 от НПК да бъде потвърдена изцяло първоинстанционната присъда.
В открито съдебно заседание в хода на съдебните прения защитника на обвиняемият Д. А. Д., адв.Б.В. иска да бъде отменена първоинстанционната присъда като неправилна, незаконосъобразна, необоснована и несправедлива и бъде постановена нова, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение по чл. 129, ал.2, вр. ал.1 НК от НК, Счита, че следва да бъде постановено нова присъда, с която да бъде признат Д. А. Д., че е извършил престъпление по чл. 132, т.2, вр. чл. 63, ал.1, т. 3 НК, като бъдат приложени разпоредбите на чл.78а НК и бъде постановено наказание „глоба“, тъй като свидетелските показания на свидетелите И. Г., В. С., П. Й., К. Е., както и обясненията, дадени от подсъдимият водят до този единствен правен извод.
Пернишкият окръжен съд, след като разгледа обжалваното решение с оглед доводите на страните и служебно по реда на чл.313 и 314 от НПК установи следното:
По делото са събрани всички доказателства, необходими за всестранното му изясняване. Въз основа на тях, след направен съвкупен и обстоен анализ, районният съд е установил точно фактическата обстановка. Направените правни изводи са правилни. В тази насока следва да се подчертае, че първостепенния съд в пределите на своята компетентност, по реда и със средствата, предвидени в НПК, е взел всички мерки за разкриване на обективната истина. Постановил е решението си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Изпълнил е задължението си по чл.378, ал.4, т.1 вр. с 305, ал. 3 НПК, като в мотивите е посочил установените обстоятелства, доказателствата, които ги подкрепят и е изложил правните си изводи. Посочил е и съображенията си по отношение кредитирането на събрания по делото доказателствен материал, неговата относимост към решаването на делото по същество и противоречията. Отговорено е на всички релевантни доводи.
При всичко това е установено по несъмнен начин, че подсъдимият Д.Д. е извършил престъплението, за което е обвинен при фактическа обстановка, която напълно се възприема от настоящата инстанция, поради което не се налага нейното преповтаряне.
При така изяснената фактическа обстановка, районният съд е направил обосновани и законосъобразни правни изводи относно авторството и правната квалификация и размера на наказанието глоба.
Квалификацията на извършеното от подсъдимият престъпление е точна.
При тези изводи, Пернишкият окръжен съд не намира основания за отменяне или изменяне на обжалваното решение в частта, с която подсъдимият Д.Д. е признат за виновен по предявеното му обвинение.
При определяне на наказанието, районен съд е отчел обстоятелствата, имащи 2 значение за постигане целите на индивидуалната и генералната превенция, като наложеното наказание е към законовия минимум, а именно наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 / пет/ месеца на съгласно разпоредбата на чл. 129, ал.2, вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК, вр. чл. 54 НК, като на основание чл. 66, ал.1 вр. чл. 69, ал.1 НК е отложил изтърпяването на така наложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и осем месеца.
Това наказание според настоящия съдебен състав не се явява несправедливо.
Изложените съображения налагат извода, че обжалваната присъда е обоснована, законосъобразна, постановена при спазване на процесуалните правила и наложеното наказание е справедливо, поради което за въззивния съд липсват основания за неговото изменяне или отменяне.
С оглед изложените във въззивната жалба и съдебните прения доводи следва да се отбележи следното:
Наведеното пред настоящата инстанция възражение на защитника на подсъдимия относно неправилното кредитиране на свидетелските показания на св. М. М. и Р. С., пострадал от деянието, се явява неоснователно тъй като съгласно чл.117 от НПК със свидетелски показания могат да се установяват всички факти, които свидетелят е възприел и които допринасят за разкриване на обективната истина, стига лично да са възприети.
Доказателствата и доказателствени средства нямат предварително установена сила.
Предвидените в НПК способи за установяването на данните по делото са равностойни по доказателствената им сила, стига да са събрани по реда на НПК и да са достоверни. Така, че не е от значение дали един подлежащ на доказване факт се установява с гласно доказателствено средство, или по друг процесуален способ. Показанията на кредитираните гласни доказателствени източници ведно с писмените доказателства и доказателствени средства съставляват онова цяло, от което може да се направи категоричния извод за авторството на деянието от страна на подсъдимият. За първостепенния съд не е съществувала пречка да провери посочените в обстоятелствената част на обвинителния акт обстоятелства посредством разпитите на двамата свидетели М. М. и Р. С., които напълно се припокриват и си кореспондират помежду си, като пресъздават една и съща фактическа обстановка относно точните действия на подсъдимия и пострадалия, повода за възникване на конфликтната ситуация и безпричинното агресивно поведение на подсъдимия и неговата компания и впоследствие нанасянето на удар с юмрук от негова страна, с което е причинил средна телесна повреда на Р. С.,. В следствие на нанесения удар били причинени на пострадалият Р. С. счупване на лява половина на горна челюст, с ангажиране на лявата очница, оток и кръвонасядане по клепачите на лявото око, следствие на което е довела до хлътване на лявото око и нарушение на стереоскопичното зрение, изразяващо се в двоене на образите и трайно отслабване на зрението на лявото му око.
Показанията на тези двама свидетели, първоинстанционния съд е кредитирал като логични и взаимно допълващи се от показанията на свидетелите –очевидци И. С. и А. Д., който минавайки в този момент в близост до него, случайно са възприели част от инцидента.
3
Съдът не е кредитирал показанията на втората група свидетели И. Г., В. С., П. Й. и К.
Е., които твърдят, че не са видели нараняване по лицето на Р. С., след като са го възприели паднал на земята, в които показания е намерил противоречие с показанията на самия пострадал, както и с показанията на свидетелите М. М., И. С., А. З., Д. С., М. П. и И. С..
Така установената от районния съд фактическа обстановка се възприема изцяло от въззивния съд, защото почива на точна и вярна преценка на доказателствения материал. Както фактическите констатации, така и правните изводи на районния съд, се споделят изцяло от настоящия съдебен състав, защото почиват на вярна и точна интерпретация на събраните по делото доказателства. Въпросът за авторството на деянието е намерил своето правилно разрешение в обжалваната присъда.
Показанията на пострадалия са аналитично обсъдени и резонно са кредитирани като непротиворечиви, последователни и са изцяло в унисон с кредитираните показания на останалите свидетели, включително и на кредитираната част от обясненията на подсъдимия.
Те съответстват и на другите събрани и приети по делото доказателства, включително и изслушаната и приета по делото комплексна съдебно-медицинска експертиза. Така обсъдени тези доказателства безспорно установяват деятелността на подсъдимия преди, по време и непосредствено след деянието, както и причинените на пострадалия телесни увреждания. Те са в логическа връзка и обусловеност и кореспондират изцяло с показанията на свидетелите М. М., И. С., А. З.. Показанията на тази група свидетели изцяло кореспондира с останалите свидетелски показания и със заключението на комплексната съдебно–медицинска експертиза.
За оценката на обясненията на подсъдимия първоинстанционният съд е подходил преценявайки ги в съответствие с кредитираните свидетелски показания и заключенията на експертизите, както и с факта, че те градят и защитната версия на подсъдимия.
Въззивният съд намира, че районният съд е обсъдил показанията на всички свидетели по делото както в подкрепа на обвинението, така и в подкрепа на защитната теза на подсъдимия. Посочил е кои показания кредитира и в кои части, както и защо.
Описаната фактическа обстановка се подкрепя и от приетата комплексна съдебномедицинска експертиза по писмени данни, установяваща нанесените на пострадалия Р. С. травматични увреждания. Установените травматични увреждания са причинени от действието на твърд тъп предмет, по механизма на удар, което кореспондира изцяло с показанията на свидетелите, чрез нанасяне на удар с неустановен предмет. Получените травматични увреждания са в пряка причинно-следствена връзка с деянието на подсъдимия и са причинили на пострадалия средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК.
Установеното от експертите кореспондира изцяло с кредитираните показания на свидетелите. Настъпилото влошаване на здравето на пострадалия в следствие на причинената му средна телесна повреда, проведеното лечение и възможностите за възстановяване на нарушените функции на тялото чрез лечение се установяват от комплексна съдебно – медицинска експертиза.
4
Порок при обсъждането на доказателствата в присъдата и мотивите към нея няма, включително и посочените от защитата в жалбата и в съдебно заседание. Детайлно в мотивите си районният съд сочи защо кредитира показанията на свидетелите, кои и в коя част. Обстойно се е аргументирал в тази насока, като е направил изискуемия от закона паралел, както с обясненията на подсъдимия, така и с експертните заключения.
Доводът на защитата, че е било налице противоправно поведение от страна на пострадалия, че е бил в неадекватно състояние след употреба на алкохол или наркотични вещества, държал се е агресивно и е отправял обиди към групата на подсъдимия, не се възприема от настоящата инстанция, тъй като както и районния съд е сторил – разглеждайки този факт в светлината на цялата съвкупна доказателствена маса – той остава изолиран, недоказан, некореспондиращ с останалите доказателства и се възприема като резултат от предприета защитна теза на подсъдимия.
При така установената фактическа обстановка, районният съд правилно е приел от правна страна, че на пострадалия са причинени редица травматични увреждания, които от своя страна покриват критериите на средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 от Н К . Установените травматични увреждания са причинени от действието на твърд тъп предмет, по механизма на удар, което кореспондира изцяло с показанията на свидетелите, чрез нанасяне на удар с неустановен предмет. Получените травматични увреждания са в пряка причинно-следствена връзка с деянието на подсъдимия. Всички тези обстоятелства сочат на категоричния извод, че телесното увреждане е именно посоченото в обвинението и възприето от районния съд в присъдата му.
Разпечатката съдържа 43 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/54d1206a-3eed-4f53-9422-878a0972bb44