Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 196 от 15.05.2024, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно търговско дело 545/2023
Вид
Решение № 196
Подписан
15.05.2024
Състав
Галина Грозева Арнаудова, Румяна Иванова Панайотова-Станчева, Мария Петрова Петрова

Други актове по делото

  • Протокол № 521 от 14.11.2023 · Галина Грозева Арнаудова, Румяна Иванова Панайотова-Станчева, Мария Петрова Петрова
  • Протокол № 44 от 30.01.2024 · Галина Грозева Арнаудова, Румяна Иванова Панайотова-Станчева, Мария Петрова Петрова
  • Протокол № 142 от 19.03.2024 · Галина Грозева Арнаудова, Румяна Иванова Панайотова-Станчева, Мария Петрова Петрова
  • Протокол № 189 от 16.04.2024 · Галина Грозева Арнаудова, Румяна Иванова Панайотова-Станчева, Мария Петрова Петрова

Цитирани разпоредби

  • чл. 184, ал. 1, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.294 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.20 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 60, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване

РЕШЕНИЕ

№ 196 гр. Пловдив, 15.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева Въззивно търговско дело № 20235001000545 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. във вр. чл.294 от ГПК.

Производството е повторно въззивно след отмяна с решение 5001 / 07.09.2023 г. ,постановено по т.д.2731/2021 г. по описа на ВКС на решение на АС – Пловдив № 260196 /08.07.2021 г. ,постановено по в.т.д.43/21 г. по описа на същия съд в частта , в която съдът е отменил решение № 106 / 23.04.2020 г. по т.д.75/19 г. по описа на Окръжен съд – Смолян в частта над 33 178,74 лв. до 46 406,64 лв. за всеки от исковете с правно основание чл.328 вр.чл.233 от КЗ отм. на И. С. Р. и М. С. Р. срещу ЗД „Е.“ АД ,представляващи застрахователна сума над платените им застрахователни обезщетения като наследници на Е. С. Р. , на основание договор за застраховка „Трудова злополука ,сключен между „К. „ ЕООД ,сегашно наименование „Т. Ф.“ ЕООД и ЗД „ Е.“ АД от 25.02.2014 г. ,както и в частта относно обезщетението за забава на основание чл.86 от ЗЗД за периода 14.08.2016г. – 14.08.2019г. за сумата от 4 027,16лв. ,вместо което въззивният съд е отхвърлил исковете на И. С. Р.и М. С. Р. с правно основание чл. 328 във вр. с чл. 233 КЗ (отменен 01.01.2016 г.) и чл. 86 ЗЗД, за заплащане на сумата 13 227.90 лева за всяка от 1 тях, представляваща разликата над платените им в хода на производството суми от по 33 178.74 лева за всяка до пълния предявен размер от по 46 406.64 лева, представляваща наследствен дял от застрахователно обезщетение по договор за задължителна застраховка „Трудова злополука“ № 04400100003150/25.02.2014 г., сключен между „К.“ ЕООД и „ЗД Е.“ АД, за настъпило на 20.09.2014 г. застрахователно събитие по този договор – смъртта на наследодателя на ищците - Е. С. Р., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска 15.08.2019 г. до окончателно й изплащане , както и за заплащане на сумата от по 4 027.16 лева за всяка, представляваща обезщетение за неизпълнение на главните парично задължение от 13 227.90 лева за периода 14.08.2016 г. до 14.08.2019 г.

Делото е върнато с указания за събиране на доказателства и по – конкретно изслушване на съдебно счетоводна експертзиа с цел установяване действителното брутно трудово възнаграждение на наследодателя на ищците Е. С. Р. към релевантния момент и съобразно с това определяне на седемкратния размер на годишното брутно трудово възнаграждение ,съставляващо размера на застрахователното обезщетение така ,както е уговорено в застрахователния договор.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Производството пред Смолянския окръжен съд е образувано по предявени от И. С. Р. и М. С. Р. против „ЗД Е.“ АД обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 238 във вр. с чл. 233 КЗ (отменен 01.01.2016 г.) и чл. 86 ЗЗД, за заплащане на сумите както следва:

- по 46 406.64 лева на всяка от ищците, представляващи наследствен дял о т застрахователно обезщетение по договор за задължителна застраховка „Трудова злополука“ № 04400100003150/25.02.2014 г., сключен между „К.“ ЕООД и „ЗД Е.“ АД, за настъпило на 20.09.2014 г. застрахователно събитие по този договор – смъртта на наследодателя на ищците - Е. С. Р., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска 15.08.2019 г. до окончателно им изплащане ,както и по 14 128.22 лева, обезщетение за неизпълнение на всяко от главните парични задължения з а периода от 14.08.2016 г. до 14.08.2019 г.

Ищците са твърдяли ,че са единствените наследници по закон на Е. С. Р., 2 починал на 20.09.2014 г. вследствие от травми, получени при ПТП на същата дата в гр. Смолян. Приживе, включително и към датата на произшествието, Е.

С. Р. се е намирал в трудово правоотношение с „К.“ ЕООД, / със сегашно наименование „Т. Ф.“ЕООД/ ,в предприятието на което е работил на длъжността „общ работник“.Между „К.“ ООД и „ЗД Е.“ АД бил сключен договор за задължителна застраховка „трудова злополука“ № 04400100003150, с период за застрахователното покритие от 28.02.2014 г. до 27.02.2015 г., с който са били застраховани сто шестдесет и трима работници и служители на „К.“ ООД, вкл. и наследодателят на ищците Е. Р.. С този договор са покрити следните рискове съгласно с чл. 55, ал. 1 и ал. 2 КСО: смърт, трайно намалена трудоспособност и временна неработоспособност на застрахованото лице в резултат на трудова злополука. Настъпилата злополука – смърт на Р. в резултат на ПТП ,е определена като трудова с разпореждане №17629 от 19.01.2015 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО в НОИ.

В качеството си на наследници на застрахования Е. С. Р. по описаното застрахователно правоотношение, ищците са предявили пред ответното дружество „ЗД Е.“ АД искания за заплащане на застрахователни обезщетения, за претърпените от техния наследодател вреди в резултат от настъпилото застрахователното събитие като по тези искания е образувана щета № 4400076695, по която към момента на предявване на иска липсва плащане .Ищците са посочили ,че брутното трудово възнаграждение на наследодателя им към момента на сключване на застрахователния договор е било в размер на 1 104,92лв. ,поради което размерът на дължимото застрахователно обезщетение възлизла на 92 813,28 лв. или по 46 406,64 лв. за всяка предвид наследствения им дял – по 1 / 2 за всяка. ,останало незаплатено ,поради и което са предявили разглежданите искове – главница плюс мораторно обезщетение за период от три години преди завеждане на исковете 14.08.2016г. – 14.08.2019 г.

Съдът , с решението ,предмет на обжалване е приел за безспорна ,каквато е и била,изложената по-горе от ищците фактическа обстановка – наличието на договор за задлъжителна застраховка „трудова злополука „ ,настъпило застрахователно събитие в срока действие на договора – смърт на наследодателя на ищците ,и трудовия характер на злополуката ,надлежно установен ,като е приел освен това и за безспорно ,че след завеждане на делото застрахователят е заплатил в полза на М. Р. сумата от 10 000лв. на 11.09.19г. и 23 178,74лв. на 25.09.19г., и същите суми на същите дати в полза на И. Р., или безспорно всяка от ищците е получила по 33 178,74лв. за всяка.

Така спорът се е формирал едниствено досежно размера на дължимото застрахователно обезщетение, както и до дължимата мораторна лихва за заявения от ищците период.Така при определяне дължимия размер на 3 обезщетението, съд е възприел размера на трудовото възнаграждение на Р., съдържащо се в представения от ищците списък ,неразделна част от застрахователния договор, възлизащо на 1104.92 лева като е игнорирал представеното от ответното дружество доказателство относно същия факт – извлечение от ведомост за работна заплата на Е. С. Р. за месец февруари 2014 г., приемайки, че се касае за електронно извлечение от програмен продукт за изчисление на заплати, в което липсвал подпис на работника, поради което същото не може да се приеме нито за писмен документ, нито за електронен документ, по смисъла на ГПК.

При тези съображения съдът е приел ,че размерът на застрахователната сума, който се припада на всяка от ищците съобразно с наследствения им дялове ,изчислена на база седемкратното брутно трудово възнаграждение на наследодателя , е 46 406,64лв., и тъй като от тях са били изплатени 33 178,74лв. на всяка една, то е приел исковете са основателни до размера на остатъка до претендираната сума, а именно 13 227,90лв. В тези им части исковете са били уважени ,а за разликата от 33 178,74лв. до претендирания размер -отхвърлени. Приел е също така за частично основателни и претенциите за обезщетение за забава върху уважените размери на исковете от 13 227,90лв. за периода 14.08.16г.-14.08.19г. в размер на 4 027,16лв., за която част същите са уважени , а в останалите им предявени размер тези искове са били отхвърлени.

Това решение на СмОС е било обжалвано и от двете страни като ищците И. С. Р. и М. С. Р. са обжалвали решението в частта, с която са отхвърлени исковите им за присъждане на мораторна лихва и законна лихва върху сумите, заплатени от ответника в хода на процеса ,а ответникът е обжалвал решението, в частта, с която предявените искове са били уважени за всяка от ищците - за сумите от по 13 227.90 лева – представляващи застрахователни обезщетения, ведно със законната лихва върху тези суми, смятано от 15.08.2019 г. до окончателното им изплащане ,както и за сумите от по 4 024.16 лева – обезщетение за забава върху главниците за периода от 14.08.2016 г. до 14.08.2019 г.

По жалбите на страните е било образувано т.д.43 / 2021г. по описа на АС – Пловдив като с решението си въззивният съд , по въпроса за размера на дължимото застахователно обезщетение на ищците като наследници на пострадалото застраховано лице Е. Р. , е приел ,че извлечението от ведомостта за трудовото възнаграждение на Е. С. за м. февруари 2014 г.

,представено от ответника ,представлява писмено доказателство съгласно с 4 изричната разпоредба на чл. 184, ал. 1, изр. 1 ГПК.,което и след като не е била оспорена неговата истинностт , представлява годно доказателство за съдържащите се в него изявления.Приел е ,че освен че изхожда от работодателя на пострадалия, което е удостоверено и с положен фирмен печат на „К.“ ООД върху хартиения носител, електронното извлечение от ведомостта за работната заплата на Р. съдържа всички необходими данни относно трудовото му възнаграждение,съдържащо всички начисления за съответния месец, тяхното основание и размер.

По отношениета представения от ищците списък с брутно трудово възнаграждение на техния наследодател съдът е посочил ,че този документ не съдържа подобна разбивка на отделните начисления, същият не съдържа и дата или поне месец и година, за която е начислено посоченото възнаграждение,поради което, както и поради липсата на каквото и да отбелязване, свързващо този документ с процесния застрахователен договор, е направил извода , че съдържащите се в него данни за трудовото възнаграждение на Е. Р. са неотносими към спора.

По така изложените съображения въззивният със е приел ,че определяйки размера на дължимото на пострадалия ,съответно – на неговите законни наследници, застрахователно обезщетение по предвидената в застрахователния договор формула и на базата на брутно трудово възнаграждение на пострадалия от 789.97 лева. за месец февруари 2014 г., и изплащайки в хода на съдебното производство седемкратния годишен размер на тази сума на ищците, ответното дружество е изпълнило задълженията си по договора,поради което е приел предявените главни искове за сумата над платеното от застрахователя до приетото от първостепенния съд за дължимо в размер на по 13 227.90 лева за всяка от ищците за неоснователни ,отменил е решението в тази му част и е отхвърлил същите. С оглед на този резултат е приел и акцесорните искови претенции по чл.86 от ЗЗД за заплащане на моратрно обезщетеие върху сумата от 13 227.90 лева за периода 14.08.2016 г. до 14.08.2019 г. в размер на по 4 024.16 лева за всяка от ищците за неоснователни ,поради което е отменил решението на първостепенния съд и в тази му част като е отхвърил и тези искове.

Със същото решение въззивният съд е отменил решението на първостепенния съд в частта, в която са отхвърлени исковете за присъждане 5 на мораторно обезщетение върху главното парично задължение – заплатеното в хода на производството застрахователно обезщетение от 33 178.74 лева, през периода от 14.08.2016 г. до 14.08.2019 година и е осъдил ответника да им заплати такова в размер на по 10 101.06 лева за всяка .

Решението е ожалвано с касационна жалба и от двете страни като по жалбата на ответника ЗД „Е. „АД не е допуснато касационно обжалване.Такова е доуснато по касационната жалба на И. и М. Р. като е допуснато касационно обжалване на въззивното решениа в частта ,в която съдът е отменил решение № 106 / 23.04.2020 г. по т.д.75/19 г. по описа на Окръжен съд – Смолян в частта над 33 178,74 лв. до 46 406,64 лв. за всеки от исковете с правно основание чл.328 вр.чл.233 от КЗ отм. на И. С. Р. и М. С. Р. срещу ЗД „Е.“ АД ,представляващи застрахователна сума над платените им застрахователни обезщетения като наследници на Е. С. Р. , на основание договор за застраховка „Трудова злополука ,сключен между „К. „ ЕООД ,сегашно наименование „Т. Ф.“ ЕООД и ЗД „ Е.“ АД от 25.02.2014 г. ,както и в частта относно обезщетението за забава на основание чл.86 от ЗЗД за периода 14.08.2016г. – 14.08.2019г. за сумата от 4 027,16лв. ,вместо което е отхвърлил исковете на И. С. Р. и М. С. Р. с правно основание чл. 328 във вр. с чл. 233 КЗ (отменен 01.01.2016 г.) и чл. 86 ЗЗД, за заплащане на сумата 13 227.90 лева за всяка от тях, представляваща разликата над заплатените им в хода на производството суми от по 33 178.74 лева за всяка до пълния предявен размер от по 46 406.64 лева, представляваща наследствен дял от застрахователно обезщетение по договор за задължителна застраховка „Трудова злополука“ № 04400100003150/25.02.2014 г., сключен между „К.“ ЕООД и „ЗД Е.“ АД, за настъпило на 20.09.2014 г. застрахователно събитие по този договор – смъртта на наследодателя на ищците - Е. С. Р., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска 15.08.2019 г. до окончателно й изплащане , както и за заплащане на сумата от по 4 027.16 лева за всяка, представляваща обезщетение за неизпълнение на главните парично задължение от 13 227.90 лева за периода 14.08.2016 г. до 14.08.2019 г. по правния въпрос следва ли съдът да тълкува действителната воля на страните при спазване критериите ,предвдени в чл.20 от ЗЗД ,на който въпрос е отговорено положително .